М О Т И В И
Към присъда № 260019 / 02.12.2020
година, постановена по
НОХД № 637/2020 година по описа на РС-Хасково
Районна прокуратура / РП
/ - Хасково е повдигнала обвинение против
подсъдимия С.Ф.М. роден на ***г***,
***********, ЕГН **********, за това, че на 18.11.2019г. в град Хасково,
при условията на опасен рецидив и чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот-счупване на стъклопакет на врата, отнел чужди движими вежди-
1бр. LCD телевизор с
марка „Краун“(CROWN) на стойност 140.00 лева от
владението на органите на управление на „Р.“***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а", б.
„б" от НК.
В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител,
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е
извършил престъплението, както и с оглед самопризнанията на същия и събраните
по досъдебното производство доказателства. Прокурора иска от съда да бъде
наложено на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 /две / години и 6/шест месеца, което да се
редуцира с 1/3 и да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
Защитника на подсъдимия, адв.Д.Г. пледира, че подзащитният му признава изцяло
обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт, като иска съдът да му наложи наказание „Лишаване от
свобода” при приложението на чл.55, ал.1 от НК, като
следвало да бъдат отчетени самопризнанията на подсъдимия, съдействието на органите на разследването,
изразеното съжаление и да му се наложи наказание което да клони към минимума а именно
две година „Лишаване от свобода” при условията на чл.58а, ал.1от НК което да се намали
с 1/3.
Подсъдимият С.Ф.М. се признава за виновен, признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в
обвинителния акт, иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие,
съжалява за случилото се , като се присъединява към казаното от адвоката
си.
По
делото няма предявен граждански иск.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното: На 18.11.2019г. подс. С.Ф.М. изтърпял последното си
наложеното наказание „лишаване от свобода" и бил освободен от затвора в
град С. З., след което той дошъл в град Х. Свидетелят Р.А.С. бил собственик и
управител на „Р.“***, дружество което се занимавало и имало основен предмет на
дейност баничарство. Св. С. стопанисвал няколко
обекта (баничарници) в гр. Х., като един от тях се намирал в ж.к.“*****“, до
бл.№**. Този обект работил за много кратко време като баничарница и от няколко
години се използвал като склад.Вътре имало различна техника, свързана с
дейността на дружеството. Вечерта на
18.11.2019г. се намирал подс. С.М., който системно употребявал
наркотични и упойващи вещества и същата вечер бил под въздействието им се
разхождал в гр. Хасково, в ж.к. „*****“и минавал покрай горепосочения
обект.Било след полунощ, когато той решил да влезе в него.С един камък счупил
стъклото на входната врата и проникнал в помещението. Подс. С.Ф.М.
се огледал и видял монтирания на стойка на стената телевизор с плосък екран „Краун“(CROWN). Подс. М. свалил телевизора, като по
време на извършване на тази манипулация от наранената му преди няколко дни
ръка, по стената облепена с фаянсови плочки останали пръски
от кръв. След това подс.С.Ф.М. излязъл от обекта с телевизора, но тък като бил със замъглено съзнание счупил телевизора и го
изхвърлил.Подсъдимият е извършил престъплението при опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1,6. „а" и „б" от НК, тъй като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66,ал. 1 НК, а именно:
№ 442/2001, НОХД, Присъда 01.04.2003г., в сила от 02.05.2003г. на Районен съд
Хасково за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.5 вр.
с чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1,т.3, вр.
чл.63 ал.1,т.3, вр чл., като му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от
10 /десет/ месеца , което на осн. чл.69, ал.1, вр.чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за
срок от две години. № 399/2003, НОХД, Споразумение на Районен съд Хасково, в сила от 10.06.2003г.
за извършено престъпление по чл. 194 ал.1, вр. чл. 63
ал.1,т.3, вр. чл. 55 ал.1,,т.2 б.“б“ като му налага
наказание „Глоба" в размер на 300 /триста/ лева. № 775/2002г., НОХД, Споразумение
на Районен съд Хасково, в сила от 09.12.2003г. за извършено престъпление по чл.
194 ал. 1 вр. с чл. 54, като му налага наказание
„лишаване от свобода" за срок от шест месеца месеца,
като наказанието е изтърпяно от 27.05.2008г.,
№ 38/2007, НОХД, Споразумение №: 30/19.01.2007г., поради което и на основание
чл.343 б, ал.1, вр.чл.55 ал.1, т.2,б. „б“,вр.чл.42а ал.2 т.1,т.2 и т.6 от НК му налага наказание „Пробация“.Наказанието е изтърпяно на 27.12.2010г., с
Определение №222/04.11.2010г. постановено по ЧНД №437/10г. по описа на Окръжен
съд Хасково Определи: Заменя остатъка от наложените наказания на С.Ф.М. с ЕГН**********
*** пробационни мерки:“Задължителна регистрация по
настоящ адрес“за срок от един месец и петнадесет дена; „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ – за срок от един месец
и петнадесет дена и „безвъзмезден труд в полза на обществото- за срок от седем
месеца и петнадесет дена с Лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца и 22
/двадесет и два дена/, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.С Определение № 264/16.12.2010г.
по ВЧНД №572/2010г. Апелативен съд Пловдив потвърждава определение №222/04.11.2010г.
постановено по ЧНД №437/2010г.по описа на ХОС. Хасковският окръжен съд
удостоверява,че настоящето определение е влязло в сила на 16.12.2010г. и
наказанието по ЧНД №437/2010г. е изтърпяно на 20.05.2011г.; Дело №
863/2007г., НОХД, Присъда №: 582/2007/26.10.2007г на Районен съд Хасково, в
сила от 12.11.2007г. за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, предл.1-во, и т.7,вр.чл.194 ал.1,
вр.чл.28 ал.1 от НК, вр.чл.273
ал.2 от НПК, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК като му налага наказание „лишаване от свобода' за срок от 6 (месеца) , което е изтърпяно
на 12.08.2009г. Дело № 1068/2007 в сила от 26.02.2008г. и одобрено споразумение
№154/26.02.2008 по НОХД №1068/2007г. по описа на РС Хасково му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет месеца), което да изтърпи
при първоначален „общ“режим. С протокол от 26.02.2008г. Хасково РС III Н.С. по
НОХД 1068/2007:Определи: Отменява отлагането на изтърпяването на наложеното със
споразумение от 09.12.2003г. по НОХД № 775/2002г. на РС-Хасково на С.Ф.М., с
ЕГН ********** №*, вх.*,ет.*, ап.**, наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6 /шест/ месеца, като постановява това наказание, при първоначален „общ“режим
на изтърпяване. Определението в сила на 12.03.2008г.Наказанието по НОХД №1068/2007,
изтърпяно на 12.08.2009г. подс.С.Ф.М. е многократно
осъждан видно от справката за съдимост (л.50- 58). За това при реална
съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни
престъпления, е налице едно осъждане. Към инкриминирания по настоящото дело
период на извършване на престъпното деяние не е настъпил петгодишният срок по
чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанията по така описаните присъди.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, самопризнанията на подсъдимия дадени в
присъствието на защитника му в съдебно заседание, от обясненията
на обвиняемия по ДП, показанията
на свидетелите – В.М.Г. - л.42; С.Г.А. - л.46 и обясненията на обвиняемия /л. 45/;
писмените доказателства и доказателствени средства -
заключение на съдебно-оценителна експертиза по писмени данни и съдебно-медицинска
експертиза (л.20-л.35); справка и бюлетин за съдимост /л. 50 - 69/,
характеристична справка /л. 101/, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние /л. 105/.
Предвид
посочения доказателствен материал и приетото въз основа
на него за установено като фактическа обстановка, напълно обоснован се явява
изводът, че с деянието си подс. С.Ф.М. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а", б. „б" от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението „кражба"
е осъществено чрез действие на опасен рецидив и чрез повреждане на преграда,
здраво направена за зашита на имот- счупване на стъклопакет на врата, отнел
чужди движими вещи – подс.
М. е отнел от владението на органите
на управление „Р.“*** - без негово съгласие, чужди движими вещи -1 бр. LCD телевизор с
марка Краун (CROWN) на стойност 140.00 лева, собственост
на органите на управление на посоченото юридическо лице. До извършване на изпълнителното
деяние посочените вещи са се намирали във владението на лице, различно от подс. М., като в конкретния случай собственикът на вещите
не е и техният владелец. Прекратяването на упражняваната до момента фактическа
власт върху вещите е осъществено от обвиняемия, след което същият установил
своя фактическа власт върху паричната сума, като ги поставил във вътрешността
на дрехата си и се отдалечил от местопроизшествието, с което са настъпили и
предвидените от закона общественоопасни последици.
От субективна
страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт
владелеца на чужда вещ, няма неговото съгласие за
това, предвиждал е преминаването на
вещите в своя фактическа власт, и е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението, с цел последващо разпореждане без правно
основание и е обективирал присвоително намерение.
Налице е формиран пряк умисъл от подсъдимия обхващащ всички елементи на
извършеното престъпление. Субективната страна се доказва от обективно установените
факти по делото.
Във връзка с
горното съдът държи да отбележи, че от събраните и описани по горе доказателства по безспорен
начин се доказва по делото, че
подсъдимият М. е извършил престъплението за което е предаден на съд. Всички свидетели
в хода на досъдебното производство, а именно В.М.Г.
- л.42; С.Г.А.-л.46, както
и писмените доказателства, сочат за извършител именно подсъдимия. Всички тези
показания се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото и не са
противоречиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Показанията на
свидетелите по делото се подкрепят и от направените самопризнания на подсъдимия
както в ДП така и в хода на съдебното следствие. Той категорично заявява, че е
отнел вещите предмет на обвинението за което съжалява. Всичко това налага
извода, че подсъдимият е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието по отношение на подс. С.Ф.М., съдът взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и на
дееца, както и подбудите за извършването
на деянието, смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Съдът отчете
като смекчаващи вината му обстоятелства самопризнанията на подсъдимия,
съдействието на разследващите органи при разследването на деянието и
разкриването на обективната истина и съжалението за извършеното деяние,
изтеклият дълъг период от време от извършване а деянието, както и относително
младата възраст на дееца. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са многократните му осъждания извън тези обуславящи правната
квалификация на деянието.
Поради горното
съдът определи наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, при превес на смегчаващите обстоятелства и прие, че то следва да е „Лишаване от свобода” в размер от
3 /три/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали този размер
с една трета и определи окончателен размер на наказанието „Лишаване от свобода” в
размер на 2 /две/ години което да се изтърпи
при първоначален „строг” режим.
Така
индивидуализираните по вид и размер наказания,наложени на подсъдимия, съдът
счете, че ще съдействат за поправянето му и за постигане на поставените от
закона превантивни цели,както по отношение на същия,така и по отношение на
останалите членове на обществото- чл.36 ал.1 от НК.
Съдът осъди С.Ф.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-
Хасково сумата в размер на 787.75лева, представляваща направени на досъдебното
производство разноски за вещо лице.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
Е. Д.