Определение по дело №638/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2720
Дата: 30 юли 2021 г.
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20213100500638
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2720
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Галина Чавдарова

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. №12640/28.06.2021г., от „Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление бул. «Цар Освободител» №30, изпратена по
пощата на 25.06.2021г., за изменение в частта за разноските на решение №977/27.05.2021г.,
постановено по в.гр.д. №638 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Варна, Търговско
отделение.
Излага се в молбата, че доколкото молителят не е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, не е станал повод за образуване на въззивното
производство. Счита, че с оглед изхода на спора по въззивната жалба на „Солей 06“ ООД, на
„Зиб Строй Груп“ ЕООД се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
892.84лв., тъй като претендираното адвокатско възнаграждение от 1100лв. е по въззивната и
насрещната въззивни жалби. Моли се за изменение на решението в частта за разноските,
чрез присъждане на посочената сума в полза на „Зиб Строй Груп“ ЕООД.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от „Солей 06“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Академик Андрей Сахаров“
№19, в който се изразява становище за неоснователност на молбата и се моли същата да
бъде оставена без уважение. Навеждат се доводи, че от насрещната страна не е посочено
каква част от общото възнаграждение от 1100лв. е по повод въззивната жалба на „Солей 06“
ООД. Сочи, че ако се възприеме, че сумата от 892.84лв. е по въззивната жалба, то би
следвало разликата от 207.16лв. да е по насрещната въззивна жалба, което е под минимума
по Наредба 1/2004г.
Молбата е депозирана по пощата в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. От
страната, отправила исканото изменение, е представен списък по чл.80 ГПК в проведеното
открито съдебно заседание, приобщен на л.13 от въззивното дело. Поради това, молбата за
изменение е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна, по следните съображения:
С постановеното въззивно решение №977/27.05.2021г. по настоящото дело съдът е
приел, че постъпилите въззивна жалба вх. № 285051/26.11.2020г., подадена от „Солей 06“
1
ООД, ЕИК ********* и насрещна въззивна жалба вх. №290866/21.12.2020г. от „Зиб Строй
Груп“ ЕООД, ЕИК *********, са неоснователни, като е потвърдил обжалваното в цялост
първоинстанционно решение. По разноските в процеса, съдът е формирал извод, че с оглед
неоснователността и на двете жалби, разноските за въззивното производство следва да
останат за страните така, както са направени.
При преценка на относимите към присъждане на разноските в процеса обстоятелства
и наведените доводи в молбата по чл.248 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че по
правилата на чл.78 ГПК, приложими и във въззивното производство, следва да се присъдят
сторените от страните разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковете.
Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е
потвърдено от въззивната инстанция, направените от страната разноски по собствената й
въззивна жалба, следва да останат за нейна сметка, но направените разноски, относими към
защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, следва да бъдат присъдени по
правилата на чл.78 ГПК /в този смисъл определение №336/07.05.2013г. по ч.т.д. №638/2012г.
на ВКС, II т.о./.
Поради гореизложеното, в процесния случай в полза на „Зиб Строй Груп“ ЕООД са
дължими сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на материалния интерес, предмет на подадената от „Солей 06“ ООД въззивна
жалба.
Представени са доказателства за договаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение общо за цялото въззивно производство в размер от 1100лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано в цялост, респективно целият материален
интерес /18 068.81лв./ е бил предмет на въззивното производство. Съразмерно на
материалния интерес по отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна „Солей 06“
ООД, който възлиза в размер от 12094.83лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
въззиваемия по тази жалба „Зиб Строй Груп“ ЕООД, следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 736.31лв. Следва да се отбележи, че
обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено каква част от
възнаграждението по коя част от въззивното производство е, не е основание да се откаже
изобщо присъждане на разноски на страната, след като възнаграждението е договорено за
конкретното въззивно производство в цялост и процесуално представителство е
осъществено както по въззивната жалба, така и по насрещната въззивна жалба.
Видно е при изчисление, че претендираната от молителя в производството по чл.248
ГПК сума от 892.84лв., съставлява минимума по Наредба 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по въззивната жалба на
„Солей 06“ ООД. Този размер обаче не следва да бъде приложен по поискания начин,
доколкото в договора за правна защита и съдействие липсва конкретно договаряне каква
част от общия размер от 1100лв. е договорена за частта от производството по въззивната
жалба, и каква част по насрещната въззивна жалба. Поради договарянето на
възнаграждението общо за цялото въззивно производство, то дължимата част от
възнаграждението в общ размер за двете жалби от 1100лв. следва да бъде изчислена
съразмерно на уважената и отхвърлената част на база целия материален интерес по делото.
Насрещната страна „Солей 06“ ООД, с писмена молба в проведеното открито съдебно
заседание във въззивното производство, чрез процесуалния си представител адв. К.Ж., е
направила възражение за размера на претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение под условие – ако същото надвишава минималния размер по наредбата. В
случая, договореното възнаграждение от 1100лв. при материален интерес от 18068.81лв. по
делото, е в размер съвсем близък до минималния еднократен такъв по Наредба 1/2004г.,
2
който възлиза в размер от 1072.06лв., поради което възражението за прекомерност е
неоснователно.
Така мотивиран, настоящият състав на въззивния съд намира, че по постъпилата
молба, решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде осъден „Солей
06“ ООД да заплати на „Зиб Строй Груп“ ЕООД разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер от 736.31лв., а за разликата над тази сума, до
претендирания размер от 892.84лв., молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №977/27.05.2021г., постановено по
в.гр.д. №638 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Солей 06“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Академик Андрей Сахаров“ №19, да заплати на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление бул. «Цар Освободител» №30, сумата от
736.31лв. /седемстотин тридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
сторени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №12640/28.06.2021г., от „Зиб Строй Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление бул. «Цар Освободител» №30,
за изменение в частта за разноските на решение №977/27.05.2021г., постановено по в.гр.д.
№638 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Варна, в частта за разликата над
присъдените 736.31лв. /седемстотин тридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
до претендирания размер от 892.84лв. /осемстотин деветдесет и два лева и осемдесет и
четири стотинки/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3