№ 21021
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20251110123496 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата М. Й. Ф. твърди, че от 27.02.2019г. е била в трудово
правоотношение с ответника „Интегра Пластикс“ЕАД по силата на трудов
договор 9/27.02.2019г., по който е изпълнявала длъжността „специалист с
контролни функции, автоматична поточна линия / Технолог сепариращ цех/,
код по НКПД -2011/КДА 3122 3007 в Завод за възстановяване на синтетични
органични полимери гр. Елин Пелин,ЕКАТТЕ 18490, като трудовият договор
бил сключен за неопределен срок. Поддържа, че на 30.12.2019г. сключила с
работодателя Анекс 1 към трудовия договор / в сила от 01.01.20г./, по силата
на който приела да изпълнява при работодателя длъжността „Началник
смяна“, като работата била осъществявана на смени-дневна и нощна при два
работни дни и два почивни дни, като всички останали клаузи на трудовия
договор останали непроменени. На 30.04.20г. бил сключен Анекс 2 към
трудовия договор / в сила от 01.05.20г./, по силата на който основното трудово
възнаграждение на ищцата било изменено на 1900лева, като останалите
клаузи останали непроменени. От 26.11.2022г. до 04.08.24г. ищцата ползвала
отпуск поради бременност и раждане и отпуск за отглеждане на дете. При
връщането и на работа, доколкото заеманата до момента длъжност не била
подходяща за майка на дете до 3 годишна възраст, считано от 05.08.24г. на
1
същата била дадена възможност да изпълнява различни трудови функции от
формално договорените и съобразени с променения й трудовоправен статус ,
по-точно такива, включени в длъжностната характеристика на длъжността
„Инженер, качество в предприятие“/ Специалист по продължаващо
подобряване на качеството и техническо обучение / с код по НКПД 21496040
На 15.08.24г. ищцата сключила с работодателя допълнително споразумение
към първоначалния трудов договор , по силата на което основното й месечно
възнаграждение било променено на 4189лева , считано от 01.08.24г., като
всички останали клаузи не били променяни- в т.ч. работното време 8 часа при
40 ч. седмично, място на работа , длъжността „Началник смяна/Началник
смяна ПГ Сортиране/, код НКПД-2011/КДА 3122 6001, както и срокът на
предизвестие за прекратяване на договора – 30 дни. Поддържа с исковата
молба, че на 29.11.24г. по инициатива на работодателя било сключено
допълнително споразумение към първоначалния трудов договор , по силата на
което работодателят възложил, а служителката приела да изпълнява
длъжността „Инженер качество в предприятието“/Специалист по
продължаващо подобряване на качеството и техническо обучение/, с код по
НКПД 21496040, считано от 01.12.24г., като същото било сключено за
неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя , считано от датата на постъпване на работа- 01.12.24г.Всички
останали клаузи от договора и предходните споразумения не били променени.
Допълнителното споразумение от 29.11.24г. според ищцата отразявало
действителното фактическо положение от 05.08.2024г. по отношение на
изпълняваните от Ф. трудови функции, като поради тази причина и със
същото не били променени трудовото възнаграждение и останалите условия
на труд.Трудовото възнаграждение било увеличено от 01.12.24г. на 4357лева,
което се установявало от трудовата книжка на ищцата. Със Заповед №198
/24.02.25г. на осн. чл. 71, ал.1 КТ работодателят „Интегра Пластикс“ЕАД
прекратил трудовото правоотношение с Ф. на длъжност „Инженер качество в
предприятието“/Специалист по продължаващо подобряване на качеството и
техническо обучение/, с код по НКПД 21496040, считано от 25.02.2025г.
Счита прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и иска
неговата отмяна. Излага съображения, че работодателят не е имал правото да
сключва договор със срок за изпитване за работа / трудова функция/, която
ищцата вече е изпълнявала при работодателя по окончателен трудов договор.
2
Поддържа, че е дългогодишен служител на работодателя – от 2019година ,
като едва с последното допълнително споразумение – след връщането й от
отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на дете , работодателят
е предвидил клаузата за срок за изпитване на дългогодишен служител, като не
след дълго е прекратил и трудовото правоотношение по облекчен ред – на осн.
чл. 71, ал.1 КТ Ищцата поддържа, че през цялото време не е получавала нито
устни, нито писмени забележки и препоръки от работодателя относно
изпълнение на трудовите си задължения , както и че няма нито едно
дисциплинарно нарушение. Счита, че горните обстоятелства обосновават
извод, че работодателят не е целял да провери годността на работника за
изпълнение на длъжността , посочена в допълнителното споразумение от
29.11.24г., а да прекрати трудовото правоотношение по облекчен ред и без
заплащане на обезщетение по чл. 331 КТ , както ибез съблюдаване на
закрилата при уволнение по реда на чл. 333, ал.1, т.1 КТ. На следващо място,
поддържа, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя на 24.02.25г. на осн. чл. 71, ал.1 КТ се явява просрочено /
незаконосъобразно/ , тъй като максимално допустимият срок за изпитване е 6
месеца, който е следвало да се брои от 05.08.24г., от която дата реално ищцата
е изпълнявала посочената длъжност . Моли да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението й, извършено със Заповед № 198/24.02.25г. на
ответника, да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност
"Инженер, качество в предприятие“, с код по НКПД 2149 6040, както и да
бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа в резултат на незаконното уволнение , за период от 6
месеца, считано от 25.02.25г. до 25.08.2025г., заедно със законната лихва от
датата на исковата молба. Претендира и разноски по производството.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника
„Интегра Пластикс“ЕАД , с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Развиват се подробни доводи и съображения, че от връщането
на ищцата на работа след ползването на отпуск за бременност и раждане и за
отглеждане на дете – 05.08.24г. до подписването на допълнителното
споразумение от 29.11.24г. същата нито е заемала, нито е изпълнявала
функциите по длъжност „Инженер, качество“ Твърди се , че през този период
са й възлагани ограничен кръг от задачи, които имат щадящ характер и
съобразени с обстоятелството , че е майка на дете до 3г. възраст, с цел
3
опазване на нейното здраве и безопасност. Горните възлагани задачи според
ответника не кореспондирали с трудовите функции за длъжността „Инженер,
качество“ нито по вид, нито по отговорности, нито по изисквания към
компетентностите. Твърди се , че от доказателствата ясно се установява, че
процесът по обсъждане, планиране и въвеждане на ищцата в новата
длъжност е стартирал едва в края на м. октомври 2024г., а реалното й
назначаване на тази длъжност е извършено на 29.11.24г. и считано от
01.12.24г.Поддържа се, че назначаването е било съпроводено с изрични
действия по подготовка, обучение и съдействие на интеграционния екип на
Бореалис АГ, както и че подобни функции дотогава не са били изпълнявани от
ищцата.Поддържа се, че в случая работодателят е имал право да въведе срок
за изпитване, уговорен в негова полза, доколкото се касае до различни
длъжности и при съществена промяна на трудовата функция. Отделно от това
счита, че сключеният по същество нов договор със срок за изпитване в полза
на работодателя може да бъде прекратен от него във всеки един момент до
изтичане на уговорения срок. Преценката била на работодателя и според
ответника не подлежи на съдебен контрол. Отделно от това се сочи, че
работодателят е създал подробен план за обучение и проследяване на
напредъка на ищцата , като подготовка за новата й длъжност. Счита, че
наличието на конкретни обучителни модули, регулярна обратна връзка и
ангажираност от страна на ръководители с висока позиция в ответното
дружество показвало ясно, че целта на работодателя е била да бъде
подпомогната ищцата в адаптацията си към новите професионални
отговорности и да се развие устойчиво в рамките на новата роля. Счита , че
подобна инвестиция във време, ресурси и управленско внимание е
несъвместима с тезата за предварително взето решение за освобождаване или
с намерение за заобикаляне на законови разпоредби. Поддържа, че срокът за
изпитване е бил използван реално за оценка и даване на възможност за
професионално израстване на служителя, което било демонстрирано ясно от
работодателя. Поддържа, че включването на срока за изпитване е било
продиктувано от реалната нужда да се провери пригодността на ищцата за
новата трудова функция , а не като средство за заобикаляне на закона или за
избягване на прилагането на закрилните разпоредби на чл.
333,КТ.Прекратяването на договора в средата на изпитателния срок било
резултат от продължителна обективна оценка на професионалната реализация
4
, а не от недобросъвестни намерения на работодателя. Развива и други
съображения в подкрепа на тезата си. Счита исковете за изцяло неоснователни
и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
След отделяне на спорното от безспорното, като спорен между страните
е останал единствено въпросът относно действителността на клаузата за
изпитване, включена в допълнителното споразумение от 29.11.2024г. към
трудов договор № 9/27.02.2019година , считано от 01.12.2024г. за длъжността
„Инженер, качество в предприятие“ с код по НКПД 2149 6040, по който съдът
намира следното:
За да е законно уволнението, извършено на основание чл. 71 КТ, в полза
на работодателя следва валидно да е уговорено право на изпитване и
прекратяването да е извършено в рамките на уговорения срок. Правото на
изпитване е регламентирано в чл. 70 КТ по императивен начин, като едно от
ограниченията, поставени от законодателя, е забраната за сключване на
последователни договори с клауза за изпитване – за една и съща работа за
един и същ работник в едно и също предприятие /работодател/ трудов договор
със срок за изпитване може да бъде сключен само веднъж. Изпитването цели
да даде възможност на работодателя да се увери, че работникът има
качествата, необходими за изпълнение на работата. Когато по реда на чл. 119
КТ трудовата функция на работника или служителя е съществено изменена, за
новата трудова функция може да бъде сключена клауза за изпитване и при
съществуващо трудово правоотношение, какъвто съдът намира, че е
настоящият случай.
Страните не спорят, а и от представените трудови договори и
допълнителни споразумения /Анекси/ към тях се установява, че в
продължение на повече от пет години ищцата е изпълнявала последователно
при ответника длъжности , както следва „ специалист с контролни функции,
автоматична поточна линия /Технолог сепариращ цех/, код по НКПД -
5
2011/КДА 3122 3007 ; „Началник смяна /Началник смяна ПГ Сортиране/“, код
по НКПД -2011/КДА 3122 6001, и „Инженер, качество в
предприятие“/Специалист по продължаващо подобряване на качеството и
техническо обучение / с код по НКПД 21496040. Видно от приложените
длъжностни характеристики /за длъжностите , които ищцата е заемала
последователно при работодателя изискванията за заемане не се различават
съществено , като за последната заемана длъжност до прекратяване на
трудовото правоотношение е увеличен изискуемия трудов стаж и опит , който
очевидно ищцата вече е притежавала, разширени са функциите , които обаче
не са съществено отличаващи се от тези по предходните две длъжностни
характеристики. В подкрепа на извършваните реално от ищцата трудови
функции при работодателя са и депозираните пред съда показания на
свидетеля Румен Гъгнев , които са последователни и житейски логични и
които съдът кредитира в цялост, доколкото по отношение на същия не
съществуват факти и обстоятелства, които съдът да прецени, че водят до
заинтересованост от изхода на делото или предубеденост. В разпита си пред
съда свидетелят заявява, че реално ищцата се е занимавала с ръководене на
проекти след завръщането си след отпуск по майчинство и че са работили
съвместно при ответника до напускане на свидетеля – през август 2025г.
При сравнение на представените по делото длъжностни характеристики
за заеманите в годините от ищцата длъжности , съдът намира , че възложените
на ищцата трудови функции преди и след изменение на трудовото
правоотношение с последното допълнително споразумение от 29.11.2024г. /
за длъжност „Инженер, качество в предприятие“ / са сходни , като дейностите
и отговорностите по последната дслъжностна характеристика са разширени ,
но имащи отношение и връзка с първоначално извършваните – по предходни
длъжностни характеристики, за първоначално заеманите длъжности
„специалист с контролни функции, автоматична поточна линия“, „началник
смяна /Началник смяна ПГ Сортиране“/.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че за заетата от ищеца нова длъжност по
Допълнителното споразумение от 29.11.24г. за длъжността „Инженер,
качество в предприятие“ се изискват идентични качества, а макар и описани с
различни думи, основните трудови функции в обобщение са почти идентични,
като са разширени и допълнени. Действително, изпълнението на длъжността
6
„Инженер, качество в предприятие“ е свързана без съмнение и с въведена
разлика в трудовите функции, но основните, поставени пред служителя задачи
и изисквания, са запазени и надградени , поради което съдът намира, че с
последното допълнително споразумение трудовата функция на ищцата не е
била съществено изменена, с оглед и на реално изпълняваната такава предвид
свидетелските показания.
Следователно, работодателят не е имал правото повторно да проверява
качествата на служителя, доколкото последният е показал в изминалите
прослужени при ответника почти шест години, че притежава основните
изисквания за заемане на длъжността по допълнителното споразумение от
29.11.2024 г., както и със способността да се справя с основните възложени му
за тази длъжност трудови функции.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща срок за
изпитване, от Допълнителното споразумение, като сключено в противоречие с
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, е недействителна, на основание чл. 74, ал.
1 КТ. Ето защо съдът счита и че в полза на работодателя не е съществувало
потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 71 КТ и
искът за отмяна на уволнението, извършено на това основание, следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението,
до какъвто извод достигна съдът. Безспорно е, че процесното трудово
правоотношение е безсрочно. Същевременно не се събраха доказателства, от
които да се направи извод, че до устните състезания трудовият договор е
прекратен на друго основание. Ето защо искът е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период.
7
От огледа на трудовата книжка, се установява, че в периода 25.02.2025 г.
– 25.08.2025 г.. ищцата не е работила по трудово правоотношение. Налице е
фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл
вреди от оставането си без работа в рамките на срок от шест месеца ,
вследствие незаконното уволнение, като вредите са в размер на пропуснатото
възнаграждение. Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетението, е полученото за месеца, предхождащ месеца, в
който е прекратен трудовият договор. Обстоятелството, че размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението е било в размер на 4357 лева, не е спорно между
страните. Изчислено на тази база, размерът на дължимото обезщетение е
26 142 лева за шест месеца , като към момента на приключване на устните
състезания в настоящата инстанция изискуемостта на същото е настъпила.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат.
Такива са претендирани на осн. чл. 38, ал.2,ЗАдв. Вр. с чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗАдв., като е представен и договор за правна защита и съдействие, и съдът
определя по справедливост възнаграждение за оказаната от адвоката на
ищцата безплатна правна помощ и съдействие в размер на сумата от 2500лева
.
С оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски по
производството. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати по сметка на Софийския районен съд сумата 1145.68 лева –
държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и т.3 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. Й. Ф. ,
ЕГН ********** от длъжността „Инженер, качество /Специалист по
продължаващо подобряване на качеството и техническо обучение/ в
предприятие с код по НКПД 21496040, извършено на основание чл. 71 КТ
8
със заповед № 198/24.02.2025 г. на работодателя „Интегра Пластикс“ ЕАД,
ЕИК204919871 .
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. Й. Ф. , ЕГН
********** на длъжността „Инженер, качество /Специалист по
продължаващо подобряване на качеството и техническо обучение/ в
предприятие с код по НКПД 21496040 в „Интегра Пластикс“ ЕАД,
ЕИК204919871 .
ОСЪЖДА „Интегра Пластикс“ ЕАД, ЕИК204919871 да заплати на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3. КТ на М. Й. Ф. , ЕГН ********** сумата 26
142 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за периода 25.02.2025 г. – 25.08.2025 г., заедно със
законната лихва от 24.04.2025 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Интегра Пластикс“ ЕАД, ЕИК204919871 да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от
1145.68 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Интегра Пластикс“ ЕАД, ЕИК204919871 да заплати на
адвокат Х. М. от САК , с личен адвокатски номер ********** , на осн. чл.
78, ал.1,ГПК и чл. 38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на
ищцата М. Ф. по настоящото дело в размер на 2500лева .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече
от 18.11.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9