Р Е Ш Е Н И Е
№187
гр. Добрич, 06.07.2020 г.
ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, V състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА административно
дело №672 по описа за 2019 г. на Добричкият административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 - 178 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.З.С. ***, подадена чрез адв. Р.Б. -
ДАК, срещу Действията на отговорно длъжностно лице
при община Тервел за въвеждане в ЕЛРК на настоящ адрес в Република Турция от ***
г.; действията на отговорно длъжностно лице при община Тервел по въвеждане в
ЕЛРК на настоящ адрес в Република Турция от 20.04.2004 г.; действия на
отговорно длъжностно лице при община Тервел по въвеждане в ЕЛРК на служебно
възстановен от 27.01.2017 г. настоящ адрес в Република Турция и срещу изричен
отказ, обективиран в Писмо с изх. №РД-25-3788 #
2/10.10.2019 г. на Кмета на община Тервел, с което е
отказано да
се извърши поправка в настоящия адрес на Г.З.С., обработен на 20.04.2004 г.,
като заличи Република Турция и впише с. Жегларци, общ. Тервел, ул. „Седма“ №15
със същата дата на обработка.
В жалбата се
релевират доводи, че С. е родена на *** г. в България и оттогава постоянният и
настоящ адрес ***-2019 г. е била общински съветник в общински съвет Тервел. На
местните избори през 2019 г. отново е била кандидат за общински съветник от
листата на ПП „ДПС“, но ОИК Тервел е заличил регистрацията й, тъй като
настоящият й адрес е в Република Турция. След запознаване с доказателства, по
които ОИК Тервел е работила е установила, че в ЕЛРК, в локална и национална
база Население за нея е въведена следната информация за заявен настоящ адрес до
04.09.2019 г., а именно: от *** г. настоящ адрес Република Турция, от
20.04.2004 г. – настоящ адрес Турция; от 29.09.2008 г. до 27.01.2017 г. настоящ
адрес гр. Шумен, който е бил заличен на основание чл.99б,ал.4 от ЗГР и от
27.01.2017 г. до 04.09.2019 г., настоящ адрес Република Турция, служебно
възстановен предходен настоящ адрес от 20.04.2004. Твърди се, че
жалбоподателката никога не е заявявала настоящ адрес Република Турция, от
момента на раждането си до сега е живяла само в България, родителите и също и
до настоящият момент живеят в България, като дори не е имала и чести пътувания
до РТурция. Твърди се, че тези действия извършени от служители в община Тервел
са незаконни и следва да бъдат отменени. Релевират се и доводи, че издаденият
отказ на кмета на община Тервел за поправка на въведените за нея некоректни
данни, също е незаконосъобразен и неправилен. На 20.04.2004 г. същата е избрала
постоянен и настоящ адрес ***, поради което и моли посочените неточни, грешни
или неверни данни да бъдат поправени със задна дата на осн. чл.16 от Общия
регламент за защита на данните. Моли се за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В с.з. жалбоподателката се представлява от адв. Б.,
която поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Ответникът – Кметът
на община Тервел не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.149,
ал.1 от АПК срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна
страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, в частта в която е насочена срещу
изричния отказ на кмета на община Тервел. Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав счита, че същата е
ОСНОВАТЕЛНА. В останалата си част жалбата е недопустима и производството по
делото в тази си част следва да бъде прекратено. Реда за обжалване на
действията на длъжностни лица е по друг процесуален ред.
От приложените към административната преписка доказателства
е видно, че оспорващата е депозирала до кмета на община Тервел, молба с вх. №РД-25-3788 от 03.10.2019 г. /с
копие до РП Тервел/ с искане за извършване
на проверка относно въведените в НБД „Население“ данни за настоящ адрес в
чужбина за периода 1989 г. – 20.04.2004 г. и от 20.04.2004 г. до 04.09.2019 г.
като същите бъдат поправени. В молбата се излага подробно фактическата
обстановка през годините, като основното твърдение е, че С. никога не е живяла
в Република Турция и никога не е подавала заявление за промяна на настоящият й
адрес с такъв в РТурция. Моли, молбата й да се счита за искане по смисъла на
чл.16 от Общия регламент за защита на данните за корекция на грешни лични
данни, която корекция да бъде отразена незабавно и със задна дата в общинска и
в национална база данни. С допълнителна молба от 08.10.2019 г. е представено от
жалбоподателката Заявление за постоянен адрес от 20.04.2004 г., от който е
видно, че същата е избрала постоянен и настоящ адрес *** и копие от ЛРК, от
който също е видно, че постоянният и настоящият и адрес е в с. Жегларци.
На
10.10.2019 г., кметът на община Тервел, с писмо с изх. №РД-25-3788#2
е постановил изричен отказ да извърши поправка в настоящия адрес на Г.З.С.,
обработен на 20.04.2004 г., като заличи Република Турция и впише с. Жегларци,
ул. „Седма“ №15 за настоящ адрес със същата дата.
В
административната преписка се съдържат удостоверение за промени на постоянен
адрес и за настоящ адрес от който е видно, че от *** г. до 04.09.2019 г. Г.З.С.
е с настоящ адрес в Република Турция /лист 26/, Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство на РП Тервел, както и други доказателства.
С оглед направените доказателствени искания от
страна на оспорващата и дадените от съда указания, по делото са постъпили
следните писмени доказателства: от ОД на МВР Добрич писмо, от което е видно
кога е издаден задграничния паспорт на С. ***, в който се заявява, че не могат
да бъдат предоставени част от поисканите документи, тъй като те не се
съхраняват, като са предоставени разпечатки от НБД /лист 80-90/. От община
Тервел е постъпила и разпечатка, съдържаща информация, през периода 1996-2005 г., кои училища е
посещавала Г.З.С. /105-106/.
От МВР – Дирекция „Български документи за
самоличност“ е постъпило писмо-отговор, в което изрично се заявява, че няма
данни от страна на МВР на 12.05.2004 г. да е въвеждан като настоящ адрес на
лицето Г.З.С. – Република Турция /каквото е твърдението на община Тервел/. От
извършената проверка в НАИФ НРБЛД са установили, че лицето има посочен при тях
постоянен и настоящ адрес *** от момента на подаване на заявление за лична
карта – 04.05.2004 г.
От МРРБ също е постъпил писмен отговор на
поставените въпроси от съда, в който се посочва, че в НБД на 28.02.1994 г. е
отразен настоящ адрес на С. Турция от *** г. Посочено е и кой е въвел данните.
В писмото се твърди, че на 12.05.2004 г. от МВР е постъпила информация, че
настоящият адрес на оспорващата е Република Турция и на 14.05.2004 г. в ГД ГРАО
данните са актуализирани /информацията е коренно противоположна на посочената
от МВР – ДБДС/.
От представените Съобщение за промени на настоящ
адрес *** се установява, че на 12.05.2004 г. информацията е въведена от МВР,
като при тях е заявен адрес в чужбина Република Турция /, като е посочен и
настоящ адрес в Турция /лист 85-90/.
Безспорно от събраните писмени доказателства по
делото се установява, че Г.З. Муталиб е родена на *** *** . От ЛРК се вижда, че
местожителството на Г.З. Муталиб /Галя Левенова Ангелова/ е в с. Жагларци.
Местоживеенето е също в с. Жегларци, ул. „Седма“ №15 /лист 45/. Със Заявление
за постоянен адрес, вх. №345/20.04.2004 г. , Г. Муталиб е избрала постоянен
адрес ***, като изрично е посочен, че настоящият адрес е също в с. Жегларци.
От представената от ответника информация се
установява, че жалбоподателката от първи клас, когато е започнала да ходи на
училище през 1996/1997 г., същата е била ученичка в ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ с. Жегларци, общ. Тервел. През 2004 г., същата е завършила осми клас в
същото училище.
В последствие същата е завършила висшето си
образование в Шуменския университет, като само в този период от 29.09.2008 г.
до 27.01.2017 г. е била с настоящ адрес в гр. Шумен, който е бил заличен
служебно на 27.01.2017 г., като служебно е възстановен предходен настоящ адрес
от 20.04.2004 г., т.е. Република Турция.
Също така не се спори, че в периода 2015-2019 г. е
била общински съветник в Общински съвет Тервел, издигната и избрана от листата
на ПП „ДПС“.
Безспорно се установява, че първият задграничен
паспорт на Г.З. Муталиб е издаден на 02.09.1997 г. и унищожен на 09.03.2005 г.
От същата справка се установява, че Муталиб/С. е напуснала за първи път
пределите на страната, за да пътува до Република Турция на 14.09.2009 г.
От всички събрани относими по делото доказателства
може да се изведе единствения извод, че жалбоподателката през целия си живот е
живяла в с. Жегларци, учила е там, в последствие е учила в гр. Шумен, не е
подавала заявление за настоящ адрес в Република Турция, не е живяла в Република
Турция, дори за първи път е отишла в Турция през 2009 г. Била е в периода
2015-2019 г. общински съветник, т.е. към него момент е отговаряла на принципа
на уседналост.
Адресната регистрация по настоящ адрес е резултат на
формализирана процедура, която се развива по правилата на чл.96, ал.1, респ. на
чл.99 от ЗГР. Настоящият адрес е адресът, но който лицето живее – чл.94, ал.1
от ЗГР. Понятието е материалноправно и изисква единствено наличието на едно
обстоятелство – живеенето на съответното физическо лице на определен адрес по
смисъла на чл.89, ал.1 от ЗГР. Адресът може да се
установи чрез удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от
общинската администрация - чл. 24, ал. 2 от ЗГР. Касае се за положителен факт,
поради което доказателствената тежест за установяването му, и то по предвидения
в специалния закон начин, е за оспорващия. Освен наличието на обявен постоянен
адрес на територията на страната, който в случая е налице, се изисква и наличие
на регистриран настоящ адрес на територията на Република България към тази
дата. В представеното по делото удостоверение за настоящ адрес е посочена
датата 04.09.2019 г. Преди
това за настоящ адрес е посочена Република Турция от *** г. /датата на раждане
на жалбоподателката/ до 20.04.2004 г. и от 20.04.2004 г. до 04.09.2019 г.
От представеното обяснение от Главния секретар на
МРРБ се установява, че на 28.02.1994 г. в данните на Г.С. е отразен настоящ
адрес Турция от *** г. Данните са въведени от служител на ТЗ „ГРАО“ гр. Добрич
към ГД „ГРАО“ на МРРБ, която служителка през 2017 г. се е пенсионирала. Сочи
се, че настоящият адрес Турция е въведен с документ „Съобщение за корекция на
данни“, като според Главния секретар следва да се приеме, че корекцията на
данните е попълнена от село Жегларци и е изпратено на ТЗ ГРАО Добрич. За
хартиените съобщения не е уреден срок за съхранение, но тъй като са изминали 26
години, същото не се съхранява. Пак според същите обяснения през 1999 г. влиза
в сила ЗБДС и ЗГР. В тази връзка е сключено Споразумение за взаимодействие
между МВР и МРРБ. Сочи се, че на 12.05.2004 г. от МВР е постъпила информация,
че настоящият адрес на Г.С. е Република Турция и на 14.05.2004 г. в ГД ГРАО
данните й са актуализирани. Актуализацията се извършва от ГД ГРАО програмно въз
основа на постъпилата вече информация от МВР. Паралелно с поддържането на
информационен масив НБД „Население“, в общините и кметствата са поддържани
хартиени регистри на населението и Локална база данни „Население“. Твърди се,
че информацията за настоящ адрес ***, посочена в графа настоящ адрес в
съобщението за промяна на постоянен адрес, не е отразена в данните на
оспорващата. Като тази информация за настоящ адрес е единствено предназначена
да се извлече/генерира съобщение от НБД „Население“ за общината по постоянен
адрес и за общината по настоящ адрес.
Т.е. от тези обяснения се достига до извода, че
постъпилата информация за настоящия адрес от 2004 г. в Турция е подадена от
МВР. Видно обаче от полученото от Дирекция „БДС“ при МВР писмо, е че след
извършена при тях справка в Националния автоматизиран информационен фонд
„Национален регистър на българските лични документи“ няма данни от страна на
МВР на 12.05.2004 г. да е въвеждан като настоящ адрес на лицето Г.З.С.,
Република Турция. В Заявлението, подадено от С. за издаване на лична карта на
04.05.2004 г. е посочен настоящ адрес ***. Към същото заявление е било
приложено и удостоверение за постоянен адрес,*** което като постоянен и настоящ
адрес ***.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че от
страна на МВР не е подавана информация на 12.05.2004 г., че настоящият адрес на
Г.С. е в Република Турция и незаконосъобрзано данните и са актуализирани от ГД
ГРАО. Няма данни и на какво основание на 28.02.1994 г. , служител на ТЗ „ГРАО“
Добрич е въвела настоящ адрес Република Турция
от *** г., като видно от всички други писмени доказателства се установява,
че жалбоподателката е родена в с. Жегларци и в ЛРК е посочен адрес с. Жегларци,
то очевидно е, че същата е родена и живяла в с. Жегларци, като там е учила до
осми клас, до 2004 г., т.е в него период е нямало как физически да има настоящ
адрес в друга държава, след като е била постоянно и непрекъснато в село
Жегларци, още повече, че е била и малолетна, а и видно от справката от ОД на МВР
Добрич не е напускала до 2009 г. границите на страната. През 2004 г. също няма
данни С. да е подавала заявление за промяна на настоящия адрес, напротив в
заявлението и подадено до МВР за издаване на лична карта, като настоящ адрес ***,
т.е. лицето е пребивавало /живяло/ към онзи момент в с. Жегларци, до
постъпването и като студентка в гр. Шумен на 29.09.2008 г., когато вече е
променен настоящия адрес с този в гр. Шумен.
Впрочем този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че С. е била регистрирана като кандидат за общински съветник и
е била избрана за такъв през периода 2015 – 2019 г. в общински съвет Тервел,
като изискванията за уседналост по ИК са били относими при провеждането на
предходния избор и тогава през 2015 г. явно е било прието, че лицето Г.З.С. е имало настоящ адрес ***, т.е. че това
е адреса, на който живее по смисъла на чл.94, ал.1 от ЗГР.
Чл.16 от Регламент /ЕС/
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., предвижда, че
всяко физическо лице може да поиска неточните лични данни да бъдат коригирани
по съответния ред и пред съответните органи, овластени от законодателството да
поддържат съответната база данни, поради което и съдът намира, че с оглед събраните безспорни писмени доказателства
следва да бъде направена корекция в НБД на настоящия адрес на Г.З.С..
Видно от събраните по делото доказателства, касаещи
административното производство пред Кмета на гр. Тервел, от страна на последния
в качеството му на компетентен административен орган не са изпълнени дължимите
действия за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за същия,
които да мотивират невъзможност за издаване на искания административен акт.
Административният орган не е положил достатъчно усилия да изпълни вменените му
с нормативен акт задължения, като с това си бездействие е нарушил императивни
законови разпоредби - чл.9 ал.2 от АПК. Не е изпълнил задължението си по чл.36
ал.1 от АПК да събере служебно всички необходими доказателства за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. На заявителя не са давани
никакви указания за необходимост от представяне на допълнителни доказателства.
В резултат от неизвършването на нормативно установени и безспорно необходими
действия в административното производство е издал немотивиран отказ. Това е
довело и до постановяване на незаконосъобразен административен акт, какъвто по
своя характер е отказът за издаване на искания документ.
При отмяна
на административния акт според правилото на чл.173 от АПК, съдът има правомощие
да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне. Канстатираното нарушение, което е основание за отмяна на
изричния отказ на кмета на община Тервел не позволява съдът сам да реши въпроса
по същество и да издаде искания акт. Съгл. чл.27, т.2 от ЗГР, данните за
постоянен и настоящ адрес в електронния личен регистрационен картон се
актуализират от общинската администрация въз основа на заявление за постоянен
адрес и адресна карта за настоящ адрес. Съгл. чл.77 от Наредба
№РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация, в случаите, когато се установи, че данните в ЕЛРК на непълни и/или
неточни, отговорното длъжностно лице по тази наредба незабавно предприема
действия по тяхната актуализация. С оглед на което, преписката следва да бъде върната на кмета на община Тервел за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение, основанията за
допустимостта и изискванията за произнасяне по същество на искането за издаване
на административен акт.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката има
право да й бъдат възстановени от бюджета на административния орган направените
от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева, заплатена ДТ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2,
вр. чл.173, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Г.З.С. ***, срещу Действията
на отговорно длъжностно лице при община Тервел за въвеждане в ЕЛРК на настоящ
адрес в Република Турция от *** г.; Действията на отговорно длъжностно лице при
община Тервел по въвеждане в ЕЛРК на настоящ адрес в Република Турция от
20.04.2004 г. и Действия на отговорно длъжностно лице при община Тервел по
въвеждане в ЕЛРК на служебно възстановен от 27.01.2017 г. настоящ адрес в
Република Турция.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.З.С. ***, Изричен отказ,
обективиран в Писмо с изх. №РД-25-3788 # 2/10.10.2019
г. на Кмета на община Тервел, с което е отказано да се извърши
поправка в настоящия адрес на Г.З.С., обработен на 20.04.2004 г., като заличи
Република Турция и впише с. Жегларци, общ. Тервел, ул. „Седма“ №15 със същата
дата на обработка.
ИЗПРАЩА преписката
на Кмета на гр. Тервел за ново произнасяне съобразно указанията на съда,
изложени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА община
Тервел да заплати на Г.З.С. ЕГН **********
***, сумата от 10 /Десет/ лева, сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, а в прекратителната му част в 7-дневен срок от
уведомяването на страните на които на
основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.
СЪДИЯ: