№ 882
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501105 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1105/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗК „Л.И.“ АД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №4694 от 14.12.2021 г по гр.д.№34510/21 г на СРС ,
126 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.411 КЗ , че „З.Д.Е. ” АД ЕИК ******* от гр.София му
дължи сумата от 5280,25 лева – регресно вземане на застраховател по „ГО “ на влекач
„МАН“ с рег.№******* срещу застраховател по „ГО“ на ремарке „Кроне“ модел СД с рег.
№******* за вреди от ПТП на 29.08.2017 г в гр.Хаген , ФРГ при което е увредена фасада на
сграда , ведно със законната лихва от 10.03.2021 г , за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 30.03.2021 г по ч.гр.д.№14269/21 г на СРС , 126 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според чл.59 §
2 от Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този на ремаркето трябва
да платят по половината от платеното застрахователно обезщетение . В случая е приложимо
германското право . Отношенията между застрахователите са договорни по смисъла на
Регламента „Рим I“, но задължението на държателя на ремаркето трябва да се счита за
„извъндоговорно задължение“ по чл.1 от Регламента „Рим II“ . В случая съгласно чл.4 от
Регламента „Рим II“ за деликтната отговорност е приложимо немското право , а за правото
на регрес по чл.7 от Регламента „Рим I“ е приложимо българското право . Следователно не
трябва да се прилагат чл.479 ал.1 КЗ във вр.чл.483 КЗ , а застрахователят на влекача и този
1
на ремаркето трябва да платят по половината от платеното застрахователно обезщетение .
Неправилно СРС не е уважим исканията по чл.190 ГПК и за допускане на автотехническа
експертиза .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Отношенията между застрахователите на влекача и този на ремаркето трябва да се уредят по
чл.479 ал.1 КЗ във вр.чл.483 КЗ , съобразно решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени
дела С-359/14 г и С-475/14 г .Германското право урежда длъжниците по задължението за
обезщетяване на пострадалото лице . Според СЕС приложимото право спрямо регресният
иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на ремаркето трябва да се определи
по чл.7 от Регламент „Рим I „ ако правилата на деликтната отговорност приложимо към
ПТП по силата на чл.4 и сл. от Регламент „Рим I“ предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата .Регресният иск на застрахователя се основава на договора за
застраховка , поради което е приложимо българското право по отношения на държателя на
влекача , респ.неговия застраховател . Евентуално , ако е приложим Регламента „Рим II“ , то
трябва да се приложи чл.4 ал.2 от същия доколкото страни са български застрахователни
дружества или чл.4 ал.3 , защото застрахователните договори са сключени в България .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 15.12.2021 г и е
обжалвано в срок на 22.12.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел , че според решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени
дела С-359/14 г и С-475/14 г приложимото материално право в отношенията между
пострадалия и застрахователя на влекача е германското право. От своя страна германското
право /на СРС му е съдебно известно/ предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и този на ремаркето . Приложимото материално право за
регресния иск между посочените застрахователи следва да се определи по чл.7 § 2 от
Регламент „Рим I“ , според който при липса на избор на право договорът се урежда от
правото на държавата , в която е обичайното местопребиваване на застрахователя . В случая
това е българското право , защото спорът е между български застрахователи . Според чл.479
ал.1 ТЗ за вреди нанесени от ремарке , което е свързано и функционално зависимо от
влекача или се откачило по време на движение отговорен е застрахователя на влекача .
Следователно процесният иск на застрахователя на влекача срещу този на ремаркето е
неоснователен.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Безспорно чл.59 § 2 от Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този
на ремаркето трябва да заплатят по половината от платеното застрахователно обезщетение .
В случая съгласно решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени дела С-359/14 г и С-475/14
г и чл.4 и сл. от Регламента „Рим II“ за процесното ПТП по отношение на правата на
2
увредения е приложимо германското деликтно и застрахователно право . От друга страна
приложимото материално право за регресния иск между посочените застрахователи следва
да се определи по чл.7 § 2 от Регламент „Рим I“ . При констатираната липса на избор на
право от страните по делото възникването на материалното регресно право се урежда от
правото на държавата , в която е обичайното местопребиваване на застрахователя . В случая
това е българското право , защото спорът е между български застрахователи . Според чл.479
ал.1 ТЗ за вреди нанесени от ремарке , което е свързано и функционално зависимо от
влекача или се откачило по време на движение отговорен е само застрахователят на влекача.
Процесният иск срещу застрахователя на ремаркето е неоснователен и правилно е отхвърлен
от СРС .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че дори да се приеме възможност ищецът да
претендира процесната сума след прилагане на правото на ФРГ , искът е останал напълно
недоказан . Не е доказан механизмът на ПТП като за него не са представени никакви
относими доказателства . Ищецът е поискал допускане на САТЕ , но същата не е допусната
от СРС и от настоящия съд поради липса на данни , по които да работи вещото лице . Не са
представени от ищеца констативен протокол за ПТП на съответните органи във ФРГ ,
административно-наказателна преписка и/или свидетелски показания .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4694 от 14.12.2021 г по гр.д.№34510/21 г на СРС ,126 състав .
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******* да заплати на „З.Д.Е. ” АД ЕИК ******* от
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3