РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Русе , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20204520103983 по описа за 2020 година
Ищецът Х. М. Х. твърди, че първия ответник „Банка ДСК“ АД е
взискател, а втората ответница Н. Х. Х. е негова съпруга и длъжник по
изпълнително дело № 20178330400600, по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 833 и
район на действие Окръжен съд – Русе. За удовлетворяване на паричното
вземане на взискателя по това изпълнително дело, ЧСИ насочил
принудителното изпълнение срещу 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото с площ
280 кв.м., находящо се в с. ********, общ. ********, обл. Русе, по ул.
„********" № 246, представляващо УПИ ХХІІ-1080 в квартал 64 по
регулационен план на с. ********, с ЕКАТТЕ 15829, одобрен със заповед №
1867 от 1967 г., заповед № 435 от 27.06.1983 г. и заповед № РД-09-289 от
25.04.2013 г., при граници: ул. „********", ул.„********", улица; УПИ ХХІ-
639, заедно с 1/4 ид.ч. от построената в това дворно място едноетажна
масивна сграда, представляваща търговски обект /сладкарница/, със застроена
площ 103 кв.м., както и от всички останали подобрения. Тази идеална част е
приел, че е собственост на съпругата му Н. Х. Х., тъй като по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт с
вх.рег. 7066/06.06.2017 г., акт № 29, том 16, дело 3142/2017 г. по описа на
1
Служба по вписванията Русе и по време на брака си закупил 1/2 ид.ч. от този
недвижим имот. Заявява, че съпругата му Н. Х. Х. не била собственик на 1/4
ид.ч. от този недвижим имот срещу, която ЧСИ бил насочил принудителното
изпълнение. На 05.06.2017 г. в гр. Русе сключил с брат си С.С.М. и снаха си
С.Ю.М. писмен договор с нотариален акт с вх. рег. 7066/06.06.2017 г., акт №
29, том 16, дело 3142/2017 г. по описа на Служба по вписванията Русе, с
който те му продават 1/2 ид.ч. от процесния имот за сумата от 2950 лв., която
били получили преди подписване на нотариалния акт. Този договор за
покупко-продажба бил относително симулативен и прикривал сключен между
тях договор за дарение на 1/2 ид.ч. от този имот. При сключването на
договора за продажба, общата им воля никога не е била брат му и снаха му да
му продадат и той да закупи от тях 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, както и
никога не са се договаряли, и не бил заплащал посочената цена. Уговорката,
която действително имали преди сключване на договора била те да му дарят,
а той да приеме дарената му от тях 1/2 ид.ч. от този недвижим имот. С тази
тяхна уговорка решили да прикрият зад симулативно посочената в договора
покупко-продажба на ид.част от имота. За удостоверяването на
действителната им обща воля по отношение на договора, който действително
са сключили, преди неговото подписване, съставили и подписали нарочен
обратен документ, в който уговорили частичната симулация и действителната
им уговорка за дарение на 1/2 ид.част от имота. С оглед изложеното счита, че
собствеността върху 1/2 ид.част от процесния недвижим имот действително е
придобил по време на брака си с ответницата Н. Х. Х., но въз основа на
дарение, което е безвъзмездно, поради която тя не е придобила собствеността
върху половината от тази 1/2 ид.част от имота на основание чл. 21, ал. 1 от
СК.
Иска да бъде признато по отношение на ответниците, че Н. Х. Х. не е
собственик на 1/4 ид.част от дворно място, цялото с площ 280 кв.м., находящо
се в с. ********, общ. ********, обл. Русе, по ул. „********" № 246,
представляващо УПИ XXII-1080 в квартал 64 по регулационен план на с.
********, с ЕКАТТЕ 15829, одобрен със заповед № 1867 от 1967 г., заповед
№ 435 от 27.06.1983 г. и заповед № РД-09-289 от 25.04.2013 г., при граници:
ул. „********", ул. „********"; улица; УПИ ХХ1-639, заедно с 1/4 ид.част от
построената в това дворно място едноетажна масивна сграда, представляваща
2
търговски обект /сладкарница/, със застроена площ 103 кв.м., с всички
останали подобрения.
Ответницата Н. Х. Х. не е представила отговор на исковата молба.
Ответникът „Банка ДСК“ АД в съдебно заседание оспорва предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Обявление № 3994/25.08.2020 г. по изп. дело №
20178330400600 по описа на ЧСИ В.М., 1/4 ид.част от дворно място, цялото с
площ 280 кв.м., находящо се в с. ********, общ. ********, обл. Русе, по ул.
„********" № 246, представляващо УПИ XXII-1080 в квартал 64 по
регулационен план на с. ********, с ЕКАТТЕ 15829, одобрен със заповед №
1867 от 1967 г., заповед № 435 от 27.06.1983 г. и заповед № РД-09-289 от
25.04.2013 г., при граници: ул. „********", ул. „********"; улица; УПИ ХХ1-
639, заедно с 1/4 ид.част от построената в това дворно място едноетажна
масивна сграда, представляваща търговски обект /сладкарница/, със застроена
площ 103 кв.м., с всички останали подобрения, собственост на ответницата
Н. Х. Х. била обявена за продажба от ЧСИ. Взискател по посоченото
изпълнително дело била „Банка ДСК“ АД. Върху процесния имот била
вписана възбрана по молба на ЧСИ в полза на взискателя на 28.09.2017 г.
Съгласно Нотариален акт с вх.рег. 7066/06.06.2017 г., акт № 29, том 16,
дело 3142/2017 г. по описа на Служба по вписванията Русе ищецът закупил
на свое име от брат си С.С.М. и снаха си С.Ю.М. по време на брака си с
ответницата 1/2 ид.част от дворно място, цялото с площ 280 кв.м., находящо
се в с. ********, общ. ********, обл. Русе, по ул. „********" № 246,
представляващо УПИ XXII-1080 в квартал 64 по регулационен план на с.
********, с ЕКАТТЕ 15829, одобрен със заповед № 1867 от 1967 г., заповед
№ 435 от 27.06.1983 г. и заповед № РД-09-289 от 25.04.2013 г., при граници:
ул. „********", ул. „********"; улица; УПИ ХХ1-639, заедно с 1/2 ид.част от
построената в това дворно място едноетажна масивна сграда, представляваща
търговски обект /сладкарница/, със застроена площ 103 кв.м., с всички
3
останали подобрения.
Според Изпълнителен лист от 17.02.2015 г. по гр. д. № 5534/2013 г. на
РРС ответницата била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от
1162,88 лв. - просрочена главница по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен
на15.09.2007 г. с наследодателя й Х.С.С.; 193,65 лв. - просрочена договорна
лихва за периода 10.12.2012 г. - 12.08.2013 г.; 2,08 лв. - санкционираща
надбавка за периода 30.07.2013 г. - 12.08.2013 г., дължима съгласно чл.42, ал.2
от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата от
13.08.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 381,52 лв. –
разноски по делото.
В Обратен документ подписан преди сключване на договора за
покупко-продажба на спорната ½ ид. ч. от имота, между ищеца, брат му
С.С.М. и снаха му С.Ю.М. била установена относителна симулативност на
договора за покупко-продажба като прикриващ договор за дарение на
посочената ½ ид. част от имота.
Разпитания по делото свидетел С.С.М., брат на ищеца, изнася данни, че
ищецът живеел в Монреал, в Канада със съпругата си от 1996 г. За първи път
се върнал в България през 2000 г. и си идвал през година, две. С брат му през
2017 г. сключили договор за покупко-продажба и свидетелят му прехвърлил
лично на него 1/2 ид. части от сладкарницата. Дарили със съпругата си на
ищеца 1/2 ид. части от нея и подписали документ, че сключвали договор за
покупко-продажба, който прикривал дарение, така ги посъветвал нотариуса.
Брат му не бил плащал на свидетеля пари за сладкарницата. Свидетелят му
дарил ½ ид. ч. от имота защото, когато през 1996 г. ищецът му направил
сватбено тържество, тъй като майката му и баща му нямали средства за
сватбата. С течение на времето свидетелят успял да купи сладкарницата в с.
******** и тогава решили със съпругата си да дарят 1/2 ид. части на брат му,
за да имал и той собственост в България. Нотариусът ги посъветвал така да
направят да прикрият дарението с покупко-продажба, като им обяснил, че
дарението се разваляло
Свидетелката С.Ю.М., снаха на ищеца твърди, че тя е съпруга на
С.С.М.. Със Самир били женени от 1996 г., била бременна, и трябвало да
4
направят сватба. Брат му, който живеел в Канада и им платил сватбата. През
2017 г. с Х. сключили сделката, след като закупили сладкарница, тъй като се
почувствали по добре материално и решили да си върнат жеста към Х..
Допитали се до нотариус и той им обяснил да подпишат договор за покупко-
продажба, обаче преди това той им беше казал да направят „договор, като
дарение“. Разноските по сделката те ги поели и не били получавали пари от
Х., и така си върнали жеста към него. Ти лично само на Х. дарили имота, като
държали той лично да получи дарението, а не жена му, защото те на моменти
не се разбирали, имали си проблеми.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Според текста на чл.440, ал.1 и ал.2 от ГПК всяко трето лице, чието право
е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника, като искът се предявява срещу взискателя и
длъжника.
За разлика от абсолютната симулация, при която изобщо сключена сделка
няма, при относителната симулация е налице съчетание от привидна сделка,
която поначало е нищожна, и прикрита сделка, която ако според вида си
отговаря на критериите за действителност, поражда правни последици.
Процесната сделката била оформена като покупко – продажба, но
действителната воля на прехвърлителите брата и снахата на ищеца била да
надарят само него, но не и съпругата му. Декларира се, че посочената в
нотариалния акт продажна цена лева не била заплащана и прехвърлителите не
са получили никакви пари от сделката. Затова и едновременно със
съставянето на нотариалния акт, е бил съставен документ, озаглавен "Обратен
документ", подписан от страните по договора, с който те изрично заявяват, че
договора е привиден, като прикрива договор за дарение, а действителната
воля на прехвърлителите е била, с процесния имот да бъде надарен само
ищеца. В същия документ праводателите изрично заявяват, желаят между тях
и ищеца да настъпят правните последици на договор за дарение. От своя
страна, ищецът, е посочил, че приема дарението извършено от брат му и
5
снаха му.
Според чл. 225 ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка,
дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на
щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл. При договора
за дарение, основанието е свързано и с неговия мотив, който според чл. 226 от
ал. 3 ЗЗД не следва да е противен на закона или да противоречи на добрите
нрави. В разглеждания случай се установи, че именно това е било
намерението на прехвърлителите на недвижимия имот - да подарят на ищеца
недвижим имот, като благодарност за това , че навремето е заплатил
сватбеното им тържество. Прехвърлянето е осъществено безвъзмездно, като
сделката е оформена като покупко - продажба. Нотариалният акт не се ползва
с материална доказателствена сила относно предаването на отразената в него
сума, а прехвълителите отричат да са получавали пари за имота.
С оглед на така обсъдените свидетелски показания и писмените
доказателства по делото, вкл. т. нар. обратен документ, както и фактическите
твърдения на ищеца, които съдът преценява във връзка с всички
обстоятелства по делото, следва да се направи категоричен извод, че страните
по процесния договор за продажба са го сключили като привиден -
относително симулативен, прикриващ действителен договор за дарение,
сключен в законоустановената нотариална форма. Ето защо следва да се
приеме, че привидността на договора за продажба от е установена - страните
не са желаели да се породят правните последици на привидната сделка -
покупко - продажба на недвижимия имот, а тези на прикритата - дарение.
Налице са условията за валидност на дисимулираната сделка - договора за
дарение, спазена е нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД и е налице съгласие за
безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не противоречи
на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде зачетено.
Следва да се посочи, обаче, че досежно третите на прикритата сделка
лица, правата, които те са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнасят до права върху
недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността.Това правило се прилага и спрямо кредиторите на
6
приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или
възбрана върху предмета, до който то се отнася/чл. 17, ал.3 ЗЗД/.
Следователно, в отношенията между приобретателя от една страна, какъвто в
случая е ответницата и от друга страна- неговия кредитор Банка ДСК АД, се
счита, че ответницата запазва правата си на собственост- т.е. тя е
съсобственик върху придобитата идеална част от процесния недвижим имот,
тъй като вписването на възбраната на банката върху имота предхожда
настоящия процес. В случая възбраната на банката е вписана по искане на
съдебния изпълнител още на 28.09.2017 г.
Предвид изложеното предявения иск следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на Банка ДСК АД сумата от 100
лв.- разноски за производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Х., ЕГН **********, иск за
установяване по отношение на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр, София, ул. Московска №19 и Н. Х. Х.,
ЕГН ********** от с. ********, че Н. Х. Х., ЕГН ********** от с. ********
не е собственик на 1/4 ид.част от дворно място, цялото с площ 280 кв.м.,
находящо се в с. ********, общ. ********, обл. Русе, по ул. „********" №
246, представляващо УПИ XXII-1080 в квартал 64 по регулационен план на с.
********, с ЕКАТТЕ 15829, одобрен със заповед № 1867 от 1967 г., заповед
№ 435 от 27.06.1983 г. и заповед № РД-09-289 от 25.04.2013 г., при граници:
ул. „********", ул. „********"; улица; УПИ ХХ1-639, заедно с 1/4 ид.част от
построената в това дворно място едноетажна масивна сграда, представляваща
търговски обект /сладкарница/, със застроена площ 103 кв.м., с всички
останали подобрения.
ОСЪЖДА на Х. М. Х., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр, София, ул.
Московска №19, сумата от 100 лв. -разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8