№ 1275
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 20.07.2022 г., постановено по гр. дело №79005/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, 120 състав, е отхвърлен предявеният от
„Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) конститутивен иск
по чл. 135 ЗЗД срещу Г. К. З. и Б.Р. Б. за обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25, а
именно апартамент №25, находящ се в гр. София, р-н Връбница, ж.к. ****,
обективиран в нотариален акт №9 от 29.06.2017 х., том II, рег. №3738, н. дело
№343 по описа на нотариус Г.Й.-Д., сключен между ответниците.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Корпоративна
търговска банка“ АД (в несъстоятелност) с оплаквания за неправилност и
необоснованост. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че разпоредителната сделка няма увреждащ характер,
като се позовава на практика, според която длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане. Заявява се, че независимо, че средствата от
разпоредителната сделка са били отнесени за погасяване на задълженията на
Г. З., доколкото е останало непогасено задължение, увреждането за кредитора
все още е налице. Въззивникът излага становище за неправилност и
необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно наличието
на знание на страните за увреждането на кредитора, като излага фактология,
1
от която смята, че се извежда наличие на знание както у продавача, така и у
купувача на процесния недвижим имот. По изложените съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и
постановяване на друго, с което предявеният конститутивен иск по чл. 135
ЗЗД срещу ответниците да бъде уважен.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
наследниците по закон на ответника Б.Р. Б. – И. Б. и Е. Б., конституирани по
реда на чл. 227 ГПК, с който оспорват същата като неоснователна и молят
въззивния съд да я остави без уважение. Въззиваемите излагат становище, че
по делото е доказано, че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като
всички задължения към него са погасени. Поддържат, че по делото не са били
доказани и останалите елементи от фактическия състав на отменителния иск
по чл. 135 ЗЗД, а именно увреждането и знанието за увреждане у
прехвърлителя и приобретателя. По изложените съображения се иска
потвърждаване на обжалваното решение в цялост.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба и
от ответника Г. З., с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Същият поддържа, че по делото не било установено
наличието на увреждане на интересите на кредитора-ищец, както и знание и
намерение за увреждане от негова страна, в качеството му на продавач, и от
страна на приобретателя. Оспорват се и изводите на съда относно наличие на
непогасено задължение към банката-ищец, следователно се твърди, че не е
доказано и качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД. По така
изложените доводи се моли обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено като правилно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно, но същото е недопустимо.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е разгледал по същество
недопустим иск с правно основание чл.135 ЗЗД при вписана по-рано ипотека
върху процесния имот в полза на кредитора-ищец. Наличието на правен
2
интерес от иска и търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му, която следва да е налице не само при завеждане на иска,
но по време на цялата висящност на производството, включително към
момента на постановяване на окончателния акт по спора, за което съдът следи
служебно, включително във въззивната инстанция.
В практиката на ВКС /решение № 639 от 6.10.10г. по гр.дело № 754/09г.
на ІV г.о.; решение № 312 от 28.10.14г. по гр.дело № 2800/14г.на ІV го./ е
прието, че кредиторът има правен интерес от Павловия иск, когато в резултат
на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение –
когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се
променя правната сфера на ответника по иска. Когато действителното правно
положение съвпада с целената правна промяна, т.е. когато същият правен
ефект е настъпил поради друга причина /примерно поредност на вписванията
в нотариалните книги, какъвто е настоящият случай/, същият е
недопустим,тъй като правната промяна не може да настъпи повторно /така и в
Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение/. Този извод следва и от задължителната
практика на Върховния касационен съд, приета с ТР№4/2019 г. по т. дело №
4/2017 г. по описа на ОСГТК. В т.4 от същото е застъпено разбирането, че
разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в
чиято полза е наложен запорът или възбраната. По силата на процесуалния
закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената
обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за
обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или
качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради
тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или
възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения
имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен
интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника
разпореждане.
В настоящия случай в исковата молба вх. №32064/08.03.2019 г. ищецът,
че е кредитор на ответника по непогасени вземания по договор за овърдрафт
„Тип В“ от 30.03.2004 г., както и по договор за банков кредит в лева от
29.03.2011 г. Цитираните договори са приложени и приети от съда като
писмени доказателства по смисъла на чл. 178 и сл. от ГПК. Видно от
съдържанието на първия договор за овърдрафт „Тип В“ от 30.03.2004
г.,същият е обезпечен със залог по Закона за задълженията и договорите и
бъдещи вземания по трудови договори №356/07.02.2003 г. на длъжника,
сключена с банката или с трети лица, както и върху всички бъдещи вземания
на длъжника по сметките в банката и към трети лица, независимо от
основанието и датата, на която са възникнали. На следващо място, видно от
съдържанието на договор за банков кредит в лева от 29.03.2011 г., вземането
по същия е обезпечено с реално обезпечение, а именно договорна ипотека
върху апартамент №25, находящ се в гр. София, р-н Връбница, ж.к. ****.
Това обстоятелство не се оспорва, напротив се потвърждава от ответника Г. З.
с депозирания отговор на искова молба вх. №5132364/07.08.2019 г. Същото е
3
подкрепено и с представено по делото писмено доказателство - нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №184 от 27.05.2011 г., том I, рег.
№3504, н. дело №158/2011 г. по описа на нотариус Г.Й.-Д., по силата на който
в полза на кредитодателя „Корпоративна търговска банка“ АД е учредена
договорна ипотека от страна на длъжника Г. З. за обезпечаване на вземане по
договор за банков кредит в лева от 29.03.2011 г. в размер на 60 000 евро
/главница/, който е предоставен с цел рефинансиране на задължението по
договор за овърдрафт „Тип В“ от 30.03.2004 г.
Съгласно чл. 149 ЗЗД, за обезпечение на едно вземане може да се
учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху
недвижим имот. Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър,
което се извършва въз основа на договор или на закона. Съгласно чл. 169 ЗЗД,
ипотеката има ред от вписването. В разпоредбата на чл. 173,ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да
се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято
собственост и да се намира той. Целта на ипотеката е да обезпечи
изпълнението на поетото от длъжника задължение като осигури на
ипотекарния кредитор предвидената в чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД привилегия да се
удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот в случай на
насочено върху имота принудително изпълнение /Определение № 603 от
04.07.2012 г. по ч.пр. д. № 168/2012 г. на Върховен касационен съд/.
Предвид изложеното в случая предявеният иск по чл.135 ЗЗД е
недопустим. Вземането на кредитора срещу длъжника е обезпечено с ипотека
върху имот, който е предмет на сделката, чиято относителна
недействителност се иска да бъде обявена. Ищецът няма правен интерес от
конститутивния иск по чл.135 ЗЗД, защото в резултат на предявяването му и
прогласяване на недействителност на увреждащата сделка няма да настъпи
никаква правна промяна в гражданските правоотношения между страните по
делото.
Практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК
решение от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. по въпроса допустим ли е иск
по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други
факти приема, че с павловият иск ищецът цели да бъде обявена
недействителността на една правна сделка или едно действие по отношение
на него и когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина
(поредност на вписванията в нотариалните книги) или е налице по-тежък
порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на всички), същият е
недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно.
Както беше отбелязано, с конститутивният иск, включително и този по
чл.135 ЗЗД, ищецът цели настъпването на една правна промяна в
гражданските правоотношения между него и ответника. Когато търсената
правна промяна е настъпила по друга причина, конститутивният иск е
недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана
повторно. Доколкото наличието на вписана ипотека по отношение на имота
гарантира правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори
4
предпочтително от стойността на имота, включително, когато собственикът
се е разпоредил с него в полза на трето лице, то за ипотекарния кредитор не е
налице правен интерес от търсене на същия ефект с предявяване на
отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като действителното правно положение
съвпада с целената правна промяна - увреждащата сделка е
непротивопоставима на друго основание.
Предвид така изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че
обжалваното решение следва да се обезсили с оглед разпоредбата на чл. 270,
ал.3 ГПК, а производството по иска следва да се прекрати като недопустимо.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 20.07.2022 г., постановено по гр. дело
№79005/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 120 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковата молба вх.
№32064/08.03.2019 г., предявена от ищеца „Корпоративна търговска банка“
АД (в несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** срещу Г. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****
и И. Б. Б. , ЕГН ********** и Е. Б. Б., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
София, ул. **** /конституирани на мястото на починалия в хода на процеса
Б.Р. Б., ЕГН **********/ по иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване
за относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-
продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.2815.2808.5.25, а именно апартамент №25, находящ се в гр. София, р-н
Връбница, ж.к. ****, обективиран в нотариален акт №9 от 29.06.2017 х., том
II, рег. №3738, н. дело №343 по описа на нотариус Г.Й.-Д., сключен между
ответниците Г. К. З. и Б.Р. Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5