Решение по дело №1278/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 544
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101278
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.09.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

24.09.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

1278

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Малолетните Станислава С.С., ЕГН: ********** и В.С.С., ЕГН: **********, действащи чрез своя баща и законен представител С.К.С., ЕГН: **********, са предявили срещу майка си Д.Г.С., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване размера на определената с решение № 576/14.10.2013г. по гр.д. № 1841/2013г. на РС-Дупница в тяхна полза издръжка от 80.00 лв. на 150.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /19.06.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Претендират разноски.

           Ищците поддържат, че с горепосоченото съдебно решение ответницата е осъдена да заплаща им заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лв., но обстоятелствата, при които е определен този размер на издръжката са значително изменени: изминали са повече от шест години, към момента ищцата Станислава С. е ученичка в V-ти клас в СУ „Христо Ботев“, гр. Бобов дол, а ищецът В.С. е ученик в ІV-ти клас в същото училище. Само за джобни пари и хранене в училището са им необходими по около 200.00 лв. месечно. Нуждите на ищците от храна, облекло, учебници и др. са нараснали значително. Единствено бащата на ищците полага грижи за тях. Същевременно ответницата работи, не издържа други лица и е в състояние да заплаща издръжка в по-висок размер.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК,  по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата. В открито съдебно заседание същата се явява лично, като заявява, че не е в състояние да заплаща претендирания от ищците размер на издръжка.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверения за раждане на Станислава С.С., ЕГН: ********** и В.С.С., ЕГН: **********, че  ищците са низходящи по рождение от първа степен сродници на ответницата, както и че по сила на решение № 576/14.10.2013г. по гр.д. № 1841/2013г. на РС-Дупница,  майката е задължена да им изплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лв. месечно.  

Видно от приетите като доказателство по делото служебни бележки от СУ „Христо Ботев“, гр. Бобов дол, Станислава С.С., ЕГН: ********** и В.С.С., ЕГН: ********** са записани в ІV клас през учебната 2018/2019г.

            По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Мирослав Георгиев Димитров-брат на ответницата, който дава показания, че децата живеят при баща си в неговата къща в с. Долистово, където за тях е осигурено всичко необходимо. Бащата се грижи сам за децата, като разчита на помощ и от своя баща, но му е много трудно, тъй като работи в „Мини Бобов дол“, където получава трудово възнаграждение, близко до минималната работна заплата за страната. Свидетелят споделя, че сестра му-ответницата Д.С., не полага никакви грижи за децата и не им дава издръжка. Посещава децата много рядко, но не им е купувала нищо.

            При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.

В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищците не са навършили пълнолетие, че същите се явяват по рождение низходящи от първа степен сродници на ответницата, както и че понастоящем последната е задължена да й заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лв., по силата на решение № 576/14.10.2013г. по гр.д. № 1841/2013г. на РС-Дупница, с което бракът на родителите е прекратен по взаимно съгласие.

Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /24.09.2019г./ е настъпило изменение на обстоятелствата, доколкото децата неминуемо са пораснали и в тази връзка са се увеличили и потребностите им от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта, в която се намират (В.-на 11г. Станислава-на12г.) нужди, свързани най-вече с по-високите разходи, свързани с ходенето им училище. За изминалия период от почти шест години, безспорно са се изменили и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и  размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Известно е, че размерът на минималната работна заплата за страната беше увеличен отново, считано от 01.01.2019г., на 560.00 лв., което означава, че даваната в момента от ответницата издръжка е под минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от МРЗ или 140.00 лв.).

Видно от показанията на разпитания свидетел Димитров, бащата на ищците работи в „Мини Бобов дол“, като получава трудово възнаграждение в размер, близък до минималната работна заплата за страната. Не се установи размерът на реализираните от ответницата по делото доходи, което обстоятелство обаче не я освобождава от задължението й да издържа своите деца. При липса на противни данни, следва да се приеме, че ответницата реализира доходи в размер поне на МРЗ за страната, доколкото се касае за жена в трудоспособна възраст (на 32 г. към датата на приключване на съдебното дирене), без данни да страда от някакво заболяване. Също така по делото не са налице данни ответницата да има алиментно задължение към друго лице. Това дава обективна възможност на майката да отделя средства на издръжката на малолетните си деца – ищците в настоящото производство, в размер поне на минимално установения в чл. 142, ал. 2 от СК.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че материалните възможности на ответницата й позволяват на този етап да заплаща сумата от по 150.00 лв. месечна издръжка на всяко от децата си. Следва да се отбележи, че ответницата освен това не прави допълнителни ежемесечни разходи, доколкото не осъществява определения с решението за развод режим на лични контакти с децата си. Двамата родители следва да положат повече усилия за увеличаване на доходите си и осигуряване на издръжката на децата си.

С оглед горните констатации предявените по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК искове се явяват основателни. При това развитие на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищците репариране на направените под формата на платен адвокатски хонорар съдебно – деловодни разноски, възлизащи на 300.00 лв.

На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 201.60 лв. върху увеличения размер на  издръжката.

С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК размера на определената с решение № 576/14.10.2013г., постановено по гр.д. № 1841/2013г. на РС-Дупница, в полза на Станислава С.С., ЕГН: ********** и В.С.С., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по 80.00 лв. за всеки от тях, като:

ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетните си деца Станислава С.С., ЕГН: ********** и В.С.С., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по 150.00 лв. (сто и петдесет лева) за всеки от тях, чрез техния баща и законен представител С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, считано от датата на подаване на исковата молба-19.06.2019г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Станислава С.С., ЕГН: ********** и В.С.С., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 201.60 лв. (двеста и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: