№ 758
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110201654 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. А. А., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-
0819-003313/ 27.09.2023 г. на Началник група при ОД-МВР-Варна, сектор
„ПП“, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
В жалбата бланкетно се твърди, че при издаване на постановлението
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и др., поради
това и се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание възз. А., редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуален представител, който подържа депозираната
жалба на изложените в нея основания. Отново се навеждат доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 от ЗАНН. Излагат се твърдения за неспазване на
процедурата по издаване на талон за медицинско изследване. Поради това и
се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.
Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че
1
нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в
условията на евентуалност се прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.07.2023 г. служители на ОД МВР-Варна, сектор „ПП“ в
изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на движението
на бул.“Владислав Варненчик“. Около 02.05 часа спрели за проверка л.а. с
ДК№ *** управляван от възз.А.. В хода на проверката въззивникът бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510”, което
отчело отрицателен резултат. Полицейските служители предложили водача
на автомобила – възз.А. да бъде тестван за наличие на наркотични вещества.
Св. М. заявил на въз. А., че ще бъде изпробван за употреба на наркотици с
"Дръгтест 5000". Разяснил му как ще бъде направено това, и предвиденото
наказание от закона при отказ. Възз. А. обаче отказал да му бъде направена
проверка за употреба на наркотични вещества. Поради това и му бил издаден
талон за изследване, с който бил задължен да се яви до 45 минути във ВМА
Варна. Талонът му бил връчен в 02.20ч. Св. М. съставил против възз.А. акт за
установяване на нарушение за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство "Дръгтест 5000" с фабричен номер ARРК-
0014, за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.
При личното предявяване на акта, възражения не били направени.
Възз. А. не изпълнил дадените му с талона указания и не се явил във
ВМА за вземане на кръвна проба.
В указания от закона срок възражения срещу съставения АУАН не
били депозирани пред АНО.
Въз основа на съставения акт и данните, че възз. А. не е дал кръвна
проба за изследване, против него било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган приел, че въззивникът е отказал да
2
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство "Drug test 5000" с фабричен номер ARРК-0014.
В постановлението било описано още, че той не е изпълнил предписанието за
химико-токсикологично изследване, дадено му с талон за вземане на проба по
реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДП. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДП и на същото законово основание на въззивника
била наложена "Глоба" в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да
управлява МПС " за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика, като посочи, че водача е бил спрян от служители
на сектор ПП при управление на превозното средство, тествали за употреба
на алкохол, като техническата средство показало отрицателен резултата. След
това предложили на водача да бъде тестван за употребата на наркотични
вещества, но той отказал. Св. М. описа подробно извършените от него
действия, а именно че възз. А. отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества.
Идентични показания дава и свид.С., който също сочи за отказа на
въззивника за бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като те са
като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото,
кореспондиращи със събраните писмени доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
3
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началник в сектор ПП при ОД-МВР – Варна, съгласно заповед № 8121з –
8121з/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са
посочени съставомерните му признаци, а именно че въззивникът е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство.
По този начин изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са били изпълнени.
При предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН въз.А. не е
депозирал възражения. Посочена е нарушената материално правна норма,
поради което и възражението относно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН е неоснователно. Наказанието за нарушението също е
индивидуализирано. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
възраженията в тази насока в жалбата и в писмените бележки са
неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил
материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма и е констатирал нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че възз. А. като водач на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо средство. Обстоятелството, че именно той е бил водач
на автомобила съдът приема за доказано съобразно, сведения от хода на
адм.проверка и от показанията на св. М. и С.. Възражения в тази посока не са
направени и факта не се оспорва от въззивника. Безспорно е също така, че на
възз. А. е бил издаден талон за кръвна проба, каквото той не е дал. След
анализ на тези гласни и писмени доказателства и относимите законови
разпоредби, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от
4
страна на възз. А. е извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е наложил и
административното наказание на същото законово основание - чл. 174, ал. 3
пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в него е предвидена санкция за водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества в кръвта, каквото имаме в
настоящият случай. В тази връзка съдът не споделя възражението, че е налице
неяснота за извършването на какво нарушение е санкциониран въззивника -
за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство или за
неизпълнение на предписанията за медицинско изследване, както и това, че в
постановлението са били наведени нови факти, които не са посочени в акта. В
чл. 174, ал. 3 от ЗДП двете изпълнителни деяния са предвидени в условията
на алтернативност. Ако едно лице откаже да бъде изпробвано с техническо
средство, но изпълни предписанията за даване на кръвна проба, то тогава от
обективна страна нарушение не би било осъществено. В случая обаче
въззивника освен, че е отказал да му бъде извършена проверка на място с
"Дръгтест 5000", не е дал и кръвна проба. Именно тези факти са описани в
постановлението, като вписването на неизпълнението на предписанията,
дадени му с талона за медицинско изследване, не представлява ново
обстоятелство, а мотивировка на наказващият орган да приеме, че въз. А. е
извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, състоящо се в отказ да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Така описаното нарушение напълно съответства на
санкционната норма и правилно на въззивника е била наложена "Глоба" в
размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2
години, като наказанията като вид, размер и продължителност са
императивно предвидени в закона.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу
АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
5
Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата, че била
нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираната наредба, при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка
с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съгласно ал. 2 на
същия член резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр
остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за
изследване, а третият се предоставя на водача. Т. е. изискването за съставяне
на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата е въведено само за
случаите, в които е извършена проверка за наркотици с тест. В случая такава
проверка не е била извършена, тъй като възз. е отказал да се подложи на тест
за употреба на наркотици. Поради това съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който на водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв..
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични
6
вещества или техните аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв. За съставомерността на санкционираното деяние е
достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на упойващи вещества, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на
АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол или упойващи
вещества в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията
на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да
извърши две отделни административни нарушения. От диспозицията на
цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача
да бъде тестван с техническо средство съставлява административно
нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни
предписание за медицинско изследване, то при условията на реална
съвкупност ще извърши и второ административно нарушение.
В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на
проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от
фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества. По същият начин е описано и вмененото на
въззивника административно нарушение.
В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на, нормата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
предписанието за извършване на медицинско изследване за наличие на
наркотични вещества или техните аналози, но това не води до неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде
тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на употребата
на наркотични вещества. Двете хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДвП - отказът да
7
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози и отказът да бъде дадена
кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом
като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице
основание за прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача
по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал водача
за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
наркотични вещества или техните аналози и това деяние правилно е
квалифицирано по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на
съдържанието на упойващи вещества, който му е бил връчен с
удостоверяване, че е известен затова, че трябва да се яви в ВМА гр.Варна за
даване на кръв. Не се твърди, че това е станало и че му е било извършено
такова. При тези данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на
която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо
средство за наркотични вещества в кръвта ИЛИ неизпълнение на предписание
за медицинско изследване.
Жалбоподателят не се явил в указаното лечебно заведение и не е дал
проба. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с изискванията на закона, като при поискване бъде тестван за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Като
това е негово задължение да бъде изпробван по един от двата начина за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, когато е налице
съмнение за това от страна на контролните органи. Касае се за вменено му
задължение по закон.
Доколкото в НП изрично е посочено, че възз.А. е нарушил чл. 174,
ал. 3, пр. 2 ЗДвП, то по безспорен начин става ясно, че наказанието му е
наложено във връзка с отказа му да бъде проверен с тест за установяване
употребата на наркотични вещества, както и е отказал извършването на
химико-токсикологично лабораторно изследване. Доколкото в обжалвания
8
акт изрично е посочено, че е нарушено пр. 2 на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Според
Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСС на ВАС
отказите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач за извършване на проверка за
наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.
18 ЗАНН. Иначе казано, съдиите са приели, че отказът за извършване на
проверка на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелно
нарушение.
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни,
доколкото от една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът
няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото –Видно
от показанията въззивника е отказал да бъде тестван с техническото средство.
Издадения талон от проверяващите съдържа необходимите реквизити
посочени в чл. 3, ал. 3 от Наредба 30 / 2001 г. и е надлежно предявен на
жалбоподателя.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0819-003313/
27.09.2023 г. на Началник група при ОД-МВР-Варна, сектор „ПП“, с което на
С. А. А. ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна
ОД на МВР-Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10