ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№....
28.02.2017
година,гр.Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на двадесети и осми февруари , две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Веселин Петричев
като
разгледа докладваното от районния съдия Веселин Петричев
гр.дело № 584 по описа за 2016година на Районен съд Велинград и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
по чл.124,ал.1 от ГПК,във връзка с чл.54,ал.2 от ЗКИР.
С депозираната си искова молба ищците Р.М.А.
с ЕГН-**********,Ф.А.А. с ЕГН-********** и И.Р.А. с ЕГН-**********
*** против ответника О.С.,представлявана
от Кмета Н.Б. са предявили отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на О.С., че
ответникът не е собственик на описания в петитума на
исковата молба недвижим имот.
Твърдят, че са подали молба до
Кмета на О.С. за отстраняване на грешка в кадастралния план - административно
производство по реда на ЗКИР /Закон за кадастъра и имотния регистър/ относно процесният недвижим имот. Твърди, се че процесната
молба е оставена без уважение със Заповед № 372/14.05.2016 г. на Кмета на О.С..
Ищците считат, че с процесната заповед Кметът на
общината за пръв път е повдигнал спор за материално право на собственост
относно част от процесният недвижим имот, по реда на
чл. 54 ЗКИР. В първоначално подадената искова молба ищците А., твърдят че към 1992 г., когато е съставен
първият нотариален акт, представен по делото за м. *** не е имало действащ
кадастрален план, поради което площта на отразения в нот.
акт недвижим имот била по-голяма от действителната. Твърдят че попълването на
имота е извършено по- късно защото се налагало за издаване на скица по дело
заведено пред РС-Велинград дело, като действителните граници на имота
съществували повече от сто години, като не съществувал съседен на тях имот от
изток - улица, като съседния на ищците имот от изток имал достъп от други два
пътя.Твърдят че са налице висящи имуществени спорове за имота към 2007 г. за
пръв път процесният имот е бил попълнен със Заповед №
1548/04.10.2007 г. на Кмета на Община Велинград, попълнен само с площ от 979
кв.м. вместо действителните 1242 кв.м., които граници на имота според ищците от
изток били с гранични имоти с № 78 и № 128. Твърдят за грешка в кадастралната карта,
касаеща площ от 263 кв.м. Твърдят че този пък който е
нанесен на картата никога не съществувал, като през пролетта на 2016 г. подали
молба до Кмета на О.С. по административен път да се отстрани съществуващата
грешка в кадастралния план на гр. Сърница. Твърдят че към този момент не
съществувал спор между ищците и общината за терена на този път. Излагат доводи
за незаконосъобразността на заповедта на кмета на общината, с която е отказана
промяна на кадастралната карта на града по отправеното от ищците искане,
въпреки че според тях били налице условията на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Твърдят че в
официална скица от общината нямало отбелязване че е налице влязла в сила улична
регулация, като твърдят че такава регулация не е приемана за процесният недвижими имот. Според ищците от процесната заповед на Кмета на О.С. - Заповед №
372/14.05.2016 г. като незаконосъобразна е оспорена пред Административен съд-
Пазарджик. Изрично е подчертано от ищците, че по този начин от страна на
ответника е повдигнат спор за материалното право на собственост по смисъла на
чл. 54, ал.1, т. 2 ЗКИР /нова редакция, стара редакция на чл. 53, ал. 2, изр.
второ ЗКИР/, като спора за собствеността следвало да се реши в исково
производство. Изложили са твърдения са приложимостта на ТР № 8/2014 г. на ОСГК
на ВКС,т т. 4 и т. 5 относно предвижданията на
кадастралните карти и регистри и споровете за материални права. Считат, че
районният съд следва служебно да изследва дали са налице грешки в кадастралната
карта и кадастралния план съгл. чл. 53, ал. 2 изр. второ ЗКИР-стара
редакция/чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР настояща редакция. Твърдят, че преди да
постанови отказа с горепосочената заповед по ЗКИР, кметът е следвало да предяви
срещу ищците установителен иск за собственост, тъй
като имотът бил публична общинска собственост, или да предяви ревандикационен иск за собственост.
Тази първоначална искова молба е била оставена без
движение с разпореждане от 21.06.2016г.,като в указания срок е дадена
възможност на ищцовата страна да уточнят предявената
си претенция от гледна точка на предмет,описание на имота,да конкретизират
обстоятелствената си част и приведат петитума на
молбата съобразно конкретните правни основания на претенцията си. С молба от
12.07.2016г. ищците са посочили,че
предмет на иска е дворно място с площ от 263 m2,което не е попълнено със
самостоятелен планоснимачен номер, а представлява
част от имот без номер с У-образна форма, който огражда собственият им имот №
82-ри от изток, от север и от запад, видно от представената скица.Сочат,че в
действащата скица няма попълване на този У-образен имот, но от нея, съпоставени
с Геодезическото заснемане, се виждат безспорно
границите на спорната част от този У- образен имот, които са част от дворното
им място. Поддържат обстоятелствата в Исковата ни молба, че процесиите 263 m2
дворно място са част от собствения им имот 82-ри и че отбелязаната в Скицата
източна негова граница е неправилно попълнена, тъй като не съществува на място.
В това се състои и грешката в действащия кадастрален план за имот 82-ри, тъй
като в действителност имот 82-ри на изток граничи с подпорните зидове и огради
на имоти 78-ми и 123-ти.Сочат действителните граници по Геодезическо
заснемане,както и че процесните 263 m2 са част от
собствения им имот 82-ри, който сега е попълнен с площ от 979 m2, а
действителната му площ, заедно със спорните 263 m2, е 1242 m2.Съобразно това петитума на иска е да се приеме за установено по отношение
на О.С., Област Пазарджик, ПК 4633, ул.”Свобода”№20, ЕИК *********,
представлявана от Кмета на Общината, че ответната Община не е собственик на
част от дворно място, намиращо се източно от собствения ни имот с пл.№82 по
плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2,с пл.№82 по плана на
гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 m2, при граници и съседи: от север -
път; от юг-път „тупик”; от запад: нашия имот №82; от
изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Неджими Айров, съгласно „кафявия цвят” в геодезическото
заснемане от ЕТ”БУЧКОВ-9 КВАСИЛ ВУЧКОВ” между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, като ни
присъдите съдебно -деловодните разноски.
Постановено е второ разпореждане от 15.07.2016г. с
което повторно е оставена исковата молба без движение с оглед на констатирани
противоречия в петитума и обст.част
на исковата молба касаещ описанието на спорния имот.С
втора уточняваща молба от 03.08.2016г.
ищците в заявения по горе общ смисъл отново са потвърдили същите обстоятелства
относно размера и границите на имота с уточнението,че по действащия кадастрален
план същото не е попълнено със самостоятелен планоснимачен
номер, а представлява част от имот без номер с У-образна форма, който огражда
собственият ни имот № 82-ри от изток, от север и от запад, видно от представената
скица.Видно от тази Скица, в нея няма отбелязване на този У-образен имот, с
всички индивидуализиращи го кадастални , /нито дали е
общински път, нито е отбелязан с кадастрален номер целият имот или спорната
част от него/.Отново е уточнен петитума на иска да се
приеме за установено по отношение на О.С.,
представлявана от Кмета на Общината, че ответната Община не е собственик
на част от дворно място, намиращо се източно от собствения ни имот с пл.№82 по
плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2,с пл.№82 по плана на
гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 m2, при граници и съседи: от север -
път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”,
отделен с дървена ограда с врата;от запад: нашия имот №82, без реална граница
между процесния имот и останалата част от дворното ни
застроено и незастроено дворно място, попълнена като имот 82-ри; от изток -
подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Неджими Айров, съгласно „кафявия цвят” в геодезическото
заснемане от ЕТ”БУЧКОВ-91- ВАСИЛ ВУЧКОВ” между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, защото
не представлява общински път, а е част от нашия имот 82-ри , който целият е с
площ от 1242 m2 , като ни присъдите съдебно -деловодните разноски.
На 19.12.2016г. О.С., представлявана от Кмета Н.Р.Б.
като ответник по иска предявен от ищците А. в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор,с който се излагат доводи за връщане на исковата
молба поради неотстраняване на практика на нередовности
на молбата,указани неколкократно с разпореждания на
съда, като счита, че предявеният иск е недопустим, съответно неоснователен и
недоказан.
Предявен е от страна на О.С. и насрещен иск против
ищците по отношение на същия имот с който се иска да се установи,че последните
не са собственици на посочения спорен имот.
Постъпил е и отговор от страна на ищците А. с което
считат,че депозирания насрещен иск е недопустим и като такъв е недопустимо да
бъде разгледан в настоящото производство,тъй като те са първи предявили такъв
отрицателен установителен иск.
Съдът като се запозна с изложените в исковата молба
обстоятелства и факти,очертаващи спорното право и предмет на исковата
претенция,както и доводите поддържани с отговора на ответник ,счита,че
настоящото производство следва да бъде прекратено,поради недопустимост на
предявения отрицателен установителен иск.
На първо място съдът,счита,че исковата молба,следва да
бъде върната обратно на ищците,тъй като независимо,че на два пъти молбата е била оставяна без
движение,посочените за отстраняване нередовности не
са били отстранени. Така например не е уточнена собствеността на ищците по
отношение на претендирания имот, нито делът на всеки
един от тях.Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху имот №
82 в. м. ***, по кадастралния план на гр. Сърница. За правото си на собственост
представят два нотариални акта - първият - нотариален акт за обстоятелствена
проверка № 77, том !, дело №348/12.06.1992 г., и втория - нотариален акт за
собственост на недвижим имот - констативен № 6, том I, рег. 0 78, н. дело №
4/2010 г., от 13.01.2010 г. В тези актове се констатира факта, че М. Салихов Айров е признат за
собственик на дворно място в м. ***, по придобивна
давност, с площ от 1030 кв.м., а от втория, е видно, че И.Р.А. е собственик на
ЛЛ ед. част от поземлен имот с обща площ от 979 кв.м., съгласно посочено в акта
решение на РС-Велинград, съставляващ имот пл. № 82, кв. 10-ти, по плана на гр.
Сърница, квартал ***. Същото е констатирано и по отношение на Р.М.А..От друга
страна обаче,в исковата молба ищците А. сочат, че имота е на техният
предшественик М. Салихов Айров,за
който не се установява, някаква
родствена връзка/по акта 2010г./ между И.Р.А., Р.М.А. и твърдения наследодател М.
Салихов Айров, както не се
установява и дали в двата акта се касае за един и същи недвижим имот.Освен това
не става ясно в това отношение за претендираните 263
кв. от улицата, какъв е размерът на частта, за която се твърди, че притежават
тези двама ищци.Твърдяното право на собственост е важно да се установи респ.
правата на всеки един от тях за да се определи и интересът им в това отношение досежно предявеният иск. Петитума
е следвало да се конкретизира и по отношение на това обстоятелство,което не е
било сторено ,нито при първото изменение нито при второто.Освен това за третият
ищец - Ф.А.А., не става ясно на какво основание,
същата се явява ищец по делото. Ако същата счита че е съсобственик на ПИ 82, е
следвало да се изложат твърдения и представят доказателства в този смисъл, и
съответно да се посочи и нейният дял в ПИ 82, каквито данни в исковата молба не
се съдържат. Исковата молба е подадена от трима ищци - Р.М. Ай ри, Ф.А.А., и И смет Р.А.. В същото време от представените два
нотариални акта е видно, че са посочени като собственици на имот с пл. № 82
единствено двама от ищците - Р.М.А. и И.Р.А..Т.е. не се установява интересът,
засегнатото му право на собственост на този трети ищец от предявеният
отрицателен установителен иск. Не се сочи от ищците и
не се установява правото на този трети ищец да предяви визираният в исковата
молба иск спрямо общината. Т.е. липсва активна процесуална легитимация по
отношение на този трети ищец да подаде исковата молба и да предяви процесният иск спрямо общината и да бъде респ. страна в
настоящото производство.Така съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК,Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Освен това,съдът,счита,че формулирания петитум е непоследователен и неясен от гледна точка на
пълна фактическа конкретика.От една страна в
първоначалния иск се твърди, че ищците са собственици на имот с пл. № 82, като
действителната му площ била с 263 кв.м. повече от тази обозначена в документите
за собственост, а в петитума се иска
да се признае, че общината не е собственик на част от дворно място,
намиращо се в съседство на собственият им имот с пл. № 82, с площ от 263 кв.м.,
с пл. № 82. В уточняващата молба се твърди, че предмет на иска е дворно място с
площ от 263 кв.м., което представлява част от имот без номер с У-образна форма,
като в същото време се твърди, че процесиите 263 кв.м. дворно място били част
от собствения на ищците имот с пл. № 82, както и че източната граница на имота
била неправилно попълнена/вече в втората уточняваща молба/, в което се състояла
и грешката в действащия кадастрален план. Не става ясно искането, че общината
не е собственик на част от техен имот, или че общината не е собственик на друг
имот, различен от този на ищците, или се касае за спор за граница между имоти.За
правно съждение може да се постави и въпроса дали с второто и след това с
третото изменение на петитума на исковата молба по
същество не се изменя едновременно и основанието на претенцията и петитума и дали с последното изменение на практика има нов
иск,което е процесуално недопустимо.
На следващо място ,съдът счита, че е предявен установителен
иск по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /неправилно посочен в исковата молба като чл.
54, ал.1, т. 21/ връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. Този извод се налага от съдържанието
на изложените твърдения, факти и
обстоятелства в исковата и двете уточняващи молби. С оглед трайно установената
практика на съдилищата в страната вкл. и на ВКС правният интерес на ишцовата страна свързан с установяването на правото на
собственост върху спорен имот при погрешно нанасяне в кадастралната карта може
да бъде реализиран единствено с предявяването на положителен установителен иск, но не и с предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като с отричането на правото на
собственост на ответната страна, имотът не става собственост на ищеца,
съответно не може да бъде нанесен и в кадастралната карта на негово
име.Следователно така предявеният отрицателен установителен
иск е недопустим. За предявяване на иск по реда на чл. 124 ГПК вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим единствено
положителният установителен иск, но не и
отрицателният такъв, съгласно трайно установената задължителна съдебна практика
на ВКС. В подкрепа на този си извод е и изложеното в т. 4 на Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК, „Когато непълнотите или
грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са
свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора
по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014
г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от
един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр.
49 от 2014 г./ цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При
предявен отрицателен установителен иск тази цел не
може да бъде постигната, поради което искът се определя като положителен установителен иск. “ Решение № 48 от 16.03.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6047/2014 г., I г. о., ГК,
„Ищецът няма интерес от
отрицателен установителен иск, с който да отрече
правата на ответниците върху спорната площ, тъй като
с този иск няма да се установи, че ищеца е неин собственик.
Решение № 48 от 16.03.2015 г. на В КС по гр. д. №
6047/2014 г., I г. о., ГК, „Според трайно установената съдебна практика
/Р № 126/14.06.2013 г. по гр. д. № 53/2013 г. II гр. о„ Р № 49/01.02.2011 г. по
гр. д. № 1389/2009 г. / гр. о., Р № 495/30.07.2013 г. по гр. д. № 494/2010 г. I
гр. о. на ВКС и др./, която се възприема и от настоящия състав, искът по чл.
53, ал. 2 ЗКИР /в предходната редакция/ е иск за собственост на част от имот,
която е заснета в очертанията на имота на ответника, или за цял имот, който не
е заснет като самостоятелен в действащата кадастрална карта. За тази част,
респективно за този имот съществува спор за правото на собственост, който е
намерил отражение и в графичното изображение на имотите. Основното изискване
към кадастралната карта е да отразява имотите съобразно правото на собственост,
т. е. да отразява пространствените предели на правото на собственост и тези
данни да са актуални във всеки момент, тъй като всяко новонастъпило
обстоятелство, касаещо собствеността следва да се
отрази и при графичното изобразяване на имота в плана - чл. 2, ал. 1 ЗКИР.
Установена е законова презумпция в ал. 5 на същия текст - обстоятелствата
отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата,
за които се отнасят, до доказване на противното. Затова ищецът по този иск,
следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ, или незаснетия
като самостоятелен имот, тъй като това е основанието той да бъде заснет в плана
с верните си имотни граници. Това може да стане само с положителен установителен иск. В
този смисъл има и много съдебна практика в решения на ВКС,включително и преди
постановяването на посоченото по горе ТР на ОСНК на ВКС.Не без значение е и
обстоятелството, че ответника О.С. е повдигнала спор за материално право на
собственост –такова е твърдението на ищците А. изложено на стр. 4 от исковата
молба, абзац първи, поради което също липсва правен интерес за да се предяви
отрицателен установителен иск от страна на
ищците.След като има твърдения от тяхна страна, че друга страна в случая
Общината претендира правото им на собственост върху спорния недвижим имот, те имат
единствено интерес да предяват положителен иск за
собственост, а не отрицателен такъв. Недопустимостта на предявеният отрицателен
установителен иск следва и от разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 ЗКИР, според което данните по ал. 1 и 2 са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното /данните в
кадастъра съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. ЗКИР/. Следователно ако е допустим отр. уст. иск предвид вида на
иска, ищците не следва да доказват право на собственост, както те са изложили в
исковата молба, че не трябва да доказват нищо, а в същото време чл. 2, ал. 5 ЗКИР отрежда доказването в тяхната тежест, тъй като по силата на законовата
презумпция, отразеното в кадастралните карти като собственост на улицата, може
да бъде оборено само от страната, която претендира, че е собственик, но която
не е нанесена като такава в кадастралната карта. Това не може да бъде
установено и доказано при проведен отрицателен установителен
иск, а само по реда на положителен установителен или
друг осъдителен иск. Следователно предявеният иск е недопустим.
Водим от горното,на основание
чл.232 от ГПК,съдът,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА исковата
молба и
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 584 описа на ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД за 2016 г.
ОСЪЖДА Р.М.А. с ЕГН-**********,Ф.А.А. с
ЕГН-********** и И.Р.А. с ЕГН-********** *** да заплатят на О.С.,Област
Пазарджик,ул.“Свобода“,№20,представлявана от Кмета Н.Р.Б. разноските по делото
в размер на 720 лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на молителя.
Препис от определението да се
връчи на молителя.
СЪДИЯ: