Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1275 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 555769 от 06.12.2018 г., постановено по гр. д. № 30471/2017 г. на
Софийски районен съд, 175-ти състав, по предявения от Г.С.И. отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е признато за установено, че Г.С.И. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД /ЕИК *******/
сумата от 2483,12 лева, представляваща коригирано задължение за цена на
електроенергия за периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. по фактура №
**********/20.01.2017 г. и констативен протокол от 17.01.2017 г. С решението
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 889,32 лева – разноски по делото.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ответника по делото - „Ч.Е.Б.“ АД, в която са изложени
оплаквания са неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Сочи се, че противно на възприетото от районния съдебен състав, между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, по което ответното
дружество е изпълнило задължението си към ищеца за предоставяне на услуги по
снабдяване и разпределение на ел. енергия за процесния периода за имот с
клиентски номер 210027719082, но Г.И. не е изпълнил насрещното си
задължение по чл. 13, т. 1 от Общите условия за заплащане на сумата. Счита се,
че за процесния период облигационното правоотношение между страните не е
прекратено, доколкото ищецът не е уведомил дружеството за промяна на
собствеността върху имота съгласно разпоредбата на чл. 13.5 от ОУ на договора
за продажба на ел. енергия. Акцентира се на обстоятелството, че метрологичната
годност на процесния електромер е ирелевантна за законното право на „Ч.Е.Б.“ АД
да извърши корекция на сметката съгласно ПИКЕЕ, тъй като видно от констатациите
в КП № 1016675/17.01.2017 г. в случая СТИ е било умишлено и целенасочено
заобиколено, през него не е преминала и съответно не е измервана цялата
консумирана ел. енергия на обекта. По изложените
съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г.С.И.,
в който се изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че не се установява наличието на
облигационното правоотношение между страните през процесния период, като
липсата на заявление за прекратяване на договора за продажна на ел. енергия не
е по вина на ищеца или преобретателя на имота, а се дължи на действия на
ответното дружество. Излага се, че за да бъде спазена корекционната процедура
следва да е налице точен измервател, което се установява чрез доказване на
метрологичната годност на средството за търговско измерване, което
обстоятелство не е било установено от ответника. Счита се, че по делото нито
едно лице извън служителите на лицензианта не е било уведомено преди, по време
и след корекционната процедура, проведена дефинитивно без установяване на
субекта, който касае. По изложените съображения се отправя искане за
потвърждаване на обжалваното решение, като се релевира и претенция за разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост
в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата
основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По същество
решението е неправилно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа
енергия.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия,
наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали
правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже
възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводът на районната съдебна инстанция, че в процесния
случай не се установява първата и основна предпоставка за дължимост на
начислената сума, а именно наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на електрическа енергия.
Според чл. 92, т. 4
от ЗЕ, страни по сделките с електрическа енергия са крайните
клиенти, а според т. 41б, буква „а“ на
§ 1 от ДР на същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г., приложима за процесния период), „потребител на
енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ. По
смисъла на т. 33а на § 1 от ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
От друга страна, в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 056/07.11.2007 г, изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а съгласно ал. 4 от същия член, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общински бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.
Съобразявайки горепосочените легалните дефиниции към релевантния за спора момент, съдът намира, че за разлика от битовите клиенти, за лицата, които са небитови потребители на ел. енергия не е необходимо да притежават право на собственост или вещно правно на ползване върху електроснабдявания имот, за да възникне и съществува облигационна връзка с доставчика на ел. енергия.
В процесния случай между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът като собственик на процесния имот е подал на 18.09.2012 г. заявление до ответното дружество за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, въз основа на което е открита договорна сметка № 210027719082 на негово име, с което договорът за продажба на електрическа енергия за стопански нужди е бил сключен, респ. ищецът е придобил качеството на небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Поради което, противно на възприетото на СРС, сама по себе си промяната на собствеността върху процесния имота не води автоматично до прекратяване на договорното правоотношение между страните, доколкото както вече беше посочено за лицата, които са небитови потребители на ел. енергия, не е необходимо да притежават право на собственост или вещно правно на ползване върху електроснабдявания имот, за да възникне и съществува облигационна връзка с доставчика на ел. енергия. Затова, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват, че договорът между страните е бил прекратен до края на процесния период, а ответникът е продължил да доставя електрическа енергия в имота (факт, по който не се спори), задължението за плащане на доставената ел. енергия е именно на ищеца като купувач по договора. В този смисъл той е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007г., изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, за които е служебно известно на съда публикуването им във вестник „Телеграф“ на 26.11.2007 г., в бр. 927. По делото няма твърдения и доказателства ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия.
Ищецът твърди,
че не дължи на ответника сумата 2483,12 лева, представляваща
начислена служебно по констативен протокол по партида с клиентски номер 210027719082 за периода от
20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. коригирана цена за електрическа енергия за
обект, находящ се в гр. Костинброд, ул. „Оборище“.
Съдът приема, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства е установено, че на 17.01.2017 г. е
извършена проверка на електромера, измерващ потреблението на електрическа
енергия в процесния имот, която е извършена с участие на двама представители на
Федерацията на потребителите, както и че органите на МВР са уведомени за
същата, а потребителят е бил потърсен на адреса, но не е бил открит. Приетият
по делото констативен протокол № 1016675 носи подписите на двама служители
на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, на двамата представителите на Федерацията на потребителите
и на служител на МВР. Разпитаните от СРС свидетели С.П./служител при
Федерацията/ и Б.Т./техник ел. системи при ответното дружество/ са потвърдили
обстоятелствата по записванията в протокола, като тези свидетелски показания
съдът кредитира като логични, последователни, категорични и резултат от личните
възприятия на свидетелите, неопровергани от другите доказателства по делото. По
тези съображения съдът приема за установено по делото, че при
извършената на 17.01.2017 г. проверка на монтирания електромер за процесния
обект е установена промяна в схемата на свързване, измерен е процентът на
отклонение с еталонен уред и е възстановена схемата. Липсвала е пломбата на
щита на ел. таблото, пломбата на капачката на клемния блок е нарушена, развити
са винтовете на пластините свързващи токови и напреженови бобини на фази S и T
(втора и трета) на клемния блок на електромера, пластините свързващи токовите и
напреженовите бобини на посочените фази са дръпнати в крайно дясно положение.
Прекъснати са ел. връзките между токови и напреженови бобини на фази S и T на
електромера. С еталонен уред Emsyst фабричен № 0931202 е измерена грешката, с
която електромерът отчита консумираната през него ел. енергия в момента на
проверката и същата е минус 93,62%. Установена е промяна в схемата на свързване
на измервателната система.
Съставът на СГС намира, че по делото
е установено, че начислената от ответника на ищеца сума за потребена
електроенергия за процесния период е изготвена съобразно цените, определение от
Комисията, че същата съответства на математическите правила, разписани в чл. 48
от Правилата за измерване на количество електроенергия (Правилата), приети от
ДКЕВР на 14.10.2013 г., както и че изчисленията са математически верни. Тези
обстоятелства се установяват от приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като вярна и
неопровергана от други доказателства по делото.
Съдът приема, че в случая Правилата
от 14.10.2013 г. са приложими, доколкото неточното измерване е констатирано на
17.01.2017 г., тоест след влизането им в сила. Настоящият съдебен състав
намира, че разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от Правилата са издадени от
компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал.1,
т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само занапред, поради което и за
периода преди влизането им в сила не съществува основание за едностранна
корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се
установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя.
След влизане в сила на Правилата обаче, отношенията между страните по договора
за продажба на електрическа енергия се регулират и от тези Правила, като
съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако се
установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на
потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността
на потребителя за заплащане на електроенергия при установено неточно измерване
на същата поради промяна на схемата на свързване или при негодно средство
за измерване на енергията като специална отговорност, съответно при неточно
въведени данни за параметри на измервателна група, която отговорност е в
отклонение от общите правила на договорната отговорност. Тя е въведена от
законодателя, делегирал права за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83,
ар.1, т. 6 и чл. 21, т. 9
от ЗЕ, като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не
е нужно за се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
неправомерно поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност,
която е основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно
отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на
потребителя. Този законодателен подход съответства на разпоредбите
на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане на потребеното
количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на потребителя обаче,
законодателят е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за
охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от
Правилата, изискващи изрично доказване на негодност на техническото средство за
измерване на енергията чрез метрологична проверка на електромера по реда
на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото
следва да са направени в присъствие на орган на власт - представители на МВР,
който да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на
разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ за периода на действие на тези правила
- считано от 16.11.2013 г., като периода на едностранната корекция следва да
попада в периода на действие на тези правила. (в този смисъл Решение №
467/28.07.2017 г. по гр.д.№ 609/2017 г. по гр.д.№ 609/2017 г. на ВКС, І-во
Т.О.; Решение № 118:18.09.2017 г. по дело № 961/2016 г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
В настоящия
случай съдът намира, че проверката на измервателната система и средството за
търговско измерване относно процесния имот, находящ се в гр.
Костинброд, ул. „Оборище“, е извършена при спазване на чл. 41 –
чл. 44 от ПИКЕЕ. В съответствие с чл. 47 от ПИКЕЕ е съставен констативен
протокол, който е подписан от представители на оператора, извършили проверката,
от двама свидетели и от служител на МВР. Видно от отбелязванията в протокола, а
и от събраните по делото гласни доказателства, при проверката е установена
промяна в схемата на свързване. По
делото е установено също така, че ищецът не е присъствал на проверката, но му е
било изпратено уведомление по пощата с препоръчано писмо с известие за
доставяне /обратна разписка/ за извършената корекция, като същото не е
получено, тъй като макар и да са били поставени известия пратката не е била
потърсена, поради което и ищецът не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение поддържайки, че връчването не е надлежно. Ето защо
следва да се приеме, че констативният протокол съставлява официален
удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на констатираните обстоятелства.
Следва да бъде
отбелязано, че настоящият случай касае промяна в схемата на свързване, поради
което съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ корекцията по ал. 1 се
извършва само въз основа на констативния протокол за установяване намесата в
измервателната система, който следва да отговаря на изискванията по чл. 47 от ПИКЕЕ
и да е съставен в присъствието на органите на полицията, които да са подписали
същия. В конкретния случай предвидената в чл. 47 от ПИКЕЕ процедура е спазена, тъй
като констативният протокол е надлежно изготвен и освен че е подписан от
служители на ответното дружество и двама свидетели, същият е съставен в присъствието
на орган на полицията. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя
извода на СРС, че доколкото по делото не е установено метрологичната годност на
процесни електромер, то същият не представлява точен измервател по смисъла на
чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ПИКЕЕ към датата на проверката и извършената от
ответника корекция като функция от показанията на този показател е
незаконосъобразна. В чл. 47, ал. 5 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ са
регламентирани две различни хипотези. При първата хипотеза, попадаща в
приложното поле на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ,
констатираните при проверката нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, включително и чрез добавяне на чужд за системата
елемент, са такива, при които не може да се направи извод само въз основа на
тези видими белези за въздействие върху уреда за търговско измерване дали те са
довели до промяна в схемата на свързване, намираща се във вътрешността на
уреда. Ето защо нормата на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ изисква
при тази хипотеза уредът за търговско измерване да се изпрати на Българския
институт по метрология, който извършва проверка на уреда, включително и чрез
разглобяването му, и се произнася по въпроса за наличието или липсата на
промяна в схемата на свързване, намираща се във вътрешността на уреда. В
приложното поле на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ попадат
и случаите, при които и без да са налице данни за външно вмешателство при
проверката е установено несъответствие между метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните.
За разлика от случаите, попадащи в приложното поле на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ,
нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ регламентира
хипотеза, при която констатираното при проверката въздействие върху уреда за
търговско измерване е такова, че само по видимите му белези е ясно, че води
до промяна в схемата на свързване. Именно поради обстоятелството, че
промяната в схемата на свързване, в резултат на която не е отчетена или е
неправилно и/или неточно отчетена електрическата енергия, е видима и тази промяна
е удостоверена с официален документ, не е необходима последваща проверка от
надлежен орган по метрология. В процесния случай са установени видими белези
за промяна в схемата на свързване, поради което е неприложим редът
на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, а
подписаният от орган на полицията констативен протокол е достатъчен да бъде
извършено измерване на електрическата енергия по чл. 48 от ПИКЕЕ.
Предвид
заключението на СТЕ изчислените на основание чл. 48 от ПИКЕЕ количества
топлинна енергия по предложение за корекция са точни и съответни на нормативната
уредба, поради което и начислената цена за ел. енергия по фактура № **********/20.01.2017
г.,
представляваща цена на доставена ел. енергия по констативен протокол за периода
от
20.10.2016 г. до 17.01.2017 г., е в размер на 2483,12 лева.
При тези
съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено, като предявеният от ищеца Г.С.И. отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
право на разноски има ответникът /въззивник/. На същия следва да бъде присъдена
претендираната сума от 650 лева – разноски за
първоинстанционното производство /за депозит за допуснатата по делото СТЕ, за
депозит за допуснат свидетел при призоваване и юрисконсултско възнаграждение/.
За въззивното производство на въззивника се дължат разноски в общ размер от 249,66
лева,
от които 49,66 лева за държавна такса и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение. За определяне размера на дължимото на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение въззивният съд съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и на чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, фактическата и правна сложност на делото, както
и броя и характера на извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия в проиводството пред СРС и пред СГС.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 555769 от 06.12.2018 г., постановено по гр. д. № 30471/2017 г. на
Софийски районен съд, 175-ти състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2483,12 лева,
представляваща коригирано задължение за цена на електроенергия за периода от
20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. по фактура № **********/20.01.2017 г. и
констативен протокол от 17.01.2017 г.
ОСЪЖДА
Г.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
650 лева - разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА
Г.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 249,66 лева - разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.