РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 22.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7475/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Г.Б.Х. срещу Решение 33853 от 06.02.2020г., постановено по гр. д. № 48459/2017г.
по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
срещу Б.Ф.М. иск за заплащане на неустойка от 5000,00 лева за неизпълнение на
споразумение за правни услуги между страните, сключено на 08.04.2013г..
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че възражения за
нищожност на клаузата не са правени по делото от ответника и в нарушение на диспозитивното начало СРС служебно се произнесъл че
клаузата е нищожна.
Отделно в случая имало в една и съща клауза две
алтернативни предпоставки за дължимост на неустойката,
като втората (сключване на споразумение със застраховател) не била разгледана
изобщо от съда, а такава уговорка не била нищожна, а защитавала неговия
интерес, защото не било ясно предварително дали изобщо ще се получи
обезщетение.
Извършил и редица действия за процесуална защита на
правата на ответника-изяснил му правните възможности и рискове и правните
последици, ангажирал бил процесуални представители, била депозирана искова
молба и т.н.
Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор от ищеца, с който жалбата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор по фактите-спора е правен и е
за действителността на неустоечната клауза.
Първото възражение- за нарушение на диспозитивното начало от СРС като се произнесъл при липса
на възражения за нищожност е неоснователно.
Настоящият състав на СГС споделя виждането, че когато
нищожността на договор е видна от самото негово съдържание за нея съдът е
длъжен да следи служебно (Решение 384/02.11.2011. по гр.д. 1450/2010г. на ВКС, I Г.О.).
В конкретния случай СГС напълно споделя мотивите на
СРС, че клаузата на чл. 11, ал. 4 от споразумението е нищожна, като нарушаваща
основен правен принцип, а именно този за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Видно е от процесното споразумение, че
тази неустойка се дължи, независимо от въведеното задължение на възложителя в предходните
алинеи на чл. 11 за заплащане на възнаграждение на консултанта в размер на 30%
от полученото бъдещо обезщетение без значение дали това е станало със
съдействие или не на консултанта, при което има право едновременно на пълно
изпълнение (възнаграждение) и неустойка, което не е допустимо.
Това важи и за
хипотеза на сключено споразумение без съгласие и одобрение на консултанта,
поради което и оплакването в жалбата, че не е разгледана другата хипотеза на
неустойка (при споразумение) не може да бъде уважено. Още повече, че клаузата
изисква одобряване на евентуално
споразумение, което изискване пък скрепено със санкция (неустойката) ограничава
дееспособността на лицето и също такива клаузи са нищожни.
Отделно от горното
СГС намира не само, че тази клауза е нищожна, а целият договор е нищожен,
защото е с правно невъзможен предмет.
Видно от чл. 2 от
споразумението негов предмет са „услугите“, а в чл. 1 от него като услуга е
определено „процесуално представителство“
Ищецът обаче няма
качеството на адвокат, за да осъществява процесуално представителство, а в ГПК
изрично е посочено кои са лицата, които могат да го осъществяват.
Споразумението би било действително, но ако нямаше за предмет процесуално
представителство (Решение № 140 от 3.11.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 90/2010 г., I т. о., ТК).
След като целия договор е
нищожен искът е неоснователен и
решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на разноски, а въззиваемата
не е сторила такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 33853 от 06.02.2020г., постановено по гр. д. №
48459/2017г. по описа на Софийски районен съд
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.