Решение по дело №6375/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1335
Дата: 21 септември 2010 г. (в сила от 9 октомври 2010 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20102120106375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1399                                  21.09.2010 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Бургаски районен съд                                        ХХ граждански състав

    На двадесети септември                                   две хиляди и десета година

    в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                              

 

   при секретар С.Д.    

   изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

   гражданско дело № 6375/2010 г.

   и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба на С.П.Г., ЕГН ********** *** за издаване на заповед за незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на сина й Д.Г.Г., ЕГН **********,***. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: от дълго време отношенията между майката и сина са обтегнати, тъй като ответникът не се грижел по никакъв начин за децата си, които оставали на грижите на тяхната баба /молителката/, злоупотребявал редовно с алкохол и вдигал скандали. От три години не работел и постоянно тормозел майка си за пари, с които да си купува цигари и пиене. Постоянно я обиждал и унижавал, дори наскоро ударил шамар на снаха си, съпруга на брат му, която също живее в жилището. За тези му действия бил издаден предупредителен протокол от полицията. На 11.08.2010г. към 13.00 часа Д. се прибрал и започнал да крещи на майка си и да иска да му даде 50 лева. Когато тя отказала, се озверил още повече, бутнал я, насила грабнал чантата й и взел от нея 50 лева. На 13.08.2010г. около 8 часа сутринта отново поискал пари, грабнал пак портмонето на молителката  и взел последните й 10 лева, след което излязъл. За инцидента Г. подала жалба в МВР, за което отново бил издаден предупредителен протокол. Молителката твърди още, че синът й постоянно води любовниците си у дома, без да се притеснява от това, че в жилището живеят детето му и двамата му племенници. Злоупотребява редовно с алкохол и я тормози за пари.

               Молителката се страхува от ответника, твърди, че той е неконтролируем и непрекъснато я тормози. Живее в страх за живота и здравето си, тъй като страда от хипертонична болест и често прави кризи. С молбата се претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗЗДН.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.

С определение от 18.08.2010г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е наложил следните мерки: задължил е ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, отстранил го е от съвместно обитаваното жилище и му е забранил да приближава жилището й, както и местата й за социални контакти и отдих.  

               В съдебно заседание молителката заявява, че ответникът още живее при нея въпреки постановената незабавна защита. Бил на настроения и понякога поддържали добри, а друг път лоши отношения. Молителката иска синът й да живее с нея, ако не я тормози за пари и не се гримира и облича с женски дрехи. Моли да бъде задължен да се въздържа от насилие спрямо нея.

               Ответникът заявява, че е съгласен с думите на майка си. Обещава да не се кара с нея и да не я изнудва за пари.

               Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

              Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.

              Съдът намира, че молителката е провела успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея домашно насилие. Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна и подробна, в нея ясно са описани конкретните случаи на домашно насилие на 11.08.2010г. и на 13.08.2010г.

  Ответникът не отрича осъщественото домашно насилие. Разпитаният от съда св. П. Г., брат на Д., заявява, че това, което е написано в молбата на майка му е вярно. Знае, че брат му й е искал пари, блъскал я е и е бъркал в портмонето й. Същото е заявила и св. С. Г., съпруга на Пейчо, според която на 11.08.2010г. ответникът е искал от майка си пари и взел от нея 20-30 лева.

 При горните данни съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката на 11.08.2010г. и на 13.08.2010г. Установи се, че на 11.08.2010г. към 13.00 часа Д. се прибрал и започнал да крещи на майка си и да иска да му даде 50 лева. Когато тя отказала, се ядосал много, бутнал я, насила грабнал чантата й и взел от нея 50 лева. На 13.08.2010г. около 8 часа сутринта отново поискал пари, грабнал пак портмонето на молителката и взел последните й 10 лева, след което излязъл.

Съдът намира, че е налице осъществено физическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Действията на ответника са законово и морално укорими, същият се е държал грубо с майка си, блъскал я е и взел пари от нея. От друга страна следва да се вземе предвид заявеното от молителката, че иска синът й да живее при нея, стига да не търси пари. Същата позиция имат брат му и снаха му. Ето защо съдът намира, че следва против ответника Г. да се наложи само мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майка му. Другите мерки за защита не следва да се налагат с оглед изявеното желание на молителката.

С оглед изхода на делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА мерки за защита на С.П.Г., ЕГН ********** *** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 11.08.2010г. и на 13.08.2010г. от страна на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, като:

              ЗАДЪЛЖАВА Д.Г.Г., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.П.Г., ЕГН **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита. 

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

   Предупреждава Д.Г.Г., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 /двеста/ лева по сметка на БРС.

ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на  БРС държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева.

Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Ив. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева