Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и девети януари две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2153 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от Н.А
ЗА П.за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на
основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Молителят Н.А ЗА П.твърди, че държавата има изискуемо
вземане срещу ответника, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ
по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика 2007-2013 г.“, приоритетна ос 1: „Развитие на икономиката, базирана на
знанието и иновационни дейности“, област
на въздействие 1.1: „Подкрепа за иновационни дейности в предприятията“,
операция 1.1.1: „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни
предприятия“. Твърди, че между страните на 19.09.2012 г. е сключен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със срок на реализиране на
финансираната дейност от 24 месеца. Общият размер на разходите за изпълнение на
проекта възлиза на 456 060,96 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора като са възникнали условията за връщане на
изплатените по него суми. Въз основа на решение от 18.05.2016 г. на министъра
на икономиката е регистрирана нередност, чието финансово изражение възлиза на
124 847,51 лева. Посочва, че бенефициентът има право и на обезщетение за
забавено плащане. Твърди, че сумата не е възстановена, поради което Н.А ЗА П.издала
акт за установяване на частно държавно вземане № 45 от 14.10.2016 г. за
изискуемо вземане в общ размер на 127 240,42 лева. Посочва, че ответникът
е издирван за връчване на акта, но не е намерен. Счита, че дружеството е
неплатежоспособно и не е в състояние да изпълни изискуеми частни държавни
задължения към държавата. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, евентуално
свръхзадължеността като се определи началната й дата, да се открие производство
по несъстоятелност, като едновременно с това се обяви длъжника в
несъстоятелност и се постанови прекратяване на дейността му, да се постанови
обща възбрана и запор върху имуществото на „И.Т.– Б.“ ООД. Претендира разноски.
Ответникът „И.Т.– Б.“ ООД, призован по реда на чл. 50,
ал. 4 ГПК, не подава отговор на молбата и не изразява становище.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А ЗА П.за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, или задължение по частно държавно вземане; 2. Длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника,
съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
Н.А ЗА П.за частно държавно вземане установено
с акт № 45 от 14.10.2016 г. в общ размер на 127 240,42 лева, от които
124 847,51 лева главница и 2 392,91 лева законна лихва за периода от
06.08.2016 г. до 14.10.2016 г., произтичащи от договор за безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на
българската икономика 2007-2013 г.“, приоритетна ос 1: „Развитие на
икономиката, базирана на знанието и иновационни дейности“, област на
въздействие 1.1: „Подкрепа за иновационни дейности в предприятията“, операция
1.1.1: „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативини предприятия“.
От ангажираните
доказателства безспорно се доказа, че на 19.09.2012 г. между Министерство на
икономиката, енергетиката и туризма в качеството на Договарящ орган, от една
страна, и „И.Т.– Б.“ ООД, като бенефициент, е сключен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO003-1.1.05-0104-C0001, за
финансиране на изпълнението на проект с наименование „Иновации от Център за
научни изследвания и развитие И.Т.Б.“. Съгласно чл. 1, т. 1.1 от Приложение ІІ
към договора – Общи условия към финансираните по Оперативна програма „Развитие
на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.“ договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициентът е длъжен да изпълни
проекта съобразно описанието, съдържащо се в Приложение І /Формуляр за
кандидатстване/, и с оглед изпълнение на предвидените в него цели. В раздел ІІ.
Описание на проекта, точка 4.2 Описание на иновативния продукт/процес/услуга, е
посочено, че целта на проекта е да се създаде иновативен софтуерен продукт –
съвместим език за програмиране, който да бъде прилаган за всички основни
операционни платформи за мобилни устройства. Представени са доказателства, че
по сметка на ответника са извършени междинно плащане на 31.07.2014 г. в размер
на 104 597,63 лева и окончателното плащане на 03.04.2015 г. в размер от
20 249,88 лева. На основание чл. 14.5 от Общите условия, във връзка с
глава ІІ, т. 4 „Оперативен мониторинг“ от Оперативното ръководство за
изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по операция BG161PO003-1.1.05, управляващият орган е
възложил на независим експерт да направи оценка на разработения по проекта
софтуерен продукт. Установява се, че според експертно становище, вх. №
К-26-Е-5/02.11.2015 г. в Министерство на икономиката, оценката на проверявания
проект, финансиран по процесния договор, е отрицателна. Въз основа на решение №
РД-16-457/18.05.2016 г. на министъра на икономиката е регистрирана нередност
ОПРК/16/РР/220, чието финансово изражение възлиза на 124 847,51 лева. Уговорено
е в чл. 16.2 от Приложение ІІ към договора, че ако бенефициентът не възстанови
изисканите суми в двуседмичен срок, Договарящият орган има право на обезщетение
за забавено плащане в размер на законовата лихва за периода на просрочието,
увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от
Договарящия орган по банковата сметка на бенефициента. Въз основа на тези
констатации и след връчване на поканата за доброволно изпълнение е съставен
процесният акт № 45 за установяване на частно държавно вземане от 14.10.2016 г.
за изискуемо на държавата вземане от „И.Т.– Б.“ ООД в общ размер на
127 240,42 лева. Представени са доказателства, че актът е изпратен до
адреса на ответника, като опити за връчване са правени октомври 2016 г. /с
отбелязване „непознат на адреса“/; март 2017 г. /с отбелязване „преместен“/ и
април 2017 г. /с отбелязване „непознат на адрес“/.
Актът за установяване на
частно държавно вземане е за регистрирана нередност по сключения между
ответника и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма договор. Не са
представени доказателства, че ответникът е оспорил вземането по
гражданскоправен ред и с оглед на приложените по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира за доказано, че държавата е носител на
претендираното частноправно вземане за сумата в общ размер на 127 240,42
лева, за което ответникът следва да се счита уведомен.
Следователно молбата на Н.А.по
П., с правно основание чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице
при наличие на изискуеми и неудовлетворени частни вземания, произтичащи от
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO003-1.1.05-0104-C0001, за
финансиране на изпълнението на проект с наименование „Иновации от Център за
научни изследвания и развитие И.Т.Б.“.
Безспорно ответникът по
правноорганизационната си форма е търговец, поради което е налице и втората
предпоставка.
Установяването състоянието на неплатежоспособност на
ответника трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
По делото е приложена справка от А. по вписванията,
Служба по вписвания, с която е удостоверено, че за периода от 01.01.1998 г. до 22.11.2017
г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „И.Т.- Б.“ ООД. Установява
се, че в централната база на АИС-КАТ към 22.11.2017 г. на името на ответника
липсват данни за регистрирани пътни превозни средства. Установява се, че върху
имущество на дружеството няма наложени обезпечителни мерки и няма започнато
принудително изпълнение по реда на ДОПК. От приетата в съдебно заседание
справка за актуално състояние на всички трудови договори, сключени от
ответника, се установява, че всички регистрирани трудови договори са
прекратени, като най-късното прекратяване е от 28.11.2014 г. С оглед на така
събраните доказателства следва, че дружеството няма недвижимо имущество и пътни
превозни средствата, както и регистрирани трудови договори със служители след
края на 2014 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за отговорите на поставените задачи вещото лице е съобразило
счетоводните баланси и отчетите на П. и разходите на „И.Т.– Б.“ ООД за 2013 г.,
2014 г. и 2015 г., получени от ТД на НАП – София, офис Център. От
информационната система „Бизнес статистика“ на НСИ е видно, че дружеството не е
подало информация за отчетния период 2016 г. Установява се, че през периода от
2013 г. до 2015 г. включително, за които има данни по делото, активите на „И.Т.–
Б.“ ООД са предимно текущи. Съставени са почти изцяло от вземания, чийто
относителен дял и през трите отчетни периода надвишава 90 % от общата балансова
стойност на текущите /краткотрайните/ активи на дружеството. В структурата не
присъстват материални запаси, а паричните средства са в незначителен размер
спрямо този на вземанията. Към 31.12.2014 г. в структурата на текущите активи
липсват материални запаси и парични средства. Нетекущите активи са единствено
материални такива, посочени в статията „Съоръжения и други“, но относителният
им дял е не повече от 8 % от общата стойност на всички активи на ответника.
През периода от 2013 г. до 2015 г. включително собственият капитал на „И.Т.– Б.“
ООД е намалял повече от два пъти, поради отчетената за 2014 г. загуба от 97
хил. лв. Към края на 2013 г. същият е представлявал 72, 64 % от общата сума на
пасивите на дружеството, а към 31.12.2015 г. относителният му дял е 47,24 %.
Задълженията на дружеството са изцяло текущи, по балансовите статии са посочени
такива към доставчици, към персонала, публични /осигурителни и данъчни/ и други
задължения, а тенденцията на изменението им през анализирания период не е еднопосочна.
От данните за показателите за ликвидност, изчислени въз основа на счетоводните
баланси на дружеството към края на отчетните периоди 2013 г. – 2015 г.
включително е видно, че коефициентите на обща ликвидност са в допустими
граници, а тези на бърза ликвидност превишават значително максималните си
референтни стойности. Същевременно коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност са далеч по-ниски от долните граници на референтните си стойности, а
към 31.12.2014 г. същите приемат и нулеви стойности. Вещото лице посочва, че в
края на всяка година за изследвания период балансовата стойност на имуществото
на „И.Т.– Б.“ ООД е превишавала общия размер на паричните задължения на
дружеството. Същевременно, поради това, че не е установен контакт с
представител на ответника, не е извършена проверка в счетоводството, и без
наличие на аналитични оборотни ведомости и хронологични регистри на
счетоводните сметки, по които са осчетоводени задължения на ответника, не е
възможно да се установи кои са кредитори на дружеството, в какъв размер са
задълженията, на какво основание и по коя партида е извършено осчетоводяването
им. Видно е от заключението, че процесното вземане би следвало да намери
отражение в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2016 г., но такъв не е
изготвен. Данните в счетоводните баланси сочат, че през периода 2013 г. – 2015
г. включително „И.Т.– Б.“ ООД е разполагало както с нетни активи, така и с
оборотен капитал, който при това е бил изцяло собствен капитал. Установява се,
че стойността на имуществото на ответника към 31.12.2015 г. е 127 хил. лв.
Същото е съставено от ДМА /съоръжения и други/ с балансова стойност 1 хил. лв.,
текущи вземания в размер на 114 хил. лв. и парични средства по разплащателни
сметки от 12 хил. лв. Поради това, че не е извършена проверка в счетоводството
на дружеството, не са анализирани данни от инвентаризационни описи и
сравнителни ведомости, изготвени във връзка със съставянето на годишния отчет
за 2015 г. За 2016 г. няма изготвен финансов отчет.
От така установените от вещото лице обстоятелства се
извежда, че стойностите на коефициентите на обща и на бърза ликвидност не дават
основание да се приеме, че през периода от 2013 г. – 2015 г. „И.Т.– Б.“ ООД не
е било в състояние да изпълнява краткосрочните си парични задължения. Такова
изпълнение обаче е било обусловено от събираемостта на текущите вземания на
ответното дружество, тъй като паричните средства заемат незначителен дял в
структурата на краткотрайните /текущите/ активи, а към 31.12.2014 г. такива не
са били налични.
В решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г.
на ВКС, ТК, І Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че по
правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за
състоянието на неплатежоспособност при действителната ликвидност на всички
елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва
ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите
на обращаемост на съответния актив. В разглеждания случай следва да се
съобрази, че няма данни след отчетната 2015 г. какво се включва във вземанията,
доколкото те основно формират краткотрайните приходи, за да се приеме, че те са
все още ликвидни. Същевременно изчислените стойности на показателите „Период на
събиране на вземанията“ и „Период на погасяване на задълженията“ представят
тенденция на влошаване на събираемостта на краткосрочните вземания и на
значително увеличаване на периода на погасяване на задълженията на „И.Т.– Б.“
ООД през периода от 2013 г. до 2015 г. включително. За състояние на неплатежоспособност
свидетелстват и стойностите на коефициентите на незабавна и на абсолютна
ликвидност дори и през изследвания от вещото лице период, за който има данни,
тъй като те са многократно по-ниски от минимално допустимите.
Съгласно заключението на вещото лице, при съобразяване
задължението на молителя към датата на подаване на молбата се установява, че
задълженията на „И.Т.– Б.“ ООД са почти два пъти /1,94/ по-голям от средния
размер на задълженията на дружеството за предходните три годишни отчетни
периода.
С оглед изложеното съдът намира за доказано при
наличните данни, че ответникът няма възможност да покрива краткосрочните си
задължения. Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в
решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г.
на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията
си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му,
без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена
установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. Ответникът не ангажира доказателства, с които да установи, че
затрудненията му са временни, поради което съдът намира, че същият е изпаднал в
състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство
по несъстоятелност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати
изискуеми частни държавни вземания, поради което следва да бъде открито
производство по несъстоятелност на „И.Т.– Б.“ ООД.
В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че ответникът
не е заявил за обявяване в търговския регистър отчетите си за последните три
години. Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ, предполага се, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на
молбата за откриване производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване
в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
При извършена служебна справка по партидата на търговеца в търговския регистър
при А. по вписванията, съдът констатира, че „И.Т.– Б.“ ООД е поискал да бъдат
обявени и са обявени единствено годишните финансови отчети за 2011 г. и за 2012
г. Молбата за откриване производство по несъстоятелност на ответника е подадена
на 04.07.2017 г. и трите години, за които ответникът е трябвало да заяви за
обявяване годишните си отчети са 2016 г., 2015 г. и 2014 г., което не е
направено. Ответникът не ангажира доказателства за оборване въведената с чл.
608, ал. 2 ТЗ презумпция, поради което съдът намира за доказано състоянието на
неплатежоспособност на „И.Т.– Б.“ ООД и с оглед приложението на чл. 608, ал. 2 ТЗ.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност
да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на
плащанията към отделен кредитор. За начална дата на неплатежоспособността на
длъжника „И.Т.– Б.“ ООД следва да се приеме датата 31.12.2016 г., към която са изискуеми
частните държавни вземания, съгласно акт за частно държавно вземане № 45 от
14.10.2016 г. и след тази дата финансовите затруднения на търговеца са с траен характер.
По делото липсват доказателства, че ответникът
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са
предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение от 29.01.2018 г.,
вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 01.02.2018 г. С оглед на това и предвид
изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да постанови
решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Предвид изхода на спора, право на разноски има
молителят. На същия следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 250
лева, от които 250 лева за държавна такса, 700 лева за депозит за вещо лице и
300 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.Т.– Б.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „И.Т.–
Б.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „И.Т.– Б.“ ООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „И.Т.– Б.“ ООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „И.Т.– Б.“ ООД, с ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 2153/2017
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата
от 3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
84, т. 1 ГПК „И.Т.– Б.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.А. за П., с БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, бул. „********,
сумата в размер на 1 250 лева /хиляда
двеста и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на А.та по
вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: