МОТИВИ:
След съвкупна преценка на събрания и
проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи
следното:
Подсъдимият
бивш цивилен служител М.А.Й. *** е завършил висше образование. Бил е на служба
като офицер в БА от 1976 г. с последно присвоено звание полковник. През 2000 г.
бил освободен от кадрова военна служба и се пенсионирал, но продължил да работи
като цивилен служител във Висше военно училище за Артилерия и ПВО „П. В."
– Ш. (понастоящем закрито) на длъжност главен асистент в катедра „Тактика"
и преподавал по „Военна история". След закриване на висшето военно училище
и преструктурирането му като Факултет „А, ИВО и КИС" – Ш., Й. бил
назначаван с трудови договори на длъжности преподавател, главен асистент и
асистент в катедра „Информационна сигурност" до 31.12.2016 г., а от
09.01.2017 г. до 30.06.2018 г., е работил като гост преподавател във факултета
по граждански договори, на хонорар. През част от инкриминирания период, а
именно от 01.07.2014 г. до 01.08.2015 г., подсъдимият Й. не е бил на работа във
факултета, а е заемал длъжността „Главен експерт" във Военен клуб - Ш. към
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело" (л.80 том 2
ДП). Съгласно представените характеристични данни, подсъдимият изпълнявал с
чувство на отговорност функционалните си задължения. Притежавал отлична
теоретична и практическа подготовка по преподаваните учебни дисциплини и
необходимата квалификация, знания и умения, които му позволявали да провежда
високоефективен учебен процес на отлично научно и методическо ниво. За това
спомагали и отличните му комуникативни умения. В екстремни ситуации реагирал
адекватно. Женен, неосъждан (л. 65-84 т. 2; л. 133 т.2 от ДП).
През 2003
година при закриване на Висшето военно училище в гр. Ш., били създадени две
структури - Учебна база „П. В." и Факултет „Артилерия, ПВО и КИС".
През месец декември същата година била открита музейна сбирка, подредена в
експозиция, добила впоследствие популярност като Музей на Шуменския гарнизон.
Първоначално сбирката структурно била към Учебната база, а през 2008 г. била
прехвърлена към Факултет „Артилерия, ПВО и КИС" - Ш.. Тъй като подс. Й.
имал необходимите познания в областта на военната история, именно на него била
възложена организацията по набавянето, подредбата и поддържането на предметите
от музейната сбирка и подреждането, и оформянето на музейната експозиция. В
помещенията, където се съхранявали експонатите имало действаща
сигнално-охранителна система, като подсъдимият Й. разполагал с персонален код
за достъп до системата. Подсъдимият притежавал и персонална връзка с ключове от
помещенията на сбирката, които ключове били постоянно у него от 01.01.2004
година до изземването им на 22.03.2018 година. По този начин подс. Й. имал
неограничен достъп до помещенията на музейната сбирка и експонатите в нея.
Музейната сбирка не била регистрирана по действащия до 10.04.2009 година Закон
за паметниците на културата и музеите и по отменилият го Закона за културното
наследство, поради което нямала статут на самостоятелен музей със седмично
работно време и нямала щатен персонал. От 2010 година и през целия инкриминиран
период, материално-отговорно лице за имуществото, намиращо се в помещенията на
т.н. музей на Шуменския гарнизон, е бил свидетелят подполковник И.И..
Оръжейните експонати в сбирката били зачислени на служба „Логистично
осигуряване“ на в.ф. **** – Ш., а от там с приемо-предавателен протокол, били
предадени в музейната сбирка на материално отговорното лице подп. И.. До
средата на месец юни 2014 година декан на факултета, към който структурно е
включена музейната сбирка бил св. полк. Н., след което длъжността заел св.
полк. Е., но поради ползване на отпуск по болест от страна на св. Н.,
процедурата по сдаването и приемането на длъжността се удължила във времето.
В началото
на 2014 година, свидетелят М. И. М. намерил в дома на покойния си баща пушка
„Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм. Той решил да предаде пушката в музея на
Шуменския гарнизон и поискал от сина си – св. И.М.И. да му съдейства за това.
Последният се свързал по телефона с подс. Й. и двамата се уговорили,
свидетелите да занесат пушката в помещението на музея на 30.05.2014 година, на
която дата предстояло провеждане ден на отворените врати и било предвидено
музеят да е отворени за посетители. Тъй като за лектор в музея за 30.05.2014
година, бил определен св. капитан М.М.А. ***, Й. казал на св. И. да предадат
пушката на намиращия се там капитан.
На
30.05.2014 година, кап. А., определен да изнася лекции на посетителите в музея,
отишъл там заедно с двама военнослужещи за охрана. Подс. Й. отключил
помещенията и напуснал музея, тъй като имал други задачи. Същият ден, съгласно
уговорката, свидетелите М. и И.И. отишли в музея, като носели пушката. Попитали
за „капитана“ и тъй като в момента в музея нямало друг капитан, св. кап. А. им
се представил. Свидетелите М. и И. казали, че носят пушка, която да оставят в
музея, съгласно уговорка с подс. Й.. Капитан А. се свързал с Й. по телефона,
който потвърдил за уговорената среща с двамата посетители за да предадат пушка
за музеен експонат. След разговора, кап. А. казал на М. и И. да оставят пушката
на една масичка, намираща се в помещението. Преди да я оставят, свидетелят И.
направил снимки на баща си с пушката в музея, на които се вижда датата –
30/05/2014. Двамата свидетели си тръгнали, като оставили пушката на масичката в
музея, където останали св. кап. А. и двамата охраняващи военнослужещи. След
приключване на приемното време, неустановено лице заключило музея, като мушката
останала на масичката (показанията на св. А. в с.з. и на М. и И. – огласени в
с.з.). При първото си посещение в музея в следващите дни, подс. Й. преместил
пушката от масичката в една от хоризонталните витрини при останалите експонати.
За да има някакъв документ, обосноваващ наличието на пушката в музея, подс. Й.
изготвил Акт № 6 от 26.05.2014 г., за това че е получил от М. И. М. пушката за
срок до 02.06.2014 година (л.110 т.1 ДП). Този документ не притежавал никаква
юридическа стойност, тъй като представлявал бланка, използвана в музеите, а не
документ, предвиден в Счетоводния документооборот в БА. Подсъдимият уведомил за
получаването на пушката служба „Логистично осигуряване“ на в.ф. **** – Ш. и МОЛ
на музейната сбирка - подп. И., както и св. полк. Е., встъпващ в длъжност
„декан“ на факултета. През следващите няколко години и до изземване на пушката
на 22.03.2018 година, същата не била заведена, тъй като длъжностните лица,
имащи отношение към това не знаели как да оформят документално придобиването на
пушката, за да я зачислят в служба „Логистично осигуряване“ и предаването
ѝ като експонат в музея (показанията на св. Е., И., Д. в с.з.). Поради
промяна в ръководството на факултета и затрудненията в приемането и предаването
между свидетелите Н. и Е., не бил изготвен и документ за направеното дарение.
Свидетеля М. няколкократно отправил искания до подс. Й. за получаване на
документ, а от своя страна подсъдимият напомнял за това на св. Е.. През месец
юли 2014 година, на компютър в служба „Административно осигуряване“ са били
изготвени бланки в два варианта на „Свидетелство за дарение“ на процесната
карабина (л.56-58 т.2 ДП). Едната бланка била разпечатана и предоставена от
подсъдимия на св. И., като представлявала „Свидетелство за дарение
№15/31.07.2014 г.“, подписано от Й. като уредник на музея и подпечатано с печат
на факултета (плик с веществени доказателства). Била разпечатана и втората
бланка, представляваща „Свидетелство за дарение“ с дата 31.07.2014 година, без
номер и подписано от св. Е., като декан на факултета (л. 52 от НОХД № 69/2020
г.). Видно от назначената по делото съдебно-графическа експертиза (л.31-39 т. 2
ДП) и показанията на св. Е. в с.з., положения във втората бланка,
представляваща „Свидетелство за дарение“ подпис е именно на св. Е.. Тази бланка
останала у подсъдимия, тъй като вече е бил предал на М. първия вариант на
свидетелството. По време на годишните инвентаризации било установявано
наличието на пушката, но същата не била заприхождавана, поради незнанието от
страна на длъжностните лица как да направят това. На 22.03.2018 година, при
извършено претърсване и изземване от военен разследващ полицай, оръжието е било
иззето от витрината, където е било изложено (л.25-41 т. 1 ДП). Видно от
заключението по назначената съдебно-балистична експертиза – протокол №
63/29.06.2018 г. (л.113-127 т. 1 ДП), инкриминираната пушката е „Карабин - 98
к“, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство с набит номер на цевта
„4182, mod.98“, номер на затвора „5375“ и на спусковата скоба номер „4182“.
Същата е технически изправна и годна да
произведе изстрел, като представлява огнестрелно оръжие по
смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ.
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен
и категоричен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, свидетелските показания и експертни заключения,
огласени по реда на чл. 373 ал. 1 вр. чл. 283 НПК и по чл. 281 ал. 1 т. 3 НПК,
от представените веществени доказателства и документи. Тази фактическа
обстановка, макар и не дословно е описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник, като
последните оспорват направените от прокурора правни изводи. Въз основа на нея,
Сливенската военно-окръжна прокуратура е обвинила подс. Й. за извършено
престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК в две от формите на изпълнително деяние -
„придобиване“ и „държане“. Прокурорът е приел, че на 30.05.2014 година в гр.
Ш., ул. „Карл Шкорпил“ № 1 в помещение на Музей на Шуменския гарнизон, към
Факултет „А, ПВО и КИС“ - Ш. (в.ф. **** - Ш.), Й. като асистент в катедра
Информационна сигурност във Факултет „А, ПВО и КИС“ - Ш. към НВУ „В.Левски“ -
В. Т., придобил от М. И. *** огнестрелно оръжие - пушка „Карабин - 98 к“ -
калибър 7,92 мм и го държал там през периода от 30.05.2014 година до 22.03.2018
година, без да има надлежно разрешение
за придобиването и държанието на пушката от МВР, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (стр. 3 и 5 от ОА). В подкрепа на тези изводи се
сочи, че подсъдимият не предприел никакви действия за издаване на разрешение,
заприхождаване или обезопасяване на оръжието, а го поставил във витрина на
музея и го държал там до 22.03.2018 година, когато пушката била намерена и
иззета от полицията. Твърди се, че за съхранението на пушката в музейната
сбирка подсъдимият нямал разрешение от ръководството на факултета, че въпреки
изготвения „Акт № 6/26.05.2014г. за
приемане/предаване на музейни предмети за постоянно/временно ползване“ със срок
до 02.06.2014 г. (т.І, л.110), той е нямал намерение да я върне на М.; да я
предостави в МВР за издаване на разрешение или във военното формирование за
счетоводно завеждане или обезвреждане, а тъй като не била включена в
инвентаризицаионния опис, пушката не подлежала на контрол и проверка и от
ежегодните инвентаризационни комисии.
Съдът след като изслуша становището на страните в
съдебно заседание и анализира целият доказателствен материал, стигна до извода
че повдигнатото обвинение не е доказано.
На първо място не се установи на посочените в обвинителния акт дата
и място „…30.05.2014 година в гр. Ш., ул.
„Карл Шкорпил“ № 1 в помещение на Музей на Шуменския гарнизон, към Факултет „А,
ПВО и КИС“ - Ш. (в.ф. **** – Ш.)…“ Й. като асистент в катедра Информационна
сигурност във Факултет „А, ПВО и КИС“ - Ш. към НВУ „В.Левски“ - В. Т., да е „…придобил
от М. И. *** огнестрелно оръжие - пушка „Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм …“.
Категорично се доказа от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
М., И. и А., че при посещението на М. и И. в Музея на Шуменския гарнизон на
30.05.2014 година, подсъдимият изобщо не е бил на територията на музея и
тримата не са се срещали. Установи се, че свидетелите М. и И. са предали
пушката на кап. А. и това е изрично записано в протоколите им за разпит. Пред
съда св. А. заяви, че е получил пушката и по негови указания гражданите са я
оставили на масичка в музея. Това е описано и в обвинителния акт, но за да
обоснове тезата си, че именно Й. е придобил пушката, прокурорът навежда доводи,
че подсъдимият е уговорил датата и часа на предаването на оръжието и той е
потвърдил в разговор със св. А., че трябва да приеме пушката, т.е. описва една
посредническа дейност. Всички тези действия по-скоро отговарят на критериите за
друга форма на съучастническа дейност, дефинирана като умишлено улесняване чрез
съвети към М. и И. кога, къде и на кого да се предадат оръжието, разяснения към
А. за постигнати предварително договорености, обещание, че след приемане на
оръжието, ще го прибере във витрина на музея и т.н., но не и за лице, което
участва в самото изпълнение на престъплението „придобиване“. Тълкуването,
дадено от прокурора би било до известна степен приемливо, ако А. не е знаел
какво приема и по този начин подсъдимият го е „използвал“. Когато обаче едно
вменяемо лице, при това офицер с отлични познания за оръжието се съгласи да
приеме без разрешение и документи, удостоверяващи от една страна правото на
дарителя да предаде другиму оръжие и от друга страна неговото собствено право
да приеме това оръжие, тезата за т.н. „посредствено извършителство“, която се
прокрадва на стр. 4 от обвинителния акт, макар и не директно посочено, не може
да бъде приета. Установи се от доказателствения материал, че няколко дни след
посочената дата, Й. е посетил музея, видял е оставената на масичката пушка и я
преместил в една от хоризонталните витрини при други оръжейни експонати. По
този начин не е доказано, че на посочената дата и място, Й. е придобил пушката
по описания начин – от лицето Михаил И. ***.
На второ място всички разпитани по делото свидетели и подсъдимия
заявиха, че свидетелят М. предава пушката като дарение за Музея на Шуменския
гарнизон, а не като лично дарение за подс. Й.. Това е било обективирано с
издадените Акт № 6 от 26.05.2014 г., че пушката е предадена временно като експонат
в музея и с двата варианта на „Свидетелство за дарение“. В показанията си св.
кап. Д. заяви, че пушката не е била зачислена във формированието единствено,
защото длъжностните лица, имащи отношение към това, не са знаели как да го
направят. Самият подсъдим твърди, че пушката е била дарение за музея и той не е
имал очакването, тя да влезе в неговия патримониум. В обвинителния акт
прокурорът се е позовал на практиката на ВКС, съдържаща се в Решение № 517/04.09.2006 г. по н.д. №
1171/2005 г. на І н.о. на ВКС и Решение
№ 557/09.11.2000 г. по н.д. № 499/2000 г. на ІІ н.о. на ВКС (приложени на
л. 44-51 от НОХД № 69/2020 г.), като акцентира, че съгласно тези решения за субективната страна е ирелевантен начина на придобиване:
възмездно или безвъзмездно, чрез дарение, покупко-продажба, заем, наем или
друга сделка; дали вещта е намерена или е придобита чрез престъпление. Без
значение е с каква цел е придобито,
къде и как се е съхранявало оръжието (в каса, скрито или на явно място), както
и дали обвиняемия го е придобил и държал
за себе си или за другиго. Държането би могло да бъде както фактическо, така и
като собственик и е без значение дали се извършва със съгласието на собственика
или владелеца. Съдът споделя тези изводи и ги приема напълно, но обръща
внимание и на това, че в посочените хипотези на решенията се касае за
„придобиване“ и „държане“ от дееца,
като в тази смисъл основният въпрос в
настоящия казус е кой от обективна
страна е „придобил“ и „държал“ оръжието, а след това за кого. За да
отговори на този въпрос, съдът съобрази и най-актуалната към инкриминирания
период съдебна практика, съдържаща се по-обобщено в Решение №
181/22.07.2014 г. по н.д. № 448/2014 г. на ІІ н.о. на ВКС, публикувано в правно-информационна
система „АПИС 7“, с относително най-сходно отношение на подсъдимия към
процесното оръжие.
В това решение се акцентира, че придобиването, като форма на
изпълнителното деяние е обвързано със собствеността, защото се обуславя от
преминаването на предмета на престъплението в патримониума на дееца; че
придобиването може да бъде осъществено по правомерен или неправомерен начин,
възмездно или безвъзмездно, чрез различни способи - напр. намиране, чрез правна
сделка (закупуване, дарение, замяна, по наследство и др.), като видът на
правната сделка е без значение, и т. н.; че при придобиването, като форма на
изпълнителното деяние, същественото е, че то се свързва с притежание, с
включване на вещите, подлежащи на контрол по ЗОБВВПИ, в имуществената
съвкупност на дееца, като не се изчерпва с обикновено фактическо действие по
приемане на вещта. От субективна страна, фактът на придобиване задължително
следва да е отразен в представното съдържание на дееца, който трябва да
осъзнава, че предметът на престъплението се включва в патримониума му, и да
манифестира отношението си към вещта като своя, но в решението ВКС изрично е
посочил, че „Принципно, щом поведението на дееца от обективна страна не се
субсумира под състава на чл. 339, ал. 1, т. 1 от НК, обсъждането на
субективната страна на инкриминираното престъпление е безпредметно“. Въпреки
това следва да се отбележи, че разпитаните по делото свидетели заявиха, че
пушката е била за музея, т.е. Й. не е манифестирал отношение към оръжието като
към свое. Всички посочени в решението особености, не са налице в инкриминирания
случай нито от обективна, нито от субективна страна.
На трето място се установи, че подсъдимия Й. е имал персонални
ключове за помещенията на музейната сбирка и личен код за охранителната
система, което му е осигурявало самостоятелен достъп до експонатите, дори в
периодите, когато не е бил на работа във факултета, а във Военен клуб – Ш..
Това обстоятелство е дало основание на прокурора да повдигне обвинение за
„държане“ т.е. упражняване на фактическа власт от страна на подсъдимия върху
пушката. В подкрепа на извода си, прокурорът е навел като доводи и това, че Й. „…не предприел никакви действия за издаване
на разрешение, заприхождаване или обезопасяване на оръжието…“ ( стр. 3 от
ОА), без да е ясно в какво свое длъжностно качество, какви конкретни действия и
въз основа на какви нормативни документи според прокурора, той е имал тези
задължения и не ги е изпълнил. Същевременно се доказа, че пушката е била
предадена и съхранявана в помещение, намиращо се в района на военно формирование,
със специален пропускателен режим и оборудвано със сигнално-охранителна
система. Със заповед от 2010 година, музеят и цялото налично в него имущество
се били предадени на определено материално-отговорно лице – св. подп. И.. При
разпита си пред съда, този свидетел изрично заяви, че той е упражнявал
фактическата власт върху намиращите се в музея експонати, според служебното си
положение. Същият е знаел за това, че в музея се намира пушка, получена като
дарение и която не е заведена по съответния ред. Друго длъжностно лице – старши
помощник началник служба „Логистично осигуряване“ – св. капитан Д., заяви, че в
службата им се е знаело за пушката и въпреки това не са я зачислили, макар, че
трябвало да се числи при тях. Трето длъжностно лице – началника на
формированието – св. Е. посочи, че също е знаел за постъпването на пушката в
звено на подчиненото му формирование, но не е зачислена и не е взел решение
дали оръжието да остане във формированието и да се зачисли, или да се предаде
на органите на МВР, макар че е подписал „Свидетелство за дарение“. Касае се за
длъжностни лица, които не само са имали фактическа власт над процесното оръжие,
но и нормативно са били задължени да вземат отношение по неговото
заприхождаване и обезопасяване съгласно глава трета от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България и глави първа; втора; пета,
раздел втори и глава седма от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия и контрола над тях във и от въоръжените сили на Република България. От
това следва, че „държането“ се е осъществявало във военното формирование, от
определени длъжностни лица и по ред, определен от началника на формированието,
който лично е позволил достъп до оръжието на подсъдимия, но само инцидентно при
посещения от негова страна в музея и след регистриране на тези посещения, чрез
въвеждане на персонален код в охранителната система и записване в тетрадка (вж.
показания на св. Е. в с.з.).
На четвърто място, както беше отбелязано по-горе се установи, че
пушката е била предадена от свидетеля М. на св. капитан А. в помещение,
намиращо се в района на военно формирование, със специален пропускателен режим
и оборудвано със сигнално-охранителна система. Самият кап. А. е бил на мястото
на предаването заедно с двама военнослужещи, определени за охрана на този
войскови обект, които е следвало да се грижат за сигурността на обекта и да
следят за внасяните и изнасяни вещи от този обект. От всичко това безспорно
следва, че пушката е била придобита, а в последствие съхранявана в обект на Въоръжените сили на
Република България – в.ф. **** – Ш.. Това обстоятелство е от съществено
значение, тъй като нормата на чл. 339 ал. 1 НК е бланкетна норма. Посочено е,
че се изисква „надлежно разрешение“, но правилата, за това кой, при какви
условия, в каква форма и т.н. дава „надлежното разрешение“, се съдържат в други
нормативни актове, извън Наказателния кодекс. Задължение на обвинението е да
установи във всеки конкретен случай органа и реда за издаване на „надлежно
разрешение“ и да посочи в кои текстове и с кой нормативен акт са уредени тези
правила, както и в какво се състои нарушаването им, за да се прецени дали има
въобще „разрешение“ и ако има – дали то е „надлежно“. В обвинителния акт макар
и най-общо е записано, че за придобиването и държането на пушката от страна на
Й. не е имало разрешение от Министерството на вътрешните работи, съгласно
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия,
без посочване на конкретни разпоредби. В чл. 2 ал. 1 от закона, изрично е
посочено, че „Този закон не се прилага за
дейностите по чл. 1, ал. 1 с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и
боеприпаси, осъществявани в
и от: …Министерството на отбраната и въоръжените сили на Република България…“, а в дейностите по чл. 1 ал. 1 са
включени „придобиване“ и „съхранение“ на оръжия. Съгласно чл. 1 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от въоръжените
сили на Република България, „С наредбата
се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ОБВВПИ) и
контролът над тях във и от
въоръжените сили на Република България, наричани по-нататък "въоръжените
сили", като посочените в чл. 2 ал. 1 от същата наредба дейности,
включват „придобиване“ и „съхранение“ на оръжие във и от Въоръжените сили. След
като оръжието, независимо по какъв начин е попаднало във военното формирование,
военните длъжностни лица, съгласно военното законодателство са имали правото и
задължението да преценят дали оръжието следва да се зачисли по активите на формированието
или следва да се върне на лицето, от което е получено или на органите на МВР. В
този смисъл на територията на формирование на въоръжените сили, каквато
територия безспорно е сградата и помещенията на музея на Шуменския гарнизон, се
прилагат разпоредбите на Наредбата за условията и реда за осъществяване на
дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия и контрола над тях във и от въоръжените сили на
Република България, а не на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия.
Въз основа на изложеното, съдът прие, че на 30.05.2014
г. подсъдимият М.А.Й. не е придобил огнестрелно оръжие - пушка „Карабин-98к“,
калибър 7,92 мм. в помещение на музей на Шуменския гарнизон към факултет „А,
ПВО и КИС“ – Ш. (в.ф. ****
– Ш.), както и до 22.03.2018 година в същото помещение не е държал описаното
оръжие без надлежно разрешение, поради което го оправда за обвинението му по
чл. 339 ал. 1 НК.
Тъй като приложената като веществено
доказателство пушка „Карабин-98к, калибър 7,92мм не е зачислена във военното
формирование, а св. М. М. няма разрешение за нейното придобиване и съхраняване,
на основание чл. 53 ал. 2 бук. „а“ НК, съдът я отне в полза на държавата. След
влизане на присъдата в сила, същата следва да се предаде на служба „КОС“ при ОД
на МВР – Ш., където се намира на съхранение.
Намиращото
се в делото като веществено доказателство „Свидетелство за дарение“ №
15/31.07.2014 г., след влизане на присъдата в сила да остане към делото, тъй
като касае неосъществено дарение.
Предвид оправдателната присъда и
съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Относно
приложената от съда процедура по гл. ХХVІІ НПК, беше съобразено следното:
Делото се разглежда от Сливенски военен съд за втори път. След отмяна на
постановена присъда, в разпоредително заседание на 03.09.2020 година по НОХД №
58 по описа на съда за 2020 година, съдебното производство е било прекратено и
делото върнато на Сливенската военно-окръжна прокуратура. На 01.10.2020 година
делото е внесено с нов обвинителен акт и образувано под № 69 по описа на съда
за 2020 година. В разпоредително заседание, проведено на 24.11.2020 година,
подсъдимият и неговия защитник направиха искане за предварително изслушване на
страните. Съдът прецени, че съгласно чл. 370 ал. 2 НПК не може да отхвърли
направеното искане, тъй като са налице условията за това по гл. ХХVІІ НПК. В
тази глава не е изрично посочено до кой момент може да се прави искане за
предварително изслушване, като само от разпоредбите на чл. 373 ал. 1 и 2 НПК
следва извода, че това трябва да стане до започване на съдебното следствие в
първата инстанция. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. ОСНК, според което след
започване на съдебното следствие по общия ред с прочитането на обвинителния акт
при първоначалното първоинстанционно производство е недопустимо да се преминава
към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373 ал. 2 вр. чл.372 ал. 4 НПК.
При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, процедурата
също е неприложима. След отмяна на първата присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, в разпоредително заседание, съдът е
установил, че посочените от ВАпС нарушения са допуснати още на досъдебното
производство, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на Сливенската военно-окръжна прокуратура за доразследване. Настоящото дело е
образувано по нов обвинителен акт, различен от предходния обвинителен акт, по който
нов обвинителен акт подсъдимият не е вземал отношение за съдържащото се в него
обвинение. Тъй като в гл. ХХVІІ НПК и ТР № 1/2009 г ОСНК не се съдържат
ограничения за провеждане на съкратено съдебно следствие след връщане на делото
на прокурора и внасянето му с нов обвинителен акт, отказа да се допусне
предварително изслушване би било нарушение на чл. 370 ал. 2 НПК. Освен това ТР
№ 1/2009 година ОСНК, касае само признаването на фактите по чл. 371 т.2 НПК, а в настоящия случай се касае
за хипотезата на чл. 371 т. 1 респ.
чл. 372 ал. 3 и 373 ал. 1 НПК, която не е включена в
материята, предмет на ТР № 1/2009г. Наред с това съдът прецени, че за пълното и
всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и при наличието на по
няколко разпита на всеки свидетел и вещото лице, в интерес на изясняване на
обективната истина при хипотезата на чл. 370 ал. 2 НПК, е да бъдат огласени
показанията на свидетелите и експертните заключения не само от досъдебното
производство, но и тези дадени при условията на състезателен процес при
първоначалното разглеждане на делото от Сливенски военен съд. В чл. 371 т. 1 и
чл. 372 ал. 1 НПК са посочени протоколи, експертни заключения и доказателства
от досъдебното производство, но в чл. 373 ал. 1 НПК е посочено, че се прочитат
съответните (не само от досъдебното производство) протоколи за разпит и
експертни заключения по реда на чл. 283 НПК. Чл. 374 НПК препраща към общите правила, а чл. 283 НПК е част от
общите правила и в него е посочено, че се прочитат протоколите и другите
документи, които имат значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Протокола от съдебно заседание по НОХД
№ 100/2019 година на Сливенски военен съд, проведено на 11.11.2019 година,
съдържа показанията на разпитаните свидетели и заключенията на вещото лице, които
безспорно имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото и са дадени
не само пред един орган, а при условията на състезателност, когато всички
страни са имали възможност да поставят своите въпроси. По тези съображения
съдът допусна предварително изслушване на страните във връзка с посочените в
обвинителния акт свидетели и вещи лица.
Воден от тези мотиви, съдът постанови своя съдебен
акт.
Мотивите се изготвиха на 19.01.2021 година.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк.