Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 04.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично заседание, проведено на дванадесети
март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 13989
по описа на ВРС за 2017г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
В исковата си
молба Г. фонд, *** твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ
/отм./ е изплатил по щета № 11-0401/16.10.2010г. обезщетение в размер на
1480.55 лева за увредения при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
14.10.2009г., лек автомобил „Фиат Маренго”, с рег. №
В 7640 СА, собственост на „Булавто” АД. Твърди се, че
виновна за катастрофата е ответницата М.К.Я., която управлявайки собствения на р.я.
лек автомобил „Сеат Кордоба”, с рег. № В 8553 РХ,
предприела маневра на заден ход по бул. „А. м.”, като не пропуснала правомерно
навлизащия на булеварда лек автомобил „Фиат Маренго”,
в резултат на което удря последния. В нарушение на чл. 260 КЗ за увреждащия
автомобил се твърди да е нямало застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди,
че е поканил ответницата да възстанови платеното от фонда, но плащане не е
постъпило. Отправеното до съда искане е да се осъди ответната страна да заплати
на фонда сумата от 1480.55 лева, представляваща изплатеното обезщетение на
увреденото от ответника лице, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответната страна М.К.Я., депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на претенцията. Оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие, както и че всички описани от ищеца щети са в
пряка връзка с твърдяното произшествие. Счита, че определеното обезщетение е в
завишен размер, както и оспорва същото да е платено от ищеца. Вън от горното
твърди, че управляваният от нея автомобил е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Прави възражение за погасяване на претенцията по
давност.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното на
л. 6 от делото заверено от страната копие на двустранен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 14.10.2009г., съставен от участниците в
същото, се установява, че ответницата М.К.Я., управлявайки лек автомобил “Сеат Кордоба”, с рег. № В 8553 РХ, в гр. Варна, на бул.
„Ат. м.”, предприела маневра на заден ход и не е пропуснала навлизащия в
булеварда лек автомобил „Фиат Маренго”, с рег. № В 7640
СА. Отразено е, че автомобилът, управляван от ответницата е
имал сключена застраховка “Гражданска отговорност” с „Булстрад”
с № 031092118958. Участниците в произшествието са отразили и видимите щети по
автомобилите, като тези по лек автомобил „Фиат Маренго” се изразяват в
увредената предна дясна част, ляв калник, фар. Така изготвеният двустранен
протокол е регистриран в Сектор „Пътна полиция” – Варна под №
1942/14.10.2009г., видно от приложеното на л. 5 от делото писмо от началника на
Сектор „Пътна полиция” – Варна.
Видно от представените от ищеца
писмени доказателства след датата на пътнотранспортното произшествие е
образувана щета № 52-04000-00437/14.10.2009г. пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп”. При направения оглед на лек автомобил „Фиат Маренго” са установени следните увредени детайли: облицовка
предна броня, преден капак, калник преден десен, рамка радиатор, калник преден
ляв, предна врата лява, фар десен, решетка преден капак и конзола средна на
предна броня. Допълнително са констатирани щети по преден капак, рамка радиатор
и конзола ср. предна броня. По възлагателно писмо от
застрахователя, с приемо-предавателен протокол,
автомобилът е предаден за ремонт във фирмен сервиз на Ивеко,
като за ремонта е издадена фактура № **********/26.10.2009г.
Последващо на 17.05.2010г., собственикът на
увреденото МПС е уведомил Гаранционния фонд за настъпилите имуществени вреди по
лек автомобил „Фиат Маренго”, рег. № В 7640 СН, в
резултат на пътнотранспортно произшествие от 14.10.2009г., за което е съставен
протокол за ПТП № 1942/14.10.2009г. Отразено в уведомлението е, че със същото
се представя разходни документи от сервиз /фактура/. По уведомлението е
образувана щета № 110401, съобразно техническата експертиза по която са
посочени следните увредени детайли по автомобила: облицовка предна броня, капак
преден, калник преден десен, рамка радиатор, калник преден ляв, врата предна
лява, фар десен, решетка преден капак, калник преден, решетка радиатор, конзола
фар на предна броня. Определеното по експертна оценка обезщетение възлиза в
размер на 1163.29 лева. Съобразно заключение по техническа експертиза и анализ
на представена фактура № **********/26.10.2009г., обезщетението е определено в
размер на 1480.55 лева.
С преводно
нареждане Г. фонд е превел на „Булавто” ООД сума в
размер на 1480.55 лева, с основание „обезщетение по щета № 110401/10”.
Представена по делото е и счетоводна справка за превод на процесната
сума на увреденото лице на 04.06.2013г. /л. 54/.
Видно от
приложената на л. 8 от делото справка от базата данни на Информационен център
към Г. фонд, че във връзка с подадени данни от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп” е
отразено сключването на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
№ 031092118958, сключена на 05.03.2009г. за лек автомобил с рама № VSSZZZ6KZVR241912, като е отразено
същата да е прекратена 05.09.2009г. Отразено в същата справка е, че за лек
автомобил с рама № VSSZZZ6KZVR241912, с рег. № В 8553
РХ, е сключена застраховка „Гражданска отговорност на 05.03.2010г., валидна до
04.03.2011г. Под същия регистрационен номер - В 8553 РХ, в справка фигурира и
автомобил с рама № W0L0TGG35Y8154337, като и двата
автомобила са собственост на р.я..
С регресна покана № ГФ-РП-199/15.03.2016 год., ищецът е
поканил ответника на осн. чл. 288, ал. 1 КЗ /отм./ в
1-седмичен срок от получаване на поканата да заплати сума от 1492.55 лева,
изплатена като обезщетение на посоченото лице. Поканата е получената на
01.04.2016 год. от лично от отвеницата М.Я..
По делото е изслушано заключението
по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което щетите по лекия автомобил „Фиат Маренго”,
съответстват на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
описано в констативния протокол. Количественото изражение на разходите,
необходими за отстраняване щетите, определени съгласно методиката по Наредба №
24 възлизат в размер на 1288.14 лева. Посочено е, че в случая автомобилът е отремонтиран в сервиз на „Булавто”
АД, като за извършения ремонт е издадена фактура № ********** на обща стойност
от 1480.55 лева, като вложените части от алтернативни производители и
бояджийско-тенекеджийски услуги извършени в сервиза съответстват на стойността
на необходимия ремонт.
От заключението
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че Г. фонд на
04.06.2013г. е извършило плащане на сума в размер на 1480.55 лева, като същата
е преведена по сметка на „Булавто” АД в
„Райфайзенбанк България” АД. Сумата е постъпила по сметка на дружеството на
същата дата – 04.06.2013г.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да възникне регресно право на вземане за Гаранционния фонд, съгласно действащия
към момента на плащане на обезщетението и възникване на регресно
суброгационното право нормативен акт – чл. 288, ал.
12 КЗ /отм./, същият следва да е изплатил обезщетение за причинените от водач
на МПС без застраховка към датата на пътнотранспортното произшествие,
имуществени и неимуществени вреди.
Между страните не се
спори, че на твърдяната дата
– 14.10.2009г. е настъпило
застрахователното събитие,
а именно реализиране на пътнотранспортно произшествие.
Първият спорен по делото въпрос е относно механизма на настъпване на
произшествието. Представеният в тази връзка от ищцовата
страна двустранен констативен протокол, подписан от
участниците, се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване
е удостоверено с подписа на страната. В настоящия случай представения по делото протокол е
подписан от М.Я. и след като не е налице съответно
оспорване, респ. опровергаване на съдържанието на протокола, то
и за съда не е налице причина
да не възприеме
за установено, че на 14.10.2009г., М.Я., като водач на
лек автомобил „Сеат Кордоба”, рег. № В 8553 РХ, на
в гр. Варна, на бул.
„Ат. м.”, непосредствено след кръстовището с изхода между автоцентър
„Булавто” и търговски център „Аквацентър”, предприела движение на заден ход,
при което удря намиращия се на изхода
на посочения автоцентър и търговски обект лек автомобил
„Фиат Маренго”, рег. № В 7640 СН. Установява се от неоспореното
от страните заключение на вещото
лице, че описаните от
участниците в произшествието
видими щети и тези описани от
застрахователя, респ.
фонда в опис-заключенията
по образуваните щети съответстват на механизма на пътнотранспортното
произшествие. С оглед изложеното, съдът намира, че вследствие
на произшествието на лек автомобил
„Фиат Маренго” са причинени твърдяните
от ищцовата страна щети, а именно: увреденити облицовка предна броня, капак преден,
калник преден десен, рамка радиатор,
калник преден ляв, врата предна
лява, фар десен, решетка предвен капак, конзола средна на предна броня,
като размера на щетата определен
по реда на методиката към Наредва № 24/2006г. възлиза
в размер на 1288.14 лева. Установи се обаче, както
от представените писмени доказателства, така и от заключението
на вещото лице, че увруденият
автомобил е ремонтиран в сервиз на „Булавто”
АД, като стойността на ремонта възлиза
в размер на 1480.55 лева. Гаранционният фонд е
изплатил по сметка на собственика на увреденото от ответника МПС обезщетението
в размер на 1480.55 лева на имуществените вреди. При това положение и съобразно
чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, Гаранционния фонд е встъпил в правата на
увреденото лице от момента на плащането, до размера на платеното.
Следващият спорен
въпрос между страните е налице ли е бил валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, с който е причинено
произшествието, към момента на настъпването му.
Съобразно
разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./, данните от Информационния център на
Гаранционния фонд имат официално оповестително
действие и до доказване на противното удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на
договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В конкретния
случай, от представената справка от Информационен център към Г. фонд, се
установи, че застраховката оформена в полица № 031092118958 е прекратена
05.09.2009г., т.е. преди настъпване на произшествието – 14.10.2009г. Именно
този номер на полица е отразена в съставения двустранен констативен протокол,
подписан и от М.Я., и както съдът посочи по-горе, същият се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно неизгодните за
подписалата го страна факти. И след като сама ответната страна е посочила, че
това е номера на застрахователната полица относно управлявания от нея
автомобил, за съда не е налице основание да не приеме, че отразените данни в
информационния център касаят лек автомобил „Сеат
Кордоба”, рег. № В 8553 РХ. Доказателствената тежест
за оборване данните от информационния център е на ответната страна. Въпреки
дадените указания с изготвения доклад, Я. не е ангажирала доказателства
управляваният от нея автомобил да е имал сключена валидни застраховка
„Гражданска отговорност”. Поради горното, приемайки недоказаният факт за
неосъществен, настоящият състав намира, че М.Я. дължи
възстановяване на Гаранционния фонд платеното обезщетение от 1480.55 лева.
Именно последната сума съдът намира, че подлежи на заплащане, а не стойността
съобразно методиката към Наредба № 24/2006г. Последното се
налага с оглед еднаквото съдържание на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” с тази на Гаранционния фонд, поради което
следва да се приеме, че следващото се обезщетение на увреденото лице трябва да
е равно
на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други. Поради това, ако увреденото лице представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователното събитие вреди за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят,
респ. Гаранционният фонд не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
минималната застрахователна сума по задължителната застраховка.
И след като съдът
формира положителен правен извод, че в полза на ищеца е възникнало субективното
право да иска заплащане на платеното застрахователно обезщетение, съдът следва
да се произнесе по направеното от ответната страна възражение за погасяването
му по давност. Съгласно разясненията дадени с т. 14 от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС, за регресните искове, доколкото не
почиват на застрахователно правоотношение, важи общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащане на застрахователното
обезщетение на правоимащото лице. Гаранционният фонд
е изплатил обезщетението на 04.06.2013г., от който момент до предявяване на
иска – 15.09.2017г., петгодишният давностен срок не е
изтекъл. При това положение предявеният иск е основателен и като такъв следва
да бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда.
Въз основа на направеното искане от
ищеца в исковата молба и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на Г. фонд направените по делото разноски за заплатена
държавна такса от 59.22 лева и 320 лева – възнаграждение за вещи лица.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.К.Я., ЕГН **********,***, да заплати на Г. фонд, ***, сумата от 1480.55 лева /хиляда четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение на собственика на лек
автомобил „Фиат Маренго”, с рег. № В 7640 СА,
собственост на „Булавто” АД, за причинените на
14.10.2009г. вреди от пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ ЗЗД /отм./.
ОСЪЖДА М.К.Я., ЕГН **********,***, да заплати на Г. фонд, ***, сумата от 379.22 лева /триста седемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща направените в хода на производството разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: