Решение по дело №50/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 49
Дата: 20 септември 2022 г. (в сила от 20 септември 2022 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20223500900050
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Търговище, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20223500900050 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРЮЛНЦ/.
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от ЮС. Х.
ЮС. от гр.П*****, ул. „Въстаническа“ № 71 против Отказ № 20220830152107
от 31.08.2022 година на ДЛР при Агенцията за вписванията – гр. София за
вписване на заявителя като търговец в търговския регистър.
В жалбата се излага следното:
Отказът се явява незаконосъобразен по изложените в него съображения
поради обстоятелството, че при извършена от тях справка в търговския
регистър, няма друг търговец, който да е регистриран със същата фирма
/наименование/, поради което името, под което искат да осъществяват
дейността си, е уникално и следва да бъде уважено подаденото от тях
заявление.
По така постъпилата жалба е подаден отговор от Агенция по вписванията, в
който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
По фактите съдът установи следното: подадено е заявление за
първоначално вписване в търговския регистър на търговско дружество,
действащо под формата на ООД, с наименование „АУТО ТЕСТ ГРУП“ със
седалище в гр.П*****, област Търговище. По повод на заявлението е
1
постановен атакувания в настоящото производство отказ, поради причина, че
в търговския регистър е вписан друг търговец с наименование „АУТОТЕСТ
ГРУП“ с ЕИК *********, поради което заявеното от заявителя наименование
„АУТО ТЕСТ ГРУП“ не се явява уникално и вписването му би довело до
въвеждане на заблуждение от участниците в търговския оборот относно
идентичността на търговеца.
При извършена от съда служебна справка се установява, че „АУТОТЕСТ
ГРУП“ с ЕИК ********* е регистрирано през 2016 година като ЕООД със
седалище в гр. София и основен предмет на дейност: извършване на
годишни технически прегледи.
Предметът на дейност на заявителя е сходен. На първо място е посочена
дейността по извършване на годишни технически прегледи.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Наименованието следва да отговаря на принципа за национална
уникалност. Задължение на ДЛР съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 7 от
ЗТРРЮЛНЦ е да проверява дали друго лице няма права върху фирмата или
наименованието и дали те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при
първоначалното вписване. Фирмата задължително следва да отговаря на
истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и
морала.
Същественото в разглеждания казус е наличието на установеното
сходството в наименованията, което води до констатираната от ДЛР
възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при
идентификацията на търговеца.
Вярно е, че законът не въвежда изрично забрана фирмените наименования
да нямат еднакво звучене, но съдържа забрана, имената на фирмите да не
въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като крайна сметка да
служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на
търговеца, за който се отнасят. Затова и съдът споделя аргументите на ДЛР,
обусловили атакувания отказ.
Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е
напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между
имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно
еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи
2
разграничение, както в настоящата хипотеза. В такъв смисъл следва да се
разбира и текста на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ТЗ.
В случая описаното сходство се поражда от факта, че при изписването
наименованията на въпросните дружества – „АУТО ТЕСТ ГРУП“ ООД (в
процес на учредяване) и вече съществуващото „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД е
налице минимална лексикална разлика, свежда се до липсата, респ. наличието
на интервал между АУТО и ТЕСТ. Според съда обаче за устната реч
посочената незначителна отлика ще остане изцяло неразграничима, защото
имената на двете дружества имат напълно идентично произношение.
Използването на интервал при новоучредения търговец не е в състояние да
произведе желаното от него фонетично словоразличие при изговаряне, тъй
като и двете наименования звучат еднакво. Поставянето на ясно ударение
върху всяка от двете думи се явява невъзможно. Всякакви интонационни
опити за произнасяне разновидности на наименованията при нормален изказ
също не са в състояние да породят такъв различен ефект. Но дори това да е
обективно възможно и постижимо, според настоящия съдебен състав,
минималното различие в имената е чисто формално, дори несъществено,
което в достатъчна степен аргументира извода, че наистина съществува
опасност правните субекти, които евентуално ще влизат в правоотношения с
някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при
идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. (В този
смисъл е и преобладаващата съдебна практика, обективирана в Решение №
67/23.02.2018 г. по в.т.д. № 78/2018 г. на ПАС; Решение № 273/14.11.2016 г.
по в.т.д. № 624/2016 г. на ВнАС; Решение № 126/19.05.2016 г. по в.т.д. №
290/2016 г. на ВнАС; Решение № 382/10.10.2017 г. по в.ч.т.д. № 277/2017 г. на
БАС; Решение № 855/27.04.2015 г. по ф.д. № 1329/2015 г. на САС и др.)
В разпоредбата на чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ изрично е предвидено като
условие за вписване на търговеца или промяната на фирмата друго лице да
няма права върху фирмата и тя да отговаря на изискванията на чл. 7, ал.2 от
ТЗ . Липсата на някое от визираните в чл. 21 от ЗТР условия е основание
длъжностното лице по регистрация да откаже извършване на исканото
действие /чл. 24 от ЗТР/. По настоящето дело се установява, че стилистично
идентични - по смисъл и значение, както и по звучене, наименованието,
посочено от заявителя, се използва от друго търговско дружество с
3
идентичен предмет, вписано в Агенцията по вписванията, което е пречка за
регистрация на търговеца поради неспазване на изискването на чл. 21, т. 7 от
ЗТР във вр. с чл. 7, ал. 2 от ТЗ.
Наличието на различия в допълнителните индивидуализиращи белези на
търговеца – седалище, предмет на дейност и правно организационна форма,
не препятстват възможността за въвеждане в заблуждение на третите лица,
тъй като преценката на ДЛР е насочена изцяло и единствено върху
наименованието на фирмата съгласно чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 ТЗ, а не до
всички белези, в т.ч. и изписването й на чужд език, което в случая е
идентично. Идентичен е и предметът на дейност на двете дружества.
Подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изложените съображения, съдът намира че постановеният отказ е
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда
разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Такива са
поискани от страна на Агенция по вписванията в размер на 150 лева.
Съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението при
неоценяеми искове е от 80 лв. до 180 лв. – чл. 23, т. 4 от наредбата, която
разпоредба следва да се приложи по аналогия в настоящото производство.
Съдът приема, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
полза на агенцията в размер на минимума – 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЮС. Х. ЮС., ЕГН **********,
от гр.П*****, ул. „Въстаническа“ № 71, жалба против Отказ №
20220830152107 от 31.08.2022 година на ДЛР при Агенцията за вписванията –
гр. София за вписване на „АУТО ТЕСТ ГРУП“ ООД като търговец в
търговския регистър, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЮС. Х. ЮС. от гр.П*****, ул. „Въстаническа“ № 71, да заплати
на Агенция по вписванията – София направените в настоящото производство
разноски в размер на 80 лева като отхвърля искането на Агенция по
вписванията – София за присъждане на разноски до пълния претендиран
4
размер от 150 лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя и на агенцията пред Апелативен съд - Варна.
След влизането му в сила заверен препис от същото да се изпрати
служебно на Агенцията по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
5