Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА Й.
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№6149 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т.Б.Й. срещу решение
от 06.03.2019 г. по гр.д. №55615/2017 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта,
в която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника З. „Б.И.“ АД искове
с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от
3000,00 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от реализирано на 26.08.2015 г. ПТП, вследствие
противоправното поведение на водача на л.а. „Ситроен С1“ с рег. № ******,
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се
в травматичен оток по окосмената част на главата, контузия на дясна подбедрица,
контузия на дясна лакътна става, контузия на ляв долен крайник, кръвонасядане и
травматичен оток в областта на лявата подбедрица и контузия и болки в областта
на дясната половина на шията, както и преживян стрес и уплах, и за разликата
над сумата от 597,90 лв. до пълния претендиран размер от 997,82 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 26.08.2015 г. – 11.08.2017 г.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е преценил размера на
получените от пострадалия болки, страдания и стрес, който и е бил причинен,
както и телесните и увреди. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да и бъде присъдено
претендираното обезщетение и лихва за забава върху него в пълен размер.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. „Б.И.“
АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с
правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД е уважен до посочения
по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и дали е налице съпричиняване от страна пострадалото лице.
По делото е представен лист за преглед на
пациент в спешно отделение от 26.08.2015 г., издаден от МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД, от който се установява, че ищецът е пострадала при ПТП като
пешеходец и е постъпила с контузии на дясната подбедрица и на десния лакът.
Представено е и медицинско удостоверение
№859/2015 г., издадено от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, от което се установява,
че при процесното ПТП ищецът е получила следните увреждания: травматичен оток
по окосмената част на главата, контузия на шията, ожулвания в областта на
десния лакът, контузия на дясната лакътна става, ожулване в областта на лявото
рамо, кръвонасядане и травматичен оток в областта на лявата подбедрица,
контузия на лявата подбедрица.
Представено е също становище след проведено
психологическо изследване и интервю от 16.01.2017 г., издадено от Медицински
център „Мета Медика“, в което е посочено, че процесното ПТП носи потенциала на
неотреагирано психотравмено преживяване, свързано с реална заплаха за живота и
здравето на ищеца и за нея съществува риск за психичното здраве и благополучие,
поради което е препоръчително назначаването и провеждането на адекватна терапия.
От приетото и неоспорено пред СРС заключение на СМЕ,
което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получила следните травматични увреждания: травматичен
оток в дясната теменна област на главата, контузия на шията вдясно, контузия на
десния лакът – дълбоко охлузване и оток на задната повърхност на десния лакът с
ограничение в движението на дясната лакътна става, охлузване по
горностраничната повърхност на лявото рамо, кръвонасядане и оток по предностраничната
повърхност на лявата подбедрица в горната трета, контузия на дясната подбедрица.
Вещото лице сочи още, че времето за пълно възстановяване при ищеца е от
порядъка на 7-21 дни, както и че липсват данни за съпътстващи заболявания,
които могат да повлияят на лечението и възстановителния процес при ищеца.
От показанията на свид. Д.Й.се установява, че
след процесното ПТП ищецът е била много уплашена, имала е рани по лакътя, по
коляното и по главата, като не е ходила на работа 5 дни и е имала нужда от
чужда помощ. Свидетелят сочи още, че след инцидента ищецът е била притеснена
дали ще се възстанови, имала е болки.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият
съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, отчита
обстоятелството, че контузиите на ищеца са заболявания без риск за живота на
пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е
проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с малка
продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия,
както и че същият не се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 47 години,
т.е. в сравнително млада и трудоспособна възраст, както и че тези болки са
отзвучали и към настоящия момент няма остатъчни травми, но отчита и
въздействието на инцидента върху психиката на ищеца. С оглед на изложеното
по-горе и предвид икономическата конюнктура към момента на настъпване на ПТП,
съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания
е в размер на 2000,00 лв.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Тълкуването
на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
представените констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2788 и НП
№15-0819-006025 от 17.12.2015 г. се установява, че процесното ПТП е настъпило в
гр. Варна, на пътен възел с ул. „Царевец“, като водачът на л.а. „Ситроен Ц1“
при включване н движението не е пропуснал и е блъснал намиращия се на платното
и пресичащ отляво надясно пешеходец Т.Й..
От
представеното писмо от Община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ от 18.12.2018 г., ведно с приложен генерален план за
организация на движението, се установява, че на мястото, където е настъпило
процесното ПТП, има пътен знак Б1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство.
От
показанията на свид. И.С.се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр.
Варна, на пътен възел на ул. „Царевец“ с бул. „Васил Левски“, като на мястото е
имало пътен знак „Стоп“, където е пресичал пешеходец, но няма пешеходна пътека,
нито има продължение на тротоара. Свидетелят сочи още, че на мястото има
пешеходен подлез, но след излизането от него има необособена пътека.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен състав
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е било предотвратимо, ако
водачът на л.а. „Ситроен Ц1“ е изчакал преминаването на пешеходеца, а
последният също е имала възможност да предотврати произшествието, ако е
изчакала преминаването на ППС. Вещото лице сочи още, че по делото не е отразено
на мястото на удара и към момента на неговото настъпване да е съществувала
пешеходна пътека.
При тези
данни и с оглед събраните доказателства, по делото се установи по безспорен и
категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е пресичала пътното
платно без да се съобрази с разстоянието на приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, както и че е пресичала пътното платно
на място без обозначена пешеходна пътека, т.е. установи се нарушение на
разпоредбите на чл.113 ал.2 вр. ал.1 т.1 ЗДвП. Тези обстоятелства се установиха
безспорно и категорично от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, както и от показанията на свид. Стоянов. Въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП, съдът
намира, че пострадалата е предприела пресичане при несъобразяване на своето
поведение с поведението на другите участници в движението – не е съобразила
разстоянието и скоростта на приближаващото се МПС, както и е предприела пресичане
извън пешеходна пътека, с което си поведение сама се е поставила в ситуация на
повишен риск от увреждане. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата,
изискващи от пешеходците при пресичане на платното за движение да се съобразят
с разстоянията и скоростта на приближаващите се пътни превозни средства, както
и да преминават по пешеходна пътека при пресичане на пътното платно. В разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да
вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни
средства за осигуряване безопасност на движението е значително по-завишена
спрямо тази на пешеходците.
При
определяне приноса на пострадалата следва да се има предвид, че районът на местопроизшествието е в рамките на населено място, което несъмнено налага
изключително внимание от страна на водача на процесния лек автомобил.
Следователно при установената ясна видимост на пътя и вменените на водача на увреждащия автомобил общи задължения по чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП, които изискват водачът да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и да контролира непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, неспазването
на тези задължения означава
непроявена дължима грижа от страна на водача на увреждащия лек автомобил -
фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му превишава значително този
на пострадалата. Следователно е налице принос
на увреденото лице, който не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да
бъде определен на 25 %.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от пострадалото лице
и определения общ размер от 2000,00 лв., настоящият съдебен
състав намира, че на ищеца е дължима сума от 1500,00 лв.,
паричен еквивалент на понесените от нея неимуществени
вреди.
С оглед гореизложеното и поради въведената в чл.271
ал.1 изр.2 ГПК забрана за влошаване положението на жалбоподателя, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №58546/06.03.2019
г., постановено по гр.д. №55615/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Т.Б.Й.,
ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.