№ 31
гр. Ямбол , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на тринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АГРО ТАИМ"ЕООД, с. Кирилово,
обл.Ямболска, с ЕИК-********* против Решение №121/07.12.2020г. постановено по гр. дело
№ 20202310100452/2020г. по описа на ЕРС, с което съдът е приел за установено, че „АГРО
ТАЙМ"ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление с. Кирилово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Димитров" №62, представлявано от управителя Г.С.М., дължи на
„БУЛАГРО"АД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. Ст. Загора, кв.
„Железник", адм. сграда „Булагро център", представлявано от изп. директор Х.Б., сумата от
4332 лева с ДДС, представляваща стойността на продажба и доставка на препарати за
растителна защита - „Листего" - 35 л., „Орфей" - 5 л., „Клиофар" 600 СЛ - 10 л., за което е
издадена данъчна фактура № **********/30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 904 от 08.06.2020г. по
ч.гр.д. № 298/2020г. по описа на РС - Елхово и е осъдил „АГРО ТАЙМ"ЕООД да заплати на
„БУЛАГРО"АД, направените по заповедното производство разноски в размер на 136,64 лв.
и направените по делото разноски в размер на 486,64 лв.В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят заявява, че действително между
страните са съществували трайни търговски отношения, които в конкретния случай се
изразявали в сключен помежду им договор за продажба на стоки по смисъла на ТЗ. Не
ставало ясно обаче как съдът приел, че дължимата от въззивника продажна цена е именно в
посочения в решението размер, тъй като издадената от страна на ищеца и приложена по
делото фактура не била подписана от ответника или от негов представител, което я правело
нередовен от външна страна документ. От заключението на вещото лице по изслушаната и
приета по делото съдебно -счетоводна експертиза безспорно се установявало още, че
издадената от ищеца фактура не била осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество и от това следвало липса на признание от въззивника за дължимостта на сумата
по фактурата. Сочи се, че пред първоинстанционния съд, ищцовата страна не била
1
ангажирала други доказателства, освен представената фактура, от които да бъде установен
действителния размер на дължимата продажна цена на стоките. Представен бил присмо -
предавателен протокол, който можел да докаже само предаването на стоките от продавача на
купувача, но той според въззивника бил съпътстващ документ, който сам по себе си не бил
достатъчен, за да докаже дължимостта на претендираната парична сума. В този смисъл,
вземането на ищеца не било доказано по размер и претенцията му не следвало да бъде
уважавана. Предвид посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на
атакуваното решение и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски по
делото.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
решението не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда
съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в хода на производството,
както и в подадената от ответника въззивна жалба, същия не възразявал и не е оспорил, че е
получил процесиите стоки - препарати за растителна защита. Приемо-предавателните
протоколи били подписани от управителя на дружеството - ответник, представени били по
делото, като писмени доказателства за извършената продажба и доставка, за която се
претендирало заплащане на покупната цена. Тези писмени доказателства не били оспорени
от ответника. Самият ответник заявил, че е получил процесиите стоки. Оспорвал единствено
получаването на фактурата. Назначената съдебно-счетоводна експертиза доказала
неосчетоводяването на посочената фактура в счетоводството на ответника. Фактурата обаче
се явявала счетоводен документ, който оформял една търговска сделка единствено и само
счетоводно, но задължението за заплащане на покупната цена при една търговска продажба
възниквало от момента на получаването на стоките, а не от момента на издаването на
фактурата. В случая според въззиваемата страна, документи, доказващи получаването на
стоките, съществували и били надлежно подписани от страната, представени били по делото
и не били оспорени от насрещната страна. Твърди, се че в представените като писмени
доказателства по делото приемо-предавателни протоколи били посочени: вида на стоката -
препарат за растителна защита, вид на опаковка, количество, единична цена, обща стойност,
падеж за плащане. Поради това, твърдението на ответника, че не знаел каква е стойността на
закупените и получени от него стоки, било невярно и необосновано. Сочи се, че неговото
задължение за заплащане на цената възникнало от момента на получаването на процесиите
стоки. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски пред въззивната инстанция в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззивникът, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник претендира отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден и допустим.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните, и намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка.
Производството пред ЕРС е образувано по повод предявени от „БУЛАГРО"АД гр.
Ст. Загора, с ЕИК-********* гр. Ст. Загора, против „АГРО ТАЙМ"ЕООД с. Кирилово, обл.
Ямбол, с ЕИК *********, с която по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е
предявен иск за установяване на вземането на ищеца за сумата от 4332 лв. с ДДС,
представляваща главница, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 05.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 298/2020 г. по описа на РС - Елхово. Посочено е, че сумата от
2
4332 лв. е дължима на основание извършена продажба и доставка на препарати за
растителна защита от ищцовото на ответното дружество, за което е била издадена данъчна
фактура за дължимите суми № ********** от 30.10.2019г. на стойност 4 332 лв. с падеж на
плащане 29.11.2019г., като стоките са били доставени на купувача - ответникът по делото, за
което са били подписани два приемо -предавателни протокола - от 26.10.2019 г. и от
28.10.2019г.
След преценка на приложеното заповедно производство, ЯОС намира
производството за допустимо: налице е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 298/2020 г. по описа на РС - Елхово, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 4332 лв. - главница, представляваща стойността на продажба и доставка
на препарати за растителна защита - Листего - 35 л., Орфей - 5 л., Клиофар 600 СЛ - 10 л., за
което е издадена данъчна фактура №**********/30.10.2019 г. на стойност 4332 лв., с падеж
за плащане 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4332.00 лв.,
считано от 05.06.2020 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното й
изплащане, както и за сумата 136.64 лв. - разноски по делото; постъпило в срок възражение
от длъжника по чл. 414 ГПК, както и упражнено от заявителя право да предяви иска по чл.
422 ГПК в срока по чл. 415 ГПК.
В случая, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, ответникът не
оспорва, че между него и ищеца са съществували договорни отношения, изразяващи се в
сключен договор за продажба на препарати за растителна защита, както и твърдението на
ищеца, че като купувач не е заплатил стойността на стоката, предмет на договора за покупко
- продажба. Възраженията на ответникът са били, че за продавача е съществувала
възможността при неизпълнение на договора да развали същия, като предостави на
длъжника подходящ срок за изпълнение, предупреждавайки го, че ако не изпълни в този
срок след изтичането му ще счита договора за развален. По отношение на представената от
ищеца фактура, е посочено, че от същата не става ясно връчена ли е тя на ответното
дружество и кога е настъпил падежа за плащане по нея.
От представените в заповедното производство и в първоинстанционното
производство, 2 бр. приемо- предавателни протоколи, подписани от представител на
ответното дружество, съответно от 10.2019 г. и от 28.10.2019 г. се установява, че предмет на
договора за търговската покупко -продажба са били препарати за растителна защита
„Листего" - 35 л., „Орфей" - 5 л. и „Клиофар 600 СЛ" - 10 л., на обща стойност 3610 лв. без
ДДС. В двата протокола изрично е договорен видът на препаратите, количеството доставено
от продавача и получено от купувача, единичната цена и общата стойност на доставката,
както и датите на плащане на доставените стоки / в периода от 25.11.2019г. до 28.11.2019г./.
От протоколите се установява, че стоките са били доставени на купувача на два пъти - на
26.10.2019г. и на 28.10.2019г. Двата протокола не са оспорени от ответника по делото.
На 30.10.2019г. продавачът е издал на купувача фактура № ********** за
сумата от 4332 лв. с ДДС, представляваща стойността на доставените препарати за
растителна защита, описани във фактурата по вид, количество и стойност / съвпадащи с тези
по 2 бр. приемо- предавателни протоколи/. Във фактурата е посочен падеж на плащане
29.11.2019 г. Не е спорно, че върху фактурата не е положен подпис на представител на
купувача.
От изслушаната пред ЕРС, ССЕ се установява, че фактура
№**********/30.10.2019 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца, въведена е в
законоустановените срокове в „Дневник на продажбите" и Справка - декларация за данъчен
период м. октомври 2019г. и дължимият ДДС е внесен. Вещото лице е установило, че
фактурата не е получена в счетоводството на ответника, не е осчетоводена и правото на
данъчен кредит по отношение на тази фактура не е упражнено. Вещото лице не е
установило по процесната фактура да са извършвани плащания от страна на ответното
дружество.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
3
За спорното правоотношение намират приложение разпоредбите на чл.422 ГПК, вр.
с чл.327 вр.с чл.318 и сл. ТЗ, уреждащи договора за търговска продажба.
Търговската продажба е консенсуален, неформален договор. За сключването му е
достатъчно да се постигне съгласие между страните, като от този момент на постигане на
съгласието страните са обвързани и дължат определените според съдържанието на договора
престации. Именно в това се състои облигаторното действие на продажбата, а другите
действия – предаването на вещта от продавача на купувача и плащането на цената, са
действия в изпълнение на вече сключения договор. Тъй като същественото е съвпадането на
насрещните воли на страните за продажба, този факт подлежи на установяване в процеса, за
да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. ЯОС
счита, че правилно и обосновано ЕРС е приел, че в случая ищецът е доказал сключения с
ответника договор за търговска продажба на препарати за растителна защита на стойност
4332 лв. с ДДС по процесната фактура №**********/30.10.2019 г. Макар и същата да не е
подписана и осчетоводена от купувача, установено е от другите писмени доказателства: 2
бр. приемо- предавателни протоколи, подписани от представител на ответното дружество,
съответно от 10.2019 г. и от 28.10.2019 г., че предмет на договора за търговската покупко -
продажба са били препарати за растителна защита „Листего" - 35 л., „Орфей" - 5 л. и
„Клиофар 600 СЛ" - 10 л., на обща стойност 3610 лв. без ДДС, респ. 4332 лв. с ДДС. Както
правилно е посочил първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. От представената по делото фактура
се установява, че страните са уговорили плащането на цената на стоките е следвало да бъде
извършено на дата, различна от датата на получаване на стоките, а именно 29.11.2019г. Не
се установи по делото, от ответника да е било извършено плащане на продажната цена на
стоките.
Неизяснен е въпросът защо процесната фактура не е била осчетоводена от
ответното дружество, но това може да се дължи на множество причини, включително загуба
на документа от съответното длъжностно лице, нередовно водено счетоводство и т.н.
Доколкото вписването на подобна фактура в счетоводството на купувача е волеви акт на
търговеца /негови служители/ това /неосчетоводяването на документа/ не е обстоятелство,
което може да се противопостави на ищеца, когато последният е успял да установи
сключеният договор и предаването на вещите на оправомощено за това лице.
За изхода на спора пред настоящата инстанция същественото е, че се установи, че
между страните е сключена сделка за търговска продажба, по която неизправна страна е
въззивникът. Като купувач последният е останал задължен със сумата от 4332 лв.- цената на
доставената му стока. С оглед тези съображения искът е основателен и доказан. До същите
правни изводи и краен резултат по спора е достигнал и районният съд с обжалваното
решение. ЯОС споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, като на осн.
чл.272 ГПК препраща към последните.
Ето защо решението на ЕРС, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 455 лв. /в т.ч. 450
лв. - юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.2
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и 5лв. ДТ за заповед за обезпечение/.
Водим от изложеното,ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №121/07.12.2020г. постановено по гр. дело
№20202310100452/2020г. по описа на ЕРС.
4
ОСЪЖДА „АГРО ТАЙМ"ЕООД, с. Кирилово, обл.Ямболска, с ЕИК-********* да
ЗАПЛАТИ на „БУЛАГРО"АД гр.Стара Загора, с ЕИК-*********, сумата 455 лв. - разноски
пред въззивната инстанция
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5