№ 12957
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110172125 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. П. Д. установителни искове с правно основание чл.
415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи главница в размер на 3
746,93 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 08.09.2021 г. в размер на 563,22лв., държавна такса в размер на 86,20лв.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Ответницата не депозира писмен отговор в указания едномесечен срок.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
С молба с вх. № 193480/16.09.2022 г. ответницата е оспорила предявените искове като
неоснователни и недоказани. Със същата молба е релевирано и възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
1
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия. В
настоящия случай между страните не е спорно, а видно и от представените писмени
доказателства, ответникът е собственик на процесния имот. За пълнота следва да се посочи
и че по делото от страна на ищеца е представено споразумение за разсрочване задълженията
на ответницата към ищцовото дружество, с което същата извънсъдебно е признала
дължимостта на сумите за доставена ТЕ за периода от 31.07.2017 г. до 30.11.2019 г. до
процесния имот, находящ се в ***, както и че за сключване на същото ответницата е
депозирала заявление до ищцовото дружество, в което е посочено, че същата е титуляр на
партида с № ***. Следователно ответникът се явява купувач на топлинна енергия по
договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е
възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази
насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия
процесен период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС.
Вещото лице е посочило, че ФДР за процесния период е извършвала дялово разпределение
на ТЕ съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно
заключението за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. дължимата сума за ТЕ от сградна
инсталация, в която е включена и сумата за ТЕ за общи части е 0,00 лева, за ТЕ за имот –
2 372,21 лева, а за ТЕ за БГВ – 2 405,02 лева. В обобщение се сочи, че общата стойност на
фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период е в размер на 4 777,23 лева, а стойността
на потребената ТЕ - 4 769,43 лева. Посочено е, че резултатът от изравнителните сметки за
периода е сума за получаване – 7,80 лева. Съгласно експертизата сумите за ТЕ за процесния
имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Изложено е че ищецът ежемесечно е отчислявал за своя сметка
2
технологичните разходи на ТЕ в АС, както и че общият топломер е преминавал
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. В заключение вещото лице е изложило, че общият размер на дължимата сума за ТЕ
за процесния период е 4 769,43 лева.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че за процесния период стойността на начислената /фактурирана/ ТЕ възлиза на сумата от
4 777,28 лева. Посочено е че за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. с оглед промяната в
цената на газа, е налице сума за възстановяване от 154,51 лева, която е разпределена по
месеци /т.е. за всеки месец за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. е определена сума за
възстановява/. Посочената сума е прихваната от стойността по фактура по прогнозни данни
за м.06.2020 г. и от стойността по обща фактура от 31.07.2020 г. Според експерта с оглед
данните от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР начислената по фактури сума
за процесния период е в общ размер на 4 777,28 лева, а резултатът /от отчетите и
изравнителните сметки/ е сума за доплащане 146,61 лева. Експертът е посочил, че с оглед
сключеното между ищеца и ответницата споразумение /от 03.01.2020 г., с което
ответницата е признала дължимостта на сума в общ размер от 4 215,37 лева, от които
3 968,66 лева главница за периода от 31.07.2017 г. до 30.11.2019 г. и 246,71 лева лихва за
забава и поела задължение да изплати сумите на 24 вноски от 07.01.2020 г. до 20.12.2021
г., всяко от които в размер на 175,64 лева, с изключение на първата, която е в размер на
175,65 лева/ са постъпили плащания в общ размер на 352,92 лева. Отново съгласно
експертизата размерът на отчетените плащания преди подаване на иска, възлиза на сумата
от 695,76 лева. Вещото лице е изложило подробно в таблица размера на плащанията, както и
какво е погасено с тях. Посочено е, че всички плащания са отчетени и приспаднати преди
подаване на иска, както и че с тях не следва да се намалява предявената от ищеца сума, като
експертът е посочил и че дължимата такава /с оглед извършените плащания преди подаване
на иска/ е в размер на 3 746,93 лева.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск е напълно
основателен и следва да се уважи.
Доколкото възражението на ответницата Н. П. К. за изтекла погасителна давност не е
направено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, съдът намира, че същото е преклудирано на
основание чл. 133 ГПК, поради което не следва да бъде разглеждано.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
3
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 08.09.2021 г., която според вещото лице / с оглед извършени
плащания/ възлиза на сумата от 532,39 лева, поради което искът следва да бъде уважен до
този размер, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 86,20 лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 86,20 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза, 250 лева депозит по допусната съдебно счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 686,20 лева разноски в исковото производство и сумата от 135,23
лв. – разноски в заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, за което представя и списък на разноски по чл. 80
ГПК. Доколкото не са представени обаче доказателства за заплатен хонорар, то съдът
намира, че на ответника не следва да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. П. К., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Н. П. К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3 746,93 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб.№ *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
27.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 532,39 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 08.09.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55462/2021 г. по описа на СРС, 179-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над 532,39 лева до пълния
предявен размер от 563,22лв.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
135,23 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 686,20 лева, разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5