РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. Плевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101678 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
Производството по делото е образувано по предявени от М. АС. В., ЕГН
**********, от г***, чрез адв.*** от ПАК, против ***, представлявана от гл.
комисар ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сума в размер на 1144,00 лева, представляваща
възнаграждение за 143 часа положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода от 09,03,2018 г. –
01,08,2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 80,00 лева за периода от
01,04,2018 г. до 09,03,2021 г.
В обстоятелствената част на исковата молба сочи, през процесния период
от 09,03,2018 г. – 01,08,2020 г. ищецът е работил на длъжност „Началник
дежурна смяна“ в Оперативен център, група „ПГ и СД“ при РД „ПБЗН“-
Плевен към Главна дирекция ***. Излага, че трудовата си дейност
1
осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на
нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. Излага се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем
часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г.
/обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./. Сочи, че в нея
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.,
но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г.
Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от
нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143
при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото
число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Излага, че за процесния период – 09,03,2018 г. до
01.08.2020 г., е положил нощен труд в размер на 1000 часа. Твърди се още, че
в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно
време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо
2
1000 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и
съответно възлиза на 1143 часа, което от своя страна води до извънреден труд
от 143 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че
съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно
за посочения труд му се дължи сумата от 1144,00 лева. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В с.з. е
поискано и допуснато изменение в размера и периода на исковите претенции,
като ад*** моли съда ги уважи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че
искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск,
както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че за процесния
период ищецът е в служебно правоотношение с ответника, възникнало на
основание ЗМВР и е заемал длъжността ***. Сочи, че претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР
на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от
НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния
труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното
време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение
второ от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1
от ЗМВР/. Твърди, че съгласно ал.3 на същата разпоредба, при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Излага, че с промени в ЗМВР в сила от 11.07.2020 г. в ал. 1 на
чл.187 е добавено и изречение трето, което гласи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов
3
период, а новата ал.14 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1. Сочи, че действащата към момента Наредба №8121з—1353 от
18,12,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР в чл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от Наредба
№8121з—1174 от 30,10,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време е регламентирано, че при сумарното изчисление на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР. Навежда доводи, че чл.187 ЗМВР е действаща
правна норма, чието действие не може да бъде дерогирано или суспендирано,
още по – малко от подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с
решение по чл.290 ГПК е прието, че при работа на смени/дежурства/
работното време на държавните служители, което своя страна прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, вкл. и конвертиране на часовете труд,
положен през нощта в дневни часове. Счита, че елементите на служебното
правоотношение на ищеца във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд са уредени в специален закон - ЗМВР, поради което са
неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди, че НСОРЗ не следва да се
прилага по отношение на служители на МВР, поради факта, че по отношение
на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична
норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни
с определен коефициент. Навежда доводи, че предвиденото в чл.9, ал.2 от
НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служителите в държавната
администрация. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между
нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби,
издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители
се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но
полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време
4
не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е
правилно отчетен и заплатен за процесния период. Оспорва и двата предявени
иска, оспорва искането за допускане изготвянето на ССчЕ, като предлага
вариант на изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези
изчисления не са признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз
процес и спестява разходи. Претендира разноски, и прави възражение за
прекомерност на направените от ищеца такива. Направено е искане за
спиране на делото на основание чл.633 вр.чл.631, ал.1, т.1 от ГПК. В
становище, депозирано преди с.з.q проц.представител на ответника ангажира
становище по същество на спора. В с.з. ответникът не изпраща представител.
С влязло в сила определение от 25,05,2021 г. искането за спиране е
оставено без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са
били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените
от ответника доказателства – платежни бележки, протоколи за положен труд
от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по
заповед труд извън редовното работно време от държавни служители,
работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между
22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални
празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е спорно по делото,
че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е
извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е
признато в отговора на исковата молба, а и по същество се оспорва, че следва
да бъде извършвано от него. Независимо от това, ответникът е дал варианти
на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното
изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11,07,2020 г., е
5
посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода 09,03,2018
г. – 10,07,2020 г. възлизат на 1324 часа, които преизчислени с коефициент
1,143 дават 1513,332 часа, или 189,332 часа разлика, за която се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1525,81 лева за периода на
претенцията. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата
на ИМ, е в размер на 242,71 лева.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът намира от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В
предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на
вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3 във
всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
6
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм.
д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019
г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите
от 2015 г., 2016 г. и 2020 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143. Липсата
на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в
която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
7
явява доказана по своето основание за периода до 10,07,2020 г. Коефициентът
1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през
деня - 8 часа (установена в чл.136, ал.3 от КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в
чл.140 от КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води
до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо, че
е била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение
на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В
този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ІV
г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на
МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е
в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
8
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в
посочените по-горе подзаконови нормативни актове „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“, не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки
7-часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр.
60 от 07,07,2020 г. е установена нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това
е относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна
промяна.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд. При изяснените от писмените доказателства факти, за
които не е налице и спор между страните, и изведените от съда правни
изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 09,03,2018 г. – 11,07,2020 г., получен при приложение
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден. При това искът за главница
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от
1525,81 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение. Между страните не е налице спор
относно размера на мораторната лихва, а спора е по принцип за дължимостта
на главницата и на акцесорното вземане за лихва. При приетото от съда за
дължимост на главницата и за изпадане на ответника в забава за плащането й,
и при липсата на спор за размера на законната лихва за периодите от падежа
9
на главното задължение до датата на предявяване на иска, съдът намира, че
разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло основателна и доказана и
следва да бъде уважена като такава в размера след нейното изменение –
242,71 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Преди да се произнесе по въпроса за разноските, съдът
счита, че следва да обсъди заявеното своевременно възражение на ответника
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение –
същото е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е в
минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.2, ал.5 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 111,03 лева -
държавна такса върху цената на уважените искове.
По тези съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
ГД „***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. АС. В., ЕГН **********, от г***, сумата
1525,81 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 09,03,2018 г. до 11,07,2020 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба –
09,03,2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.
АС. В., ЕГН **********, от г***, сумата от 242,71 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 1525,81 лева, изчислена за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата
на ИМ /01,04,2018 г. – 09,03,2021 г./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, да заплати на М. АС.
10
В., ЕГН **********, от г***, сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд сумата от 111,03 лева – държавна такса върху
цената на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11