Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 08.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
С.
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6947 по описа на ВРС за
2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искове с правно основание чл.108
ЗС на Д.С.М.,
ЕГН**********, срещу Р.А.Г., ЕГН********** и К.Н.Г., ЕГН**********, за
следното,
съгласно ТР на
ВКС:
- признаване
за установено спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на долупосочените недвижими имоти, на основание покупко –
продажба, която е обективирана в НА №***/***г. по н. д. №***/***г.
на н-с К. К., с праводател Т. Р. Г.;
- за осъждане на ответниците за предаване на
ищеца на владението върху долупосочените недвижими имоти, а именно:
1/ поземлен
имот с идентификатор №***, по КК и КР, одобрени със заповед №***/***г. на
ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ 520кв.м. и с граници на имота терени с
номера №***; №***; №***; №***; №*** по същите КК и КР;
2/ двуетажна
жилищна сграда с идентификатор №*** с РЗП 44кв.м., съобразно КК и КР,
одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, изградена в ПИ №***, в ***, с
граници на поземления имот терени с номера №***; №***; №***; №***; №***;
3/ второстепенна
постройка (навес) с площ 40кв.м., ненанесена
в КК и КР, но реално изградена в ПИ №***, по КК и КР, одобрени със заповед №***/***г.
на ИД на АГКК, в ***, с граници на поземления имот терени с номера №***; №***; №***;
№***; №***.
Ищецът твърди, че с договор за покупко – продажба,
обективиран в НА №***/***г. по н. д. №***/***г. на н-с К. К.,
е придобил от Т. Р. Г. собствеността върху процесните три имота. Тя от своя
страна придобила собствеността въз основа на обективиран в НА №*** от ***г. по
н.д. №***/***г. договор за дарение, от дарители и собственици А. и Т. В.,
съобразно с пълномощно от тях от 05.10.2010г.
След като придобил
имотите разбрал, че те се ползват от ответниците Р. и К. Г., без правно
основание, по твърдение на ищеца. Поради това и предвид своята собственост
ищецът ги поканил да му предоставят ползването на обектите. Тъй като те не го
направили и до исковата молба, моли за тяхното осъждане за предаване на
фактическата власт върху имотите.
В
срока по чл.131 ГПК двамата ответници депозират два отговора. В тях те излагат множество неясни доводи и аргументи, на
които базират и неясни по предмет и основание процесуални искания. В същия срок
са постъпили писмени становища и от неучастващи по делото лица, с подобни
необосновани искания. С изрично разпореждане по делото съдът е дал конкретни
указания за корекция и отстраняване на нередовностите, на осн. чл.101 ГПК и
чл.129 ГПК, но в срока за това указанията не са изпълнени. Поради това с
определение от 13.09.2018г., влязло в законна сила, съдът е отхвърлил и респ.
прекратил производството в съответните части, по съответно отправените неясни и
необосновани искания.
Извън горното, по релевантните по делото въпроси,
ответниците не спорят относно осъществяваната от тях фактическа власт върху
процесните имоти, но считат исковете срещу тях за недопустими, евентуално
неоснователни. Доводите в тази насока могат да се обобщят в следните групи: 1/
ищецът не е собственик на процесните имоти; 2/ праводателят на ищеца не е бил
собственик на продадените процесни имоти; 3/ договорът от 13.12.2012г. е
нищожен (на неясно основание – сочи се, че Т. Г. „не е имала представителна
власт да продава частите на законните наследници на А. В.“; че Т. Г. не е имала
пълномощие от А. и Т. В.; евентуално може да се приеме (по аналитичен път, макар
да не е ясно заявено), че основанието е липса на съгласие на дарителите през
2011г. – с оглед липсата на пълномощие за това Т. Р. Г. да договаря сама със
себе си, от името на А. и Т. В.; 4/ ответниците са собственици на процесните
имоти, въз основа на трайно, явно и несмутено владение, с присъединяване
владението на техните наследодатели (А. В., собственик и починал на
01.06.2011г., респ. неговите наследници), което владение е осъществено в
периода от 2009г. и до момента; 5/ ответниците държат частите на останалите
наследници на А. В.; 6/ ответниците не са уведомявани за договора, от който
ищецът черпи права; 7/ ищецът извършвал противозаконни действия пред ЕРП и пред
органите на МВР, с които той смущавал правата на ответниците. Молят за
прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на предявените срещу тях
искове.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложения
НА №***/***г., том *, рег. №***, по н. д. №***/***г. на
н-с К. К., с обективираната в него покупко – продажба, Т. Р. Г. е продала на Д.С.М.
правото на собственост върху процесните ПИ №***, в с. ***, заедно с изградените
в него сгради - двуетажна жилищна сграда и второстепенна постройка (навес),
срещу съответна цена. Договорът е оспорен по отношение на неговата
действителност (пункт 3 от обобщените по – горе възражения), а също и по вещно
действие.
Видно от приложения НА
№***/***г., том *, рег. №***, по н.д. №***/***г. на н-с О. Ш., с обективираното
в него дарение Т. Р. Г., като пълномощник на А. и Т. В., е дарила на себе си
правото на собственост върху същите искови терени. Този договорът също е
оспорен относно неговата действителност (пункт 3 от обобщените по – горе
възражения).
Видно от приложеното
(л.62 от делото) пълномощно от 05.10.2010г. с него А. и Т. В. са упълномощили Т. Р. Г. да ги представлява
„където е необходимо, като продава, дарява, заменя и/или ипотекира“
притежаваните от В. процесни терен и постройки, описани с идентификатори,
граници, местоположение и площ, като включително „договаря сама със себе си,
при условия по нейна преценка“. Пълномощното е със заверка от нотариус не само
на подписите (рег. №7241/02.10.2010г.), но и на съдържание (рег.
№7242/02.10.2010г.)
Видно от приложения КНА №***/***г., том *,
рег. №***, по н.д. №***/***г. на н-с Ш., с него А. и Т. В. са признати за
собственици на процесните терен и сгради, на осн. „чл.4а ЗСПЗЗ и покупка“, като
относно това право на собственост на тези лица към този момент няма спор между
страните (и двете страни твърдят, че правата им произтичат от правата на тези
общи праводатели, за ищеца – чрез сделки, а за ответника – чрез давност с присъединено
владение на тези собственици).
Представени по
делото са нотариални покани от ищеца към ответниците, които се констатира от
нотариус да са връчени по ГПК, което връчване се спори да е надлежно от
ответниците. По искове по чл.108 ЗС поканите за предаване на владението не са
елемент от състава на спорното право.
Представени по
делото са още и множество документи от дружествата по доставка и по продажба на
ел. енергия в обл. Варна, досежно исковите обекти, в които кореспонденции (с
ищеца и с ответниците), заявления, плащани сметки и други. Всички тези
документи имат само косвено значение за процеса, с оглед на възражението за
придобивна давност, поради което значението им е обусловено пряко от
свидетелските показания на ответника, досежно придобивната давност.
Няма спор по делото
и е видно от приетото удостоверение, че ответникът Р.Г. е наследник и син на А.
В., починал на 01.06.2011г.
Няма спор по делото
още и се потвърждава от изслушаните свидетели, че ответниците Р.Г. и К.Г.
живеят и ползват исковите терен и постройки, както в момента на делото, така и
от около 2000-ната година.
Няма спор и че
процесните постройки са изградени и реално се намират в процесния поземлен
имот.
От показанията на свидетелите В. В. и Х. Б. може да се
приеме за установено единствено горепосоченото – че ответниците Р.Г. и К.Г.
живеят и ползват исковите терен и постройки, както в момента на делото, така и
от около 2000-ната година. Прави впечатление и е видно от съдебния протокол
(л.138-гръб и л.139), че отв. Р.Г. не постави на
свидетелите абсолютно никакви други въпроси извън това, дали го познават и дали
знаят къде живее, като същевременно свидетелите бяха водени и допуснати именно
на ответника – с оглед разпределената му доказателствена за процеса тежест.
Всъщност единствената относима информация от свидетелите се дължи на служебно
зададените от съда въпроси. Прочее и двамата свидетели заявиха, че мислят, че
имотите са на Р. и К.Г., защото само те живеят в тях и ги ползват от и след
2000г.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Целта на иска по чл.108 ЗС и на търсената с него защита е да
„върне” фактическата власт върху вещта
на носителя на правото на
собственост. В този
смисъл легитимиран ищец по този иск е субектът, твърдящ себе
си за собственик и представящ доказателства в подкрепа на твърденията си, а
легитимиран ответник е този субект, който ищецът твърди
да упражнява неоснователно фактическа власт върху неговата вещ. Следователно за разлика от исковете по
чл.124, ал.1 ГПК предпоставката за
допустимост на такъв иск е твърдението
за владение от ответник – несобственик,
каквото е налице в случая и впрочем не е оспорено (като факт на
ползване) от ответника. Отделно видно от позициите на страните по делото, очевидно между
тях има спор за собственост на процесните обекти. По тези
причини исковете са допустими, а спора за права
следва да се разреши по същество.
Предпоставките на предявените искове се свързват с пълното и главното доказване от ищеца на: правото
си на собственост
върху процесните имоти, на
въведеното придобивно основание,
а именно -
договор за покупко - продажба от 13.12.2012г.;
правото
на собственост върху процесните имоти у праводателя си, към датата на прехвърляне - 13.12.2012г.;
ползването на имотите от ответниците в момента на делото; още с оглед
възражението - че праводателят му валидно е придобил собствеността върху същите
имоти на 11.05.2011г.
В процесуална
тежест на ответниците е да докажат положителните
факти, на които основават доводите
си: „нищожност“
на договора, от който произтичат правата на ищеца; явното, трайно, спокойно и
несмутено ползване на имотите, с намерение за присвояване, в заявения период
(2009-2018г., с присъединяването на владението на наследодателите).
По легитимацията на
ищците: Както вече се посочи, между
страните няма спор за това, че към и преди 2010г. праводателите А. и Т. В. са
били собственици на процесните терен и сгради (и двете страни поддържат, че
правата им произтичат от правата на тези праводатели, за ищеца – чрез сделки, а
за ответниците – чрез давност с присъединено владение на тези собственици). За
същото обстоятелство е издаден и приет КНА №***/***г., който според ТР на ВКС
възлага на оспорващата го страна тежестта да докаже различните от описаните в
него констатации. И след като такова оспорване и доказане
не беше извършено в процеса, въпросът се счита изяснен за съда.
Видно от приложения
НА №***/***г., том *, рег. №***, по н. д. №***/***г. на
н-с К. К., с обективираната в него покупко – продажба, Т. Р. Г. е продала на Д.С.М.
правото на собственост върху процесните ПИ №***, в с. ***, заедно с изградените
в него сгради - двуетажна жилищна сграда и второстепенна постройка (навес),
срещу съответна цена. Видно от последния абзац на НА, при изповядването му
правата на продавача са установени от НА от ***г. (в самия акт са вписани
данните от вписването в АВп на НА от ***г., а не както би следвало данните на
самия НА от ***г., но въпреки грешката е видна волята на нотариуса да свърже
правата на продавача с тези, за които е НА от ***г.). Видно от самия приложен НА №***/***г.,
том *, рег. №***, по н.д. №***/***г. на н-с Ш., с обективираното в него дарение
Т. Р. Г., като пълномощник на дарители А. и Т. В., е дарила на себе си правото
на собственост върху същите обекти. Тези две описани сделки са оспорени от
ответниците по действителност, доколкото се сочи, че Т. Г. не е имала право да
договаря сама със себе си, от името на А. и Т. В..
Разглежданото
възражение не може да се сподели, защото с приложеното
пълномощно от 05.10.2010г. А. и Т. В. са упълномощили Т. Р. Г. да
ги представлява пред всякакви трети лица, в т.ч. „като продава, дарява, заменя
и/или ипотекира“ притежаваните от В. искови терен и постройки, описани в
пълномощното с идентификатори, граници, местоположение, белези и площ, като
включително „договаря сама със себе си, при условия по нейна преценка“. При
така изготвеното пълномощно са спазени
изискванията на ЗЗД и съдебната практика – за индивидуализация на имота,
с който се оправомощава пълномощникът да се разпорежда; за обективиране
на вида на конкретното разпоредително действие; и за съобразяване с чл.37 ЗЗД и
чл.38, ал.1 ЗЗД. Няма спор в съдебната практика (например Решение №176 от 13.06.2012г. по т. д. №1078/2010г., 1-во ТО на
ВКС; Решение №411/22.07.2009г. по гр.д.
№1856/2008г., 2-ро
ГО на ВКС и други), че при обикновеното договорно представителство забраната за договаряне
сам със себе си се преодолява, ако е изразена изричната воля на
представлявания, да оправомощи представляващия и за
това, както е в настоящия случай. Спазена още е и изискуемата форма относно пълномощното. Има
също и индивидуализация на имотите, има и вписване на дарственото
разпореждане, като позволено такова. Пълномощното е със заверка от нотариус, не
само на подписите, но и на съдържанието, като оспорване на тези заверени данни
не е извършено, поради което подписите и съдържанието са достоверни, с оглед
официалния характер на заверката. При тези данни съдът не намира никакво
основание да приеме за опорочено съгласието на дарителите да оправомощят пълномощника си с реализираната по – късно
възможност да дари сам на себе си имотите, респ. да приеме липса на пълномощие.
От друга страна няма направени възражения за договаряне във вреда на представлявания
(чл.40 ЗЗД), за други пороци на волята (принуда, измама, невъзможност за
разбиране свойството и значението на постъпките) или за други пороци на
сделката (противоречие с добри нрави или други), поради което и с оглед
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да
разглежда служебно ненаведени основания за недействителност на сделки.
По изложените
съображения съдът приема, че с оглед на пълномощното от 05.10.2010г., което е
валидно, към 11.05.2011г. Т. Г. е имала правото да дарява сама на себе си
исковите имоти, респективно към 13.12.2012г. е била собственик на продадените
на ищеца такива. С което материалноправната легитимация на ищеца се явява
доказана, а първите три групи възражения срещу нея – недоказани.
Придобивната давност представлява
първичен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо упражняване на
съдържанието им в определен от закона срок,
с намерение за присвояване, манифестирано спрямо
конкуриращия собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за спора
лица. Тоест подлежат на цялостно доказване и обективният, и субективният
елемент, на това придобивно основание.
В настоящия случай
от показанията на свидетелите В. В. и Хр. Б. може да се приеме за установено
единствено, че ответниците Р.Г. и К.Г. живеят и ползват исковите терен и
постройки, както в момента на делото, така и от около 2000-ната година. Прави
впечатление и е видно от съдебния протокол (л.138-гръб и л.139), че отв. Р.Г. не постави на свидетелите абсолютно никакви други
въпроси извън това, дали го познават и дали знаят къде живее, като същевременно
свидетелите бяха водени и допуснати именно на ответника – с оглед
разпределената му доказателствена за процеса тежест. Всъщност единствената
относима информация от свидетелите се дължи на служебно зададените от съда
въпроси. Прочее и двамата свидетели заявиха, че мислят, че имотите са на Р. и К.Г.,
защото само те живеят в тях и ги ползват от и след 2000г.
При тези свидетелски
данни съдът е изключено да приеме за доказани в цялост обсъдените изискуеми
предпоставки на придобивната давност, тежестта за което в крайна сметка беше на
ответниците. Това им беше изрично указано от съда, като бяха уважени и
доказателствените им искания. Надлежното доказване обаче не беше проведено.
Дори (по - скоро житейски обосновано) да би се приел за доказан обективният
елемент на давността, то субективният остана тотално неизяснен – кога и как е
било манифестирано спрямо конкуриращия собственик, както и спрямо всички трети
за спора лица, самозъзнанието за еднолично права само
и единствено на ответниците.
Тук следва още едно
важно пояснение – след като няма спор, че поне до 2010г. А. и Т. В. са били
собственици на имотите и след като се прие, че на 11.05.2011г. те са се
разпоредили със собствеността си, валидно (според данните по делото и заявените
възражения), а през 2012г. собствеността е била придобита от ищеца, то очевидно
никакъв давностен придобивен срок не би могъл да
изтече за времето от 2010г. до 2012г. за ответниците. Не е възможно при тази
ситуация да се присъединява и предходното владение на В., тъй като същото е
било прекъснато със сделките от 2011г. и 2012г. (и двете са били вписани в АВп,
с което са били публично обявени същите). Ето защо давност би могла да се
приеме за възможна да тече в полза на ответниците, срещу ищеца, едва след
датата 13.12.2012г. Така до предявяването на иска (15.05.2018г.) или до
вписването на настоящата искова молба (20.06.2018г.) няма как да бъдат изтекли изискуемите
по чл.79, ал.1 ЗС 10 години (срещу легитимиран купувач подобно владение не би
могло да се счита добросъвестно). Ето защо с оглед на данните по делото
ответниците не могат да противопоставят давностно придобиване, срещу ищеца.
Останалите
възражения на ответниците не са от
естеството да ги защитят успешно по исковете по чл.108 ЗС. С оглед характера на
този иск евентуалните права на други лица, извън страните, не са основание за
отхвърлянето му. Дали ответниците са били поканени или не да предадат
доброволно владението също е без значение. Иррелевантно
е и кой какви действия е извършвал в отношенията си с доставчиците на ел.
енергия до имотите.
В
заключение по изложените съображения,
предмета на доказване и обема и вида на направените възражения, съдът преценява
за доказана материалната легитимация на ищеца по делото, за разлика от тази на
ответниците. Поради това следва исковете да бъдат уважени - по ТР на ВКС - с двусъставен диспозитив.
По
разноските: Предвид изхода по спора и
представените доказателства, на ищеца се следват разноски, съобразно
материалите и представения неоспорен списък – за д. такси, такси
преписи, вписвания и адв. хонорар – общо 1102.73лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по делото, т.е. между Д.С.М.,
ЕГН********** (ищец)
и
Р.А.Г., ЕГН********** и К.Н.Г., ЕГН********** (ответници), че Д.С.М.,
ЕГН********** е
собственик, на следните недвижими имоти:
1/ поземлен имот
с идентификатор №***, по КК и КР, одобрени със заповед №***/***г. на ИД на
АГКК, находящ се в ***, с площ 520кв.м. и с граници на имота терени с номера №***;
№***; №***; №***; №*** по същите КК и КР;
2/ двуетажна
жилищна сграда с идентификатор №*** с РЗП 44кв.м., съобразно КК и КР,
одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, изградена в ПИ №***, в ***, с
граници на поземления имот терени с номера №***; №***; №***; №***; №***;
3/ второстепенна
постройка (навес) с площ 40кв.м., ненанесена
в КК и КР, но реално изградена в ПИ
№***, по КК и КР, одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, в с***, с граници на поземления имот терени с номера №***; №***; №***;
№***; №***,
на
основание договор за покупко – продажба, който е обективиран в НА №***/***г.,
том *, рег. №***, по н. д. №***/***г. на н-с К. К., с праводател Т. Р. Г.,
като
заедно с горното и на основание актуално ТР на ВКС:
ОСЪЖДА отв. Р.А.Г., ЕГН********** и К.Н.Г., ЕГН**********, да предадат
на Д.С.М., ЕГН**********, владението
върху следните
недвижими имоти:
1/ поземлен имот
с идентификатор №***, по КК и КР, одобрени със заповед №***/***г. на ИД на
АГКК, находящ се в ***, с площ 520кв.м. и с граници на имота терени с номера №***;
№***; №***; №***; №*** по същите КК и КР;
2/ двуетажна
жилищна сграда с идентификатор №*** с РЗП 44кв.м., съобразно КК и КР,
одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, изградена в ПИ №***, в ***, с
граници на поземления имот терени с номера №***; №***; №***; №***; №***;
3/ второстепенна
постройка (навес) с площ 40кв.м., ненанесена
в КК и КР, но реално изградена в ПИ
№***, по КК и КР, одобрени със заповед №***/***г. на ИД на АГКК, в с***, с граници на поземления имот терени с номера №***; №***; №***;
№***; №***,
на правно основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА
Р.А.Г., ЕГН********** и К.Н.Г., ЕГН**********, да заплатят на Д.С.М.,
ЕГН**********, сумата 1102.73лв.
– разноски пред ВРС на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..