РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Кюстендил, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520101205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по претенция на С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Кюстендил, *** и С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, *** да бъде
признато за установено спрямо Б. С. А. и Р. Е. А., двамата с адрес: ***, че ищците са
собственици на следния недвижим имот, а именно: реална част от Поземлен имот с
идентификатор 68535.20.24 (землище шестдесет и осем хиляди петстотин тридесет и пет,
кадастрален район – двадесет, поземлен имот – двадесет и четири) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Средорек, общ. Трекляно, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-843/10.12.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, съгласно
Скица на поземлен имот № 15-1008256-28.10.2020г., издадена от СГКК – Кюстендил, с
адрес на поземления имот: местност „***, с площ 837 кв.м. (осемстотин тридесет и седем
квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване:нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 020024 (нула, двадесет
хиляди двадесет и четири), при граници и съседи на имота по кадастрална скица поземлени
имоти с идентификатори: 68535.20.31; 68535.20.30; 68535.888.9901; 68535.20.23;
68535.20.22; 68535.20.21; 68535.20.25; 68535.20.27; 68535.20.28; 68535.20.29 и 68535.20.46, с
площ от 568 кв.м. (спр. протоколно определение от 07.11.2022г. – л. 104, 105 и 106 от
делото, с което е допуснато на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска) при граници на
реалната част (заключена между): от изток– част от Поземлен имот с идентификатор
68535.20.22 и Поземлен имот с идентификатор 68535.20.23; от юг - Поземлен имот с
идентификатор 68535.888.9901; от запад – Поземлен имот с идентификатор 68535.20.30 и
Поземлен имот с идентификатор 68535.20.31 и от север – останалата част от Поземлен имот
с идентификатор 68535.20.24, по протежение от запад на изток (мислена линия) от
границата между Поземлен имот с идентификатор 68535.20.31 и Поземлен имот с
1
идентификатор 68535.20.46 до средата на границата с Поземлен имот с идентификатор
68535.20.22 КАТО СЕ ОСЪДЯТ ответниците Б. С. А. и Р. Е. А., двамата с адрес: с.
Трекляно, общ. Трекляно, обл. Кюстендил да предадат на ищците С. Г. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, *** и С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Кюстендил, ***, на осн. чл. 108 от ЗС, владението върху описаната реална част от
процесния имот.В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който излагат подробни съображения досежно неоснователността на предявения иск, в т.ч. и
възражение за придобиване на процесната реална част от имота по давност, продължила още
от 1964 г. чрез осъществявано от наследодателите им С. Г. и Е. А. спокойно и
необезпокоявано владение досежно същия, към което ответниците присъединили и своето
такова.
В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба, в т.ч. стореното по реда на
чл. 214 от ГПК изменение, а ответниците я оспорват по съображенията в отговора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на Удостоверение за наследници изх. №
25/21.10.2020г. е, че ищците в настоящото са законни наследници като такива от първи ред
на М. Б. А..
С Договор за доброволна делба от 26.02.2008г. Д.И.и М. А.а поделили останалите им
по наследство от С. С., А. И., Р. П.И., Д. С. и А. З. недвижими имоти, сред които Поземлен
имот № 020024 с площ 0.837 дка, находящ се в местност „Черемидарница“ в землището на с.
Средорек, общ. Трекляно, който бил поставен в дял и изключителна собственост на М. А..
Приобщена към доказателствения материал е и цялата преписка по заявление вх. №
07010/18.11.1991 на наследниците на А. И. От представените към преписката удостоверения
за наследници е установимо, че последният е законен наследник (заедно с М. –
наследодателка на ищците, и Д.) на Р. И. На свой ред, наследници на А. И. са М. и Д. (спр. л.
135 от делото). Представени към преписката са неподписани копия от Решение №
15/13.06.1993г. на ОСЗ – общ. Трекляно, с което е отказано, на осн. чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
възстановяването на наследниците на А. И. на овощна градина от 0.800 дка, седма
категория, находяща се в землището на с. Средорек, м-т „Черемидарница“, както и Решение
№ 155/25.10.1996г. на ПК, с. Трекляно, по силата на което е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. И. на Нива от 0.837 дка., пета категория, м-т
„Черемидарница“, представляващ имот № 020024 по каратата на землището на с. Средорек.
Наличен към преписката е и договор за наем на селскостопанска земя от 24.02.2020г., с
посочен в същия наемодател Д. И., за изрично посочени имоти, сред които такъв с №
68535.23.24 от 0.890 дка в землището на с. Средорек.
Понастоящем имотът е такъв с идентификатор 68535.20.24 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-843/10.12.2019г. на ИД на АГКК по землището на с. Средорек, общ.
Трекляно, обл. Кюстендил, целият с площ от 837 кв.м. (спр. заверено копие на скица на
поземлен имот № 15-1008256/28.10.2020г. – л. 13 от делото).
Представените по делото като приложения към отговора на исковата молба писмени
доказателства (спр. 50 до 63) сочат на отстъпено право на строеж, съотв. придобиване
собствеността на осн. давност и наследство от страна на наследодателите на ответниците –
Е. А. и С. Г.в (спр. Удостоверение за наследници изх. № 28/20.08.2022г. – л. 93 и
Удостоверение за наследници – изх. № 27/30.08.2022г. – л. 94 от делото) на съседни на
процесния имот урегулирани поземлени такова, както следва: УПИ I-1 с площ от 770 кв.м. и
УПИ II-2 с площ от 1430 кв.м. двата в кв. 1 по плана на с. Средорек, общ. Трекляно.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза вх. № 9516/28.10.2022г.,
изготвена от в.л. инж. Д. Х., установява, че между поземлени имот с идентификатори
2
68535.20.24 и 68535.888.9901 няма материализирана имотна граница. В южната част на ПИ
68535.20.24 няма изградена прозирна ограда от телена мрежа с бетонна основа. Съществува
паянтова ограда, попадаща в ПИ 68535.20.24, между точки 2-3-4 от Приложение № 1 към
заключението. Изградената ажурна ограда в ПИ 68535.20.24 е на отстояния 25.34 м. и 23.61
м. от границата с ПИ 68535.888.9901 по КККР на с. Средорек. Така, засегнатата площ от ПИ
68535.20.24 от изградената паянтова ограда, представляваща телена мрежа с бетонна основа,
възлиза на 568 кв.м. Установено е, че УПИ II, кв. 1 по плана на с. Средорек не граничи с
процесния имот с идентификатор 68535.20.24. Съседен нему такъв е имот УПИ-I-1, в който
има изградена едноетажна масивна стопанска постройка, която не е отразена в
кадастралната основа от 1972 г. Сочи се, че тревната покривка в имотите е поддържана,
засадени са плодни дръвчета, като три от тях попадат в засегнатата от ажурната ограда площ
от ПИ 68535.20.24 (568 кв.м.). В устно изложената пред съда част, експертът сочи, че
процесната ограда представлява ниска бетонова основа (25-30 см.), нагоре с метални колове
с мрежа. Оградата продължава и на запад, като прескача в съседния имот.
На допълнително постановените му въпроси, в заключение вх. № 587/19.01.2023г.,
експертът е установил, че на запад имоти с номера 30 и 31 граничат с имот с идентификатор
68535.20.53, НТП, Пасище, 15044 дка, стопансиван от общината. Установено е наличието на
една дървена паянтова стопанска сграда от 19 кв.м., находяща се в имоти 30 и 31. В устно
изложената пред съда част и на поставените му въпроси, вещото лице сочи, че е налице
порта от северната страна на оградата, в частта й, находяща се в имот 31. Уточнява, че
сочената паянтова сграда е точно на средата на двата имота – 30 и 31 – по-голямата част в
единия имот, по-млаката – в другия. Впоследствие вещото лице е установило наличието и
на други две постройки, находящи се в сочените имоти, които не е заснел поради това, че са
твърде малки. Едната от тези сгради се сочи да е в югозападната част на имот 30, а другата –
много близо до съществуващата паянтова сграда, точно до югозападния ъгъл на тази
дървена постройка.
Приетата по делото техническа експертиза вх. № 1944/24.02.2023г., изготвена от в.л.
инж. В. Ц., установява, че процесната ограда е на повече от 10 години. В съдебно заседание,
експертът, на поставените му от страните въпроси, сочи, че бетоновата част от оградата е по
северната част на имота, ограден от ответниците и една част – от западната страна. Изразавя
предположение, че има една врата в северната част, в горната част. Твърди, че бетонът за
оградата е бъркан на място, с доста едър добавъчен материал. Същият е ръчно обработен и
налят, като се получават недобри уплътнения, при което при замръзване и размръзване се
получават пукнатини, водещи до обрушаване на бетона. В горната част са се образували и
лишеи и мъхове, които не могат да се образуват за кратък период от време. Мрежата може и
да е от по-ранен период, но бетенените колове са от времето, когато е направена оградата.
Имало стопанска постройка, в която като че ли имало и жовотни, а така също и жилищни
сгради. На предявените на експерта в съдебно заседание скица, изготвена от в.л. Д. и
ортофото снимка, представена от ответниците, инж. Ц. сочи, че процесна оградата минава
през имот 22 и 24.
За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани и свидетелите Г. Б.-Т.
(първа братовчедка на ищците), в. к. и Д. А..
Св. Т. сочи процесният имот да е наследствен такъв от прадядо й, като 2008, 2009г.
същият бил разделен между баща й и леля й М. А. (майка на ищците). Твърди, че имотът се
полза предимно от С., доколкото тя живеела там. Проблемите със съседите датирали от
около 3-4 години, максимум 5 г. Ищците в тази връзка се опитвали да върнат имота си от
около 1,2 години. Имотът не бил даван под наем. Предполага, че в заградената част има
сграда, но не може да каже колко сгради има и колко метра са заградени. Не може да посочи
и кога спорната част от имота е заградена. Твърди, че порта, врата – няма. Не помни преди
тази ограда да е имало друга. Сочи, че ответниците имали животни, които гледали именно в
3
поцесния имот. Незаградената част се ползвала от ищците. Майката на последните починала
преди 4-5 години.
Св. к. твърди да познава ответниците, а така също и Е. (съпруг на ответницата и баща
на ответника) още от 2000г. Ходел в ловната дружинка на селото от 2005г. Бил запален
ловец. През 2007г. си купил имот, къща, непосредствено до Р., деляло ги само едно
запустяло място. Р. имал масивни къщи, няколко селскостопански постройки, гараж,
сеновал, имал и постройки за животни (прасета и крави). Цялата площ, която се ползвала от
ответниците, била заградена с ограда – фундамент от бетон и стоманени колове През 2010г.
свидетелят лично участвал при изграждането на фунамента. Помагал, заедно с няколко
момчета от дружината, за бъркането на бетона. Твърди, че бетонът е около 25-30 см., вкопан
в земята, в който били поставени стоманени тръби и мрежа. В имота Р. си пасял конете, там
косял и трева за тях и кравите. Оградата била построена през 2010г., като преди нея, на
същото място, имало паянтова ограда, от дървени колове. След къщата оградата
продължавала 30-35 м. по пътя за Базовица, правела чупка, тръгвала в западна посока към
гората нагоре още около 45-50 м., прави лека кривка, продължава чак към гората и минава
зад къщата. Твърди, че оградата минава през имоти 22 и 24 на запад. Свидетелят твърди
винаги да е знаел, че имотът с номер 24 е на ответника и баща му. В имота със сигурност
посадили и ябълка, а мисли, че имало и круши. Заградените имоти, в т.ч. частта от имот 24,
се ползвали от Р., той ги косял като връзвал там и животните си. С. до преди 1-2 години не
го бил виждал, въпреки че самият той посещавал селото почти всеки петък, събота и неделя.
С. е виждал, защото тя си живеела преимуществено там, но никога не я е виждал да ползва
заградените имоти. С. започнал да притеснява ответниците преди около година-две. Не знае
ищците да притежават животни.
В показанията си св. А. твърди да си закупил имот в селото 1987г. Познавал се с
бащата на ответника и съпруг на ответницата -Е., още от следващата година, когато
работели заедно за ВиК. Познавал и ищците – С. от около 3 години. Сочи
местонахождението на оградата, което описавало един правоъгълник. Оградената част се
поддържала от ответниците – коситба, отглеждане на овощни дръвчета. Било почистено,
гледали крави и коне. На мястото на тази ограда имало стара паянтова такава. Новата ограда
се изградила непосредствено след смъртта на бащата на Р.. В заграденото място имало
овощни дръвчета – и млади, и по-стари. Със сигурност имало ябълки. От пътя оградата
вървяла в западна посока, имало и портичка, през която Р. си вкарвал с джипа сеното. От
край време А. знаел, че заградената част е на Р. и Б.. Виждал е ответниците да косят имота,
но не и С.. Виждал е и Е. да се оправя с имота.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се
налага подробното им обсъждане.
Горната фактическа обстановка съдът намери за безспорно установена въз основа на
прценените поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателствени средства.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС – иск на
невладеещия собственик спрямо владеещия към момента несобственик.
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е предоставил
възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо
владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от
сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да
притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на
собственика.
4
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е осъществил
фактическият състав на материалната норма, който включва установяване правото на
собственост на ищците върху процесната реална част от недвижимия имот, както и че
ответниците я владеят или държат без правно основание, противопоставимо на ищците.
В случая, ищците се домогват да докажат, че са собственици, на осн. наследствено
правоприемство от наследодателя си М. А., комуто на осн. земеделса реституция и
доброволна делба, е възложен в дял процесния поземлен имот, понастоящем с
идентификатор 68535.20.24 по КККР на с. Средорек, общ Трекляно, на последния, и по-
конкретно на реална част от същия, представляваща 568,00 кв.м. при посочени в молбата
граници на реалната част.
Досежно това, че ищците са законни наследници на М. А., спор по делото не е
налице, а същото е остановимо и от представените писмени доказателства, в т.ч.
Удостоверение за наследници изх. № 25/21.10.2020г.
Що се отнася до соченото за настъпило наследствено правоприемство, основано на
собственост на имота на М. А. на основание реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба,
съдът намира следното:
Досежно реституирането на имота на наследниците на А. И., представена по делото е
цялата реституционна преписка по заявление вх. № 07010/18.11.1991г., сред документите в
която е и посоченото от ищците, от което същите се домогват да черпят права, Решение №
155/25.10.1996г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. И. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, сред които и процесния
такъв. Разпечатка на соченото решение под същия номер и от същата дата, издадено от
същия орган – ПК – с. Трекляно, се намира на л. 96 от делото. Ответната страна е възразила
по валидността и материалната законосъобразност на това решение, а насрещната страна
сочи на неприложимост на косвения съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Въпросната норма обаче действително позволява извършването на такава съдебна проверка
/Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК,
докладчик съдията Жанин Силдарева, Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Гълъбина Г.а, Решение № 19 от 16.03.2022
г. на ВКС по гр. д. № 2822/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова,
и др. /, доколкото ответниците не са били страни в административното производство по
земеделска реституция и не са участвали в същото, поради което, при спор за собственост,
не са обвързани от постановения административен акт.
В хода на сочената проверка съдът установи, че на страниците на въпросното
решение има отразяване "ОСЗ – гр. Кюстендил, офис Трекляно Вярно с оригинала“. Самото
решение не съдържа подписи, както на председател и секретар, така и на членове на
службата. В титулната му част е вписан само председателя Т. Д., но не и секретар и членове.
Нещо повече, сравнено с решението на л. 96 от делото, то се различава по начин на
структуриране на съдържанието на възстановените имоти, а и по състава, доколкото в
последното като състав са вписани председател, като вече се сочи друго лице – инж. Г. Б. и
секретар – С. В. От цялата тази информация се налага изводът, че решението, на което се
основава претенцията на ищците, е напълно компрометирано. Актове на ПК/ОС3 са само
тези волеизявления, които са обективирани на хартиен носител и постановени по
определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на комисията /службата/
и подпечатани с печата й. В случая, липсват подписи на кой да е от членовете (последните
неиндивидуализирани), а и на председател или секретар, в кое да е от двете представени
решения на ПК под сочения номер. За сравнение, в реституционната преписка са налице
други решения на ПК (напр. Решение № 15-01/26.11.2014г.), които съдържат подписи на
членовете на съответната комисия. Не се сочи представената преписка да представлява
компютърна разпечатка, но дори и при наличие на такава на процесното решение,
5
генерирана от база данни, то същата не представлява административен акт. В случая става
дума за административен акт, издаван от колективен орган, чиято воля се удостоверява с
подписите на членовете му, т. е. наличието на подписи е основен елемент от формата на
акта и е от значение за неговата валидност. В действителност, до приемането на чл. 60а
ППЗСПЗЗ въпросът от колко и от кои членове от състава на поземлената комисия следва да
бъде подписано решението не е изрично уреден от специалния закон, поради което
съдебната практика възприема становището, че за валидността на административния акт е
достатъчно да бъде оформен с подписите на председател и на секретар. В случая обаче
подписи липсват както на неиндивидуализираните членове на комисията, така и на
председател и секретар. Така, настоящият състав формира извод за това, че посоченото
решение няма доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за
официален документ. Същото не е издадено в изискуемата се от закона форма, изискваща
полагането на подписи на лицата, формирали състава на ПК, като задължителен елемент от
писмената форма на реституционния акт. Всичко изложеното обуславя извод за нищожност
на Решение № 155/25.10.1996г. на ПК – Трекляно поради липса на форма. Такава е и
позицията на ВКС по сходни казуси - Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3988/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева, и Решение № 151 от 29.10.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2271/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова.
Изложеното сочи на липса на релевираното в исковата молба придобивното
основание, а именно успешно проведена реситуционна процедура досежно процесния имот
спрямо наследниците на А. И. А последното на свой ред компрометира представения по
делото договор за доброволна делба, по силата на който имотът е поставен в дял и
изключителна собственост на М. А., доколкото изложените от съда вече мотиви
обосновават прекъсване веригата от правоприемства, така необходима на всеки деривативен
придобивен способ.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че ищците не успяха да докажат
първата материалноправна предпоставка от правопораждащия ревандикационната
претенция фактически състав, а именно – че са собственици на процесния имот на
изтъкнатите в молбата основания – реституция и наследство, поради което и молбата им
подлежи на отхвърляне само на това основание и без необходимост от изследване
останалите елементи на посочената разпоредба.
Въпреки това обаче и за пълнота на изложението, съдът намира релевираното от
ответната страна възражение за придобиване посочената реална част от 568,00 кв.м. от
процесния имот на основание придобивна давност, за основателно. Съображенията за това
са следните:
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав
на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
В настоящия случай изготвените по делото експертизи, ведно със събраните гласни
доказателствени средства, безспорно установиха иманентно присъщите на владението по
смисъла на закона елементи от обективен и субективен характер.
Така, преди всичко, безспорно по делото се установи, посредством изготвената и
приобщена към доказателствения материал експертиза на инж. Д. Х., че в действителност е
налице засегната площ от ПИ 68535.20.24 чрез изградената паянтова ограда, представляваща
телена мрежа с бетонна основа, която площ вещото лице е определило на такава от 568,00
кв.м. Липсва спор по делото, че оградата е изградена от ответниците. Твърдението на
6
ищците е, че изграждането на оградата е станало в последните няколко години (2-3), което
обаче остана напълно недоказано в процеса. Нещо повече, заключението на инж. В. Ц.
еднозначно е посочило, че оградата е на повече от 10 години. В този смисъл в устно
изложената пред съда част експертът е уточнил, че бетонът за оградата е бъркан на място, с
доста едър добавъчен материал. Същият е ръчно обработен и налят, като се получават
недобри уплътнения, при което при замръзване и размръзване се получават пукнатини,
водещи до обрушаване на бетона. В горната част са се образували и лишеи и мъхове, които
не могат да се образуват за кратък период от време. Изводите на вещото лице изцяло
кореспондират на приетите по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите к. и А.. Първият сочи лично да е помагал за изграждането на фундамента на
оградата през 2010г., като твърди, в т.ч. и св. А., че преди това на същото място е имало
друга ограда, паянтова с дървени колове, още докато бил жив бащата на ответника – Е. А.
също излага, че „Тази ограда я има отдавна, ходя там често, защото помагам по пътя“.
Еднозначни са и показанията на посочените двама свидетели, установяващи, че заградената
част се ползва само и единствено от ответниците, още от времето, когато Е. бил жив – „…
там само Е.съм виждал да се оправя.“ (св. А.), „…цялата площ, която ползва Р. и майка му е
заградена“, „Там си пасе конете…Там коси трева за кравите и конете“, „Ябълки в имота със
сигурност има, но според мен има и круши“ (в посоледния смисъл и приетата по делото
експертиза сочи на 3 поддържани плодни дръвчета в заградената част от процесния имот),
„Заградените имоти 22, 23, 24 Р. основно ги ползва…ги коси, връзва си животните…“,
„Всичко е окосено от него“ (св. к.), както и „Гаранция се коси, поддържат го, имат овощни
дървета. Почистено е, имат крави и коне.“, „От край време си знам, че заграденото е на Р. и
Б.“ (св. А.). Изложеното от двамата свидетели не се опровергава от показанията на св. Т..
Последната сама сочи на това ответниците да са оградили имота с „телена мрежа и колчета,
бетонни“, както и че ответниците „Животни имат и в този имот ги гледат“, „Р. и Б. са
заградили част от него, незаградената част се ползва от С. и С.…“. Изложеното от Т. по
посока на това, че в имота няма плодни дръвчета, както и че няма порта/врата е в сферата на
предположенията от една страна, а от дръга – се опровергава от останалите събрани по
делото доказателства. В заключение и в подкрепа на горното следва да се посочи и това, че
доказателствата по делтоо установиха С. да е проявил активност по това да си върне
заградената част от имота в последните години – така св. Т., която сочи, че „С. и С. се
опитват да си върнат имота от 1,2 години и повече…“ в допълнение от установеното от св.
к. „Да ви кажа честно този човек съм го виждал преди една-две години…“, „Преди една-две
години знам, че С. започна да притеснява майката мна Р.…“, както и св. А.: „А С. го
познавам отскоро…“, „Р. съм го виждал да коси имота, а С. и Светла не съм ги виждал там
да косят“.
Всичко изложено идва да покаже, че ответниците са придобили процесаната
заградена част от имот с идентификатор 68535.20.24, определена от вещото лице на такава с
площ от 568,00 кв.м., по давност продължила повече от 10 години. Безспорно намерението
за своене се установява от заграждането на процесната част от имота, което доказателствата
по делото безспорно установиха да е станало преди повече от 10 години, ведно с
установеното, че на мястото на тази ограда, преди това е имало друга, с дървени колове.
Горните изводи на съда обосновават неоснователност на заявената претенция, поради
икоето същата следва да се отхвърли в цялост.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат единствено на ответната страна на осн.
чл. 78, ал.3 от ГПК. Доказателства за сторени такива са налични съобразно представения от
процесуалния представител на ответниците списък по чл. 80 от ГПК, а именно: 600,00 лв.
заплатен адвокатски хонорар; 625,00 лв. възнаграждение за в.л. Д. Х.; 395,00 лв. –
възнаграждение за в.л. В. Ц.. Така, общият размер на сторените съдебно-деловодни
7
разноски, възлизащ на сума от 1620,00 лв., следва да се възложи в тежест на ищците.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Кюстендил, бул. *** и С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. Кюстендил, ул. *** иск да бъде признато за установено спрямо Б. С. А., ЕГН:
********** и Р. Е. А., ЕГН: **********, двамата с адрес: с. Трекляно, общ. Трекляно, обл.
Кюстендил, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: реална част от
Поземлен имот с идентификатор 68535.20.24 (землище шестдесет и осем хиляди петстотин
тридесет и пет, кадастрален район – двадесет, поземлен имот – двадесет и четири) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средорек, общ. Трекляно, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-843/10.12.2019г. на Изпълнителния директор на
АГКК – София, съгласно Скица на поземлен имот № 15-1008256-28.10.2020г., издадена от
СГКК – Кюстендил, с адрес на поземления имот: местност „ЧЕРЕМИДАРНИЦА“, с площ
837 кв.м. (осемстотин тридесет и седем квадратни метра), трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване:нива, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 020024 (нула, двадесет хиляди двадесет и четири), при граници и съседи
на имота по кадастрална скица поземлени имоти с идентификатори: 68535.20.31;
68535.20.30; 68535.888.9901; 68535.20.23; 68535.20.22; 68535.20.21; 68535.20.25; 68535.20.27;
68535.20.28; 68535.20.29 и 68535.20.46, с площ от 568,00 кв.м. при граници на реалната
част (заключена между): от изток– част от Поземлен имот с идентификатор 68535.20.22 и
Поземлен имот с идентификатор 68535.20.23; от юг - Поземлен имот с идентификатор
68535.888.9901; от запад – Поземлен имот с идентификатор 68535.20.30 и Поземлен имот с
идентификатор 68535.20.31 и от север – останалата част от Поземлен имот с идентификатор
68535.20.24, по протежение от запад на изток (мислена линия) от границата между
Поземлен имот с идентификатор 68535.20.31 и Поземлен имот с идентификатор 68535.20.46
до средата на границата с Поземлен имот с идентификатор 68535.20.22 КАТО СЕ ОСЪДЯТ
ответниците Б. С. А. и Р. Е. А., двамата с адрес: с. Трекляно, общ. Трекляно, обл. Кюстендил
да предадат на ищците С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, *** и
С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ***, на осн. чл. 108 от ЗС,
владението върху описаната реална част от процесния имот.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, бул. *** и С.
Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. С. А.,
ЕГН: ********** и Р. Е. А., ЕГН: **********, двамата с адрес: с. Трекляно, общ. Трекляно,
обл. Кюстендил, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1620,00 лв. (хиляда
шестстотин и двадесет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8