№ 73
гр. Сливен, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600074 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за
проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление
за прекратяване на наказателно производство.
Образувано е по жалби от В. Д. М. от гр.Сливен, едната лично от нея, а
втората - чрез пълномощника й адв. МЛ. Д. от АК – Сливен, срещу
определение № 136/08.07.2021г., постановено по чнд № 831/2021г. на Районен
съд - Сливен, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на
адв. Б.П. от АК – Сливен против постановление на Районна прокуратура –
Сливен от 24.06.2021г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 891/2020г. на РУ на МВР - Сливен, а самото
постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно.
В жалбата на В. Д. М., депозирана лично от нея, се изразява
несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Заявява се, че за
възникналото ПТП на 03.08.2020 г. на разклона на с. Тополчане, при което
жалбоподателката лично пострадала, тя не е виновна, като разпитаните по
делото свидетели са се наговорили да оправдаят водача на другия автомобил.
Изразява се категорично несъгласие с приетото от фактическа страна, че при
управлението на автомобила си тя не е спряла на знака СТОП, като в тази
връзка се заявява, че е имало свидетел на произшествието, който би могъл да
потвърди, че тя действително е спряла. Сочи, че тя е спряла на знака, огледала
1
се е и тъй като не е имало коли нито от ляво, нито от дясно е предприела
пресичане на пътя. Твърди се, че другият водач е управлявал автомобила си с
голяма скорост и затова я е ударил отзад, при което колата й била смачкана до
неузнаваемост, а самата тя е получила увреждания по главата от удара в
предното стъкло, счупен раменен прешлен и 7 счупени ребра. Настоява се за
провеждане на повторно пълно разследване на всички факти и обстоятелства
имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса вкл. като бъде
разпитан и човекът, който е там в момента на ПТП.
В жалбата на В. Д. М., депозирана чрез пълномощника й, се изразява
несъгласие с определението на СлРС, както и с потвърденото с него
постановление за прекратяване на наказателното производство. Заявява се, че
в мотивите към атакуваното определение категорично се приема за
единствено възможен механизъм на ПТП, приет от изготвената
автотехническата експертиза и за верни единствено показанията на
свидетелите от другия лек автомобил, без въобще да са коментирани
показанията на жалбоподателката, че действително е спряла на знака „Стоп",
както и че не е издирен и разпитан сочения от нея свидетел очевидец, за
когото тя има сведения и може да го идентифицира. Автотехническата
експертиза се определя като изключително необоснована от техническа
гледна точка. Заявява се, че в огледния протокол не съществуват обективни
данни, от които да се установи дали автомобила на пострадалата е навлязъл
без да спре и с каква скорост на процесното пътно платно, тъй като липсват
негови спирачни следи. Сочи се, че има единствено данни, че той е бил
застигнат и ударен отзад, при което са настъпили установените повреди и по
двата автомобила, като в подкрепа на този механизъм са и нараняванията,
които жалбоподателката е получила от удара с глава в предно панорамно
стъкло на нейния автомобил, което се счупило, като такива наранявания
можело да се получат единствено при удар отзад, обосновава се теза, за
необходимост от изготвяне на експертиза с използване на възпроизвеждане
механизма на ПТП с помощта на компютърна симулация, както и от
извършване на следствен експеримент и компютърна симулация за
установяване мястото на удара и разположението на автомобилите преди, по
време на удара и след това. Твърди се, че неустановяването на мястото на
удара и на разположението на автомобилите след него прави безпредметна
изготвената по делото експертиза, предвид на това, че местопроизшествието е
2
било нарушено. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на СлРС,
както и на потвърденото с него постановление за прекратяване на
наказателното производство.
Жалбите са допустими, тъй като са подадени от лице имащо право на
жалба /пострадало от престъплението, за което с потвърденото постановление
наказателното производство е било прекратено/ и е депозирана в предвидения
в разпоредбата на чл.243 ал.7 от НПК срок за обжалване на акта на СлРС,
предвид констатациите в определение № 199/27.10.2021г. по чнд № 377/21г.
по описа на Окръжен съд - Сливен.
Разгледани по същество, обаче, жалбите са неоснователни.
В атакуваното определение районния съд обосновано и
законосъобразно е приел, че по делото е проведено обективно, всестранно и
пълно разследване на всички факти и обстоятелства имащи значение за
изясняване на обективната истина по казуса и в резултат на това фактическата
обстановка е била напълно изяснена.
Действително при проведеното разследване е установен по несъмнен
начин механизма на възникване и протичане на произшествието.
Според събраните писмени и гласни доказателствени материали вкл. и
заключението на изготвената автотехническа експертиза е установено
следното:
Лек автомобил Фолксваген, управляван от обв. Ж.Т. се е движил по
пътя от София за Бургас в района на отклонението за с.Тополчане със скорост
около 71 км/час. При тази скорост опасната зона за спиране е била около 50
м.
В същото време в посока от с.Тополчане към Сливен, с цел пресичане
на пътя с предимство, се е движил лек автомобил Фиат Уно, управляван от
жалбоподателката В.М.. Този автомобил не спрял на знак СТОП, а е навлязъл
в зоната на кръстовището, като скоростта му към момента на удара е била
около 37 км/час.
В момента на пресичане на СТОП-линията от автомобил Фиат Уно,
л.а. Фолксваген се е намирал на около 24 м. от мястото на удара, а в момента
на пресичане на дясната граница на платното за движение от л.а. Фиат Уно,
л.а. Фолксваген се е намирал на разстояние около 12 м. от мястото на удара.
3
При това движение на двете превозни средства е настъпил удар между
тях – съответно между челната част на л.а. Фолксваген и страничната лява
задна част на л.а. Фиат Уно. При този удар л.а. Фолксваген е продължил
движението си напред и леко наляво спрямо собствената посока, завъртайки
се около вертикалната ос, в посока обратна на часовата стрелка. Л.а. Фиат
Уно е продължил движението си при относително странично плъзгане,
завъртайки се около вертикалната ос, в посока обратна на часовата стрелка и
е напуснал платното в зоната на разделителния триъгълен остров.
В резултат на възникналия удар между превозните средства са били
причинени телесни увреждания на жалбоподателката В.М. и материални щети
по автомобилите.
Категорично е било установено, че л.а. Фиат Уно, управляван от В.М.
не е спрял на нивото на СТОП-линията, както и на нивото на дясната
граница на платното за движение. М. е имала техническата възможност да
предотврати ПТП, като спре на СТОП-линията и на нивото на дясната
граница на платното за движение по пътя с предимство като пропусне
движещия се по пътя с предимство л.а. Фолксваген, управляван от обв. Ж.Т..
Последният не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при
скоростта на движение на управлявания от него автомобил, като е налице
навлизане на л.а. Фиат Уно в опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген
спрямо момента на пресичане на дясната граница на платното при скорост на
движение на този автомобил и при 60 км/час.
Правилно районният съд е констатирал, че обв. Т. не е могъл по
никакъв начин да предотврати настъпилото ПТП, тъй като пострадалата М. е
навлязла в кръстовището пренебрегвайки знака СТОП, който я е задължавал
да спре за да пропусне движещия се по главния път л.а. управляван от
обвиняемия.
Коментирано е и обстоятелството, че обвиняемият от своя страна също
е допуснал нарушение на правилата за движение, тъй като се е движил с
превишена скорост от 71 км/час, а в района на този разклон има ограничение
от 60 км/час, но същевременно е посочено, че даже при тази скорост той не
би могъл да предотврати ПТП. Действително безопасната скорост, при която
той би могъл да предотврати ПТП чрез спиране е много под 60 км/час с оглед
на установеното и изчисленото, че опасната му зона за спиране при
4
разрешената скорост е 39 м., което е наистина е доста повече от изчисленото
разстояние до мястото на удара – 12 м. при навлизането на л.а. Фиат Уно на
платното за движение и 24 м. при пресичане на СТОП-линията.
Районният съд задълбочено е обсъдил наведените оплаквания и
възражения в жалбата, с която е бил сезиран и обосновано ги е отхвърлил
като неоснователни.
Правилно е посочено в атакуваното опредселение, че според
показанията на возещите се в л.а. управляван от обвиняемия свидетели
Желязкова и Стоянова, пострадалата въобще не е направила опит да спре
преди навлизането си на пътя с предимство, а напротив - опитала се е да
ускори скоростта си. Това действително обосновава извод, че при
навлизането на пътя с предимство тя въобще не е възприела идващия
автомобил, а едва когато е навлязла в платното го е видяла и се е опитала да
избегне удара с увеличаване на скоростта.
Правилно е преценено, че обвиняемият е възприел другия автомобил
още преди последният да навлезе на главния път, но е преценил, че ще спре
на СТОП-линията, като е предполагал, че водача го е видял. Действително
според вещото лице изготвило автотехническата експертиза, ако в този
момент обвиняемият бе предприел спиране, не би настъпило ПТП, тъй като
другият автомобил през това време би пресякъл пътя с предимство.
Във връзка с последното настоящата инстанция споделя тезата на
районния съд, че обвиняемият нито е могъл нито е бил длъжен да
предположи, че водачът на другия автомобил няма да спре на знак СТОП. За
него опасността възниква не от момента, в който другият автомобил пресича
СТОП-линията, а от момента на навлизане на този автомобила в лентата му за
движение. В този момент, обаче, ударът между двете превозни средства е
непредотвратим дори и при скорост на движение на л.а. Фолксваген от 60
км/час.
Неоснователни са възраженията в жалбата депозирана лично от В.М.
относно приетото за установено от фактическа страна и в частност относно
обстоятелството дали тя е спряла на знак СТОП преди да предприеми
пресичане на главния път.
В жалбата се излагат твърдения за случилото си преди и по време на
произшествието, а именно, че жалбоподателката е спряла на знак СТОП,
5
огледала се и е предприела пресичане на главния път, тъй като в нито едва от
двете посоки не е имало автомобили, а впоследствие е била връхлетяна от
движещия се с изключително висока скорост лек автомобил, управляван от
обвиняемия. В тази връзка се сочи, че е имало свидетел очевидец на
случилото се, но същият не се конкретизира нито с имена, нито с адрес за
евентуално призоваване.
Събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства,
вкл. и заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза по категоричен начин установяват, че жалбоподателката не е
спряла на СТОП-линията, нито на линията на дясната граница на пътното
платно и е навлязла на главния път, независимо, че по него се е движил лекия
автомобил управляван от обвиняемия. Пътната обстановка е била такава, че
не е възпрепятствала своевременното възприемане на този автомобил от
страна на жалбоподателката. Според вещото лице, което основава
заключението си предимно на обективни данни и находките от протокола за
оглед на местопроизшествието, движението на л.а. Фиат Уно е
равноускорително при условия на спиране на СТОП-линията. Изчисленото в
този случай ускорение от 4,30 м/сек на квадрат, обаче, е технически
невъзможно и това обосновава извода му, че автомобилът е навлязъл в зоната
на кръстовището без да спре на СТОП-линията.
Неоснователни са и възраженията в жалбата на пълномощника на
пострадалата по отношение на заключението на вещото лице изготвила
автотехническата експертиза, както и направените в тази връзка
доказателствени искания.
Настоящата инстанция не споделя преценката в тази жалба за
необоснованост на заключението на вещото лице от техническа гледна точка.
Не следва да се приеме за основателно и твърдението за липса на обективни
данни, въз основа на които е изготвено това заключение, доколкото видно от
съдържанието на последното, същото се основа преди всичко и основно на
установеното при огледа на местопроизшествието и описаното в съответния
протокол от това процесуално-следствено действие. Действително там няма
описани спирачни следи, но са описани други следи, на които в много голяма
степен и обективно се основават изводите на експерта. В тази връзка е
неоснователно искане за извършване на компютърна симулация, доколкото
6
вещото лице е използвало необходимите програми и методики /включващи и
елементи на симулация/, които по достатъчно убедителен и достоверен начин
са довели до изясняването на механизма на възникване и протичане на
произшествието. Що се отнася до искането за извършване на следствен
експеримент, това обективно е невъзможно по обясними причини – мястото
на произшествието вече не съществува във вида, в който е било на
03.08.2020г., тъй като към настоящия момент там вече има изградено и
функционира кръгово кръстовище.
Въз основа на горните констатации, окръжният съд стигна до извода,
че атакуваното определение на Районен съд – Сливен е правилно, обосновано
и законосъобразно.
Поради изложените съображения следва да бъде потвърдено
определението на СлРС, с което с което е оставена без уважение като
неоснователна жалбата на адв. Б.П. от АК – Сливен против постановление на
Районна прокуратура – Сливен от 24.06.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 891/2020г. на РУ
на МВР - Сливен, а самото постановление е потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради липса на основания налагащи отмяната му.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 136/08.07.2021г., постановено по
чнд № 831/2021г. на Районен съд – Сливен.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7