РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АССА ПЛАСТ“ ООД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адвокат Н., против Решение №
261595 от 28.05.2021 г., постановено по гр. дело № 7682 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г., в частта, с която е допусната поправка на основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ на вписаното в трудовата книжка на ищеца С. А. М., ЕГН:
**********, основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като
вместо посоченото такова по чл. 328, т. 1, т. 12 КТ е постановено като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, осъден е жалбоподателят да заплати на С. А. М. сумата в размер
на 950,67 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, дължимо за
периода 20.05.2020 г. – 20.06.2020 г. за оставане без работа при уволнение
поради намаляване обема на работата, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане, както и сумата 194,45 лв. – разноски, сторени в
рамките на обезпечителното производство, съобразно уважената част от
1
исковите претенции, осъден е жалбоподателят да заплати на адвокат С.П. М.
сума в размер на 1491,67 лв., представляваща адвокатски хонорар за
предоставена процесуална защита и съдействие на ищеца С. А. М. на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пловдив сума в размер от 350
лв., представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за
изготвянето на съдебносчетоводна експертиза.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
решението в посочената част. Жалбоподателят счита, че с иска по чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ се цели правна промяна – поправка на основанието за уволнението,
вписано в трудовата книжка или други документи, когато е неправилно или
неточно изписано, като се иска вписването на правилното основание.
Поддържа, че при липса на предявен иск за установяване на незаконност на
уволнението съдът няма правомощието да преценява осъществен ли е
фактическият състав на посоченото в заповедта уволнителното основание. На
следващо място, жалбоподателят оспорва изводите на съда, че не е
осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както и че
намаляването на оборотите на дружеството през м. март – април 2020 г.
следва да се окачестви на намаляване обема на работа по смисъла на чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ. Сочи, че неоснователността на иска за поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка, обуславя неоснователност на иска
по чл. 222, ал. 1 КТ. Поддържа, че по делото не са представени доказателства,
обосноваващи наличие на материална затрудненост по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА, както и че неправилно съдът не е взел предвид доказателствата,
опровергаващи приложението на посочената разпоредба. Искането към
въззивния съд е за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и
постановяване на друг по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от С. А. М., чрез пълномощника му адвокат М., в отговора се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за
отхвърлянето и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем
съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,
което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 от ГПК вр. чл. 269 ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, настоящата съдебна инстанция приема следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
С. А. М. против „АССА ПЛАСТ“ ООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 220, ал.1 КТ и чл. 224,
ал. 1 КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за
прекратяване на трудовия договор, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 950,67 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за периода 20.05.2020 г. – 20.06.2020 г., сумата от 950, 67 лв. –
обезщетение за неспазен срок на предизвестието, както и сумата от 342,24 лв.
- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни през 2020 г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата
молба до окончателното им плащане. В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен трудов договор, който бил прекратен едностранно от
работодателя с едномесечно предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
– поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения.
Това основание било вписано и в трудовата книжка на ищеца. Същият
поддържа в исковата си молба, че така вписаното основание е неправилно,
като излага доводи, че действителното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е намаляването на обема на работа в
предприятието на ответното дружество, а в условията на евентуалност –
съкращаване на щата. Счита, че с оглед действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от един месец. Твърди още, че ответникът
не спазил уговорения между страните срок на предизвестието, като посочва,
3
че съобразно сключения между тях трудов договор срокът на предизвестието
бил шестдесет дни, а работодателят му предоставил тридесетдневно
предизвестие. Навежда и твърдения, че ответникът не му платил дължимото
обезщетение за седем дни неизползван платен годишен отпуск през
календарната 2020 г. при прекратяване на трудовото правоотношение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „АССА ПЛАСТ” ООД.
От фактическа страна по делото не се спори, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че между страните е възникнало трудово
правоотношение въз основа сключен трудов договор № 102 от 06.08.2018 г. В
чл. VI от договора страните са уговорили срок на предизвестие за
прекратяването му 60 дни. На 20.04.2020 г. на ищеца е отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. По делото
е представена Заповед № 44 от 20.05.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано
от 20.05.2020 г., в която като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение се сочи обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите задължения.
От приетото по делото пред първата инстанция заключение по
изготвената съдебносчетоводна експертиза се установява, че последно
полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец възлиза на сумата от 950,67 лв. На същата сума възлизат обезщетенията
по чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ. Вещото лице е изчислило, че
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 8 работни дни за 2020 г. е в размер на
380,27 лв. От заключението се установява още, че реализираните обороти от
ответното дружество за периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г. са в размер на
879483,34 лв. с ДДС, като разбити помесечно са, както следва: януари –
204500 лв., февруари – 204250 лв., март – 167650 лв., април – 109 666,67 лв. и
май – 193 416,67 лв.
От представеното по делото платежно нареждане е видно, че на
27.08.2020 г. ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сума в размер
от 1192,74 лв. Като основание за превода в нареждането е посочено
„обезщетение неспазено предизвестие; обезщетение за неползван отпуск“.
4
В хода на производството пред първата инстанция е извършена
констатация в трудовата книжка на ищеца, като е констатирано, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на 20.05.2020
г. с вписано основание за прекратяване чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а следващото
вписано правоотношение е между ищеца и „ФУТБОЛ РАДАР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД от дата 28.07.2020 г. Посочените обстоятелства не са оспорени от
страните.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният съд
направи следните правни изводи:
В настоящия случай страните по делото не спорят относно
обстоятелството, че между тях е съществувало трудово правоотношение и то
е прекратено по инициатива на работодателя с предизвестие. Ищецът оспорва
като неправилно само основанието за уволнение, вписано в трудовата му
книжка. В чл. 328 КТ са предвидени различни хипотези на едностранно
прекратяване на трудовия договор от работодателя. Уволнението на всички
основания, визирани в тази разпоредба, се извършва след отправяне на
писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, като съгласно
разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовият договор се счита за
прекратен с изтичането на срока на предизвестието. Работодателят трябва да
определи кое от основанията да приложи в съответствие с фактите от
действителността и това е едно от изискванията за законно упражняване на
правото на уволнение, подлежащо на съдебен контрол, и основен предмет на
разглеждане по делата по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 ГПК за поправяне на основанието за уволнението, вписано в
трудовата книжка на работника, се оспорва единствено вписаното в трудовата
книжка основание за прекратяване на трудовия договор (член, алинея, точка и
буква от КТ) с твърдения, че не то е действително осъщественото. Този иск
не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна.
Предявяването му предполага, че работникът не оспорва законността на
уволнението си. Основателни в тази връзка се явяват изложените във
въззивната жалба съображения, че обстоятелствата, на които ищецът основава
иска си, биха били относими в производството по иска за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, какъвто в случая не е предявен. Именно в това производство се
5
извършва проверка налице ли са елементите от фактическия състав на
съответното прекратително основание. Важно е да се отбележи още, че в
производството по иска за поправяне на основанието за уволнение не се
установяват правните възможности, при които страните по трудовото
правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха могли да
прекратят трудовото правоотношение, а правната квалификация на
действителното основание, при което това е сторено (така Решение № 193 от
16.07.2014 г. по гр. д. № 5948/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). В случая трудовото
правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя с
изтичане на дадения с предизвестието до ищеца срок. В предизвестието като
документ, обективиращ волеизявлението на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение, като основание за това е посочено „поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения“. Това
уволнително основание намира правната си квалификация в разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Тази правна квалификация е отразена и в трудовата
книжка на ищеца, т.е. не е налице несъответствие между вписаното в
трудовата книжка основание за уволнение и това, при което то е сторено. По
изложените съображения съдът намира предявения иск за поправяне на
основанието за уволнение за неоснователен.
С оглед извода на съда за неоснователност на главния иск, отхвърлена
следва да бъде и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, дължимо за периода 20.05.2020 г. –
20.06.2020 г., за оставането му без работа при уволнение поради намаляване
обема на работата, тъй като такова обезщетение не се дължи от работодателя
при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
12 КТ.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за основателна, което налага отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени. В останалата част, с която е
осъдено ответното дружество да заплати сума в размер от 90,67 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за седем дни през 2020 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане, отхвърлени са предявените от ищеца искове с
6
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сума в размер от 950,67
лв. и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на разликата от 90,67
лв. до пълния претендиран размер от 342,24 лв., както и е осъден последният
да заплати на ответника сумата от 16,65 лв. – разноски, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Като законна последица от изменението на обжалваното решение,
присъдените разноски също следва да бъдат ревизирани. При този изход на
спора пред настоящата инстанция на ответника съразмерно на отхвърлената
част от претенциите следва да бъде присъдена допълнително сумата от 287,51
лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на адвокат М. сума за разликата над 591,67 лв. до 1491,67 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, в частта, с която същият е осъден да
заплати на ищеца сума за разликата над 114,40 лв. до 194,45 лв. – разноски,
сторени в рамките на обезпечителното производство, както и в частта, с която
е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив сума за разликата над 175 лв. до 300 лв. – държавна такса и разноски
за изготвянето на съдебносчетоводна експертиза. Неоснователни са
наведените във въззивната жалба доводи, че не са били налице основанията за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение
на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на
чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на
някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Според настоящия
състав на съда в случая са налице предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и
7
е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (така Определение
№708/05.11.2015 г. по дело № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Определение
№442/28.06.2019 г. по дело № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.).
С оглед изхода на делото по съществото на правния спор за въззивната
инстанция разноски се следват само на ответното дружество. Същото
претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв. и за внесена държавна такса в размер на 66,63 лв. По реда на чл. 78, ал. 5
ГПК жалбоподателят е въвел възражение за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да бъде разгледано.
Предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и с оглед
обема на извършените процесуални действия и броя на проведените открити
съдебни заседания пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав
намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено
до минимума съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, който в случая на основание чл. 2, ал. 5, вр.
чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба възлиза на 900 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261595 от 28.05.2021 г., постановено по гр. дело
№ 7682 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е допусната
поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца С. А. М., ЕГН:
**********, основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като
вместо посоченото такова по чл. 328, т. 1, т. 12 КТ е постановено като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, в частта, с която „АССА ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на С. А. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 950,67
лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, дължимо за периода
20.05.2020 г. – 20.06.2020 г. за оставане без работа при уволнение поради
намаляване обема на работата, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане, както и сума за разликата над 114,40 лв. до
194,45 лв., представляваща разноски, сторени в рамките на обезпечителното
производство, в частта, с която „АССА ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на адв. С.П. М., АК- Пловдив, личен номер ***, сума за
8
разликата над 591,67 лв. до 1491,67 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
в частта, с която „АССА ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********, е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив
сума за разликата над 175 лв. до 300 лв. – държавна такса и разноски за
изготвянето на съдебносчетоводна експертиза, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. М., ЕГН: **********, искове за
допускане поправка на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ на вписаното в
трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, като вместо посоченото такова по чл. 328, т. 1, т. 12 КТ като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, и за осъждане на „АССА ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********, да
му заплати сумата в размер на 950,67 лв., представляваща обезщетение,
дължимо за периода 20.05.2020 г. – 20.06.2020 г., за оставане без работа при
уволнение поради намаляване обема на работата, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261595 от 28.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 7682 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която „АССА
ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на адв. С.П. М., АК-
Пловдив, личен номер ***, сумата от 591,67 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред първата инстанция, на С. А. М., ЕГН:
**********, сумата от 114,40 лв., представляваща разноски, сторени в
рамките на обезпечителното производство, както и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 175 лв. – държавна
такса и разноски за изготвянето на съдебносчетоводна експертиза.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН: **********, да заплати на „АССА ПЛАСТ“
ООД, ЕИК: *********, сумата от 287,51 лв. – допълнително разноски за
производството пред първата инстанция, и сумата от 966,63 лв. – разноски за
производството пред въззивната инстанция.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10