№ 97
гр. Пазарджик, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.
Членове:Александър Люб. Александров
Д. Б. Бишуров
при участието на секретаря Ванина М. Иванова
в присъствието на прокурора Г. Н. К.
като разгледа докладваното от Д. Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255200600347 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 4 от 16.01.2025 година, постановена по НОХД №
667/2024г., Пазарджишкият районен съд е признал подс. М. В. С., ЕГН
********** за виновен в това, че на 13.05.2023 г., в с.С., обл.Пазарджик, е
причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Д. А. М. от
с.С., обл.Пазарджик - лека телесна повреда, изразяваща се в
*****************, *******, причинили му болка и страдание и на Д. В. Н.
от с.С., обл.Пазарджик - лека телесна повреда, изразяваща се в *************
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.131,
ал.1, т.4, вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на
лишаване от свобода за срок от девет месеца, а на основание чл.304 от НПК го
признал за невиновен и оправдал деянието да е извършено по хулигански
подбуди, по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Признал е подс. М. В. С. за виновен и в това, че на 13.05.2023 г., в с.С.,
обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на Д. А. М. от с.С., обл.Пазарджик с
думите: „******, *******, *************“ и с действия – нанасяйки му
1
побой, като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й,
поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК го
осъдил на лишаване от свобода за срок от девет месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК определил и наложил едно общо най-
тежко наказание на подсъдимия М. В. С. в размер на девет месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години, като възложил възпитателната работа с условно осъдения на
наблюдателна комисия при Община Септември.
Осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик и в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик,
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. Ч. Ч. от
ПзАК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия, с която се
иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава. Сочи
се, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на закона и е
необоснована. Заявява се, че подадената бланкетна въззивна жалба ще бъде
допълнена след изготвяне на мотивите към нея, но по делото не са постъпили
допълнителни писмени изложения по реда на чл.320, ал.4 от НПК. Не се
правят доказателствени искания.
Против въззивната жалба не е подавано възражение от страна на
прокурора, частните обвинители и техния повереник.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а обжалваната присъда да се потвърди като правилна и
законосъобразна.
Частните обвинители Д. Н. и Д. М. се явяват в съдебно заседание.
Повереникът на частните обвинители оспорва въззивната жалба, като пледира
присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание заедно със своя надлежно
2
упълномощен защитник, който поддържа въззивната жалба, като пледира за
постановяване на нова оправдателна присъда. Излага подробни съображения в
тази насока. Акцентира на това, че съдът е тълкувал превратно събраните по
делото доказателства и неправилно ги е оценил. Неправилно е била дадена
вяра на показанията на пострадалите, т.к. те били опровергани от показанията
на св.П., както и от аудиозаписа на телефонно повикване за инцидента към
тел.112. Заявява, че двете обвинения против подсъдимия останали недоказани,
а ако въобще е имало извършени някакви престъпления, то те не били от общ
характер и се преследвали по тъжба на пострадалия.
В съдебно заседание никоя от страните не прави искане за събиране на
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, макар и не по
съображенията изложени в нея.
Обжалваният съдебен акт следва да се отмени.
Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които не могат да се санират от настоящия състав.
Подсъдимият М. С. е предаден на съд по обвинение за извършени от
него, при условията на реална съвкупност, две престъпления. Както в ДП, така
и с внесения в съда ОА, той е обвинен, както следва:
1. За това, че на 13.05.2023 г. в с.С., обл.Пазарджик, по хулигански
подбуди, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Д.
А. М. от с.С., обл.Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в
*********************, *******, причинили му болка и страдание и на Д. В.
Н. от с.С., обл.Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в
************* извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК;
3
2. За това, че на 13.05.2023 г. в с.С., обл.Пазарджик, се е заканил с
убийство на Д. А. М. от с.С., обл.Пазарджик с думите: „******, *******,
************, ***********“ и с действия – нанасяйки му побой, като
заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й - престъпление
по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК.
При така формулираните обвинения Пазарджишкият окръжен съд
намира, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на
подсъдимия, който е лишен от възможността ясно и недвусмислено да научи
за какви точно престъпления е предаден на съд, както и конкретни фактически
положения, очертаващи от обективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, респ. да организира адекватно своята
защита.
Това е така, защото обвинителният акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, при което се явява негоден обвинителен инструмент.
Относно престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 и
ал.2 от НК, дефектът на ОА се изразява в следното:
Първо трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че няма спор в
правната теория и съдебната практика, че телесната повреда на повече от едно
лице е самостоятелно престъпление, а не механичен сбор от две или повече
отделни престъпления, които да се преследват и наказват самостоятелно.
Квалифициращият елемент от обективна страна е причиняването на телесни
повреди на повече от едно лице едновременно или с отделни деяния,
решението за които е взето предварително, по време на първото деяние или
непосредствено след него. При това положение, ако на пострадалите са
причинени различни по степен на увреждане телесни повреди, извършеното
следва да се квалифицира като едно престъпление с оглед на по-тежкия
резултат /Виж. Александър Стойнов, Наказателно право, Особена част, Сиела,
2003 г., стр. 97- 98, както и Решение № 247 от 28.11.2017 г. по н.д. № 880/2017
г., І н.о. на ВКС, Решение № 419 от 26.10.2011 г. по н. д. № 2096/2011 г., І н. о.
на ВКС, Решение № 329 от 03.07.2012 г. по н. д. № 982/2012 г. на ВКС/. Обект
на престъпно посегателство е здравето на по-широк кръг лица, поради което
то е престъпление с множество пострадали. Тези обстоятелства определят
степента на неговата обществена опасност и предпоставят нормативно
4
определената му суверенност в системата на телесните повреди, изключваща
приложението на правилата на идеалната и реалната съвкупност. Иначе
казано, при причиняване на телесни повреди на повече от едно лице, които са
различни по вид и характер /тежка и/или средна и/или леки/, правната
квалификация на деянието следа да бъде съобразена с оглед на най-тежкия
обективно настъпил резултат.
В конкретния казус подсъдимият е обвинен, че е причинил телесна
повреда на повече от едно лице, а именно на Д. А. М. - лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание и на Д. В.
Н. - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Несъмнено е, че на двамата пострадали, според обвинението, са били
причинени различни по степен леки телесни повреди. В същото време, при
квалифициране на това престъпление и по-специално относно
квалифициращия признак по т.4 на чл.131, ал.1 от НК, прокурорът го е
привързал едновременно към чл.130, ал.1 и към чл.130, ал.2 от НК, вместо да
го квалифицира само във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като по-тежък вредоносен
резултат. С така дадената правна квалификация, привлеченият към
наказателна отговорност е лишен от възможност да научи за какво точно
престъпление е предаден на съд и за кое точно престъпление се иска да бъде
наказан. Това пък е така, защото ако извършеното престъпление е по чл. 131,
ал.1, т.4 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, то за него се предвижда наказание до три
години лишаване от свобода, а ако е престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 във вр. с
чл.130, ал.2 от НК, то за него се предвижда наказание до една година
лишаване от свобода или пробация. Иначе казано, при наличие на различна
наказуемост за двете причинени, различни по степен и характер леки телесни
повреди, е било безусловно необходимо правната квалификация на деянието
да бъде такава, че недвусмислено да дава яснота на предадения на съд, с
наказанието, предвидено за коя от двете повреди, следва да бъде наказан. В
конкретния казус това не е сторено.
Относно престъплението по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, дефектът на
ОА се изразява в следното:
Според това обвинение, подсъдимият се е заканил с убийство на Д. М. с
конкретно цитирани думи, но и с действия – нанасяйки му побой. Дори да
5
оставим настрана обстоятелството, че за нанесения побой над М. прокурорът
е повдигнал горекоментираното обвинение по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 от НК,
след което за същия този нанесен побой иска осъждане на лицето и за
престъпление закана с убийство, т.е. иска осъждане два пъти за едно и също,
което е недопустимо. Това разбира се би било поправимо от съда, посредством
частично оправдаване по обвинението по чл.144, ал.3 от НК и изключване от
него на нанесения побой като елемент от изпълнителното деяние. По-
същественото в случая е друго и то е това, че никъде в ОА /обстоятелствена и
заключителна част/ прокурорът по никакъв начин не е описал и не става ясно
как с нанесения от подсъдимия над М. побой е била обективирана закана и то
с убийство, респ. как една такава закана е „възбудила“ основателен страх за
осъществяването й. С това за пореден път е било накърнено правото на защита
на предадения на съд.
Съгласно постоянната практика на ВКС, без пълното фактическо и
юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното
производство, правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е
гарантирано, така както изисква НПК.
Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т. д. №
2/2002г. на ОСНК, обвинителният акт определя предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като
по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай обвинителният акт не е годен да сложи началото на
съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна
възможност на подсъдимия да организира защитата си, както по фактите, така
и по правната квалификация. Липсата на пълнота и яснота при формулиране
на обвинението го лишава от възможността да разбере в какво престъпление е
обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу него.
Недостатъчно точната и ясна формулировка на прокурорския акт поражда
съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за
фактическата и правната рамка на повдигнатото обвинение. Правото на
подсъдимия да узнае всички факти на обвинението, правната квалификация
на престъплението и доказателствата, на които то се основава, е накърнено.
Това нарушава правото му на защита, което е отстранимо съществено
6
нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните.
Районен съд - Пазарджик не е констатирал горните пороци в
обвинителния акт и не е изпълнил задължението си да прекрати съдебното
производство, респ. да върне делото на прокурора за отстраняването им.
Допуснатите в първата фаза на наказателното производство съществени
процесуални нарушения са намерили проекция и в съдебния акт на
първоинстанционния съд.
С обжалваната присъда по пункт І подсъдимият е бил признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.130, ал.1 и
ал.2 от НК, което е недопустимо и за което съображения бяха изложени по-
горе. Още повече, че от мотивите към първоинстанционната присъда не може
да се изведе недвусмислено волята на съда относно това кое от двете
наказания - по чл.130 ал.1 от НК или по чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.131,
ал.1, т.4 от НК е съобразявал, когато е определял и индивидуализирал
наказанието за това престъпление. На стр. 19, абз. 2-ри от мотивите, съдът е
посочил, че откроява сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия деяние по чл.131, ал.1, т.4, вр. с чл.130, ал.1 от
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Веднага след това обаче, на същата страница в абз. 6-ти е заявил, че при
условията на чл.54 от НК определя наказание на подсъдимия за деянието по
чл.131, ал.1, т.4, вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК в размер на девет месеца
лишаване от свобода, като отново не може да се разбере по коя от двете
алинеи е съобразявал наказанието преди неговото отмерване. Само това е
достатъчно основание за отмяна на присъдата, но то не е единственото.
Пак с обжалваната присъда, но по пункт ІІ, подсъдимият е бил признат
за виновен и осъден за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, а именно
за закана с убийство над М., отправена както с думи, така и с действия –
„нанасяйки му побой“. Практически за престъпната деятелност на
подсъдимия, свързана с нанесения побой над М., той е бил наказан два пъти –
веднъж за причинена лека телесна повреда и втори път за закана с убийство.
Според настоящия съдебен състав, с фактът на нанесения побой над М.
подсъдимият не е извършил в условията на идеална съвкупност горните две
престъпления, а първостепенни съд го е осъдил практически при наличие на
привидна идеална съвкупност. Това е така, защото с факта на нанасянето на
7
побой принципно би могло в условията на идеална съвкупност да се извършат
горните две престъпления – причиняване на телесна повреда и закана с
убийство, но само ако фактическите данни за механизма на побоя,
обективират и отправена закана с убийство. По подобие на прокурора обаче, в
мотивите към присъдата съдът по никакъв начин не е посочил как точно, т.е. с
кое свое действие по нанасянето на побой, подсъдимият е обективирал и
закана, и то не каква да е, а с убийство. Последното пък се приравнява на
липса на мотиви, което също е абсолютно основание за отмяна на присъдата,
но и с него основанията не се изчерпват.
Извън казаното до тук, производството пред първоинстанционния съд е
започнало и приключило с процесуални нарушения, допуснати от момента на
проведеното разпоредително заседание, които не са били санирани до
момента на постановяване на присъдата.
Така например след даване ход на делото и преди провеждането на Р.З.,
съдът е снел самоличността и разяснил правата на подсъдимия. Веднага след
това е снел самоличността на двамата пострадали, докладвал е молбите им за
конституиране като граждански ищци и частни обвинители, а след вземането
на становищата на страните, се е произнесъл по молбите им, конституирайки
ги като частни обвинители и отказвайки да приеме за съвместно разглеждане
предявените граждански искове.
Не може да не направи силно впечатление, че в това заседание съдът не
е разяснил правата на пострадалите, съобразно императивното изискване на
чл.274, ал.1 и ал.2 от НПК. Правата на пострадалите, респ. частните
обвинители не са били разяснени и в следващото съдебно заседание, когато е
започнало разглеждане на делото по общия ред и когато двамата са били
разпитани в качеството на свидетели. Нещо повече, те дори не са били
предупредени от съда за наказателната отговорност, която носят в случай на
лъжесвидетелстване. В обобщение следва да се каже, че в нито един момент
до постановяване на присъдата, правата на пострадалите са им били
разяснени.
Безспорно е, че ефективното упражняване на процесуалните права на
участниците в наказателното производство може да бъде реално гарантирано,
само ако съдебните органи, упражняващи функции по ръководството на
процеса, ги информират за процесуалните възможности, свързани с
8
обезпечаване на защитата на техните права и законни интереси. Принципното
положение е, че съдът е длъжен не само да разясни на гражданите, които имат
право да участват в производството, техните процесуални права, но и да им
даде възможност за ефективното им упражняване. Тези задължения на съда в
наказателното производство изрично се подчертават и спрямо пострадалите от
престъплението в чл. 15, ал.4 от НПК, като допълнително се детайлизират в
чл.74 и особено в чл.75, чл. 76 до чл. 79, чл. 84 и сл. НПК. Това включва и
правото да се обжалва отказът по чл. 248, ал. 2 НПК, и правото на отводи
по чл. 274, ал. 1 НПК.
Обстоятелството, че в производството пострадалият е бил процесуално
представляван от повереник, както е и в настоящия казус, не освобождава
съда от задължението му да разясни правата на пострадалите лица, т.к.
повереникът не е самостоятелна страна в съдебното производство /чл. 253 от
НПК/, поради което не разполага с правата на страните в него. Съгласно чл.
100, ал. 3 от НПК по отношение на повереника са приложими ограничен кръг
норми, касаещи статута на защитника в наказателния процес. Повереникът
черпи своите права от процесуалните права на своя доверител. Но именно на
пострадалото лице съдът има задължението да разясни правата, както и да
осигури възможност за ефективното им реализиране. Така, като не е изпълнил
това си задължение, първоинстанционният съд съществено е нарушил
процесуалните изисквания, с като е ограничил правата на конституираните
частни обвинители, който са участвали в съдебното заседание.
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила е от
категорията на абсолютните такива и е обхванато от разпоредбата на чл.348,
ал.3, т.1, във вр. с чл.335, ал.2 от НПК. Това нарушение принципно може да
бъде отстранено с разглеждане на делото отново от стадия на
разпоредителното заседание, с каквато процесуална възможност настоящата
инстанция не разполага.
Следващото процесуално нарушение допуснато от първостепенния съд
се изразява в това, че по делото не е било проведено законосъобразно
разпоредително заседание.
Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са разписани
в Глава ХІХ от НПК и те следва стриктно да се спазват. В настоящия казус се
констатира, че съдът е спазил разписаното в чл.247 - чл. 247г от НПК, но е
9
пропуснал да изпълни съществена част от разписаните в чл.248 от
НПК изисквания, а именно да даде собствена оценка и отговор на въпросите,
които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно и точно заяви
становището си по тях, като освен мотивирано, това становище следва и да е
обективирано в съдебен акт - определение. Видно от съдебен протокол №
933/04.07.2024г. за проведеното РЗ по делото, след като е дал възможност на
страните да изразят становище по въпросите по чл. 248 от НПК, съдът не е
изразил, становище по тези въпроси, което да обективира в съдебен акт –
определение. На стр.4 от протокола съдът е започнал да обсъжда въпросите,
като на стр.5 е стигнал до там, че в крайна сметка делото следва да се разгледа
по общия ред, в открито съдебно заседание, с призоваване на лицата,
посочени в ОА. Веднага след това съдът е казал, че поради предстоящата
съдебна ваканция е в невъзможност да спази едномесечния срок за насрочване
и разглеждане на делото по общия ред, поради което ще го насрочи в по-дълъг
срок. Непосредствено след това, с протоколно определение е насрочил делото
за разглеждане на конкретна дата и с това съдебното заседание е приключило.
При тази процесуална дейност на съда може да се каже, че обсъждайки
въпросите по чл.248 от НПК той е започнал да излага мотиви за определение,
но на практика не е постановил такова, защото няма диспозитив във връзка с
обсъжданите въпроси. Освен, че няма диспозитив, на страните не е бил
предоставен и срок за обжалване и/или протестиране на решението на съда по
въпросите по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, а нормата на чл.249, ал.3 от НПК
императивно разписва, че определението /което в случая изобщо липсва/
по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и
втора.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че
провеждането на разпоредително заседание по изискуемия се в НПК ред и
правила има много важно значение за целия ход на процеса. Изхождайки от
придаденото в закона значение на разпоредителното заседание и
квалифицирането му като задължителен стадий в наказателното производство,
непровеждането му по разписаните в НПК правила, следва да се счита за
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, без да е нужно да се
изследва дали и до каква степен това нарушение се е отразило на правата на
страните в процеса. Липсата на оценка на съда по въпросите по чл.248 от НПК
и недаването на възможност за обжалване и протестиране на решението по
10
два от подлежащите на обсъждане въпроси е довело до нарушение на правата
на всички страни в процеса.
С оглед на всичко казано до тук и предвид допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, са налице основания за
отмяна на присъдата на Районен съд-Пазарджик и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, от стадия
„Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание“.
В хода на предстоящото разпоредително заседание следва да се
изпълнят дадените по-горе указания.
Поради наличието на процесуални нарушения не следва да се обсъждат
доводите в жалбата, касаещи съществото на правния спор.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр.
чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 4 от 16.01.2025г., постановена по НОХД №
667/2024г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Пазарджик от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
На осн. чл.340, ал.2, пр.2 от НПК, решението да се съобщи на страните
по реда на чл.178 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11