РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 10062/14.03.2021г. от Д. К. Д., ЕГН ********** и М. Н. Б.
ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Т.Т.,
първият в качеството му на длъжник, а втората като съпруга на длъжника, против
действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество по изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС-единственото им жилище, върху
които е наложена възбрана. М. Н. Б. навежда още и оплакване, че не е уведомявана и е
лишена от процесуални права по смисъла на Глава 44 от ГПК. Двамата жалбоподатели
излагат, че са изключително стресирани от факта ,че може незаконосъобразно да се окажат
на улицата, а имат и малолетен син, като бъде продаден общия им апартамент за дълг на
съпруга ,без да е уведомена съпругата и без каквито и да е вписвания в Сл. по вписванията
срещу нея.
Молят се да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени обжалваните
действия на ДСИ при СИС към ВРС-насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество и налагане на възбрана върху същото. Претендират за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя КР.
СТ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, чрез адв.
Б.Т., с които оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Към датата на налагане на
1
възбраната длъжникът е бил собственик на два жилищни имота-този, находящ се в гр.
Варна, „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и този, находящ се в гр. Варна, ул. „***“, № *, ет. *, ап. *,
така че са неоснователни оплакванията ,че жилището, в което живее семейството е
единствено за тях. За образуваното изп.д-. № 20183110407090 и № 20183110407095 и
наложената възбрана съпругата на длъжника е била надлежно уведомена от ДСИ и не е
възразила за несеквестируемост.
Моли се жалбата против действията на ДСИ по изп.д. № 20183110407090 на ДС да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
ЧСИ е изложил мотивите си по обжалваните действия, по реда на чл. 436, ал. 3 от
ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. Към датата на възбраната по изп.д. на
29.05.2018г. длъжникът е имал второ жилище, това находящо се в гр. Варна, ул. „**“, № *,
ар. *. Това жилище длъжникът е продал на 05.06.2019г. Не е извършван опис и
принудително изпълнение.
В жалба вх. № 8655/21.04.2021г. от М. Н. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Т.Т., против действията на ДСИ, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество по изп.д. № 20183110407095
на СИС при ВРС-единственото жилище на семейството, придобито при условията на СИО,
върху което е наложена възбрана, подадена в качеството й на съпруга на длъжника по
изпълнението Д. К. Д.. За това разбрала от получената от съпруга й съобщение за насрочен
на 21.04.2021г. опис на имота. М. Н. Б. навежда оплакване, че не е уведомявана и е лишена
от процесуални права по смисъла на Глава 44 от ГПК, в нарушение на разпоредбите на чл.
502 и чл. 503 от ГПК. Жалбоподателката излага, че е изключително стресирана от факта ,че
може незаконосъобразно семейството да се окаже на улицата, а имат и малолетен син, като
бъде продаден общия им апартамент за дълг на съпруга ,без да е уведомена съпругата и без
каквито и да е вписвания в Сл. по вписванията спрямо нея.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени обжалваните
действия на ДСИ при СИС към ВРС по горепосоченото дело и да й бъдат присъдени
сторените разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя КР.
СТ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, чрез адв.
Б.Т. и по тази жалба, намирайки я за неоснователна.
ЧСИ е изложил мотивите си по обжалваните действия, по реда на чл. 436, ал. 3 от
ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. ПДИ по изп.д. № 20183110407095 на СИС при
ВРС е връчена на длъжника ,чрез лицето М. Н. Б.-л. 18 от изп.д. Като е прието по ч.гр.д. №
6739/2018г. на ВРС, че призовката е нередовно връчена, такава е връчена повторно на
19.07.2018г. лично на длъжника. С молба от 15.03.2021г. взискателят е уведомил ДСИ, че
длъжникът не плаща суми, както са се договорили пред ДСИ на 17.10.2019г. и е поискал
насочване на опис. Изпратени са съобщения до длъжника и съпругата му. Съобщението до
2
съпругата-недлъжник се е върнала в цялост с отметка, че е непотърсена. Опитът да бъде
връчена с призовкар се е оказал също неуспешен. На 12.04.2021г. длъжникът и съпругата-
недлъжник са подали молба, че принудителното изпълнение е насочено срещу
единственото им жилище и искат възбраната да бъде вдигната. ДСИ е отказал. Постъпила
настоящата жалба.
ВОС съобрази следното:
По издадения в полза на КР. СТ. Н. изпълнителен лист № 3549/03.05.2018г. по ч.гр.д.
№ 5870/2018г. на ВРС, срещу Д. К. Д. за заплащането на парични суми, на 14.05.2018г. е
образувано изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС. С молбата до СИС при ВРС
взискателят е поискал от ДСИ да извърши редица справки, да наложи възбрана на
недвижимия имот на длъжника, а именно: 1/2ид.ч. от жилище и земя, находящи се в гр.
Варна, ул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, запор на МПС, запор на банкови сметки в БАКБ. На
29.05.2018г. в Сл.по вписванията –Варна е вписана възбрана върху 1/2ид.ч. от апартамента и
1/2ид.ч. от 41.21кв.м. от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо
ПИ с идентификатор 10135.5510.727 по КК и КР на гр. Варна.
На същата дата-29.05.2018г. е връчена на длъжника ПДИ, видно, чрез съпругата му,
посочена като колега от адреса. Наложен е запор на МПС и банковата сметка в БАКБ. От
наложения запор на банковата сметка на длъжника постъпва сумата от 755лв. на
28.05.2018г. , длъжникът представя разписка за платени още 5800.00лв. и моли да бъдат
приспаднати от дълга му. Сочи, че има образувани срещу него две изп.дела №
20183110407090 и 2018.********** в СИС при ВРС и моли да бъдат обединени.
На 02.09.2019г. е насрочен опис на недвижимия имот, в гр. Варна, ул. „***“, № * на
16.1.2019г. С молба от 25.09.2019г. Д. К. Д. е предложил изпълнението да продължи по
отношение на друг имот или само чрез някои от исканите от взискателя начини. Описът е
пренасрочен за 04.11.2019г.
На 28.10.2019г. е връчена ППИ на длъжника. Длъжникът е направил плащания.
Междувременно ДСИ е уведомена за образуваното изп.д. № 20208930400502 на ЧСИ
Д.Сербезова със същия длъжник, по което е наложена възбрана върху имота в гр. Варна,
ул. „***“, № * от взискателя „Ди Ес Хоум“ ООД, който е присъединен по право взискател,
на осн. чл. 459 от ГПК.
На 19.04.2021г. е постъпила молба от Д. К. Д. и М. Н. Б. с твърдения за
несеквестируемост на имота, предмет на насоченото по изп.д. № 20183110407090 на СИС
при ВРС принудително изпълнение. Съпругата –недлъжник е посочила ,че не е уведомена за
изпълнението от ДСИ, като имотът е придобит в режим на СИО, а изпълненито се провежда
в нарушение на Глава 44 от ГПК и разпоредбите на чл. 502 и 503 от ГПК.
С молба от 21.04.2021г. взискателят КР. СТ. Н. е поискал присъединяване на изп.д. №
20183110407095 на СИС при ВРС към изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС,
намирайки молбата на съпрузите за несеквестируемост на имота, по отношение на който е
насочено изпълнението за неоснователна. Към датата на вписване на възбраната-
29.05.2018г. длъжникът е бил собственик на два жилищни имота.
На 22.04.2021г. М.Б. е уведомена за наложената възбрана.
На 11.05.2021г. длъжникът е уведомен за отказа на ДСИ да вдигне възбраната.
Видно, по молба № 13243/18.05.2018г. от КР. СТ. Н., на 18.05.2021. е образувано
изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС, по издадения срещу Д. К. Д. по ч.гр.д. №
6739/2018г. на ВРС за заплащане на парични суми. С молбата до СИС при ВРС взискателят
е поискал от ДСИ да извърши редица справки, да наложи възбрана на недвижими имоти на
длъжника, а именно: Жилище, находящо се в с. Кранево, ул. „**“, ет. *, ап. * и Жилище в гр.
Варна, ул. „***“, № * ,ет. *, ап. *.
3
На 29.05.2018г. е връчена ПДИ до длъжника чрез М. Н. Б.-колега от адреса. На
13.07.2018г. е връчена ПДИ лично на длъжника.
На 17.10.2019г. е насрочен опис на имота на ул. „***“. , съобщено на длъжника на
13.09.2019г., пренасрочен за 12.08.2020г.
На 17.10.2019г. е вписана и възбрана върху имота в гр. Варна, ул. „****“, № *.
На 11.08.2020г. длъжникът е уведомил ДСИ, че не е собственик на имота в гр. Варна,
ул. „***“, № * от 05.05.2019г., по отношение на който е насрочен опис.
На 21.04.2021г. е насрочен опис на имота в гр. Варна, ул. „****“, № *.
На 12.04.2021г. е постъпила молба от Д. К. Д. и М. Н. Б. с твърдения за
несеквестируемост на имота, предмет на насоченото по изп.д. № 20183110407095 на СИС
при ВРС принудително изпълнение. Съпругата –недлъжник е посочила ,че не е уведомена за
изпълнението от ДСИ, като имотът е придобит в режим на СИО, а изпълнението се
провежда в нарушение на Глава 44 от ГПК и разпоредбите на чл. 502 и 503 от ГПК.
Представено е удостоверение за сключен брак на 03.07.2010г. от М. Н. Б. и Д. К. Д..
ДСИ е отказал да вдигне възбраната по отношение на имота ,предмет на описа и е
разпоредил да се уведоми съпругата-недлъжник. Постъпила е въззивна жалба
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав намира постъпилите жалби за допустими за разглеждане.
Съгласно мотивите в т. 1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, имуществото на
длъжника се състои от вещи и от вземания. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е
забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо,
тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия
състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им.
Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на
запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или
възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването
на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на
продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието
на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.
Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима.
Срокът за обжалване започва да тече от различен момент за различните имущества. Срокът
за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на
съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява
правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди
издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да оттегли това
постановление) или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е
получена от кредитора, тъй като съдебният изпълнител може да предпочете да обезщети
вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да продължи да уврежда
длъжника. Длъжникът може също да обжалва разпределението на основание
4
несеквеструемостта.
Видно в конкретния казус, следва да се приеме, че жалбите на длъжника и на
съпругата-недлъжник са такива в срок, независимо, че длъжникът е бил уведомен за
наложената възбрана при налагането й още на 13.07.2018г., при връчване на ПДИ по изп.д.
№ 20183110407090 на СИС при ВРС. Насрочена продан, още по-малко съобщение за такава
няма връчено на длъжника. Жалбата от него е подадена след постановения отказ на ДСИ да
вдигне наложената върху имота възбрана. М.Б. твърди, че не е била уведомявана от ДСИ за
това. Действително едва при постъпване на молба № 8469/19.04.2021г. е разпоредено по
изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС уведомяването й за наложената възбрана, като
уведомлението й е връчено на 11.05.2021г., а жалба № 10062 е постъпила на 14.05.2021г.
При подаване на молба № 7747/12.04.2021г. по изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС е
постановено връчване на уведомление и по изп.д. № 20183110407095 на СИС при ВРС, а на
21.04.2021г. е постъпила жалба № 8655.
Жалбите са подадени следователно в срок, изхождат от надлежно легитимирани
лица-длъжник и съпруга-недлъжник, при положение, че изпълнението е насочено срещу
имот, придобит в режим на СИО, насочени са срещу подлежащи на обжалване действия на
ДСИ, при твърдения за насочване на изпълнението върху несеквестируемото им жилище, на
осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 и чл. 503, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 502 от ГПК изпълнение на вземане срещу един от
съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност, както в
настоящия казус-върху 1/2ид.ч. от апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ул. „****“, № *,
вх. *, ет. *. Съпругът-недлъжник може да посочи имущество на съпруга си длъжник, върху
което да се насочи изпълнението. Посочване на лично имущество на длъжника, върху което
да се насочи изпълнението, не е извършвано и не се твърди да е било извършвано от
жалбоподателката, дори и с въззивната жалба. Следователно не е налице хипотезата на чл.
503, ал. 2 от ГПК – съпругът-недлъжник да е посочил лично имущество на длъжника, върху
което да се изпълнява, а ЧСИ да е отказал изпълнение върху него и да е продължил
изпълнението върху имуществото СИО. Съгласно чл. 503, ал. 1 от ГПК, когато установи, че
вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител
уведомява съпруга- недлъжник. В настоящия случай единствено е наложена възбрана върху
1/2 ид. ч. от имота и е насрочен опис, но не е извършен такъв. Не е предприемано по изп.д.
принудително изпълнение - не е било извършвано началното действие, от което започва
принудителното изпълнение, а именно не е бил извършен опис до момента. В случай, че
последва насрочване на опис, съпругът-недлъжник ще бъде уведомен с получаването на
ППИ и може да упражни правата си по чл. 502 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 503, ал. 3 от ГПК дава възможност на съпруга- недлъжник да
обжалва изпълнителните действия на същите основания като съпруга длъжник. Съгласно
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като
изпълнително действие налагането на възбрана не подлежи на обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението към несекевестируемо имущество. В така подадените
от жалбоподателите жалби са наведени тъкмо такива твърдения-1/2ид.ч. от жилището по
отношение на което е наложена възбрана и е насочено изпълнението е единственото такова
на семейството на длъжника, т.е. налице са жалби против насочване на изпълнението върху
имущество, което длъжникът, съответно съпругата-недлъжник смятат за несеквестируемо.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него; ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако
са налице условията по чл. 39, ал.2 от Закона за собствеността.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, изслушано пред ВОС,
жилището, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ № *, собственост на съпрузите Д.Д. и М.Б. е
5
със застроена площ от 10349кв.м. и се състои от коридор, две бани-тоалет, килер, две
спални, кухненски бокс-трапезария-дневна и две тераси. Площта на двете спални е
33.84кв.м. Площта на останалите помещения, според ДР на Наредба за жилищните нужди
нужди на длъжника и членовете на семейството му не дсе включва в жилищната площ,
необходима за тричленно семейство ,в размер на 55.00кв.м. Следователно жилищната площ
на това жилище не само не надхвърля жилищните нужди на тричленното семейство, а е
недостатъчна, според Наредбата. Не може да се мисли за възможност за обособяване на
самостоятелен обект от жилището ,след задоволяване на жилищните нужди на длъжника
Д.Д., съпругата му М.Б. и тяхното дете.
По важното в случая е, че след налагане на възбрана върху имота по изп.д. №
20183110407090 на СИС при ВРС, към което е присъединено изп.д. № 20183110407095 на
СИС при ВРС върху 1/2ид.ч. от апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ул. „****“, № *, вх.
*, ет. * и вписването на възбраната в Сл.по вписванията-Варна на 29.05.2018г., на
05.06.2019г. длъжникът Д. К. Д. се е разпоредил в полза на брат си З. К. Д. с притежаваното
от него жилище в гр. Варна, ул. „***“, № *, ет. *, ап. *, с площ от 54.22кв.м. Следователно,
към момента на налагането на възбраната имотът в гр. Варна, ул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап.
* не е бил несеквестируем по отношение на длъжника Д. К. Д., и по отношение на съпруга
М. Н. Б., поради което и последващото разпореждане с притежавано от длъжника-съпруг
жилище, няма за последица несеквестируемост на процесния имот в хипотезата на чл. 444,
т. 7 ГПК спрямо тях двамата. Длъжникът сам е поставил себе си и съпругата си в такова
положение. 1/2ид.ч. от имота в гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. * е секвестируема.
Жалбата е неоснователна.
Двете страни претендират присъждане на разноски. Неоснователно е искането на
въззивниците, предвид изхода на спора. Те следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 500.00лв, намален от съда на
осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност, определен по реда на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но според действителната ниска фактическа и
правна сложност на спора по двете жалби.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 10062/14.03.2021г. от Д. К. Д., ЕГН
********** и М. Н. Б. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *,
ап. *, чрез адв. Т.Т., първият в качеството му на длъжник, а втората като съпруга на
длъжника, против действията на ДСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество по изп.д. № 20183110407090 на СИС при ВРС-1/2идч. от
единственото им жилище, находящо се гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, върху
които е наложена възбрана и това ,че М. Н. Б. не е уведомявана и е лишена от процесуални
права по смисъла на Глава 44 от ГПК., на осн. чл. 435, ал. 2 от ГПК и чл. 503, ал. 2 и ал. 3 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 8655/21.04.2021г. от М. Н. Б. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, против действията на ДСИ,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество по изп.д. №
20183110407095 на СИС при ВРС-1/2идч. от единственото жилище на семейството й,
находящо се гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, придобито при условията на СИО,
върху което е наложена възбрана, подадена в качеството й на съпруга на длъжника по
изпълнението Д. К. Д. и това ,че М. Н. Б. не е уведомявана и е лишена от процесуални права
по смисъла на Глава 44 от ГПК., на осн. 503, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** и М. Н. Б. ЕГН **********, двамата от гр.
Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. * да заплатят на КР. СТ. Н. ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, чрез адв. Б.Т. разноски по делото в
размер на 500.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 437, ал. 4, пр. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7