Решение по дело №8150/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 

гр.Плевен, 25.08.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №8150 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.54 ЗЗД с цена на иска 796,00 евро.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.т. ООД, ***, представлявано от И.Р.М.против Т.В.Б., ЕГН**********,***, в която се твърди, че на 02.08.2018г. гр. ***, ***, Т.В.Б. като ***на „П.Т.“ ООД, при управление на ***, собственост на „П.Т.“ ООД, удря с товарното средство порта в склад на фирмата „ ***“, като по този начин уврежда същата. Във връзка с това фирмата, чиято порта е повредена, желае да й бъдат изплатени разноските по ремонта на същата от „П.Т.“ ООД, тъй като щетата е причинена от нейн служител. Твърди, че тази щета е в размер на 796/седемстотин деветдесет и шест/евро. С оглед отговорността по чл.49 от ЗЗД и Електронно Уведомление за застрахователен иск от 03.08.2018 г. от страна на „***“, твърди, че „П.Т.“ ООД заплатило горепосочената сума на „***“, тъй като щетата е причинена от служителя на фирмата Б., видно от Потвърждение за плащане от 25.10.18 г. на ***. Твърди, че видно от длъжностната характеристика на Б., подписана от него, същият носи отговорност за настъпили вреди от виновно причинени автопроизшествия, съгласно р.II, чл.2 от същата. След искане на обяснения и уведомяването му, че горепосочената сума следва да се възстанови от Б., последния подал молба за незабавно напускане и по тази причина трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №25 от 01.10.2018 г. Излага съображения, че поради прекратяването на трудовото правоотношение с Б., за работодателят е невъзможно да потърси отговорност от същия по реда на чл.203 и следващите от КТ.  Моли на основание чл.54 от ЗЗД ответника Т.В.Б., да бъде осъден да заплати сумата от 796 /седемстотин деветдесет и шест/ евро на „П.Т.“ ООД с ЕИК-***, както и на основание чл.86 от ЗЗД, да бъде присъдена законна лихва върху главницата, от завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който моли, да бъде оставена без движение исковата молба, като бъде указано на ищеца по делото да уточни петитума на същата, както и отговорността на ответника - деликтна или договорна, тъй като с исковата молба са ангажирани доказателства, а и се твърди че между страните е съществувало трудово правоотношение. Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че от изложените в исковата обстоятелства и от приложените писмени доказателства не се установява ответника на посочената дата да е управлявал автомобил собственост на ищеца в гр.*** и още повече там, следствие на управлението на МПС-то да е причинил вреди. Счита, че от твърденията в исковата молба не се установява откъде и от какво произтича тази щета, както и не е описана какво представлява щетата, остойностена в съответния размер. От представеното като писмено доказателство Уведомление от 03.08.2018г., счита, че не се установява, че именно ответника като водач на МПС е причинил щетата. Твърди, че от съдържанието изобщо би могло да се оспори, че изобщо е възникнало увреждане на имущество. Твърди, че не е посочен регистрационния номер на превозното средство. Твърди, че от уведомлението не се установяват конкретни щети по „портата“. Липсва оглед, както и документ, относно направени разходи за поправка на портата. Твърди, че ако бъде прието, че ищецът е превел сумата с представеното потвърждение за плащане, то последното е направено без основание поради което не подлежи на репариране. Оспорва твърденията в исковата молба, че ответникът след поискани обяснения и уведомяване за възстановяване на сума за причинена от него щета е напуснал местоработата си. Твърди, че липсват каквито и да е било доказателства за това. От представените с исковата молба доказателства е безспорно установено, че ответника е напуснал заеманата от него длъжност като молба за прекратяване на трудовото правоотношение с едномесечно предизвестие. Твърди, че на 23.08.2018г. при посещение при личен лекар, на ответника е констатирано заболяване, описано в Амбулаторен лист № 719 от 23.08.2018 година. Бил е изпратен на рентгенологично изследване, а на 05.09.2018 година е извършен последващ контролен преглед. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищецът е възложил извършване на някаква работа и следствие на изпълнението ѝ ответника е причинил вреди, които да са погасени от ищеца.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор № 42/21.07.2017г., че ответника е бил в трудово правоотношение с ищеца по делото, на длъжност „***–***“, което е прекратено със Заповед № 25/01.10.2018г. по взаимно съгласие поради подадена от ответника молба от 01.10.2018г.

Не е спорно между страните и се установява от представените амбулаторни листи, изследвания и справки за болнични листи/л.20-22 и 45-46 от делото/, че ответника е бил във временна неработоспособност от 23.08.2018г. до 05.09.2018г., а на 05.09.2018г. е изпратен поради продължаване на оплакванията на невролог за продължаване на временната нетрудоспособност.

Видно от Международна товарителница, П.т. ООД в качеството си на превозвач се е ангажирало да натовари на *** с *** № ***/***описания товар от посочения изпращач и от място на товарене на стоките в гр.Троян, България и разтоварването им при посочения получател ***, на адреса, описан в товарителницата в гр.***, ***. Товарителницата е надлежно оформена и подисана от името на търговците- изпращач, превозвач и получател.

От Командировъчна заповед за чужбина № 101/29.07.2018г. се установява, че Т.В.Б. е  командирован със задача „******“ до държави от Европейската общност, считано от 29.07.2018г. за срок от 10 дни. Заповедта съдържа всички необходими реквизити и е подписана от работодателя.

Видно от електронна кореспонденция между ищеца-превозвач и получателя на товара ***, последното дружество е уведомило ищеца за застрахователен иск, като е посочил, че на дата 02.08.2018г. е имало инцидент при доставка от Прима транс до техния склад във ***. Водачът на транспортното средство ударил портата/рампата и те трябва да я поправят. Приложени са снимки и документи. Посочено е, че вече са наели фирма, която да прегледа портата/рампата, след което ще следват разходи за ремонт. Видно от прикачените файлове към електронното писмо са приложени снимки от дата 02.08.2018г., както и файл с документи на ***а.

От приложените към писмото снимки, е видно, че е заснето *** с номер ***, както и регистрационния талон на влекач с № *** и свидетелство за управление на МПС на Т.В.Б..

Установява се от Почасов запис за извършени дейности, сметко-фактура от ***като ***до *** и сметко-фактура от *** до П.т. ООД, че за повредата на портата на *** дружеството е заплатило сумата от 796,15 евро без ДДС, след което е фактурирало сумата на ищеца по делото.

От потвърждение за плащане/л.9 от делото/ П.т. ООД е заплатило на *** сумата от 796,15 евро на дата 25.10.2018г. с вальор 26.10.2018г.

Съдът дава вяра на показанията на св.Б.Г.Г., въпреки, че е заинтересована от изхода на делото като служител на ищцовото дружество. Показанията ѝ са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с всички събрани по делото доказателства. От тях се установява, че Т.Б. е работил при ищеца като международен ***и е изпълнявал през август месец 2018г. курс до гр.***, ***. При тази доставка с управлявания от него *** с *** е ударил рампата на получателя. Т.Б. не се обадил на работодателя, но на следващия ден, фирмата получател изпратила уведомление до ищеца по делото, като е описала случилото се и е приложила снимки на повредата, както и на документите на камиона и ***а. Св.Г. е водила кореспонденцията във връзка с причинените вреди и тяхното заплащане. Т.Б. е управлявал описания *** при процесната доставка в гр.*** и той е посочен от получателя, като лицето, управлявало автомобила, при причиняване на щетата-изпратено е него копие на документите на ***а. Ищеца по делото текущо е получавал и изпращал кореспонденция с претърпялото щети лице и след изпращане на точно описание на щетите и направени разходи за отстраняването им, П.т. ООД заплатила разходите за отстраняване на причинените щети, които са били около 800 евро. Св.Г. няма информация дали е предоставена „зелена карта“ по застраховка.

Ответника по делото Т.Б. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК, като твърди, че не е извършвавал превоз до гр.*** на дата 02.08.2018г. и не е причинявал твърдяните щети. Твърди, че не е уведомяван от управителя на ищеца за претенцията на  *** за заплащане на щетите. Съдът не възприема обясненията на ответника по делото, тъй като в тях се съдържат твърдения за изгодни за него факти и като такива не се ползват с обвързаща съда материална доказателствена сила. Освен това те се явяват в пряко противоречие с всички останали събрани по делото и писмени и гласни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл.54 ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

Работниците и служителите са регресно отговорни за пълния размер на обезщетенията, които предприятието е изплатило заради непозволеното увреждане, причинено на трети лица, и според това, доколко работниците и служителите са причинили непозволеното увреждане. Намалената отговорност на работниците и служителите намира приложение само в случаите на повреждане или унищожаване на имущество, което предприятието им е поверило за изпълнение на задълженията, произтичащи от трудовия договор, и тогава, когато са налице останалите условия за тази отговорност. Регресното обезщетяване на вредите от страна на причинителя им е имуществена отговорност, която не изключва дисциплинарната отговорност. Тя е икономическо отношение за разпределянето и понасянето на имуществената отговорност заради личното виновно поведение, от което на другиго са били причинени вреди. Регресната отговорност се обуславя от факта на обезщетяването на пострадалия чрез обезпечителната отговорност от страна на предприятието-ищец. Дисциплинарната отговорност не се изключва от гражданската. Най-често тя е от морално естество. Има свое самостоятелно съдържание, с определена превантивна тенденция. Двете отговорности не са тъждествени. Без значение е дали този, срещу когото се предявява регресният иск, е бил наказан дисциплинарно, или би могъл да бъде наказан. Двете отговорности могат да бъдат възложени и да се съсредоточат успоредно на общо основание. Такова е положението и в случаите, когато непозволеното увреждане съставлява същевременно и фактически състав на едно или друго престъпление. Наказателната санкция и в тези случаи не изключва имуществената отговорност.

Отговорността на работника или служителя, произтичаща от чл. 95 КТ/отм./, сега чл.203 и следващите КТ, е частен случай на общата отговорност, която възниква от деликт. Независимо от това, че тя се прилага само при наличие на трудово правоотношение, т. е. при наличие на договор, и че се осъществява по специален ред, определен от разпоредби на КТ, които поначало нормират и регламентират трудовия договор и трудовото правоотношение, тази отговорност не е договорна. Приложението на чл. 95 КТ/отм./, сега чл.203, ал.1, вр.чл.206, ал.1 КТ, е допустимо само когато е причинено увреждане на имущество, с което работниците и служителите непосредствено боравят за изпълнението на своите трудови задължения или на което по необходимост въздействат при тяхното осъществяване. Приложението на ограничената отговорност е допустимо също така и когато увреждането е било причинено по повод на възложената работа. Но и при този случай загубите ("щетите") трябва да са причинени на имущество, което има инвентарно или суровинно предназначение. Когато увреждането е причинено на трето лице, респ. не на имущество, което е поверило на предприятието и върху което работникът или служителят е въздействувал в процеса на изпълнението на своите трудови задължения или по повод на тях, не са налице основанията за ограничената отговорност. Тогава отговорността не е ограничена, тя е пълна. Прилагат се общите разпоредби на непозволеното увреждане, респ. и чл. 54 ЗЗД, който предоставя възможността чрез иск да се упражни регресната отговорност. /в този смисъл Решение № 3012 от 29.ХI.1974 г. по гр. д. № 2057/74 г., I г. о./ Когато щетите са причинени от работник или служител по повод и във връзка с възложената му работа на трето лице и възложителят на работата е осъден по чл. 49 ЗЗД и заплатил щетите на третото лице, последният има право на регресен иск съгласно чл. 54 във връзка с чл. 49 ЗЗД. Ограничена отговорност за причинените щети има, когато същите са причинени от извършителя на работата на възложителя на същата, но не и когато вредите са причинени във връзка и по повод на работата, но на трето лице.

Съгласно чл. 206, ал.1 КТ работникът или служителят отговаря пред предприятието, учреждението или организацията имуществено за причинените от него щети при изпълнение на възложената му работа в пълен размер, но не повече от от месечното му възнаграждение, ако деянието, с което е причинена щетата, не е престъпление и ако вредите са констатирани в едногодишен срок от причиняването им. При това положение, ако в случая се установи, че са налице условията на чл. 206, ал.1 КТ, ответникът не може да отговаря имуществено пред ищеца с повече от месечното си трудово възнаграждение за причинените му щети поради платените имуществени вреди на пострадалото лице. Следва да се изтъкне, че няма пречка да се приеме, че при предявения регресен иск по чл. 54 ЗЗД от предприятието, учреждението или организацията против работникът или служителя, който е станал причина да се причинят другиму вреди, да се приложи намалената имуществена отговорност по чл. 206, ал.1 КТ, ако се установи, че са налице условията за прилагане такава отговорност. И при предявен регресен иск по чл. 54 ЗЗД е от значение за прилагането на намалената имуществена отговорност дали деянието, от което са последвали платените от предприятието вреди на увреденото лице, е причинено от работника или служителя в изпълнение на възложената му работа и дали това деяние не е престъпление/в този смисъл Решение № 7 от 13.VI.1960 г. по гр. д. № 3079/60 г., IV г. о., което не изгубило сила/

Възложителят на работата е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения, но не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите. Неговата отговорност е гаранционна обезпечителна по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума на обезщетението. Но при хипотезата, при която увреденият е бил в договорни отношения с възложителя на работата, а работникът - в трудовоправни отношения също с възложителя-работодател и в изпълнение на този договор е причинена вредата, отговорността на работника по регресния иск е или ограничена - чл. 206 КТ, или въобще се изключва - чл. 204 КТ./ Решение № 308 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1292/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова/

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.54 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата и заплащане от възложителя на претърпените вреди. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е заплатил претърпените от третото лице  *** имуществени вреди от виновното и противоправно поведение  на ответника Т.Б., като вредите са в пряка причинно-следствена връзка от противоправното поведение на ответника, на когото ищеца е възложил работата, при и по повод на която са нанесени процесните щети.

Не е спорно между страните, че ответника е работил при ищцовото дружество на длъжност „***-***“ към дата 02.08.2018г., който факт се установи и от представения трудов договор Ответникът оспорва осъществяването на всички останали твърдени правнорелевантни факти- претърпяната вреда, която да е пряк резултат негово противоправно поведение, при или по повод на възложена от ищеца работа и заплатеното от ищеца на пострадалото лице обезщетение. Оспорванията на ответника, обаче са бланкетни, без да са изложени фактически твърдения, при установяването на които да бъде оборена доказателствената стойност на оспорените по делото доказателства. Отделно от това на страните по делото е разяснено в съдебно заседание на 17.07.2020г., че съдържанието на оспорените от ответника доказателства може да бъде опровергавано с всички допустими доказателствени средства, като в тази насока ответника по делото не е ангажирал такива доказателства за да обори доказателствената стойност на представените от ищеца доказателства.

Видно от представените по делото доказателства, увреденото лице е уведомило ищеца още на следващия ден за настъпилото увреждане, като към електронното писмо е приложило снимка на увреждането, ***то на товарния автомобил, свидетелството за регистрация на влекача, както и копие от личната карта на лицето, управлявало товарния автомобил и причинило описаната щета – Т.Б.. Неоснователни са възраженията на ответника, че свидетелството му за управление многократно е било копирано от ищеца по делото, тъй като видно от приложената електронна кореспонденция, описания документ е изпратен на ищеца именно от лицето, претърпяло вреди, а не е приложено като копие от ищеца по делото.

Доказа се по делото от представената командировъчна заповед, че Т.Б. е бил командирован от ищеца по делото за осъществяване на транспорт до получателя на товара *** съгласно международна товарителница, командировъчна заповед  и свидетелските показания на Б.Г.. Всички тези доказателства са еднопосочни и установяват по непротиворечив начин факта на възлагане на работата и поведението на ответника по делото - противоправното действие по увреждане на рампа/порта на третото лице, в резултат на удар с управлявания от Т.Б. *** с ***.  Факта, че командировъчната заповед не е подписана  от ответника по делото е без значение, тъй като подпис на командированото лице не е от задължителните реквизити на командировъчната заповед. Тя съставлява изявление на работодателя на командированото лице и за пораждане на правните последици от нея не се изисква приемането или подписването от командирования работник.

 Размерът на вредата се установи от представените по делото фактури, от които е видно, че направените от третото, претърпяло вреди лице разходи за отстраняване на нанесената щета са в размер на 796,15 евро без ДДС за подробно описаните във фактурите подмяна и поправка на увредените части.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за ограничаване на отговорността на ответника до размера на уговореното му едномесечно трудово възнаграждение, тъй като нанесената щета е на трето лице, а не на неговия работодател, а и увреденото лице *** не е в договорни отношения с ищеца по делото. Ищеца по делото, видно от представената международна товарителница има договор за превоз с изпращача на стоката ***, но не и с получателя на стоката ***.

         Установи се и изплащането на сумата от 796,15 евро от ищеца по делото на увреденото лице видно от Потвърждение за плащане/л.9 от делото/ 

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан в предявения си размер от 796,00 евро и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 510 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.54 ЗЗД Т.В.Б., ЕГН**********,***, да заплати на П.т. ООД, ***, представлявано от И.Р.М.сумата от 796.00 евро /седемстотин деветдесет и шест евро/, в едно с лихвата за забава върху сумата от 20.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща изплатено от ищеца на *** обезщетение за причинени имуществени вреди на дата 02.08.2018г. в гр.***, ***, в резултат от увреждане на рампа/порта от Т.В.Б. посредством управлявания от него *** с ***, като *** на П.т. ООД.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.В.Б., ЕГН**********,***, да заплати на П.т. ООД, ***, представлявано от И.Р.М.сумата от 510,00 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: