Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Б.С., 08.09.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 02 септември,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Ивка Вълкова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 367/2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от З.
„Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К., чрез адв.М.Г. със
съдебен адрес *** против
Л.Н.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес и с настоящ адрес ***, с правно
основание по чл.500 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2061,17 лв. представляваща главница, дължима на основание изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. за имуществени вреди на
собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „Тойота Ярис“ с рег.№ ВР4325ВТ при
ПТП извършено на 26.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г./подадена в РС-С.
по която е образувано гр.д.№ 59672/2019г. по отписа на СРС, прекратено с
определение от 25.02.2020г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.С., където е
образувано под нов № 367/2020г. по описа на РС-Б.С./ до окончателното й
изплащане, сумата от 161,99 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.11.2018г. до
10.09.2019г., както и направените деловодни разноски в настоящето производство.
С исковата молба ищецът е поискал при наличие
предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК съдът да постанови неприсъс твено
решение спрямо ответника.
ИСКОВЕ с правно основание чл.500 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и
чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на
чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената
искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и
не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно
в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
В с.з. редовно призован ответника
Д. не се явява, не изпраща представител, не е взел становище по исковата молба
и не е ангажирал доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства. Допусната била по делото САТЕ, която е заличена с определение
постановено в с.з. от 02.09.2020г. поради отказ от същата от ищеца по делото.
Със същото определение
постеновено в с.з. от 02.09.2020г. е заличил допуснатият при режим на
призоваване свидетел Ц.Г.А. *** за установяване фактите посочени в исковата
молба, поради отказ от същият от ищеца по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите
на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 26.12.2017г.на път I-1 на
км.161 460 В., Б. е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ауди А3“, с
рег. № СВ5523АС, управляван от ответника Л. Н.Д. и МПС „Тойта Ярис“ с рег. № ВР 4325 ВТ,
управляван от Ц.Г.А..
За процесното ПТП е съставен КП №
1489899/26.12.2017г. от органите на КАТ, в който е отразено, че причината за
настъпилото ПТП е противоправното поведение на Д., който с несъобразена скорост
с интензивността на движението губи контрол над управлението на „Ауди А3“, с
рег. № СВ5523АС и се блъска в насрещно движещото се МПС „Тойта Ярис“ с рег. № ВР 4325 ВТ.
Към
датата на ПТП лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № СВ5523АС е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” в З.”Б.И.” АД със застрахователна
полица № BG/02/117001635457, със срок на вадидност към инкриминираната дата. В
ищцовото дружество била заведена щета № **********. След направена оценка
по щетата за увредения лек автомобил е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2046,17 лева.
Видно от Протокол за ПТП
ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма-над 1,2 промила, поради което на основание чл.500 КЗ ищецът имал
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Ищецът поканил
ответника да заплати обезщетението с регресна покана, получена лично от
ответника, приложена с и.м., но до момента не било постъпило плащане. Предвид
на гореизложеното за ищцото дружество се породил правен интерес от търсената
съдебна защита.
В исковата молба и с отделна
писмена молба вх. № 4149/30.07.2020г. депозирана от адв.Г.-пълномощник на ищеца
З. „Б.И.” АД *** е поискал при условията на чл.238 – 239 ГПК да се постанови
неприсъствено решение спрямо ответника Л.Д., като се уважат изцяло предявените
искове и му се присъдят направените съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Л.Д.. Същият редовно призован за с.з. не се явил,
не е изпратил представител, не е депозирал писмена молба, делото да се гледа в
негово отсъствие, не е взел становище по исковата молба и не е ангажирал
доказателства.
Белослатинският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея на 09.06.2020 г. /л.5/, не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като е получил призовка
за насроченото съдебно заседание на 23.07.2020 г. /л.9 от делото/, указани са
му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото с
разпореждане от 21.05.2020г.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение спрямо, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С исковата молба ищеца е поискал
присъждане на направените по делото разноски.
Предвид гореизложеното и
претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 132,45 лв. заплатена държавна
такса, за която има представен платежен документ.
Размерът на адвокатско
възнаграждение в пълномощното не е посочен, нито е представенаа разписка за
полученият адвокатски хонорар, порадии което такъв не следва да се присъжда на
ищеца.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Н.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес и с настоящ
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“
АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К., чрез адв.М.Г. със съдебен адрес ***,
на основание по чл.500 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 2061,17 лв. представляваща главница,
дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лв. за
имуществени вреди на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „Тойота Ярис“ с
рег.№ ВР4325ВТ при ПТП извършено на 26.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-16.10.2019г./подадена в РС-С. по която е образувано гр.д.№ 59672/2019г.
по отписа на СРС, прекратено с определение от 25.02.2020г. и изпратено по
подсъдност на РС-Б.С., където е образувано под нов № 367/2020г. по описа на
РС-Б.С./ до окончателното й изплащане, сумата от 161,99 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.11.2018г. до 10.09.2019г., както и направените деловодни разноски
в настоящето производство в размер от 132,45 лв. заплатена държавна такса.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е
ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: