РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Силистра, 18.08.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАНД № 43 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 77 / 16.03.2020 г. по АНД № 52 / 2020 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-1099-000680 / 21.10.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Касаторът М.С.Т., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени потвърденото с решението наказателно постановление.
Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-1099-000680 / 21.10.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лв. Според описанието на нарушението в наказателното постановление, касаторът, „[...] на 03.10.2019 г. в 10:30 часа в гр. Силистра на ул. "Добрич" – с/у дом № 168 в посока ул. "Баба Тонка", – като водач на лек автомобил – *** [...] управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" към датата и часа на проверката. [...] лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 638 ал. 3 от КЗ“.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването на последното не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Неоснователни са изложените от касатора доводи. 1/ Разпоредбата на чл. 483, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 КЗ изключва задължението да се сключи на граничния контролно-пропускателен пункт, от който се влиза на територията на Република България, договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка. Това е така, тъй като Директива 2009/103/ЕО задължава всяка държава членка да предвиди в националното си законодателство задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на превозните средства с покритие за цялата територия на Европейския съюз. Правилото на чл. 483, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 КЗ обаче не предвижда, че моторни превозни средства от други държави членки могат свободно да се движат на територията на Република България, без да са сключили какъвто и да било договор за застраховка "Гражданска отговорност". Законът само въвежда презумпция за покритие на гражданската отговорност на виновния водач, ако се касае за моторни превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка (чл. 486, ал. 2 във вр. с чл. 482 КЗ). Тази презумпция обаче не изключва инцидентни проверки от националните контролни органи (арг. чл. 486, ал. 2, изр. 2 КЗ). Въпросните инцидентни проверки биха били безсмислени, ако не съществуваше възможност въз основа на проверките да се наложи административно наказание по повод липсата на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Такава възможност обаче съществува и е уредена за разглеждания случай в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, както следва: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“. Цитираният нормативен текст, разгледан в светлината на чл. 483 КЗ, не задължава касатора да сключи договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (задължението би било налице например в хипотезата на чл. 483, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ), но му забранява да управлява процесния автомобил на територията на Република България без такава застраховка. Нарушавайки тази забрана, касаторът е осъществил състава на чл. 638, ал. 3 КЗ. 2/ Представеното незаверена разпечатка от интернет-страница е преценена във въззивното производство като доказателствено средство, което не удостоверява сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" при застраховател във Великобритания. Тази преценка не следва да се окачестви като неправилна, при положение че разпечатката не би могла да бъде подложена на онлайн-проверка за автентичност, поради което лесно би могла да бъде манипулирана. Освен това, макар този въпрос да не попада в обхвата на касационния контрол, е уместно да се отбележи, че отразеният в разпечатката застраховател нито има лого, съответстващо на логото върху разпечатката, нито предлага сключването на автомобилни застраховки. 3/ Към момента на проверката, извършена от контролните органи, жалбоподателят е заявил, че няма сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", поради което е несъстоятелна тезата за управление на процесното моторното превозно средство със съзнанието, че е бил сключен договор за такава застраховка при застраховател от държава членка. Колкото до фактът, че веднага след съставянето на акта за установяване на административно нарушение касаторът е сключил при български застраховател договор за застраховка "Гражданска отговорност", трябва да се има предвид, че сам по себе този факт (ако не е съчетан с други обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 28 ЗАНН) никога не може да обоснове наличието на маловажен случай. Обратното би довело правната логика до неприемливото положение, че всеки нарушител би могъл да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в деня на съставянето на акта за установяване на административно нарушение сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност".
С оглед на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 / 16.03.2020 г. по АНД № 52 / 2020 г. на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.