Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателката В. Н. Г., чрез адвокати Н. И. и А. П., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № 1201/ 28.12. 2011г. по гр.д. № 2230/ 2011г. на ВТРС. Счита, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Не спори, че е поръчител по договор за кредит, но счита, че задължението на банката кредитор спрямо нея като поръчител е погасено поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок. В подкрепа на това свое твърдение излага доводи, че този срок започва да тече от падежа на всяка една вноска, които са общо 60 месечни. Кредиторът трябва да упражни правото си на вземане срещу поръчителя за всяка една вноска съгласно погасителния план или да упражни правото си да обяви договора за предсрочно изискуем. В конкретния случай кредиторът не е упражнил това свое право. Кредиторът е бездействал от 03. 2008г. до 17.02. 2011г. като по този начин е пропуснал възможността да ангажира отговорността на поръчителя за всички вноски, които имат падеж преди 09.10. 2010г. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски. Насрещната страна по жалбата- "П. И. Б." , чрез адвокат Д. Б., оспорва жалбата. В представено писмено становище подробно излага съображения за правилност на обжалваното решение. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.147, ал.1 ¯т ЗЗД и е изложил мотиви в тази насока. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски- юрисконсулско възнаграждение. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 1201/ 28.12. 2011г. по гр.д. № 2230/ 2011г. на ВТРС. С решението съдът е приел за установено по отношение на В. Н. Г. от гр.В.Т., че дължи на "П. И. Б." С. сумата от 5231,75 лв. главница и сумата от 2140,39 лв. лихва за периода от 03.12. 2008г. до 17.02. 2011г., представляващи задължение по договор за банков кредит № 20КР-АА-3652 от 03.01. 2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02. 2011г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение от 07.03. 2011г. по ч.гр.д. № 661/ 2011г на ВТРС. Присъдил е разноски в полза на банката. По делото е било безспорно установено, че на 03. 01. 2006г. между банката и лицето Г. П. А. е бил сключен договор за банков кредит № 20КР-АА- 3632, по силата на който банката е предоставила на физическото лице кредит в размер на 10 000 лв. Кредитополучателят се е задължил да изплати кредита на 60 равни месечни вноски за срок до 03.01. 2011г., заедно с договорената лихва. На същата дата е бил сключен и договор за поръчителствто между банката и В. Н. Г./жалбоподателката/ и И. С. И.. Безспорно е по делото, че кредитът е бил усвоен, както и че част от усвоения кредит е възстановен. Останала е неиздължена главница в размер на 5231,75 лв. и лихви за забава към тази главница- 2140,39 лв. Спорният момент по делото е дали поръчителката дължи на банката остатъка от кредита, респ. дали банката има вземане към тази поръчителка. Спорът е породен от обстоятелството, че поръчителката по договора за поръчителство е направила възражения относно унищожаемост на договора за поръчителство на основание чл. 32, ал.3, вр. чл. 27 от ЗЗД, както и за изтекъл преклузивен шестмесечен срок по отношение на банката , съгласно чл. 147 от ЗЗД. Договорът за поръчителство е едностранен договор, което ще рече, че сам поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чужд дълг, а кредиторът с нищо не се задължава към поръчителя. Страни по този договор са поръчителят и кредиторът. По този договор длъжникът не е страна. Договорът е формален, за него важи законовото изискване да е в писмена форма, като неспазването на това законово изискване има за последица нищожност на договора. Поръчителството поражда имуществено право- вземане в полза на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за негово задължение, затова поръчителят отговаря по самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Право на поръчителя е, след като заплати дълга, да придобие вземане срещу длъжника,т.е за него възниква право на регресно вземане. Възражението, че договорът е унищаем на основание чл.27 от ЗЗД е неоснователно. Съгласно тази правна норма унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама или заплашване. Поръчителката е твърдяла, че длъжникът Г. А. е поддържал у нея заблуждение, че е платежоспоспособен и я е мотивирал да сключи договора за поръчителство. Твърдения, че банката, чрез свои служители е поддържала заблуждение от този вид, не са навеждани, не са и доказани. Мотивите, поради които поръчителката е сключила договора за поръчителство, могат да бъдат най- различни и имат значение единствено в отношенията между поръчителя и третото лице/ длъжника/, но не и между поръчителя и кредитодателя. На основание така изложеното, а като се имат предвид и мотивите изложени от първоинстанционния съд, следва да се приеме, че договорът за поръчителство е валиден договор, който е породил своето действие. Неоснователно е и второто възражение за изтекъл преклузивен шестмесечен срок в полза на длъжника, съгласно чл. 147 от ЗЗД. Фактическият състав на чл.147 от ГПК изисква наличието на два факултативно дадени елемента: 1. период от време от падежа на главното вземане и 2. бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. По делото е установено, че падежа на вземането на банката е възникнал на 03.01. 2011г.- крайният срок до който е следвало да се изплати кредита. Към тази дата е дължима сума в размер на 5 231, 75 лв.-главница и сума в размер на 2 140,39 лв.- лихва за периода от 03.12. 2008г. до 17.02. 2011г. Датата 17.02. 2011г. е началната датата на която банката кредитор е предявила своето вземане към длъжниците, видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на основание на което заявление е образувано ч.гр.д. № 661/ 11г. на ВТРС. При така изяснената фактическа обстановка не е налице изтекъл шестмесечен преклузивен срок, така както твърди поръчителката по кредита. Неоснователни са възраженията, че шестмесечният преклузивен срок е започнал да тече 03.12. 2008г.- изискуема дата за една от поредните погасителни вноски. Както се изложи по-горе началният срок започва да тече от момента в който кредитът е станал изцяло изискуем. В тази връзка изложените мотиви от първоинстанционния съд се възприемат изцяло, а предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди, съдът, на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на ВТРС. Предвид несонователността на въззивната жалба в полза на ответник жалба следва да се присъдят разноски- установени в размер на 342,00лв. и представляващи юрисконсулско възнаграждение за въззивна инстанция. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1201/ 28.12. 2011г. по гр.д. № 2230/ 2011г. на ВТРС, като правилно. Осъжда В. Н. Г. от гр. В.Т., ул. "Ш." № .. да заплати на "П. И. Б." гр.С., район "И.", бул. "Д. Ц." № .. и ЕИК .., сума в размер на 432,00 лв., представляваща разноски за въззивно производство. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните. Председател: Членове: |