РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500325 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от „А. ЗА К. НА П. З.“ ЕООД, ЕИК .., въззивна жалба
против Решение № 23/03.02.2021г. по гр.дело № 1754/2020г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу Г. Й. АНГ.. С
обжалваното решение съдът е отхвърлил претенциите на ищеца за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи по Договор за кредит „Бяла карта“ №
../17.05.2017г., вземанията по който са прехвърлени от „А. Ф.“ ООД в полза на „А. за к. на п.
з.“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г.,
Приложение № 1/27.12.2019г. към него, неплатена главница в размер на 492.90 лв.,
договорна лихва в размер на 34.54 лв. за периода от 27.05.2017г. - 06.06.2019г., обезщетение
за забава върху непогасената главница в размер на 42.28 лв. – за периода от 07.06.2019г. –
27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Жалбоподателят счита, че
1
решението е неправилно и излага съображения в този смисъл. Счита, че неправилно съдът е
приел, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредитът за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от ИМ, представлява недопустима промяна на
основанието на иска. Твърди, че претендираните суми са били падежирали към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, поради което съдът е следвало да съобрази
задължителното за съдилищата ТР № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС и в
случай, че приеме за недоказан факта на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, да
присъди падежиралите вноски, а не да отхвърля претенциите изцяло. Прави искане за
отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което
исковите претенции бъдат уважени в предявените размери, както и присъдени в пълен
размер сторените в заповедното и исковото производство разноски. Претендира разноски
във въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по същата.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът поддържа в писмен вид
позицията си по спора и направеното с въззивната жалба искане. Поддържа претенцията си
за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна – Г. Й. АНГ. заявява, че желае да погаси задълженията си към „А.
ЗА К. НА П. З.“ ЕООД, но не работи и не реализира доходи.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Горна Оряховица е било образувано въз основа на ИМ, с
която са предявени искове от „А. ЗА К. НА П. З.“ ЕООД срещу Г. Й. АНГ. с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Направено е
искане съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител
вземане – в размер на 492.90 лв. – главница, в размер на 34.54 лв. – договорна лихва за
периода от 27.05.2017г. до 06.06.2019г. и в размер на 42.28 лв. – обезщетение за забава
върху непогасената главница за периода от 07.06.2019г. до 27.08.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ../17.05.2017г., сключен между последния
и „А. Ф.“ ООД, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1285/2020г. по описа на Районен съд-Горна
Оряховица. Посочено е, че по силата на този договор „А. Ф.“ ООД се е задължило да
предостави на А. револвиращ кредит в максимален размер на 100 лв. – главница, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта,
а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на договора. С чл.3 ал.1
от същия е предоставено право на кредитополучателя по всяка време да усвоява суми до
максималния размер на кредитния лимит, като настъпването на падежа – всяка 2-ро число от
месеца, е в зависимост от това дали кредитополучателят е усвоил част или в цялост
максималния кредитен лимит. Изложено е, че с анекс към договора кредитния лимит бил
2
увеличен на 500 лв., като ответникът е усвоил тази сума в пълен размер и вследствие на
извършените операции по картата дължимата непогасена главница възлиза на сумата от
492.90 лв. Посочено е, че съгласно чл.4 ал.1 т.2, чл.8 и чл.21 ал.2 от договора, върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент,
представляващ възнаградителна лихва. Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост
на цялото задължение, обявена на 06.06.2019г., като от тази дата твърди, че ответникът
дължи и лихва за забава съгласно чл.21 ал.3 от договора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В
проведеното съдебно заседание по делото същият не е оспорил исковата претенция, но е
заявил, че не може да погаси задълженията си към ищеца поради липса на доходи. Направил
е възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.
За да отхвърли предявената искова претенция, районният съд е приел, че от
представения договор се доказва наличието на валидна облигационна връзка между „А. Ф.“
ООД и ответника по делото. Счел е за доказан факта на предоставяне на заетата сума по
договора от ищеца на ответника-кредитополучател и нейното усвояване в пълен размер,
съответно факта на неплащането й в уговорените срокове, че вземането на кредитора по
договора от ответника е прехвърлено на ищеца и че ответникът е уведомен за осъществената
цесия с връчване на препис от ИМ и приложенията към нея, зачитайки този факт на
основание чл.235 ал.3 ГПК. Приел е обаче, че кредиторът „А. Ф.“ ООД не е довел до
знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задължението по договора до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, поради което заключил, че вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Предмет на делото по предявения в производството по чл.422 ГПК установителен иск
е вземането, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Фактите, относими към настъпване на
предсрочна изискуемост, уговорена между страните в чл.21 ал.1 от процесния договор, са се
осъществили и това се установява от приетото от съда и неоспорено от страните експертно
заключение. Това не е и спорно между страните по делото. В същото време, както е приел и
първостепенният съд, не са ангажирани доказателства за надлежно обявяване на
3
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, на която изрично се позовава ищеца в
подадената искова молба, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение, е
сключеният договор за кредит и ако кредиторът твърди, че за него се е породила възможност
да претендира изпълнение на цялото задължение по договора, но се установи, че такава
възможност се е породила само за част от това задължение, искът не следва да бъде
отхвърлен изцяло, а следва да бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Или,
доказването на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит е определящо
единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Това е така, тъй
като съдът дължи произнасяне по спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на исковата молба. Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически
факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези
съображения, позоваването на предсрочна изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията по чл.422 ал.1 ГПК и неправилно районният съд е отхвърлил същата само
поради недоказване факта на предявяване на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост
на кредита.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, в случая ответникът дължи изпълнение на цялата претендирана
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, доколкото същият е усвоил целия
кредитен лимит по договора и падежът, договорен между страните е настъпил преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Съдът намира и че не е необходимо изрично
уведомяване на ответника за упражняване правото на кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо, тъй като срокът за връщане на усвоената сума е конкретно
определен /второ число на текущия месец/. Няма спор, че ответникът не е извършвал
никакви плащания по договора след последното такова на 08.04.2019г. Ето защо, той дължи
усвоената по договора главница в размер на 492.90 лв., ведно с уговорената в чл.4 ал.1 т.2 от
него възнаградителна лихва за периода от 27.05.2017г. /датата, на която е извършено
първото усвояване на част от предоставения кредитен лимит/ до посочената от ищеца дата -
06.06.2019г. Видно от чл.21 ал.3 от договора, при забава на плащането на някоя от вноските,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
всеки ден на забавата, поради което тази претенция на ищеца също е основателна и следва
да бъде уважена за претендирания период и размер.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу
решението на първоинстанционния съд за изцяло основателна. Последното, като
неправилно, следва да бъде отменено.
При този изход на спора, на въззивника се следват разноски, които той е направил в първоинстанционното
4
и въззивно производство за заплатена държавна такса, възнаграждение на вещото лице и за възнаграждения на
представляващия го юрисконсулт, възлизащи на сумата от 225.00 лв. /125 лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/ за първоинстанционното и на сумата от 325.00 лв. /75 лв. д.т., 150 лв. за възнаграждение на
вещото лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/ за въззивното производство.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на въззивника следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 23/03.02.2021г. по гр.дело № 1754/2020г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Й. АНГ., ЕГН **********, с адрес
град С., ул.“О.П.“ № ., че същият дължи на „А. ЗА К. НА П. З.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление град С., ул.“П. В.“ № ., ет.., сумата от 492.90 /четиристотин
деветдесет и два лева и деветдесет стотинки/ лв. – главница по Договор за кредит „Бяла
карта“ № ../17.05.2017г., сумата от 34.54 /тридесет и четири лева и петдесет и четири
стотинки/ лв. – договорна лихва за периода от 27.05.2017г. - 06.06.2019г. и сумата от 42.28
/четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лв. – обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода от 07.06.2019г. – 27.08.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.08.2020г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед №
145/23.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
1285/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Г. Й. АНГ., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“О.П.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ
НА „А. ЗА К. НА П. З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
С., ул.“П. В.“ № ., ет.., направените в производството пред районния съд разноски – в общ
размер от 225.00 /двеста двадесет и пет/ лв., тези, сторени във въззивното производство – в
общ размер от 325.00 /триста двадесет и пет/ лв. и разноските в заповедното производство в
общ размер от 75.00 /седемдесет и пет/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5