Р
Е Ш Е Н И Е
№ 103
Гр. Перник, 06.06.2023 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 94 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на И.Д.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника ѝ адвокат И.М. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
РД-14-733 от 22.02.2023 година, издадена от началника на отдел „Контрол” към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” (РДАА) – София, към Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация” (ИААА), с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. „а” от ЗАвтП, е приложена ПАМ – временно спиране от движение на лек
автомобил от категория М1, „****”, с рег. № Е **** МВ, собственост на И.Д.И.,
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца.
В жалбата се твърди, че оспорваната
заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на процесуалните правила. По същество се излагат доводи, че оспорваният акт е
немотивиран касателно предвиденото в заповедта действие на мярката „до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца”, тъй като не е ясно
за адресата на мярката какви действия или бездействия следва да предприеме, за
да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, с което
е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Твърди се, че в
процесния случай не е установено извършването на обществен превоз на пътници по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Излагат се и доводи за липса на
предпоставки за основаване на процесната заповед в акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), съставен по реда на Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). От съда се иска да отмени заповедта изцяло. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, началник
на Отдел „Контрол” към РДАА – София, в становище, обективирано в
придружителното писмо вх. № 1170 от 24.04.2023 година, с което
административната преписка по издаване на оспорваната заповед, ведно с жалбата
срещу същата е изпратена на съда, оспорва жалбата като неоснователна. Пледира
съобразяване на процесуалните и материалноправни разпоредби при издаване на
акта. В условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар.
В проведеното на 22.05.2023
година открито съдебно заседание жалбоподателят И.Д.И., редовно призована, не
се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата по
изложените в същата доводи, допълва ги в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното на 22.05.2023
година открито съдебно заседание, ответникът по жалбата – на Отдел „Контрол”
към РДАА – София, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и приетите по
делото писмени доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК приема следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от лице, разполагащо с правен интерес от оспорването му – приложена е принудителна
административна мярка, насочена спрямо МПС, с което е извършено административно
нарушение на ЗАвтП, чийто собственик е жалбоподателят, явяваща се адресат на
мярката. С оглед на това същата е процесуално допустима и съдът дължи
разглеждането ѝ по същество.
От
фактическа страна:
На 22.02.2023 година, в хода на съвместна
проверка по спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на
тях подзаконови нормативни актове, извършвана от контролни органи на ГДФК в ЦУ
на НАП, СДВР и ИААА, след осъществена от проверяващите през приложението „MAXIM” заявка за превоз на пътници срещу
заплащане между два адреса в гр. София – от ж.к. „***“ до храм – паметник „***“,
и получено телефонно обаждане, от адреса в ж.к. „***“, с МПС „****“ с рег. № Е ****
МВ, е извършен превоз на пътници до храм – паметник „***“ срещу заплащане в
брой, прието от водача на лекия автомобил – Р.Р.Н.. За така извършената
проверка е съставен Протокол за извършена проверка № 0476628/22.02.2023 година
(л. 24 от делото).
На същата дата, въз основа на
данните, съдържащи се в Протокол № 0476628/22.02.2023 година, инспектор в РДАА –
София, съставил на Р.Р.Н. от гр. Перник, АУАН с № 334021, за това, че на
22.02.2023 година, в качеството му на водач на лек автомобил от категория М1, „****”,
с рег. № Е **** МВ, около 12:30 часа, в гр. София, храм – паметник „***”, с
посока на движение – ул. „Оборище”, извършил обществен нерегламентиран превоз
на пътници срещу заплащане от кв. „***” до площад „***”, за сумата от 14.00 лева,
без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, в
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. От съдържанието на съставения АУАН се
установява и свалянето на същата дата на табелата с регистрационния номер на
МПС, с което нарушението в извършено.
Представените по делото, част от
преписката по издаване на оспорваната заповед, АУАН и Протокол за извършена
проверка, официални документи с обвързваща материална доказателствена сила по
отношение на обективираните в тях обстоятелства, неоспорени и неопровергани в
съдебното производство се ценят от съда досежно отразените в тях факти и обстоятелства
– извършване на посочените дата, час и място на превоз на пътници с процесния
автомобил, срещу заплащане на превозна сума от 14.00 лева, приета от водача на
МПС, с което превозът е извършен.
По делото е представено като
писмено доказателство (л. 27 от делото) свидетелство за регистрация на МПС
марка/модел „****“, с рег. № Е **** МВ,
собственост на И.Д.И. ***, настоящ жалбоподател.
Със Заповед № РД-14-733 от
22.02.2023 година, издадена от С.Д., началник на отдел РДАА – София, на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗАвтП е приложена ПАМ – временно
спиране от движение на лек автомобил от категория М1, „****” с рег. № Е ****
МВ, собственост на И.Д.И., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца. От фактическа страна заповедта е основана в обстоятелствата,
отразени в съставения АУАН с № 334021/22.02.2023 година и в изготвения Протокол
№ 0476628/22.02.2023 година на ГДФК в ЦУ на НАП, а именно, че в хода на
извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените
въз основа на тях нормативни актове, на 22.02.2023 година около 12:30 часа на
площад „***”, с посока на движение – ул. “Оборище, е установено, че Р.Р.Н. от
гр. Перник, като водач на лек автомобил от категория М1, „****” с рег. № Е ****
МВ, собственост на И.Д.И., извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане
от кв. „***” до храм – паметник „***”, срещу сумата от 14.00 лева, без лиценз
за извършване на обществен превоз на пътници.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
Съгласно
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, във връзка с чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на
ИААА, принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИААА или упълномощени от него
длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021
година (л. 35 от делото), с която изпълнителният директор на ИААА, на основание
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, във връзка с чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на
ИААА, е упълномощил длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл.
106а от ЗАвтП, измежду които в т. 5 и началниците на отдел „Контрол“ в РДАА,
каквато длъжност в РДАА – София, заема и С.Д. Димитров, издател на оспорвания
административен акт, видно от заповед № 20 от 27.01.2023 година (л. 36 от
делото).
Заповедта
е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити по чл. 59 от АПК, във връзка с чл. 2, ал. 1 от АПК, включително е мотивирана с фактическите и правни основания за издаването ѝ,
в изпълнение на изискването на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, съответно чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Същата освен правното основание за издаването ѝ – чл.
106, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП, и посочване на фактическите обстоятелства,
обосновали производството, съдържа и изрична препратка към съставения АУАН № 334021/22.02.2023 година, съответно към изготвения Протокол №
0476628/22.02.2023 година на ГДФК в ЦУ на НАП. Доколко и дали посочените в акта
фактически установявания са подведени под съответстващите им правни норми, дали са достатъчни и в пълнота,
съответно налице ли е основание за прилагане на ПАМ в процесния случай, е
въпрос на материалната законосъобразност на акта.
При
издаването на оспорената заповед, противно на бланкетните доводи в тази част на
жалбата, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на оспорвания административен
акт по чл. 146, т. 3 от АПК.
По
отношение съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз“ е превоз, извършван
за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
МПС, съответно съгласно т. 2 на същата разпоредба, „превоз на пътници“ е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС
за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. По делото
категорично се установи, че с МПС (лек автомобил марка/модел „****“, с рег. № Е ****
МВ), собственост на И.Д.И., настоящ жалбоподател, е извършен превоз в гр. София
на двама пътници (служители на НАП) от кв. „***“
до храм – паметник „***“, срещу сумата от 14.00 лева, заплатена в брой на
водача на лекия автомобил – Р.Р.Н.. Т.е. осъществен е обществен превоз на
пътници по смисъла на § 1, т. 2, във връзка с т. 1 от ДР на ЗАвтП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници – лиценз на Общността, ... или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
по този закон. ИААА води регистър на МПС към лицензите на Общността и
лицензите за извършване на превоз на пътници на територията на Република
България, в който регистър включително се съдържа списък на превозните
средства, с които превозвачът извършва дейността. Т.е.
за извършване на обществен превоз на пътници се изисква наличие на някой от
посочените документи. Безспорно се установи по делото, че за извършения
обществен превоз на пътници с процесното МПС, собственост на жалбоподателя, не
са представени пред проверяващите описаните лицензи, респ. удостоверение.
Такива доказателства не се представиха и пред съда. Извършването на обществен
превоз на пътници без издадено за МПС
удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, съставлява административно
нарушение (арг. от чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗАвтП).
За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници
само въз основа на издадени лицензи или удостоверение, в ЗАвтП е предвидено и налагането
на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а, ал. 1. Съгласно цитираната
разпоредба, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ –
временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Мярката е
от категорията на преустановителните и превантивните, а за да бъде приложена
следва да са налице в кумулация следните материалноправни предпоставки: 1. осъществен
обществен превоз на пътници или товари и 2. с МПС, за което няма издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари, или за което няма заверено копие към
лиценза на Общността.
Предвид съдържанието на цитираната нормативна рамка и въз основа на
установеното по делото от фактическа страна съдът намира, че в случая са били
налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Съответно правилен
е и изводът на административния орган, че в процесния случай е осъществена
именно хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП – на
22.02.2023 година Р.Р.Н. от гр. Перник, водач на лек автомобил от категория М1,
марка/модел „****“ с рег. № Е **** МВ, собственост на И.Д.И., е извършил с това
МПС обществен превоз на пътници в гр. София, от адрес в ж.к. „***” до храм – паметник
„***“, срещу заплащане на сумата от 14.00 лева (т.е. възмездно) без изисквания
документ – лицензи или удостоверение, за извършване на обществен превоз на
пътници.
Относно срока на приложената
ПАМ – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и във връзка с изложените в жалбата доводи за
нарушаване на принципа за съразмерност:
Извършването на обществен превоз на пътници без издадено за МПС удостоверение за обществен
превоз на пътници, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, нарушава установения ред на държавно управление или представлява
неизпълнение на задължение към държавата, обвързани с налагането по
административен ред на административно наказание „Глоба“ или на имуществена
санкция, т.е.
представлява административно нарушение (чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП, във връзка с чл. 6 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
Такова нарушение безспорно обуславя приложението на разпоредбата на чл.
106а, ал. 1 от ЗАвтП, а издаването на заповед за прилагане на ПАМ в случай на
проявление на всички елементи от състава на административното нарушение се
извършва в условията на обвързана компетентност – на административния орган не
е предоставена възможност да преценява допълнителни обстоятелства, при които да
приложи мярката, или други такива, при чието наличие да не я приложи. Т.е. при
установено административно нарушение компетентният орган не разполага с
възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, каквато би имал в случай на
предоставена му от закона възможност да избира измежду няколко (най-малко две)
решения по целесъобразност.
Горното, противно на доводите в
жалбата, се отнася включително до срока на мярката – при констатация за
осъществяване на предвидените в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
ЗАвтП факти административният орган следва да приложи предвидената ПАМ за срок
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Използваната от
законодателя словесна формулировка не предоставя на органа възможност за
преценка – задължава го да се съобрази с тази предварително определена като
интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път,
т.е. това е единствената възможност за законосъобразно произнасяне. А дали и
кога ще настъпи прекратителното условие, състоящо се в отстраняване на
нарушението зависи изцяло от волята и активността на адресата на мярката. Т.е.
независимо че срокът на ПАМ е относително определен, същият не се нуждае от
конкретизиране, съответно от мотивиране, тъй като времето му на действие е
изрично дефинирано в закона като обусловено от факта на отстраняване на
нарушението, респективно единствено от волята на нарушителя. Същевременно, за
да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен по – голяма от
необходимото, нормативно е определен краен срок на действие на ПАМ от 12
месеца, с изтичането на който, независимо от неотстраняване на нарушението, се
прекратява и неблагоприятното въздействие върху адресата.
Противно на изложените в жалбата
доводи, не е необходимо и допълнително указване (мотивиране) в какво се състоят
действията или бездействията, които следва да се предприемат, както и при какви
обстоятелства органът ще счете нарушението за отстранено. Описанието на
извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на
нарушенията и отстраняване на вече започнали такива е достатъчно. В тази връзка
без значение е фактът дали с процесния автомобил жалбоподателят възнамерява или
не да извършва обществената услуга по занятие, след като доброволно е
предоставила собствения си автомобил, с който е извършвана дейност в нарушение
на закона. Автомобилният обществен превоз на пътници е дейност, характеризираща
се с повишен риск за здравето и живота на гражданите, а значимостта ѝ
обуславя и регламентирането ѝ по императивен начин, с комплекс от
изисквания за законосъобразното ѝ извършване. Съответно степента на засягане на тази сфера на обществените
отношения в случай на нарушаване на нормативно установения ред е значителна. Ограничаването
на възможността процесното МПС отново да се използва като средство за
извършване на услуги по обществен превоз на пътници срещу заплащане по принцип
осуетява и възможността с това МПС да бъде извършено друго административно
нарушение, засягащо нормативно охраняваните обществено значими блага.
Следователно, с възпроизвеждането
на текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП при прилагането на мярката,
предвидена в б. „а“ на същата разпоредба, в частта на заповедта, в която е
посочен срокът на мярката, както не е нарушено изискването за мотивираност на
властническото волеизявление, така е приложен правилно материалният закон и е
съобразена неговата цел. В посочения смисъл е съдебната практика на върховния
административен съд, обективирана в Решение № 11124 от 05.12.2022 година, постановено
по адм. дело № 3384/2022 година, Решение № 10262 от 14.11.2022 година,
постановено по адм. дело № 3820/2022 година.; Решение № 7656 от 9.08.2022 година,
постановено по адм. дело № 2312/2022 година; Решение № 12968 от 17.12.2021 година,
постановено по адм. дело № 5866/2021 година (с последното се изоставя досегашната съдебна практика застъпвана в Решение
№ 8826 от 23.07.2021 година, постановено по адм. дело № 5039/2021 година; Решение
№ 8825 от 23.07.2021 година, постановено по адм. дело № 5045/2021 година; Решение № 7663 от 25.06.2021 година, постановено по адм. дело № 5911/2021
година и Решение № 6454 от 28.05.2021 година, постановено по адм. дело №
13522/2020 година.)
Предвид
изложеното, в резултат на извършена проверка на оспорената заповед по реда на
чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията
по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК за отмяната ѝ. Жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е неоснователно.
Ответникът
не претендира разноски, поради което такива не се дължи да бъдат присъждани.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-733 от 22.02.2023 година, издадена
от началника на отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– София, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози е приложена
ПАМ – временно спиране от движение на лек автомобил от категория М1, „****“ с
рег. № Е **** МВ, собственост на И.Д.И., до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 (дванадесет) месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/