№ 1735
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110106416
по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, предявена от .......... (ищец) срещу И. И. В., ЕГН
**********, адрес-......., с искане за признаване на установено, че И. И. В. дължи на ищеца
........, ЕИК ......., следните суми: 3 958,04 лв. със законна лихва от 22.11.2022 г. до изплащане
на вземането-цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2019 г.-
м.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: ......., аб. №......, инсталация ........ и нейното
дялово разпределение за сумата от 28.67лв. за периода м.10.2019г. - м.04.2021 г., сумата от
668.46 лв.-мораторна лихва върху главницата за потребена енергия за периода 15.09.2020г.-
28.10.2022 г., както и лихва върху суми за дялово разпределение в размер на 5.83 лв за
1.12.2019г. до28.10.2022г.
.Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуването на вземане Предявен е и иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за лихви. Претендират се разноски.
Ответникът представя становище. Счита, че не е доказана облигационната връзка,
ответникът не бил собственик на процесния имот, прави възражение за погасени по давност
вземания за периода до м.11.2019г. Счита претенцията за лихва неоснователно досежно
определения в ОУ падеж – 30 дни след публикуване на фактури, което счита за нищожна
клауза. Не оспорва обемът енергия и нейната доставка, както цена, не твърди плащания.
Конституираното трето лице-помагач.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
1
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 155 ЗЕ
По делото е представено доказателство, че ответникът е собственик съобразно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...........
От горното, съдът приема за доказано, че ответникът е съсобственик на имота. Това
означава, че същият е и потребител на енергия за битови нужди, по смисъла на § 1, т. 42 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). При това положение, искът се явява изцяло основателен по
основание, доколкото други оспорвания по фактическите твърдения не са наведени.
По направеното възражение за погасяване на вземанията по давност за суми, дължими
преди м. 11.2019г. съдът намира същото за частично основателно.
Представени са два броя фактури. По фактура № ....../31.07.2020г. за отчетен период
01.05.2019г. до 30.04.2020г., вземанията на ищеца за потребена топлинна енергия за периода от м.
05. до м. 10.2019г. са погасени по давност, в общ размер 206,05 лв.
Представени са два броя договори, сключени между третото лице помагач и ищеца
по отношение на претенцията на последния за заплащане на суми за дялово разпределение.
По договор № Дог -63/22.06.2017г. същият е със срок на действие до 30.04.2018г., като не
са представени доказателства за автоматичното му продължаване на действието му,
доколкото последното е поставено под условия в чл. 3 на раздел II, поради което съдът не
счита, че ищецът е провел пълно и главно доказване на своята претенция за период преди
01.05.2020г. по отношение на който е бил в действие вторият представен договор № Д-О-
67/03.06.2020г.Претенцията на ищеца за дължимост на суми за дялово разпределение е в
размер на 28.67лв. за периода от 10.2019г. до 04.2021г. От представените доказателства
обаче, не се установява ищецът да е имал фактурирано вземане към ответника за период
различен от погасения по давност, доколкото представената справка на лист 37 съдържа
вземане към ищеца единствено до месеците 02.2020г. в табличен вид, поради което съдът
счита,ч е искът за дължимост на суми за дялово разпределение и лихви върху тях следва да
бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Искът за лихви върху главницата за потребена топлоенергия е частично основателен,
доколкото е частично основателна главната претенция. Съобразно отхвър;ената част на
иска за главница в размер на 206.05 лв., съдът счита, че претенцията за лихва в размер на
44.30 лв. също за неоснователна и следва да се отхвърли в тази ѝ част..
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
На основание т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ исковото
2
производство, се произнася и за разноските, сторени в заповедното производство.
Ответникът следва да бъде осъдени да заплатят сума в размер 314,13 лв.- разноски в
исковото производство и 134,51лв. – разноски, сторени в заповедното производство или
93.92% от претенцията в представен списък с разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции.
Ищецът следва да заплати сумата в размер на 42.56лв. – или 6,08 % от
претендираното адвокатско възнаграждение в исковото производство, като в заповедното
производство не е отправена претенция за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
че И. И. В., ЕГН ********** дължи на ....... с ЕИК ....... сумата от 3751.99лв. – главница за
потребена топлинна енергия за периода от м. 11.2019г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот
с адрес: ......., аб. №......, инсталация ........, ведно със законна лихва за периода от 22.11.2022г.
до изплащане на вземането, като отхвърля частично иска за главница за потребена
топлоенергия за сумата над уважения размер от 3751.99 лв. до пълния предявен размер от
3958.04лв. за периода от м. 05.2019г. до м.11.2019г. – като погасен по давност, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.12.2022г. по гр.д. №
63546/2022г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
че И. И. В., ЕГН ********** дължи на ....... с ЕИК ....... сумата от 624.16лв. за периода от
15.09.2020г. до 28.10.2022г., като отхвърля частично иска за лихва върху главница за
потребена топлоенергия за сумата над уважения размер от 624.16 лв. до пълния предявен
размер от 668.46лв. – като погасен по давност, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06.12.2022г. по гр.д. № 63546/2022г. по описа на
СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признава за установено на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че И. И. В., ЕГН ********** дължи на ....... с ЕИК ....... сумата от
28.67лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.10.2019г. -
м.04.2021 г., както и лихва върху суми за дялово разпределение в размер на 5.83 лв. за
1.12.2019г. до28.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 06.12.2022г. по гр.д. № 63546/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН ********** да заплати на ....... с ЕИК ....... сумата в размер
на 314,13 лв.- разноски в исковото производство и 134,51лв. – разноски, сторени в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
3
ОСЪЖДА ....... с ЕИК ....... да заплати на И. И. В., ЕГН ********** сумата в размер
42.56лв..- разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ............. като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, вкл. и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4