Решение по дело №719/2015 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 41
Дата: 27 януари 2016 г.
Съдия: Мариана Колева Гунчева
Дело: 20155140100719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

27.01.2016г.

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                 

 

състав

 

На

23.12.

                                       Година

2015

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

Мариана Гунчева

 

                                                Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Р.Д.

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

 

 

Гр.д.

дело номер

719

по описа за

2015

година.

 

            Производството е за делба в първата му фаза по допускане на делбата и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

            Предявена е искова молба от А.Д.А. от гр.Кърджали, в която сочи, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-1618, кв.21 по плана на гр.Кърджали, целият с площ 585 кв.м., ведно с построената върху него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с призем, състояща се от три стаи, баня със санитарен възел, килер, коридор и тераса  - на първия етаж със застроена площ 100.65 кв.м., три стаи, баня със санитарен възел, килер, коридор и тераса на втория етаж със застроена площ 96.40 кв.м. и четири помещения, санитарен възел и коридор –в призема със застроена площ 91.52 кв.м. , при граници на поземления имот:  УПИ VII-1617, УПИ IX-1619, УПИ X-4125, УПИ VI-1616, ***.

            Сочи, че описания имот притежавали по документи и по наследство от покойните си родители  - баща им Д.А.С. , починал през 1990г. и майка им Ш. О. С., починала през 2008г.. Приживе имота бил придобит от майка им Ш. О. С. и от страните по настоящата делба като нейни деца, съгласно НА №194, том втори, дело №362/2004г., като дяловете им били както следва: 6/10 идеални части за майка им и по 1/10 идеална част за ищеца, братята му  О.С. и К.А. и сестра им З.М.. След смъртта на майка им на 13.11.2008г. останалите съсобственици – четиримата съделители  наследявали дела на майка си  и така всеки един от тях станал собственик на ¼ идеална част от описания недвижим имот.

            Сочи, че наследствения имот не можели доброволно да поделят , поради което  възниквал правен интерес да установи следващите им се дялове по съдебен ред и да прекратят съсобствеността върху описания имот. Към настоящият момент имота се ползвал от ответниците О.Д.С. и К.Д.А., като ищецът в качеството си на наследник нямал владение над имота.

            Моли съда да постанови решение, с което да допусне да се извърши делба между него и ответниците на гореописания имот  при квоти по ¼ идеална част за всеки от съделителите.  В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа исковата молба.

            Ответниците  О.Д.С.,  К.Д.С. и  З.Д.М. в представения по делото отговор, както и чрез процесуалния си представител  оспорват искат, като правят възражение за настъпила в тяхна полза придобивна давност, поради което имота не бил съсобствен и не следвало да се допуска до делба. Евентуално сочат, че ако съдът допусне извършването на делбата, то същата да се допусне по отношение на поземления имот и на приземния етаж.

            Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

            По делото е безспорно обстоятелството, че родителите на страните са: баща Д.А.С. с ЕГН ********** , б.ж. на гр.Кърджали, починал на 28.09.1990г./съставен акт за смърт №355/29.09.1990г. на Община Кърджали/ и  майка Ш. О. С. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кърджали, починала на 13.11.2008г. / акт за смърт № 761/13.11.2008г. на Община Кърджали/.

            Безспорно е обстоятелството, /а и същото се установява от удостоверение за наследници № 497/02.04.2015г. на Община Кърджали/,  че четирите им деца – А.Д.А., О.Д.С., К.Д.А. и З.Д.М., са наследници на починалите си родители Д. С. и Ш. С..

            От разрешение за строеж №402/21.09.1982г. на Община Кърджали се установява, че същото е дадено за  извършване на пристройка и надстрояване и е издадено на името на Д. А. С. /не се спори, че това са турско-арабските имена на наследодателя Д.А.С./.

            От констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 194, том втори, рег.№8091, дело № 362/2004г. на нотариус №251 Д.Г. се установява, че на 22.12.2004г. страните в настоящото производство и майка им, която е била жива към момента на съставяне на констативния нотариален акт, са признати за собственици по документи и наследство  от Д.А.С. на следните недвижим имоти: УРЕГУЛИРАН  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-1618, кв.21  по плана на гр.Кърджали, целият с площ 585 кв.м. , ведно с построената  върху него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА  с призем, състояща се от три стаи, баня със санитарен възел, килер, коридор и тераса – на първия етаж със застроена площ 100.65 кв.м., три стаи, баня със санитарен възел, килер, коридор и тераса – на втория етаж със застроена площ със застроена площ 96.40 кв.м. и четири помещения, санитарен възел и коридор – в призема със застроена площ 91.52 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ VII-1617, УПИ IX-1619, УПИ X-4125, УПИ VI-1616, ***, при дялове 6/10 идеални части за Ш. С. и по 1/10 идеална част  за З.М., А.А., О.С. и К.А..

            От показанията на св. Р.Р.А. – съседка и св.Л.М.Б.-съседка, се установи, че парцела върху който е построена къщата  бил закупен от родителите на страните от техен съсед на име Х.. Не могат да кажат коя година било закупено мястото, но децата вече били родени.  Когато закупили парцела върху него нямало нищо построено. Като закупили парцела, родителите построили къщичка на един етаж.  Надстрояването на къщата от още два етажа било извършено по-късно, в периода от 1982г. – 1985г., като в строителството основно се включили синовете  К. и О.. От показанията на св. Б. се установи, че след построяването на втория и на третия етаж на къщата през 1985г. К. останал да живее на втория етаж, а О. на третия етаж и от тогава до настоящия момент те си живеели на етажите заедно с жените си и децата. Майката живяла в приземния етаж до смъртта си през 2008г., след което там се настанил ответника О.. От показанията на свидетелите се установи, че съпругите на първите двама ответници си разпределили ползването на дворното място след смъртта на наследодателката Ш. С., като оставили място за обработване и на сестрата З..

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: по делото се установи, че праводателите на ищците – родители им Д.А.С. и   майка им Ш. О. С., са придобили по време на брака си чрез покупко-продажба  процесия  поземлен имот № VIII-1618  по плана на гр.Кърджали, целият с площ 585 кв.м.. Двамата са построили в имота едноетажна сграда, в която са живели заедно с четирите си деца. Впоследствие  праводателят на страните се снабдил с  разрешение за строеж №402/21.09.1982г. на Община Кърджали  за  извършване на пристройка и надстрояване на сградата. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установи, че строежа на втория и третия етаж на сградата е започнал през 1983г. и е приключил през 1985г., като в неговото извършване участие  взели двамата родители и ответниците О.С. и К.А.. За ищеца А.А. се установи, че е напуснал бащиния имот през 1982г. като се е установил в собствен апартамент в кв. Възрожденци, където е живял през цялото време от тогава до настоящия момент. Установи се, че за закупуването на апартамента с пари го подпомогнали  родителите му. От показанията на свидетелите И. Б., Л.Б.,  В.М. и Г.Т. се установи, че от построяването на етажите в тях живеят ответниците О.С. и К.А. заедно със семействата си. От свидетелските показания се установи, че надстроените етажи са с отделен вход и външно стълбище, а призема е със самостоятелен вход. В призема останали да живеят родителите до тяхната смърт, като бащата е починал през 1990г., а майката през 2008г.. Свидетелите твърдят, че помежду родителите и децата е имало разпределение на имотите, като уговорката им била О. и К. да живеят в къщата, ищеца в апартамента във Възрожденци, за който бил подпомогнат с пари от родителите си,  а сестрата З. в Турция. Съдът намира , че с установяването на първия и втория ответник в надстроената част от сградата, като всеки е ползвал самостоятелен етаж, за които се установи , че всеки от етажите представлява самостоятелно жилище, ответниците  О.С. и К.А. са установили върху съсобствен имот – първия и втория етаж на сградата самостоятелна фактическа власт, отблъсвайки владението  на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владеят всеки от новопостроените етажи изключително и само за себе си, като по този начин те са придобили по давност частите на останалите сънаследници с изтичане на предвидения в чл. 79, ал.1 от ЗС 10-годишен давностен срок. В случая необходимия по закон срок е изтекъл в периода от 1985г. до 1995г. , като освен това, същите продължават да владеят имота явно , необезпокоявано и без прекъсване и след 1995г., включително и понастоящем. По делото ищецът не доказа давността по чл. 79, ал.1 от ЗС , изтекла в полза на първите двама ответници,  да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или в установяване на фактическа власт върху имота, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респективно прекъснато. Такива факти не бяха заявени и доказани от страна на ищеца, а и не се установиха въобще по делото, поради което съдът приема , че възражението на първите двама ответници за изтекла в тяхна полза по отношение на надстроените етажи придобивна давност, е основателно. В случая е ирелевантно позоваването на ищеца на съставения  през 2004г. констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 194, том втори, рег.№8091, дело № 362/2004г. на нотариус №251 Д.Г., тъй като към 2004г. вече е била настъпила в полза на първите двама ответници придобивната давност, а освен това съгласно ТР №11/21.03.2013г. на ВКС по т.д. №11/2012г. ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК не се ползва  с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Ето защо, съдът намира, че не следва да се допуска делба по отношение на първия и втория етаж от процесната сграда, тъй като се установи, че същите са станали изключителна собственост на първите двама ответници.

            Не така стои въпроса относно приземния етаж и парцела, върху който е построена сградата. От описанието на приземния етаж, съдържащо се в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 194, том втори, рег.№8091, дело № 362/2004г. на нотариус №251 Д.Г., а именно, че същият се състои от четири помещения, санитарен възел и коридор, със застроена площ от 91.52 кв.м., със самостоятелен вход,  което съответства с описанието, дадено от свидетелите,  следва, че същият има характеристиките на самостоятелно жилище и като такъв е самостоятелен обект на вещни права в сградата. Спрямо призема, като самостоятелен обект е настъпило наследствено правоприемство и страните по делото са получили в наследство по равен дял от приземния етаж – тоест след смъртта на наследодателите същите са получили в собственост по ¼ идеална част от приземния етаж. В този смисъл призема се явява съсобствен между сънаследниците и по отношение на него следва да се допусне делба. По същите съображения, следва да се допусне делба и на процесното УПИ, върху което е построена сградата, тъй като същото като собственост на наследодателите на страните, след тяхната смърт, по силата на наследствено правоприемство, е станало съсобственост при равни дялове на четиримата законни наследници. По отношение на приземния етаж и парцела не се доказа настъпване в полза на някой от съделителите на придобивна давност, изключваща съсобствеността , поради което следва да се допусне делба на парцела и приземния етаж между страните по делото при равни квоти – по ¼ идеална част за всеки от тях.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ДОПУСКА да се извърши делба на следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-1618, кв.21 по плана на гр.Кърджали, целият с площ 585 кв.м. и на ПРИЗЕМА  от построената  върху него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА  с призем, който призем е със самостоятелен вход и застроена площ от 91.52 кв. и се състои от четири помещения, санитарен възел и коридор, при граници на поземления имот: УПИ VII-1617, УПИ IX-1619, УПИ X-4125, УПИ VI-1616, ***,  МЕЖДУ  съделителите: А.Д.А. с ЕГН ********** от ***, О.Д.С. с ЕГН ********** ***, К.Д.А. с ЕГН ********** *** и З.Д.М. с ЕГН ********** ***, ПРИ КВОТИ:  по ¼ идеална част за всеки от съделителите, като  ОТХВЪРЛЯ  иска за делба на първия и втория етажи от процесната ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА  с призем в УПИ VIII-1618, като неоснователен.

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: