№ 1251
гр. София, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Р. М. И. срещу определение № 274 от
19.11.2021 г., постановено по ч.н.д. № 601/2021 г. по описа на ОС Враца, НО, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяването на остатъка – в размер на 1 месец и 22 дни от общото наказание – в размер
на 6 месеца лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 311/2021 г. на РС Бяла
Слатина.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първата инстанция за неоснователност
на молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Лишеният от свобода
излага съображения за доброто си и примерно поведение в затвора – липсата на
дисциплинарни наказания, спазване на реда, участие в спортни събития, усилия за
повишаване на образоването си. В този смисъл счита, че са налице основанията за
предсрочното му условно освобождаване, поради което моли атакуваното определение да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което молбата му да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
1. По приложението на процесуалния закон:
Преди да разгледа конкретните възражения по законосъобразността на обжалваното
определение, САС счита за необходимо да насочи вниманието към въпрос от процесуално
естество, доколкото констатира повтарящо се нарушение на процесуалния закон от състава
на първата инстанция.
Производството по предсрочно условно освобождаване е уредено в част седма, глава
тридесет и пета, раздел първи от НПК, и по съществото си е свързано с осъществяване на
съдебен контрол при изпълнение на наказанията. От разпоредбите на чл. 439 и чл. 440, ал. 1
НПК следва, че по предложението или молбата за предсрочно условно освобождаване съдът
1
провежда открито съдебно заседание, в което след като събере допустимите и относими
доказателства и изслуша страните, постановява мотивирано определение. Нормативният
регламент на съдебното заседание по чл. 439 НПК еднозначно налага извода, че съдът следа
да обяви определението заедно с мотивите си, непосредствено след като изслуша последната
дума на лишения от свобода и след приключване на тайното съвещание. Освен от нормите
на чл. 439 и чл. 440, ал. 1 НПК това заключение следва и от общите правила за
първоинстанционното съдебно заседание, които са приложими в случая. Следователно в
първоинстанционното производство за предсрочно условно освобождаване съдът е длъжен
да обяви на страните определението си в цялост – диспозитив и мотиви, за да може, освен
друго, и да обезпечи правото на страните на жалба и протест.
В конкретния случай, съдът е разгледал молбата на осъдения И. за предсрочно условно
освобождаване в открито съдебно заседание, проведено на 19 ноември 2021 г. от 9:00 до 9:10
часа, т.е за около 10 минути. В рамките на това време съдът е дал ход на делото, снел е
самоличността на осъдения, изслушал е страните, оттеглил се е на съвещание, обективирал е
в писмена форма съдебния си акт в размер на 4 страници, като включително го е обявил
чрез прочитането му на страните. Очевидно е, че практически извършването на цялата тази
дейност в рамките на 10 минути е обективно невъзможно. Възможно е да се касае за
техническа грешка в изписването на началния и крайния час за провеждане на съдебното
заседание. Другата хипотеза е, съдът предварително, преди заседанието, да е подготвил
писмено мотивите към определението, а това навежда да предубеденост на съдийското
убеждение, което е формирано преди да се изслушат становищата на страните. Това не
трябва да се допуска защото крие риск от разглеждане на делото от незаконен състав. При
всички положения, доколкото чл. 440, ал. 2 НПК препраща към чл. 345, ал. 2 НПК, то дори и
да са допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, въззивният съд следва да
разгледа и реши делото по същество.
САС намира за необходимо да подчертае, че така описаният начин на процедиране на
първоинстанционния съдебен състав, не е изолиран случай, а се касае за установена
незаконосъобразна практика, която следва да бъде преустановена.
2. По приложението на материалния закон:
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил
фактите, които имат отношение към въпросите, подлежащи на разрешаване в
производството:
Осъденият Р. М. И. търпи наказание, определено по силата на одобрено от РС Бяла
Слатина споразумение за решаване на делото по н.о.х.д. № 311/2021 г., в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК.
Лишеният от свобода е постъпил в Затвора Враца на 26.07.2021 г., когато е и началото
на изтърпяване на наказанието. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието бил
строг и не е променян.
Към 19.11.2021 г. (датата на произнасяне на първоинстанционното определение) от
това наказание осъденият е изтърпял 4 месеца и 8 дни, от които 3 месеца и 23 дни
фактически, а от работа 15 дни. Остатъкът за изтърпяване към същия период е 1 месец и 22
дни.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в Затвора в гр. Враца
той не е бил награждаван, нито е бил дисциплинарно наказван. Поради краткия му престой в
затвора, режимът за изтърпяване на наказанието не е променян.
Лишеният от свобода приема плана за изпълнение на присъдата, заявява желание за
участие в предлаганите форми за образование и квалификация – записан е за ученик във
втори клас на СУ „Мито Орозов, регистрирал е участие в провеждания религиозен курс
„Християнски ценности“.
2
От доклада по чл. 155 от ЗИНЗС е видно, че поради ниския размер на наказанието (до 6
месеца лишаване от свобода), не е изготвяна оценка за риска от рецидив, а е направен само
анализ за риска от вреди. Установената тенденция е за добро поведение на осъдения – спазва
реда и дисциплината, не създава проблеми на администрацията, поддържа балансирани
отношения с останалите затворници. Поради предишните осъждания и престой в затвора,
изготвилата оценката ИСДВР М. Й., счита, че работата с лишения от свобода следва да
продължи, за да се промени трайно утвърдения криминален модел за поведение на И..
Отбелязано е, че при възможност е предвидено включване му в специализирана програма за
корективно въздействие. В доклада е прието, че рискът от вреди за обществото е среден,
защото актуалното наказание се изтърпява за престъпление, което е извършено след
предсрочното му условно освобождаване от остатък на наказание по предходно негово
осъждане.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на осъдения Р.И. е
налице първото (формално) условие, за да бъде уважена молбата му за условно предсрочно
освобождаване. Обсъждайки наличието на тази предпоставка, окръжният съд с основание е
преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от определеното му наказание.
Докато по отношение на наличието на формалното условие между страните не е имало
спор, то становището им, относно това дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне, е било противоположно. Първият съд е възприел тезата на прокурора и на
представителя на началника на Затвора, които са поддържали, че данните в личното досие
на осъдения не са достатъчни, за да се приеме, че той се е поправил. Въззивната инстанция
споделя тези изводи. Освен че се е доверил на отрицателното становище на затворническата
администрация за приложението на чл. 70 от НК, окръжният съд е направил собствен извод,
че в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на лишения от
свобода и така е извел констатация, че втората предпоставка за предсрочното условно
освобождаване на И. не е налице. За да се съгласи с този негов извод и в съответствие с
разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК въззивният съд се позова на информацията,
предоставена от служителите на затворническата администрация, които са били ангажирани
с корекционния процес на осъдения и са имали преки наблюдения върху неговото поведение
в затвора. От изготвените доклади всъщност е видно, че поправителният процес е с
положителен развой, но е необходимо още време за допълнителна работа с осъдения за
постигане на трайното му откъсване от установения противообществен стереотип на
поведение.
САС обръща специално внимание на затворническата администрация, че за постигане
на поправителния ефект от присъдата е задължително включването на Р.И. в
специализирана програма, която да въздейства специално върху нагласите му за управление
на моторно превозно средство след употреба на алкохол, каквито намерения са изразени от
ИСДВР Спасова от 3.08.2021 г., но до момента няма данни за реализирането им.
Като се имат предвид данните от досието за семейната среда и обкръжение на И.,
както и воденият от него до момента начин на живот, особено наложително е включването
му в програма по чл. 157а ЗИНЗС за подготовка за живот на свобода. Успешната превенция
би била постигната в случай, че на лишения от свобода след освобождаване от затвора се
предостави възможност да работи, да продължи образованието си, както и да участва в
програми за личностно развитие, които да доведат да трайна и осмислена промяна в начина
на живот.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият Р.И. не е дал
убедителни доказателства за поправянето си, поради което не са налице основанията за
неговото условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно издадено в този смисъл
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
3
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 2 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274 от 19.11.2021 г., постановено по ч.н.д. №
601/2021 г. по описа на ОС Враца, НО, с което е оставена без уважение молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка – в размер на 1 месец и
22 дни от общото наказание – в размер на 6 месеца лишаване от свобода, определено му по
н.о.х.д. № 311/2021 г. на РС Бяла Слатина.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За обявеното определение да бъдат уведомени лишеният от свобода И. и САП.
Препис от определението да се изпрати на председателя на наказателното
отделение на ОС Враца, както и на началника на затвора Враца – за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4