Решение по дело №11158/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 107
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20241110211158
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110211158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “Т.С.“ ЕАД срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/01.07.2024 г., издадено от кмета на
Столична община, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената
система и гаранциите при строителството им на територията на Столична
община и на основание чл. 23, вр. чл. 22, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 от същата
наредба.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, неправилно, издадено при съществени
нарушения на производствените правила и при противоречие между
установените обстоятелства и реалната фактическа обстановка. В НП било
посочено, че процесният участък не бил сигнализиран и обезопасен с пътни
знаци по реда на Наредба № 3/16.08.2010 г. за временна организация и
безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи
по пътищата и улиците, но не се пояснявало в какво точно се изразява
нарушаването и по какъв начин е нарушен предвидения ред. Не били описани
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а единствено било
1
констатирано същото. Липсвали данни по чл. 42, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗАНН в
НП. Не било доказано виновното поведение на дружеството – извършването
на ремонт в този участък и дали е преминавал тръбопровод през него. В
условията на евентуално се твърди, че дружеството-жалбоподател е взел
всички мерки по своевременно отстраняване на проблема и негативните
последици от него – след приключване на ремонта, изкопът е засипан със
скална маса и оставен без ограждения, за да не се възпрепятства движението
към гаражите на сградата на ул. „***“ и бул. „***“, изкопът бил възстановен
качествено, без пропадания и не представлявал опасност за преминаващите
хора и превозни средства. В НП не били изложени мотиви за крайния извод на
наказващия орган за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С
нарушението обаче не настъпили общественоопасни последици и същото
било явно незначително. Санкцията не отговаряла на тежестта на
нарушението. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от
упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е отправено отново
искане към съда за отмяна на обжалвания акт. Посочено е, че в НП не били
посочени всички елементи от състава на нарушението, обстоятелствата по
извършването му, а именно – какви пътни знаци е следвало да бъдат
поставени за осигуряване на проходимостта на гражданите и пътните
превозни средства.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – кметът на Столична община, е бил
представляван от процесуален представител. На етап съдебни прения е
направено искане за потвърждаване на обжалваното НП. Посочено е, че
нарушението било доказано от обективна и субективна страна. Нямало как
органите на общината да указват какви сигнализационни табели следвало да
се поставят – те били изброени в наредба. Грижа на дружеството било да се
поставя необходимата сигнализация на ремонт на пътя. Развити са кратки
съображения, че при настъпване на вреди пострадалите граждани се обръщали
към общината като виновно лице. Направено е искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
2
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На съдът е служебно известно от вписаните публично достъпни данни в
ТРРЮЛНЦ, че „Т.С.“ ЕАД е юридическо лице, регистрирано на територията
на Република България и с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и
топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности,
обслужващи основните.
С уведомление с изх. № П – 2893/21.02.2024 г. дружеството уведомило
Кмета на район „***“ – Столична община, „Столичен инспекторат“ към
Столична община и други, че поради авариен ремонт на топлопровод е
необходимо да бъдат извършени строителни работи на обект с адрес ***, с
изкоп на улица и тротоар. Посочено било, че строително - монтажните работи
ще бъдат извършени за времето от 08,00 часа на 22.02.2024 г. до 24,00 часа на
29.02.2024 г. В уведомлението било указано, че възстановителните работи по
нарушените благоустройствени фондове ще бъдат извършени за сметка на
дружеството при благоприятни метеорологични условия и че
възстановяването на настилките ще се извърши от дружество – трето лице за
производството в договорените срокове и при гаранции, съобразени с
Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и
зелената система и гаранциите при строителството им на територията на
Столична община. В уведомлението било уточнено още, че организацията на
движението ще бъде съгласно гл. IV от Наредба № 3/16.08.2010 г.
На 26.03.2024 г. около 18,20 часа служител на Столичен инспекторат при
Столична община – свидетелят М. Г. Г., заемащ длъжността „началник на
сектор“ в сектор „Общинска инфраструктура“ към Столичен инспекторат към
Столична община, извършил проверка на обекта с аварията на топлопровод на
адрес ***. На място било констатирано, че строително - монтажните работи са
приключили, няма работници и машини, като разкопаният участък от пътя не
е асфалтиран, а е изпълнен с насип от кална маса, която била разпилявана от
минаващите коли. На място липсвали поставени знаци или друга
сигнализация за участъка. За констатациите бил съставен констативен
протокол № КП-24-0012672/26.03.2024 г. Към констативния протокол бил
изготвен и снимков материал на завареното положение на участъка.
3
Въз основа на горепосочените констатации на 12.04.2024 г. в
присъствието на един свидетел - Д. К. Т., свидетелят М. Г. Г. съставил АУАН №
***/12.04.2024 г. за извършено нарушение по чл. 10, ал. 5 от Наредба за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената
система и гаранциите при строителството им на територията на Столична
община - затова, че на 26.03.2024 г. на адрес ***, дружеството - жалбоподател
е извършило авариен ремонт на топлопровод, като по време на ремонта до
пълното възстановяване на уличната настилка в засегнатия участък не е
осигурило безопасна проходимост за гражданите и превозните средства -
липсвала сигнализация или пътни знаци по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване
на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Актът бил връчен
на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател - Т.Г.Й., с
пълномощно с рег. № ПЛ - 174/08.08.2023 г. Актът за установяване на
административното нарушение бил подписан от актосъставителя, от
свидетеля и от упълномощения представител на жалбоподателя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 01.07.2024 г.
кметът на Столична община издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на
чл. 10, ал. 5 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на
територията на Столична община и на основание чл. 23, вр. чл. 22, ал. 1, вр.
чл. 12, ал. 1 от същата наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства – представените с преписката актове; пълномощно
№ ПП-174/08.08.2023 г.; констативен протокол № КП-24-0012672/26.03.2024
г.; уведомление с изх. № П-2893/21.02.2024; снимков материал, находящ се на
л. 19-21; длъжностна характеристика за длъжността „началник на сектор“ в
сектор „Общинска администрация“ при Столичен инспекторат към Столична
община, приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 от НПК. Същите са
4
непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения
смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Г. Г. в частта относно
датата и мястото на извършената проверка, констатираното положение на
място, процедурата по съставяне на констативния протокол и процесния
АУАН. Свидетелят посочва в началото на показанията си, че е „видял
разкопаването след приключване на разкопаването“, но и че не е ходил на
място на проверка, когато са копали за аварията, а след като същата е била
отстранена и насипана. Предвид отбелязаното в констативния протокол и
изготвения снимков материал, находящ се на л. 19-21 от делото, и уточненията
последвали в показанията на свидетеля, съдът кредитира същите, като прие, че
в посочените части от разказа му не е налице противоречие, а неправилен
подбор на думи в изказа му относно завареното положение. На въпросите на
процесуалния представител на жалбоподателя свидетелят е посочил, че на
място при извършване на проверката от 26.03.2024 г. същият е констатирал
вече отстранена авария, нямало машини или работници, а изкопаната земна
маса в участъка за отстраняване на аварията е била засипана със земна маса,
но не и асфалтирана. Свидетелят категорично посочва, че на място е нямало
поставени знаци или огради на ремонтния участък. Предвид подробността и
непротиворечието на посоченото, вкл. и с останалата доказателствена маса,
съдът прие, че именно посоченото положение е било налице към момента на
извършване на проверката от 26.03.2024 г. Тук следва да се посочи, че съдът
кредитира представения снимков материал, находящ се на л. 19-21, предвид
посоченото от разпитания свидетел, че именно тези снимки са били изготвени
на място, и отразените като ден и месец на заснемане на същите върху самия
снимков материал, отговарящи на датата на проверката. Представянето на
снимковия материал в изрязан вид и оттам – с неизписана в цялостгодина на
заснемане не е довело до неотстраняем порок, поради което съдът счита, че
посочените доказателства следва да се ползват със доказателствена стойност в
горепосочения смисъл за изводите на съда от фактическа страна. Не така стои
въпросът по отношение на снимковия материал, находящ се на л. 11 и 12 от
делото. Върху същия е налице единствено дата 16.07.2024 г., изписана върху
долния десен ъгъл на листа, на който са принтирани – не става ясно дали това
е датата на съставяне, доколкото същата се явява след проверката, съставянето
на АУАН и НП, или датата на отпечатване. Друга дата липсва. Това
5
възпрепятства да се определи към кой времеви момент е обективирана
пътната обстановка на снимките. Отделно от това не може да бъде установена
връзка им с местоположението на процесния ремонтиран участък, в каква
връзка и от кого същите са били съставени. В този смисъл съдът не кредитира
посочения снимков материал.
Що се отнася до показанията на свидетелката Д. К. Т., съдът кредитира
същите в частта относно датата, мястото и процедурата по съставяне на
процесния АУАН. Съдът се довери на разказа на свидетелката и относно
констатациите при извършената проверка за нарушението, със забележката, че
същият се явява косвено доказателство, тъй като свидетелката препредава
сведения, които не е възприела лично и непосредствено, а такива, които е чула
от друго лице. Въпреки това показанията на свидетелката в тази част се
препокриват с останалата кредитирана от съда доказателствена маса.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 23 от Наредба за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при
строителството им на територията на Столична община и при спазване на
сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Съдът констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 ал. 1 т. 7 от
ЗАНН, доколкото в АУАН следва да се посочат имената, точните адреси и
датата на раждане на свидетелите, а за свидетеля Д. Т. са посочени само три
имена и служебен адрес. Допуснатото нарушение обаче няма характер на
съществено, тъй като по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и от събраната доказателствена маса не се внася съмнение, че
6
именно разпитаната свидетелка е взела участие при съставяне на акта. Съдът
не счита, че е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, която предвижда, че в АУАН следва
да се посочат имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер. В състава на
нарушението по чл. 10, ал. 5 от Наредбата за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при
строителството им на територията на Столична община не се включват
настъпили имуществени вреди като съставомерен резултат, а и от събраната
доказателствена маса по делото не се установява, че в случая от нарушението
са настъпили имуществени вреди за трети лица.
Съгласно чл. 10, ал. 5 от цитираната наредба в случаите, когато
възстановяването на последиците от аварията е обективно невъзможно да
бъде завършено в кратък срок (до един ден), операторите, предприятията и
експлоатационните дружества са длъжни да осигурят за срока на ремонта до
пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък безопасна
проходимост за гражданите и превозните средства в засегнатия участък по
реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците. Следователно с посочената разпоредба се
задължава операторите на ремонтираните съоръжения по време на
извършване на ремонта да обезопасят мястото, в случая изкопа, на което той
се извършва не просто до неговото приключване, но и до възстановяване на
настилката на пътния участък. Доколкото става въпрос за пътна
инфраструктура, която е била асфалтирана преди аварията, „пълно
възстановяване на настилката в засегнатия участък“ следва да се счете, че е
моментът на привеждането на същата в състоянието преди ремонта, а
именно – до асфалтирането след ремонта.
Видно от свидетелките показания и констативния протокол, към
26.03.2024 г. ремонтът – отстраняването на аварията на тръбопровода, е
приключил, но пътната настилка на засегнатия участък не е бил възстановен в
първоначалното му състояние чрез асфалтиране, а е бил изпълнен с насипана
кална маса. Следователно към тази дата не е настъпил визираният в
цитираната разпоредба краен момент за приключване на необходимостта от
обезопасяване и сигнализиране, а именно „пълното възстановяване на
7
настилката в засегнатия участък“, и жалбоподателят е имал все още
задължението да обезпечи сигнализацията и обезопасяването. По делото се
доказа успешно, че на място е липсвала каквато и да е сигнализация или
обезопасеност с пътни знаци. В този смисъл неоснованиелно е възражението
на жалбоподателя, че е следвало да се посочи какви конкретни пътни знаци е
следвало да бъдат налице. Ако е бил поставен някакъв знак, но все пак
неправилен, то санкционираното поведението щеше бъде индивидуализирано
по друг начин и посочването на конкретния знак щеше да бъде необходимо с
оглед изследването дали това е била правилният. В настоящия случай
достатъчно е било да се посочи, че по какъвто и да е начин по реда на Наредба
№ 3/16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците не е
било налице обезопасяване или сигнализиране, което е било изпълнено както
в АУАН, така и в НП, чрез препращане към посочения подзаконов нормативен
акт. Доколкото противоправното поведение се е изразило в бездействие,
достатъчно надлежно е било описано както в АУАН, така и в НП, в какво се е
изразило нарушението и при какви обстоятелства същото е било осъществено.
В този смисъл съдът счита, че зададената от административнонаказващия
орган рамка на административното обвинение е била достатъчно ясна, за да
може жалбоподателят да разбере за какво нарушение е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност и да упражни надлежно правото си
на защита.
Изложеното е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на извършителя съгласно чл. 22, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 от
Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и
зелената система и гаранциите при строителството им на територията на
Столична община. Налице са предпоставките за налагане на имуществена
санкция на дружеството, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е
достатъчно констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое
е конкретно виновното лице и има ли вина то за извършването на деянието.
Имуществената санкция е определена правилно в минималните предели на
санкционната правна норма, доколкото липсват данни за настъпили вредни
последици от конкретното деяние. Поради изложеното съдът намира, че така
наложеното наказание би изпълнило целите на общата и специалната
превенция по чл. 12, ал. 1 от ЗАНН.
8
Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, видно
от показанията на свидетелите, както и приложения снимков материал, към
момента на извършване на проверката е имало невъзстановена пътна настилка
на възлов булевард в оживен столичен квартал, което може да застраши както
пешеходците, така и водачите на моторни превозни средства, да затрудни
трафика на автомобили и да доведе до допълнително замърсяване на околната
среда и амортизация на околната инфраструктура.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено в
цялост.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото и обстоятелството, че в част от първоинстанционното
съдебно производство страната е била представлявана от юрисконсулт, съдът
счита, че в полза на Столична община следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/01.07.2024 г.,
издадено от кмета на Столична община, с което на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл.
10, ал. 5 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на
територията на Столична община и на основание чл. 23, вр. чл. 22, ал. 1, вр.
чл. 12, ал. 1 от същата наредба.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Столична община, Код по БУЛСТАТ: *********, с адрес:
9
гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в
размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10