Решение по дело №900/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260007
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100500900
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Град Варна, 01 юли 2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

       ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН ШАКИРОВА

 

СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА    

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.д. № 900 по описа за 2020 година на ВОС, намира следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от К.А.К., чрез адв.А. против Решение № 21 от 03.01.2020 година, постановено по гр.дело № 13 507/2018 година на ВРС, с което съдът е уважил предявения иск и е осъдил въззивника К. да заплати в полза на Р.Р.Д. сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) дадена в заем на 27.03.2015 година, на осн.чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 372 (триста седемдесет и два лева), на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК.

С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и противречащо на наличните по делото доказателства.Излагат, че съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни доказателства.Прави и доказателствени искания: да се допусне до разпит свидетел, които следва да установява дали въззивника  е получил процесната сума и дали въобще е бил във Варна на посочената дата.

В срока по чл.263 от ГПК против жалбите е бил депозиран отговор от страна на въззиваемата Р.Д., чрез адв.Й., с които те настояват решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивника редовно призован, не се явява, не се представлява, постъпило е писмено становище от адв-.А., с което същата моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие; заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв.Б., преупълномощен от адв.Й..Процесуалния представител заявява, че оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

            След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, съобразно нормата на чл.240 от ЗЗД от Р.Р.Д. против К.А.К. за заплащането на сумата от 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/-  представляваща дължима сума по предоставен паричен заем от 27.03.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.Според твърденията в исковата молба на 27 март 2015 година ищцовата страна е предоставила на ответника процесната сума в заем. За тази цел е била съставена разписка, като срокът за връщане на дължимото бил до 31 декември 2015 година.по искане на ищцата и за да обезпечи вземането си, ответника подписал и Запис на заповед в нейна полза за сумата от 1800 лева, с дата на издаване: 27.03.2015г. и падеж на плащане -31.12.2015г.В исковата си молба ищцовата страна излага, че К. не е върнал сумата и по тази причина се обръща към съда.

Пред ВРС от фактическа страна е било установено, че на 27.03.2015 г. ответникът е получил в заем от ищеца сумата от 1800 лв и за целта е подписал Разписка и Запис на заповед за сумата от 1800лв. и поемател Р.Р.Д. с падеж 31.12.2015г.

По делото са налични писмени докамунти, и не е спорно между страните, че между ответника и Васи ЕООД и Галактик Тур ЕООД и двете с управител Р.Д., са сключени Трудови договори № 251/02.06.2014г.,  трудов договор № 274/06.07.2015г., трудов договор № 260/14.08.2014г.,  справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388143110869/14.08.2014г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, копие от заповед № 29осв/13.10.2017г., трудов договор № 270/28.08.2014г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388143116124/28.08.2014г. и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Също пред ВРС на въпроси по реда на чл.176 ГПК, ищцата Р.Р.Д. излага, че на ответника К. не са давани служебни аванси и че гориво е зареждал посредством карти.

От своя страна въззивника твърди, че не е получавал сумата от 1 800 лева, и че не е подписвал Запис на заповед.

Пред ВРС е бил разпитан свидетеля Д.С., които излага, че е присъствал по време на разговора между ищцата и ответника, с в този разговор е станало ясно, че тя ще предостави заем на К. в размер на 1 800 лева.За целта е била съставена разписка, а отделно от нея е подписана от ответника и Запис на заповед.Свидетеля излага още, че лично е броил парите на ответника.

При тези данни ВРС е достигнал до извода, че исковата претенция се явява доказана и е осъдил ответника да заплати търсената сума.

Становището на ВОС е следното:

Съобразно константната практика на ВКС на Р България елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в чл.240 от ЗЗД.Тази разпоредба определя вида съглашение и от нея става ясно, че договора за заем е реален договор, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, основно защото той е този, които извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.От материалите по делото е видно, че ВРС е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищцовата страна да докаже предаването на сумата от 1 800 лева и уговорения краен падеж за връщане на сумата.Ответника, от своя страна е следвало да докаже, че  не е получавал сумата и не я дължи.

Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по  чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Също поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.

На база на наличните писмени документи – разписка, Запис на заповед и показанията на свидетеля Д.Г.С., ВОС споделя виждането на първата съдебна инстанция, че действително сумата от 1 800 лева е била получена от въззивника и то под формата на заем.В тази връзка са особено убедителни представените писмени документи  и най – вече Разписката и подписаната от него Запис на заповед.Установено е по делото, че на 27.03.2015 година въззивника е получил сумата от 1 800 лева, като за целта освен Разписка е подписал и Запис на заповед.Когато към това, като допълнение се анализират и показанията на свидетеля Д.Г.С., фактическите характеристики на Договора за заем, придобиват окончателен израз.Вярно е, че свидетеля С. е служител на ищцовата страна, но ценени поотделно и в съвкупност неговите показания напълно кореспондират с останалия доказателствен материал – уговорка за предоставянето на заем, подписването на Разписка и Запис на заповед, личното предаване на сумата от свидетеля на ответника.Следователно няма пречка да бъдат ценени като достоверни.При това положение настоящата инстанция споделя извода на първата, че исковата претенция се явява доказана по основание.Отделно от това действително липсва проведено обективно доказване от страна на въззивника, че сумата не е предоставена, или че е предоставена примерно, като дарение.Именно по горните съображения не се споделят и наведените във въззивната жалба доводи.

При тези данни, ВОС намира, че не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт.С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и адв.хонорар в размер на 300 /триста/ лева.

Водим от изложеното до тук, ВОС

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 03.01.2020 година, постановено по гр.дело № 13 507/2018 година на ВРС, XLVIII състав.

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, да заплати в полза на Р.Р.Д., ЕГН **********, сумата от 300 (триста), представляща направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: