№ 252
гр. С., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100757 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М. И. М., ЕГН **********, с която по реда
на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК са предявени обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: 800 лв. –
главница по договор за паричен заем от 01.03.2020 г., 40, 05 лв. –договорна
възнаградителна лихва по договора за периода 01.03.2020 г. до 15.04.2020 г., 258,18 лв.
– законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 15.04.2020 г. до
26.03.2025 г., 409,95 лв. – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 01.03.2020 година Длъжникът М. И. М., ЕГН: **********,
сключил Договор за потребителски кредит № 402994 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на
който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски
по 1250 лева в срок до 15.04.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен
бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.63 %.
Сочи, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения
или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на
e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
1
него при подписването на договора за кредит.
Твърди се, че ответникът М. И. М., ЕГН ********** не изпълнила в срок
задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г.
„Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България" № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индивидуализирано в Приложение № 1, за което длъжникът бил уведомент. Поддържа
се, че ако съдът не приеме, че длъжникът е бил уведомен, същият следва да се счита
уведомен с получаване на препис от исковата молба.
Ответникът М. И. М., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не било погасено.
Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са осъдителни искове по реда на чл. 415, ал.3, предл. второ от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
01.03.2020 г.между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в
качеството заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 402994. В
договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 800 лв., платим на
една месечна вноска в размер на 1250 лв. в срок до 15.04.2020 г. Предвидено е, че
годишният лихвен процент възлиза на 40,05%, а годишният процент на разходите на
48,63%.
В чл. 3.10 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно
разглеждане в размер от 409,95 лв.
Не е спорно между страните, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 21.07.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ищцовото дружество –
„АПС Бета България“ ЕООД, на последното е прехвърляно процесното вземане по
договора за заем. По делото е представено и уведомление до ответницата за
извършената цесия, което е връчено на посочен от нея имейл адрес.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, същото не е
оспорено от страните. Съгласно заключението на вещото лице, по процесния договор
за заем не са постъпвали погашения от страна на ответницата. Вещото лице е
заключило, че ГПР по разглеждания кредит възлиза реално на 3 633,32 %, като
2
причина за това е кумулативният ефект от високата допълнителна такса в размер на
409,95 лв. и високият лихвен процент, като при реален анализ за срока на кредита – от
45 дни, оскъпяването е 56,25 %.
При горните факти, съдът прави следните изводи:
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК,
поради което в отношенията между страните приложение намират нормите
на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.
С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) изрично бе предвидено
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г., І Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024 г. по т. д. № 2695/2022 г., ІІ Т.
О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК,
във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.
Горното изрично е указано на страните с доклада по делото.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,63%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
начислената такса за експресно разглеждане, която се включва в общите разходи по
кредита по смисъла легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
3
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби
на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По делото безспорно се установи и че претендираното вземане за „експерсно
разглеждане“ не е включено в посочения в договора ГПР, като при включването му
съшият драстично надвишава нормативно определеният допустим размер на ФПР.
Освен това в константната практика на СЕС се приема, че правилното
посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването
на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано
решение – решение по дело С- 1377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело
C-714/2022 г.,, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г.,
неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на
липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като ответникът
дължи само чистата стойност, като не се дължат никакви лихви, включително законна
лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Нормата
на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а
използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви. В този смисъл е
и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г., I ТО на
ВКС, в което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не
съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за
пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. Ето защо, в полза на кредитора не следва да се присъжда на
4
основание чл. 86 ЗЗД законната лихва върху чистата стойност на главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изложеното, така предявения иск за главница се явява основателен и
доказан и подлежи на уважаване, доколкото по делото се установи, че ответницата не
е извършвала погашения по договора, а останалите претендирани от ищцовото
дружество вземания, подлежат на отвхърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 799,68 лв. от които 99,86 лв. за
заплатена държавна такса, 600 лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковите претенции, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 511,80 лв.
Ответникът не претендира разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ********** да
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 23 ЗПК на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В,
сумата в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ - главница по договор за паричен заем от
01.03.2020 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за следните суми: 40, 05 лв. –договорна възнаградителна лихва по
договора за периода 01.03.2020 г. до 15.04.2020 г., 258,18 лв. – законна лихва за забава
по договора за кредит за периода от 15.04.2020 г. до 26.03.2025 г., 409,95 лв. – дължима
неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит .
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. **********, да
заплати на " АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 511,80 лв. /петстотин и единадесет лева и осемдесет ст./ разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5