№ 113
гр. Русе, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20234500900142 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД.
Ищецът „ФЕНИКС 30”ЕООД, ЕИК203426352, със седалище и
адрес на управление с.Бряговица, област Велико Търново, ул.Десета №19,
представлявано от Б. Б., чрез адвокат Т. В. е подал искова молба против
„ИНТЕРПРЕС БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Ботевград, ЕИК202919513. Ищецът
твърди, че за извършена на ответника доставка на 30 куб.м. дъбови дъски с
единична цена 1000лв./куб.м. без ДДС, издали данъчна фактура
№22/31.08.2022г. на обща стойност 36000лв. с ДДС. Фактурата, като
документ съпровождащ стоката била получена и подписана от получателя й-
ответника. На 13.09.2022г. ответникът заплатил само 2000лв. от дължимата
сума и останал да дължи 34000лв. Претендира ответника да бъде осъден да му
заплати сумата 34000лв., представляваща незаплатена част от цената на
доставените 30 куб.м. дъбови дъски, съгласно фактура №22/31.08.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното
плащане, както и направените разноски.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба в
двуседмичен срок. След срока за отговор е депозиран такъв, в които се
оспорва иска по основание и размер, прави се възражение за неточно
1
изпълнение поради лошо качество и скрити недостатъци на дървения
материал, твърди се допълнително плащане на 13200лв. по фактура
№100000000722/31.08.2022г., прави се възражение за отбив от цената.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото е представена фактура №**********/31.08.2022г.
/процесната/, според която „Феникс 30“ЕООД е продало на „Интерпрес
България“ЕООД дъбови дъски, 30 куб.м., с единична цена 1000лв., на обща
стойност 30000лв., начислен е 20% ДДС, а общата сума за плащане е 36000лв.
Фактурата е подписана от получател В. В., представляваща търговеца към
онзи момент. Представено е извлечение по сметка на ищеца „Феникс
30“ЕООД от „Райфайзенбанк България“ЕАД, в което е отразено, че на
13.09.2022г. от ответника „Интерпрес България“ЕООД по сметката му е
постъпила сумата 2000лв., с основание, плащане по процесната фактура.
Представени са превозни билети по чл.211, ал.3 ЗГ-№********** и
№**********, двата от 25.09.2022г., с посочени изпращач „Феникс 30“ЕООД
и получател ЕМА Н-ООД, Габрово. Според отразеното в тях, с първия се
транспортира дървесина-фасонирана, Благун, дъски, 29.9 куб. м., маркирана,
собственост на ищеца, от склад с.Бряговица, с място на издаване гр.Габрово, а
с втория-6.1 куб.м. дървесина, фасонирана, Благун, дъски, собственост на
ищеца, по същата дестинация. Представено е приложение №1 към превозен
билет №2 117 070 943/21.10.2022г. с изпращач ЕМА-Н ООД Габрово и
получател Интерпрес България ЕООД, с което се транспортират 36куб.м.
Благун, дъски, до ответника. Посочено е в него, че дървесината е маркирана,
собственост е на ЕМА-Н ООД и се транспортира от Габрово до Ботевград.
Представена е фактура №**********/18.10.2022г. с която ЕМА-Н ООД
Габрово е фактурирала на ответника услуга сушене дъбов материал 36 куб.м.,
на стойност 3024лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Ответникът не е подал в законния двуседмичен срок отговор на
исковата молба, не е взел становище, не е направил възражения, не е посочил
доказателства, поради което и правото му в последващ момент да предприеме
тези действия за него е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.370 ГПК.
2
Според решение № 163/17.01.2012г. на ВКС, постановено по т.д. № 965/2010
г., Първо ТО, установената в нормата на чл. 370 ГПК преклузия на правото на
ответника по иска да посочи доказателства и да представи писмени
доказателства в срока за отговор на исковата молба има за последица
невъзможността пропускът да бъде поправен по-късно, освен ако същият се
дължи на особени непредвидени обстоятелства. Извън хипотезата на "особени
непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл. 370 ГПК, възможността на
ответника да представя нови доказателства по търговски спорове е
законодателно предоставена и в срока за допълнителен отговор по чл. 373, ал.
2 ГПК, но тази процедура е приложима при постъпила допълнителна искова
молба от ищеца. Обхватът на задължението на съда за даване на указания на
ответника, израз на служебното начало в процеса - чл. 7 ГПК, е ограничен от
съдържанието на отговора на исковата молба и при спазване на
преклузивните срокове по чл. 370 ГПК, респ. чл. 373, ал. 2 ГПК. Т.е., правото
на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с
изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 370 ГПК /респ. срока
за допълнителен отговор/, ако доказателственото искане е заявено за първи
път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно
заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които
ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и
уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда.
С оглед гореизложеното, доколкото ответникът не е подал в срок
отговор на исковата молба, както е прието в определение №1489/06.06.2023г.
по в.ч.гр.д.№1423/23г. по описа на САС по повод спор за подсъдност,
направените в подадения след срока отговор възражения са преклудирани,
както и направените с него доказателствени искания. Поради това и
доказателствена тежест на ответника не е възложена.
Анализът на събраните по делото писмени доказателства сочи, че
между ищеца и ответника е налице правоотношение по търговска продажба,
обективирано в процесната фактура №**********/31.08.2022г. Ищецът е
предал стоката, а ответника я е получил, което е несъмнено установено от
представените по делото доказателства-превозни билети за транспортиране на
дървесината от ищеца до „ЕМА-Н“ООД Габрово и съответно от последния до
ответника, фактура №1433/18.10.2022г., издадена от „ЕМА-Н“ООД на
ответника за стойност на услуга-сушене на дъбов материал, както и
3
процесната фактура, която е подписана от ответника и с която е фактурирана
стоката-дъбови дъски. Според разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая е
безспорно установено, че стоката е получена от ответника, който е заплатил и
част от цената й-2000лв. При това положение, при липсата на доказателства
за извършено от ответника плащане на цялата цена, искът за заплащане на
сумата 34000лв. по процесната фактура се явява основателен и доказан така,
както е предявен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 4009лв., вкл. и тези по обезпечението
на иска.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНТЕРПРЕС БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
ЕИК202919513, със седалище и адрес на управление с.Врачеш, Община
Ботевград, Област София, ул.Оборище №14, представлявано от В. Н. Б., да
заплати на „ФЕНИКС 30”ЕООД, ЕИК203426352, със седалище и адрес на
управление с. Бряговица, Община Стражица, Област Велико Търново, ул.
Десета №19, представлявано от Б. Г. Б., сумата 34000 лева, представляваща
неплатена цена на стока-дъбови дъски, по фактура
№**********/31.08.2022г., ведно със законна лихва от 24.10.2022г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 4009лв. разноски по делото,
включително по обезпечението на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4