№…………….
гр. Варна, 13.11.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр.Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Женя Илиева като разгледа докладваното от
съдията административно дело №2954/2016
г. на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 215 от ЗУТ и във връзка с чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на П.П.О. ЕГН **********, чрез адв. И.И. срещу Решение № 02/10.10.2016 г. за отказ от
издаване на удостоверение за търпимост издадено от главен архитект на район
„Одесос” при Община Варна, с което е отказано на П.П. *** издаване на
удостоверение за търпимост за строеж /обект/: „Санитарен възел – баня и
тоалет”, находящ се в имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв.337
по плана на ІХ-ти м.р. на гр. Варна – ул. Поп Харитон № 3.
Считат,
че отказа за издаване на удостоверение за търпимост е незаконосъобразен,
издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Извън законоустановения
срок за произнасяне по заявлението е издаден обжалвания отказ, с което е
допуснато съществено нарушение на производствените правила, което е отменително
основание. Сочи, че е закупила имота с н.а. № 39, том ХХХХ, дело № 9733/1993
г., строежът е бил в имота във вида, в който е в момента, като в нотариалния
акт е отразен като идеална част от тоалетна. Съсобственик на идеална част от
земята е Т.И., като в нотариалния акт, с който е извършена покупко – продажбата
от нея е посочено, че същата купува барака до тоалетната, вместо барака
долепена до баня - клозет. Счита, че строежа датира от 15.04.1926 г., видно от
плана за канализация и той е търпим съобразно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или §127,
ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез
процесуален представител поддържа жалбата. Отправено е искане за присъждане на сторени
разноски в производството, съобразно представен списък.
Ответната
страна Главен архитект на район „Одесос” при Община Варна, чрез процесуален
представител – ст. юрисконсулт П. М., оспорва жалбата. Счита жалбата за
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд – гр.Варна, с оглед
събраните доказателства приема за
установено следното:
Съгласно
н.а. № 39, том ХХХХ, дело № 9733/93 г. издаден на 08.09.1993 г. /л.7 от адм.
пр./, П.П. – О. и К.И.П. са придобили дворно място от 50 кв.м.ид.ч., цялото с
пространство от 251 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 3,
представляващо кв. 337, пл. № 6 на ІХ подрайон по плана на гр. Варна, ведно с
построената в имота жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре, коридор,
стая, килер, ид. част от тоалет.
С
Решение № 874/09.03.2011 г. по гр.д. № 14221/2009 г. на Районен съд – Варна,
влязло в сила на 30.03.2011 г., вписано на 26.04.2011 г. /л.8-15/ в книгите по вписвания,
е признато за установено по отношение на И.К.П./наследник
на К.И.П./, че П.П.О. е изключителен собственик на недвижим имот представляващ - 50/149 ид.
части от недвижим имот – находящ се в
гр.Варна по Скица на поземлен имот № 22329/19.08.2009 г., одобрена със
Заповед РД-18-98-/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с идентификатор
№10135.1501.1099 с площ 141 кв.м., стар идентификатор 3706, както и на
построеното в описания по – горе недвижим имот – находящ се в гр.Варна, ул. Поп
Харитон № 3, ет.1 жилище, апартамент по Схема № 28282/ 17.10.2009 г. одобрена
със Заповед РД -18-98-/10.11.2008 г. на Изп. Директор на АГКК
с идентификатор № 10135.1501.1099.6.1 с площ по документ 30,45
кв.метра и прилежащи части - изба № 262 с площ 2,53 кв.м. плюс
4.8696% ид. части от общите части на сградата, при съседи на същия етаж – няма,
под обекта – няма, над обекта ПИ ид.№ 10135.1501.1099.2
и построеното в описания по – горе недвижим имот – находящ се
в гр.Варна, ул. Поп Харитон №3 жилище, апартамент - Схема № 28283/
17.10.2009 г., одобрена със Заповед РД -18-98-/10.11.2008 г. на Изп. Директор
на АГКК с идентификатор № 10135.1501.1099.6.2 с площ по документ 30.45 кв.метра,
при съседи на същия етаж – няма, под обекта – ПИ ид.№ 10135.1501.1099.6.1, над
обекта – няма, на
основание чл.23 ал.1 от СК.
Съгласно н.а. № 130, том ІІ, рег. №
2816, дело № 270/2009 г., съставен на 17.12.2009 г., вписан в Служба по
вписванията с № 51, том LХХVІ, дело 16721/09
г. с рег. № 26475/17.11.2009 г. /л.38 от
адм. преписка/ Т.И.И. се легитимира като собственик на самостоятелен обект –
жилище със застроена площ 50 кв.м. с ид. 10135.1501.1099.5.2, находящ се на
втори етаж в сграда № 5, разположена към уличната регулационна линия, при
съседни самостоятелни обекти на етажа в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта - 10135.1501.1099.5.1, над обекта – няма, заедно с избено помещение с
площ от 5 кв.м. ид. ч., разположено в избения етаж на сградата, ведно с 50/149
кв.м. ид. ч. от поземления имот с ид. 10135.1501.1099, стар идентификатор 6,
кв. 337, в който е построена сградата с площ на имота по скица 141 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 3, ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
Съгласно н.а. № 131, том ІІ, рег. №
2819, дело 271/2009 г. съставен на 17.12.2009 г., вписан в Служба по
вписванията с № 68, том №LХХVІ, дело
16440/09 г. с рег. № 26496/17.12.2009 г. /л.46 от делото/, Т.И.И. е придобила самостоятелен обект – жилище със
застроена площ 50 кв.м. с ид. 10135.1501.1099.5.1, находящ се на първи етаж на
сграда №5, разположена към уличната регулационна линия, заедно с бараката в
двора до тоалета при общо ползване на тоалета, ведно с 49/149 кв.м. ид.ч. от ПИ
с ид. 10135.1501.1099, стар ид.6, кв.337, парцел ХІV, в който е построена
сградата с площ на имота по скица 141 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул. Поп
Харитон № 3, ведно със всички подобрения и приращения в имота.
Видно
от Скица за поземлен имот № 15-330298/16.09.2014 г. издадена от СГКК – Варна
/л.16 от адм. преписка/ имот с ид. 10135.1501.1099 е с площ 141 кв.м.,
собственици на имота са: 1. Т.И.И., на 50/149 ид.ч на основание н.а.
№51/17.02.2009 г. и на 49/149 ид.ч. на основание н.а. 68/17.12.2009 г. и 2. П.П.О.
на 50/149 ид.ч. на основание съдебен акт № 74, том 4, рег. №8210, дело
1177/26.04.2011 г. издаден от Служба по вписванията – гр.Варна.
Видно
от скица на сграда № 15-328681/15.09.2014 г. издадена от СГКК – Варна /л.17 от
адм. преписка/ имот с ид. 10135.1501.1099.7 е с площ 4 кв.м., собственост на К.И.П.
и П.П.О. – П. съгласно н.а. № 39, том ХХХХ, рег. 10135, дело 9733/08.09.1993 г.
и Т.И.И. съгласно н.а № 68, том LХХVІ рег. №
26496, дело 16440/17.12.2009 г. издаден от СВ-Варна.
От П.П.О. е подадено Заявление вх. №
АУ260446ОД/11.11.2014 г. до кмет на район „Одесос” с искане за издаване
удостоверение за търпимост относно обект с ид. 10135.1501.1099.7.
Представена
е Декларация /л. 6/ подписана от П.П.О. нотариално заверена с рег. № 16547/2014
г., в която е посочено, че санитарен възел /баня и тоалетна/ с площ от 4 кв.м.
в дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. Поп Харитон №3 са построени през
1926 г.
С
писмо рег. № АУ260446ОД_00302/03.12.2014 г., издадено от кмет на район „Одесос”
/л.27 от адм. пр./ е уведомена П.О. на 05.12.2014 г., че в районната
администрация се съхранява информация за извършване на строежа – проустройство
в година различна от 1926 г., поради което е изискано да представи нотариално заверена
декларация, доказваща времето на извършване на строежа. В изпълнение на
даденото указание от П.О. е представена на 08.12.2014 г. Декларация заверена
нотариално с рег. № 18822/2014 г. /л.29 от адм. пр./, в която е посочено „декларирам, че на санитарен възел
/баня и тоалетна/ с площ 4 кв.м. е извършено преустройство пред 1992 г. и че
този санитарен възел се намира в гр.Варна ул. Поп Харитон № 3 в двора”.
От Т.И.И.
е подадена молба № АУ260446ОД_002ОД/02.12.2014 г. и молба вх. №
АУ26044608-005ОД/09.12.2014 г. /л.30, 31 от адм. пр./, в която е посочено, че
през 1926 г. в имот с ид. 10135.1501.1099 е съществувал тоалет, който е
различен по местоположение и размери спрямо, съществуващия в момента. Посочва,
че е собственик на 2/3 от имота, поради което е собственик на 2/3 от
незаконните постройки, които са приращение към земята. Счита, че не може да се
издаде удостоверение за търпимост за обект баня и тоалет, при изрично
несъгласие от нейна страна за това. Т.И.И.
в нотариално заверена декларация рег. № 789/02.02.2015 г. е заявила, че П.О. не
е собственик на обекта, за които се иска издаване удостоверение за търпимост
/л.37 от адм. преписка/.
По
заявление от П.П.О. *** за извършено престъпление от Т.И.И. по чл.313 от НК е била извършена проверка, приключила е
с Постановление от 17.04.2015 г. по преписка № 2991/2015 г. на Районна прокуратура
– Варна, с което е отказано да се образува наказателно производство, поради
липса на престъпление и преписката е прекратена /л.75-76/.
По
делото е приета съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът я възприема като обективно и компетентно дадена. Чрез СТЕ е
установено следното: Процесният строеж с ид. № 10135.1501.1099.7 представлява
едноетажна постройка – тоалетна и баня с перална част. Същата е разположена в
южния ъгъл на ПИ с ид.№ 10135.1501.1099. Конструкцията на постройката е
монолитна като ограждащите стени са тухлени, а покривът е изпълнен от бетонова плоча (с дебелина 7см.), върху която
е изграден навес с лека метална конструкция и покритие от поликарбoн. Обектът се състои от две помещения, едното
обзаведено като тоалет, а второто като баня с поставена в нея перална машина. В
приложение 1 към СТЕ е изготвена окомерна скица, в която е оказано
местоположението на процесния обект, както и разпределение с обзавеждането и
силует на същия. Към 1926 г. за територията, в която попада процесният строеж и
имота, в който той е разположен, е действал регулационен план на улиците и
площадите в гр. Варна, утвърден с Указ № 37/11.04.1903 г. Съгласно този
регулационен план имот с ид.№ 10135.1501.1099 е бил в други граници като на
плана същият е отбелязан под № VI-6 в кв.379, гр. Варна. По това време
нормативен документ, съгласно който
се е извършвало застрояването и благоустройството на населените места, е бил Закон за благоустройството на населените места
в Царство България в сила от 01.07.1911 г. (отм.), приет от XIV Обикновено
народно събрание и утвърден с Царски указ №26/26.02.1911 г. Към 1926 г.
застрояването в имот VI-6, кв.379 и
съседните на него имоти по всяка вероятност е било променено, т.е. контекста на
средата е претърпял развитие, което не е възможно да бъде изследвано точно към
настоящия момент. Съществувала е практика към това време построените сгради и
постройки да се попълват периодично в тези регулационни планове.
Към
1992 г. за територията и имота, в който попада строежът баня-тоалет, е действал
ЗРП, одобрен със Заповед РД-14-02-636/27.06.1985 г. на МССУ. Съгласно този ЗРП
ПИ 1099 с процесния строеж в него е попадал в територия, предвидена за
изграждане на училище. Към същата тази 1992 г. е бил в сила ЗТСУ (отм.) и
ППЗТСУ (отм.). Съгласно чл.119, ал.6 от ППЗТСУ (отм.) тоалета е трябвало да
бъде в обема на жилищната сграда. Допускало се е тя да бъде извън сградата само
временно при липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му
част, в която се намира имотът. Тази част на град Варна е била водоснабдена към
1992 г.
Към
настоящия момент за територията, в която попада имотът с процесния строеж, в
него действа ЗРП на 9 –ти м.р. на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993
г. на кмета на община Варна, както и ЧКЗСП за част от кв.337, 9-ти м.р. на гр.
Варна, одобрен със Заповед Г-118/28.12.2001 г. на кмета на община Варна.
Съгласно този план ПИ 1099 е отбелязан под номер XIV-6, кв.337. Съгласно
горепосочените два подробни устройствени плана предвиждането за УПИ XIV-6 (ПИ
1099) е за нискоетажно жилищно строителство при свързано застрояване на двете
странични регулационни граници. С ЧКЗСП от 2001 г. за имота са оказани и
строителни линии за подземно застрояване по вътрешните граници на същия. Не е
предвидено запазване на съществуваща постройка или изграждане на допълващо
застрояване в южния ъгъл на УПИ XIV-6 (1099), където е разположен процесният
обект. Ако се допусне, че е възможно изграждането на подобен род допълващо
застрояване с виза по чл.140 от ЗУТ във връзка с чл.41, ал.2 от ЗУТ, в тoзи случай следва да се спазват следните изисквания:
- да не се допуска
превишаване на зададените с ПУП устройствени показатели за имота съгласно
чл.41, ал.3 от ЗУТ
- постройката да е
разположена свободно или допряна до основното застрояване в собствения имот или
свързано с допълващо застрояване в съседните имоти съгласно чл.42, ал.1 и ал.2
от ЗУТ
- постройката да е
долепена до плътна ограда, ако калканът й не е покрит от съществуващо или
новопредвидено допълващо застрояване в съседните имоти.
Банята-тоалет
се допира до съществуващи жилищни сгради в съседния УПИ XV-12 (ПИ 1100) и УПИ
XVIII-5 (ПИ 1098), кв.337.
Процесният
строеж не е бил деклариран от собствениците му съгласно ЗТСУ от 1998г. (отм.),
респективно изискванията на §183 и §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.65/22.07.2003
г., както и съгласно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.82/26.10.2012 г.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и
след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата
основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни
изводи:
Издаване
на удостоверение за търпимост представлява административна услуга по смисъла на
§1, т.2, б.”а” от Закон за администрацията /ЗА/, тъй като с него се
удостоверяват факти с правно значение, а именно, че незаконен строеж е търпим и
не подлежи на премахване и на забрана за ползване. На
основание §8 от ПЗР на АПК и чл.214, ал.1, т.1 вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ отказът
да се издаде удостоверение за търпимост е индивидуален административен акт,
който подлежи на оспорване.
С
писмо изх. № УСКОР 160020970Д_007ОД/13.10.2016 г. издадено от кмет на район
„Одесос” при Община Варна, връчено на 15.10.2016 г. на П.О., видно от известие
за доставяне на писмо с обратна разписка /л.26/ е посочено, че от главен
архитект на район „Одесос”, че е издадено Решение № 02/10.10.2016 г. за отказ
за издаване на удостоверение за търпимост за строеж /обект/: „Санитарен възел –
баня и тоалет”, находящ се в имот на ул. Поп Харитон № 3, с идентификатор
10135.1501.1099, УПИ ХІV-6, кв.337 по плана на ІХ – ти м.р. на гр.Варна, със
съдържанието на решението може да се запознае в
7 – дневен срок в сградата на район „Одесос” и е указано, че решението
подлежи на обжалвана в 14 - дневен срок от съобщаването за издаването му.
Процесуален представител на ответника в о.с.з. на 10.01.2017 г. е заявила, че
оспореното решение не е било връчено с посоченото писмо /л.50/.
След това на 20.10.2016 г. П.П.О. е получила
лично Решение №02/10.10.2016 г. издадено от гл. архитект на район „Одесос” при
Община Варна. Относно дадената възможност на жалбоподателя да представи
доказателства за срочността на жалбата си, същата е заявила в молба с.д. №
7612/11.05.2017 г. /л.189/, че датата на връчване на решението, е когато е
получено от нея.
Съгласно
чл. 61, ал.2 от АПК, съобщаването на
административният акт, съответно отказът да се издаде, може да се извърши чрез
устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.
Достатъчно е в съобщението да е посочена необходимата информация. В този смисъл
е Определение № 10920 от 27.07.2011 г. на
ВАС по адм. д. № 6587/2011 г.
Видно
от съдържанието на връченото писмо изх.
№ УСКОР 160020970Д_004ОД/13.10.2016 г. издадена от кмет на район „Одесос” се
установява, че жалбоподателят е била уведомена за разпоредителната част на
административния акт, кой орган го е издал, пред кой орган и в какъв срок
подлежи на обжалване. Следва, че е налице надлежно съобщаване на оспореното
решение на 15.10.2016 г. Срокът за оспорване на основание чл. 149, ал.1 от АПК
е 14 – дневен от съобщаването на административния акт и е изтекъл на 31.10.2016
г., съгласно чл. 60, ал.6 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Жалбата е подадена на
03.11.2016 г. с рег. №АУ260446ОД_012ОД по описа на район „Одесос”, извън срока за оспорване, предвиден с чл.149, ал.1 от АПК.
В същата е направено искане за обявяване нищожността на оспорената заповед. Предвид
това, че се оспорва административен акт с искане обявяване нищожността му,
оспорването не е ограничен със срок по аргумент на чл.149, ал.5 от АПК и чл.
168, ал. 3 от АПК. Съдът следва да установи само онези недостатъци, които
обуславят нищожността на административния акт.
Поискано
е издаване на удостоверение само за строеж /обект/ с ид. 10135.1501.1099.7 – санитарен възел – баня и тоалет и
същият е предмет на оспорения отказ. Жалбоподателя е собственик на ид. част от
тоалет съгласно н.а 39, том ХХХХ, дело 9733/1993 г. и същата е вписана в КККР –
Варна като собственик на имот с ид. 10135.1501.1099.7, от което следва, че е
имала правен интерес да отправи искане за издаване на удостоверение за
търпимост на посочения строеж.
В
предмет на отказа е удостоверение за търпимост за
строеж /обект/ - санитарен възел – баня и тоалет, находящ се в имот с ид.
10135.1501.1099 /УПИ ХІV-6/, кв. 337 по плана на ІХ-ти м.р., гр. Варна ул. Поп
Харитон № 3. Съобразно установеното, чрез СТЕ, процесният строеж с ид.№
10135.1501.1099.7 представлява едноетажна постройка – тоалетна и баня с перална
част. Същата е разположена в южния ъгъл на ПИ с ид.№ 10135.1501.1099.
Конструкцията на постройката е монолитна като ограждащите стени са тухлени, а покривът е изпълнен от бетонова плоча (с дебелина 7
см.), върху която е изграден навес с лека метална конструкция и покритие от
поликарбoн. Обектът се състои от две
помещения, едното обзаведено като тоалет, а второто като баня с поставена в нея
перална машина. От това следва, че е налице строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б.
„в” от ЗУТ, вр.чл.41, ал.1 от ЗУТ .
П.П.О. е представила следните декларации с
нотариална заверка на подписа от нотариус К.И.в район РС – Варна, № 572 на
Нотариалната камара:
1.
Рег. № 16547/28.10.2014 г., в която е декларирала, че
санитарен възел /баня и тоалет/ с площ 4 кв.м. са построени в дворно място в
гр. Варна, ул. Поп Харитон № 3 през 1926 г.
2.
Рег. № 18822/08.12.2014 г., в която е декларирала, че
санитарен възел /баня и тоалет/ площ 4
кв. м е извършено преустройство през 1992 г.
Чрез
разпит на свид. Г.М.М. е установено, че баня и тоалета в дворно място в гр.
Варна, ул. Поп Харитон № 3 са били изградени преди тя да придобие имота. В
имота е живяла около една година и след това е извършила замяна с П.П.О.. От
н.а. № 192, том ХІV, дело № 3505/1992 г. се установява, че Г.М.М. е придобила
на 20.05.1992 г. идеални части от тоалет в дворно място в гр. Варна, ул. Поп
Харитон № 3 /л.38/. С оглед събраните
доказателства се установява, че строежа е завършен в настоящия си вид към 1992
г., поради това съдът приема, че това е годината, в която е изграден строежа.
За същият, съгласно годината на изграждане – 1992 г. се изискват строителни
книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, на основание чл. 55 от
ЗТСУ (отм.), а по действащите разпоредби - чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал.
1 от ЗУТ, с каквито строежа не разполага.
Липсват доказателства към 1926 г. в какъв обем
е бил процесния строеж, както и безспорни доказателства за наличието му в имот
VІ-6 в кв.379 /л. 68/ поради което няма основание да се приеме, че строежът е
изграден тогава.
Установяване търпимостта на
строежи е регламентирана в §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. В зависимост от периода на
изграждане са въведени опредени изисквания за преценка търпимостта им както
следва:
1.За строежи изградени до 7 април
1987 г. следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.1 от ЗУТ.
2.За строежи изградени през
периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. следва да отговарят на изискванията
предвидени в §16, ал.2 от ЗУТ.
3.За строежи започнати след 30 юни
1998, но неузаконени до обнародването на ЗУТ - Обн., ДВ, бр. 1
от
2.01.2001 г., следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.3 от
ЗУТ.
4.За строежи, изградени от
01.07.1998 г. до 31 март 2001 г., следва да отговарят на изискванията на §127,
ал.1 от ЗУТ.
С въвеждане на §127, ал.1 от ПЗР
ЗИД на ЗУТ не се изключва приложението на §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък въвежда ново основание
за търпимост на строежите. Разпоредбата е допълнение към §16 от ПР на ЗУТ, като
въвежда нов четвърти период за обявяване на строежите за търпими. Нормата на §127,
ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ има материалноправен характер и при липса на
норма за обратното и действие следва при преценка търпимостта на строеж да се
прецени времето на извършването му.
В процесния случай, за преценка
търпимостта на строежа е приложима нормата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съобразно
§16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г.
- 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се
премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г.
На основание чл. 145, ал.1, т.1 от ЗУТ, техническите
или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния
архитект на общината (района). Съгласно решение № 1302-4 от Протокол №
27/13.01.2014 г. на Общински съвет – Варна е издадена Заповед № 007/07.03.2017
г. от гл. архитект на Община Варна, като с т.8 е предоставил функциите си по
ЗУТ на главните архитекти а районите относно издаване на удостоверения за
търпимост, относно всички строежи, независимо от категорията по Наредба № 1 за
номенклатурата на видовете строежи. Делегирането на правомощия е направено в
съответствие с §1, ал.4 от ДР на ЗУТ. След изменението на §1, ал.4 от ДР на ЗУТ
/ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г./ се изисква лицето, но което се предоставят
правомощия да е с пълна проектантска правоспособност. Главен архитект на район „Одесос”
- Димитър Николов е с пълна проектантска
правоспособност, по чл.230 от ЗУТ, рег.
№ 02414, видно от регистър – „Архитекти“, публикуван в интернет страницата на
Камара на архитектите - https://kab.bg/registr/arhitekti/.
Съгласно Заповед № 012/09.06.2016 г. издадена от гл. архитект на Община Варна,
на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ е определен териториалния обхват на
предоставените функции на главните архитекти на райони на Община Варна със
Заповед № 007/07.03.2014 г. на гл. архитект на Община Варна, като главен
архитект на район „Одесос” е определен за територията на район „Одесос”. От
установеното следва, че главен архитект на район „Одесос” при Община Варна е
имал материална и териториална компетентност при издаване на Решение №
02/10.10.2016 г., поради което същото не страда от порока нищожност.
Срокът за произнасяне по искане за
издаване удостоверение за търпимост е 14 – дневен от датата на започване на
производството, съгласно л. 57, ал.1 от АПК, вр.чл. 213 от ЗУТ. На 10.08.2016
г. е връчено на П.П.О. писмо изх. № УСКОР16002097ОД_0050Д/05.08.2016 г.
издадено от кмет на район „Одесос” и гл. архитект на район „Одесос” /л.77-78 от
адм. преписка/, като е дадена възможност на жалбоподателя в 30 – дневен срок от
получаване на писмото да представи доказателства за времето на извършване на
строежа и нотариално заверена декларация за от Т.И., в качеството на
съсобственик в УПИ ХІV-6, кв.337, по плана на ІХ-ти м.р. на гр. Варна за
издаване на удостоверение за търпимост и съгласие от собствениците на имоти с
ид. 10135.1501.1100 и 10135.1501.1096 изразено с нотариално заверени подписи в
заявление до кмета на район „Одесос”, на основание чл.51 от ЗУТ. Срокът за
изпълнение на дадените указания е бил до
09.09.2016 г., поради което и гл. архитект на район „Одесос” е следвало да се
произнесе до 23.09.2016 г. Срокът за издаване на удостоверение за търпимост,
съответно отказ е инструктивен, а не преклузивен, поради това, че не е предвидено
изрично, че с неиздаването на отказ се счита, че е налице мълчаливо издаване на
удостоверение за търпимост. Неспазването на този срок
не преклудира задължението на административния орган да се произнесе. Следва,
че с издаване на процесния отказ на 10.10.2016 г. не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е отменително основание.
В оспореното решение са изложени
фактически и правни основания за издаването му в съответствие с чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК. Същото е издадено при спазване на процесуалните правила.
За обосноваване липсата на
нищожност на административния акт съдът ще изложи и мотиви относно спазване на
материалния закон при издаването му.
Административния орган е длъжен да
определи времето на изграждане на строежа съобразно събраните доказателства. В
случая такива са налице, а именно – декларация от 08.12.2014 г. с нотариална
заверка рег. № 18882/2014 г., в която е посочено, че на санитарен възел /баня и
тоалет/ с площ 4 кв. е извършено преустройство през 1992 г. Поради това изводът
на ответника, че липсват доказателства за времето на извършване на строежа е
неправилен, но това не се отразява върху законосъобразността на крайния извод,
който е направен, относно липсата на основание за издаване удостоверение за
търпимост.
Към
1992 г. за територията и имота, в който попада строежът баня-тоалет, е действал
ЗРП, одобрен със Заповед РД-14-02-636/27.06.1985 г. на МССУ /л.69/ . Съгласно
този ЗРП, ПИ 1099 с процесния строеж в него е попадал в територия, предвидена
за изграждане на училище. Съгласно чл.119, ал.6 от ППЗТСУ /отм./, действал към
1992 г. тоалетната, /респ. банята/ е трябвало да бъде в обема на жилищната
сграда. Допускало се е тя да бъде извън сградата само временно при липса на
водоснабдяване на населеното място или на съответната му част, в която се
намира имотът. Няма спор, че тази част на град Варна е била водоснабдена, от
което следва, че процесният обект представлява недопустим строеж към 1992 г.
Към
настоящия момент за територията, в която попада имотът с процесния строеж, в него
действа ЗРП на 9 –ти м.р. на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993
г. на кмет на община Варна /л. 70/, както и ЧКЗСП за част от кв.337, 9-ти м.р.
на гр. Варна, одобрен със Заповед Г-118/28.12.2001 г. на Кмет на община Варна
/л.72/. Съгласно този план ПИ 1099 е отбелязан под номер XIV-6, кв.337.
Съгласно горепосочените два подробни устройствени плана предвиждането за УПИ
XIV-6 (ПИ 1099) е нискоетажно жилищно строителство при свързано застрояване на
двете странични регулационни граници. С ЧКЗСП от 2001 г. за имота са оказани и
строителни линии за подземно застрояване по вътрешните граници на същия. Не е
предвидено запазване на съществуваща постройка или изграждане на допълващо
застрояване в южния ъгъл на УПИ XIV-6 (1099), където е разположен процесният
обект. Ако се допусне, че е възможно изграждането на подобен род допълващо
застрояване с виза по чл.140 от ЗУТ във връзка с чл.41, ал.2 от ЗУТ, в тoзи случай следва да се спазват следните изисквания:
- да не се допуска
превишаване на зададените с ПУП устройствени показатели за имота съгласно
чл.41, ал.3 от ЗУТ
- постройката да е
разположена свободно или допряна до основното застрояване в собствения имот или
свързано с допълващо застрояване в съседните имоти съгласно чл.42, ал.1 и ал.2
от ЗУТ
- постройката да е
долепена до плътна ограда, ако калканът й не е покрит от съществуващо или
новопредвидено допълващо застрояване в съседните имоти.
С
оглед гореизложеното и отчитайки факта, че банята-тоалет се допира до
съществуващи жилищни сгради в съседния УПИ XV-12 (ПИ 1100) и УПИ XVIII-5 (ПИ
1098), кв.337, съдът прави заключение, че строежът е недопустим съгласно
действащите към момента ПУП за ПИ 1099 и съответните правила и нормативи за
застрояване.
Санитарен възел – баня и тоалет е допълващо застрояване по арг. на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ /отм./
и чл. 41 от ЗУТ. В същото време по арг. на чл. 149, ал.2 от ППЗТСУ и чл.50,
ал.1, б.”г” от ЗУТ процесния строеж е временен. За временните
строежи е възможно да се изследва
търпимостта, поради това, че същите са строежи, които подлежат на премахване,
както и защото съгласно ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ/отм./ и ЗУТ е допустимо да се
изграждат. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№
2064/2005 г., 4756/2016 г., 7064/2008 г., 6029/2016 г. 9737/2012 г. Установено
е, чрез СТЕ, че процесните баня и тоалетна се допират до съществуващите жилищни
сгради в съседните УПИ ХV-12 /ПИ 1100/ и УПИ ХVІІІ-5 /ПИ 1098/, кв.337. Съобразно
чл.151, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ и чл.51, ал.1 от ЗУТ е допустимо намаляване
на нормативно установените разстояния до
имотните граници със съгласието на заинтересуваните лица, изразено в заявление
до кмета на общината с нотариално заверени подписи. Такива заявления не са
представени. Следва, че строежа не отговаря на изискванията чл.151, ал.1 от ППЗТСУ
/отм./, както и на действащите към момента - чл.41, ал.3 и чл.42, ал.1 и ал.2
от ЗУТ, поради което процесния строеж не е търпим.
Съгласно §16, ал.2 от ДР на ЗУТ,
другото условие за търпимост на строежа е да е деклариран от собствениците им
пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая е установено, че това
не е сторено, поради което процесния строеж не е търпим.
Т.И.И. се легитимира като
собственик: 1. Съгласно н.а. № 130, том ІІ, рег. № 2816, дело № 270/2009 г., на
50/149 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с ид. 10135.1501.1099, стар идентификатор
6, кв. 337, ведно с всички подобрения и приращения в имота и 2. Съгласно н.а. №
131, том ІІ, рег. № 2819, дело 271/2009 г., на 49/149 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.
10135.1501.1099, стар ид.6, кв.337, парцел ХІV, с площ на имота по скица 141
кв.м., находящ се в гр.Варна, ул. Поп Харитон № 3, ведно със всички подобрения
и приращения в имота. Липсва съгласие от Т.И.И. за изграждането на строежа и не
е налице учредено право на строеж, в нарушение на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, а сега по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, поради което процесния строеж не е търпим.
Предвид изложеното, съдът намира, че
оспореното решение, е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на
материалноправните и процесуалноправните предпоставки, поради което жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, по аргумент на
противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски в производството и възнаграждение за един адвокат е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, в съдебно заседание проведено на 07.03.2017 г.
Предвид изхода на спора по арг. на чл.143, ал.4 от АПК искането е основателно.
Делото е със средна степен на фактическа
и правна сложност, отделно от това делата по ЗУТ са приети от законодателя като
по - сложни по арг. на чл.8, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуално представителство от
юрисконсулт е извършено. На основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП,
вр.чл.144 от АПК, поради това, че делото е със средна степен на фактическа и
правна сложност, следва на Район „Одесос” при Община Варна да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева, съгласно чл.24 от НЗПП,
като сумата следва да се заплати от жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2,
вр.ал.1 съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от П.П.О.
ЕГН ********** срещу Решение №
02/10.10.2016 г. за отказ от издаване на удостоверение за търпимост издадено от
главен архитект на район „Одесос” при Община Варна, с което е отказано на П.П. ***
издаване на удостоверение за търпимост за строеж /обект/: „Санитарен възел –
баня и тоалет”, находящ се в имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/,
кв.337 по плана на ІХ-ти м.р. на гр. Варна – ул. Поп Харитон № 3.
ОСЪЖДА
П.П.О. ЕГН ********** *** сумата
от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :