РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Бургас, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120107465 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба на К. С. Г., ЕГН **********, с ***
против Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждането й за
заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
нанесени душевни и морални щети от водено срещу лицето наказателно производство по
ДП пр.пр.***г. на РП - Бургас, което е прекратено и от неоснователно повдигане на
обвинение в престъпление - чл.2 ал.1 т.3 предл. второ ЗОДОВ, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на прекратяване на наказателното производство до
окончателното й изплащане.
В останалата част, в която се е претендирало обезщетение в размер на 6000 лева за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, производството по делото е било прекратено, предвид
твърдения на ищцовата страна за висяща процедура за обезщетение на вредите по реда на
Глава трета "а" от ЗСВ, инициирана на 24.02.2024 г.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения в исковата
молба, че на ***.***г. в дома на К. С. Г., служители на МВР извършват претърсване и
изземване на вещи. Със съставяне на акта за първото действие по разследването е започнало
досъдебно производство вх. № ***г. по описа на РП Бургас / ДП ***г. по описа на ***-
Бургас, при което спрямо ищеца е издадена Заповед за задържане по ЗМВР, а впоследствие е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а , ал. 3 от НК и му е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Излага се, че на 10.12.2018 г. с постановление на прокурор при
РП Бургас, наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че производството е продължило
необосновано дълго – 4 години, като не е била налице фактическа и правна сложност, нито
1
пък обвиняемият или неговия защитник са се забавили разследването. Твърди се, че по
време на разследването ищецът живял в страх и стрес, наложената мярка за неотклонение се
е отразила негативно в отношенията му с близки, познати и приятели. На следващо място се
излагат твърдения, че ищецът понасял отрицателно въздействие върху честта и
достойнството си, тъй като и за съседите му станало известно, че е обвиняем и задържан. С
горните мотиви моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане на разноски на
основание чл. 38, ал.2 ЗА.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор
в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който исковете изцяло се оспорват по
основание и по размер, като се заявяват подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че от
действията на прокуратурата не са произлезли вреди за ищеца. Твърди, че производството е
разгледано в разумен срок и се излага, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на
31.10.2017г. и му е наложена мярка „подписка“, а наказателното производство е прекратено
година по – късно на 10.12.2018г. В случай, че бъде счетена за основателна претенцията се
оспорва по размер, като наред с това се заявява, че липсва причинно- следствена връзка
между твърдените вреди и действията на прокуратурата. С горните доводи се моли за
отхвърлянето на исковете. На следващо място се твърди, че началния момент на лихвата за
забава е датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните лихви.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1/ По претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ на ищеца да
му е повдигнато обвинение от ПРБ за извършено от него престъпление; 2/ наказателно
производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление; 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени
вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена
последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена
връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане
на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на
съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установяват правнорелевантните
обстоятелства, че на ***.*** г. с първото действие по разследването /оглед на
местопроизшествие/е образувано и водено досъдебно производство № *** г. по описа на
***, пор №*** от *** г. на БРП срещу ищеца К. С. Г. за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че ***.*** г. в кв. ***, ул. „***“ №*** без надлежно
разрешително държал наркотични вещества – метамфетамин и прекурсори, за което е
предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода и с глоба от 2 до 10 хил.
лв.
Също е безспорно, че с постановление на наблюдаващия прокурор при БРП от
18.01.2016 г. досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Окръжна
прокуратура с оглед събрани доказателства за извършване на деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК,
родово подсъдно на окръжен съд. С постановление от 29.05.2017 г. БОП прекратява
частично досъдебно производство №***/*** г. поради липса на доказателства за
2
специалната цел – разпространение на държаните НВ, прекурсори, съоръжения или
материали за производство на НВ или техни аналози и изпраща по компетентност ДП на
БРП за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
На 31.10.2017 г. е било изготвено постановление за привличане на К. С. Г. в
качеството му на обвиняем за това, че на ***.*** г. в кв. ***, Бургас държал високорискови
НВ – амфетамин, метамфетамин и ефедрин и за това че в условия на съвкупност държал без
надлежно разрешително прекурсори за производство на НВ – толуол, метилбензол,
фенилметан, солна киселина и др. – престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК. За първи път след
образуване на ДП на 29.11.2017 г. бил проведен разпит на обвиняемия, в рамките на който
последният е заявил, че откритите вещи по време на претърсването и изземването са
принадлежали на негови наематели от ***, които били на квартира при него за 2 дни, но си
тръгнали, без да му платят.
На 13.11.2018 г. е било прецизирано обвинението като е изготвено ново постановление
за привличане на обвиняем, с което К. С. Г. е привлечен за извършване на едно престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. с чл. 3, т. 1, предл. 1 от НК за държане на метамфетамин в количетсво,
обуславящо маловажен случай. Със същото постановление му е наложена МНО
„подписка“.
На 10.12.2018 г. наказателното производство по ДП №***/*** г. пр.пр №*** г., пор.
№***/*** г. на БРП, водено за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК
е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр с чл. 24, т. 1 от НПК, тъй като
наблюдаващия прокурор го е намерил за несъставомерно поради неговата малозначителност
по арг. от чл. 9, ал. 2 от НК. Постановлението за прекратяване е било получено от
процесуалния представител на обвиняемия (настоящ ищец) – адв. С. И. на 14.12.2018 г.
С оглед на изложеното съдът приема за установено, че в конкретния случай Държавата
е повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от
***.*** г. до 10.12.2018 г. срещу него е било образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че ***.*** г. в кв. ***, ул.
„***“ №*** без надлежно разрешително държал наркотични вещества – метамфетамин и
прекурсори, за което е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода и
с глоба от 2 до 10 хил. лв., като с постановление от 10.12.2018 г. на Бургаска районна
прокуратура наказателното производство е било прекратено.
В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, свързани с
обстоятелството, че ищецът бил привлечен като обвиняем чак на 31.10.2017 г., до който
момент не е притежавал качеството "обвиняем" по смисъла на НПК, нито му е взимана
мярка за неотклонение. В тази връзка следва да се посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице /както е в случая/, а
впоследствие производството бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение /така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о.,
решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., решение №
341/05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. /. Също в решение № 35/16.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о. е прието, че без значение за възникване на
отговорността е обстоятелството дали прекратяването и извършено преди или след като на
лицето е било повдигнато обвинение. Лицето срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение. Важен е
3
фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо
съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство – а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по
реда на НПК. Затова когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице
/с посочване на името му/ и то е участвало в извършване на процесуално-следствени
действия по ДП – както е в случая /видно от протокола за претърсване и изземване, на л. 7
от който К. Г. е дал обяснения по отношение намерените и иззети предмети - действие по
разследване срещу него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по
предвидените форма и ред /до 31.10.2017 г./, следва да се счита, че е ангажирана
наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до
прекратяване на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради
неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на
основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Неоснователни са и възраженията на ПРБ, обосновани в отговора на исковата молба, че
не притежава процесуалноправна и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск, т.к. в чл. 356, ал. 2 о НПК в редакцията й от *** г. прокурорът не дава
разрешение, а единствено се уведомява за образувано ДП, в случая – с първото действие по
разследването. На първо място – искането за одобряване на протокола за претърсване и
изземване на основание чл. 161 от НПК до БРС е инициирано от РП Бургас. На второ -
пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 ЗОДОВ са съответните държавни органи, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, като е напълно
възможно да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига
да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва от § 1 ПР
ЗОДОВ, чиито текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и
трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при
условията на чл. 53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Той
може да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане /така
решение № 04/24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. /. Също в решение №
253/27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 457/2016 г., IV г. о., решение № 373/24.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 946/2012 г., IV г. о. и решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г.,
IV г. о. е прието, че няма пречка по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като
ответник по делото да бъдат конституирани разследващите органи и/или полицейските
органи, от чиито действия или бездействия са настъпили вреди. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМВР
една от основните дейности, извършвана от органите на министерството е разследването на
престъпления. При тази си дейност разследващите органи действат под ръководството и
надзора на прокуратурата, но са независими и вземат решенията си по вътрешно
убеждение и ръководейки се от закона чл. 10, чл. 14 НПК/. Те извършват всички действия по
разследването, необходими за разкриването на обективната истина – чл. 226, ал. 1 НПК,
както и всички действия по предявяване на обвинението, като при условията на чл. 219, ал.
2 НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на
протокола по разследването срещу него. Тази им дейност определя разследващите полицаи
като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във
връзка с незаконно обвинение отговаря министерството, с което те се намират в служебни
правоотношения. В настоящия случай осъществяването на наказателната репресия спрямо
ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както
на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези
органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са
довели до причиняването на вреди на ищеца /така и решение № 29/27.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 2788/2016 г., III г. о. /.
В тази връзка е неоснователно и становището на ответната прокуратура, че не следва да
4
носи отговорност по иска, тъй като тя не е извършила незаконосъобразни действия или
бездействия, защото както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ВКС, процесуален субституент на
Държавата по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само прокуратурата на
Република България, а отговорността е обективна. Държавата чрез своя процесуален
субституент – Прокуратурата на РБ не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде
намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други
държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ извън прокуратурата, като е без значение дали действията
им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностните лица /така решение №
79/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г. IV г. о. /. Няма пречка по иска за
обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите
органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени
вредите, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е без значение.
Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 от Конституцията/, а кой държавен
орган, наред с Прокуратурата на РБ ще я представлява като процесуален субституент е без
значение /така решение № 253/02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о. /.
Следователно, в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената отговорност на
Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ – 1/ на ищеца да му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление и 2/ наказателното производство е било прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно.
От показанията на свид. М. Т., се установява, че полицаите са влезли в дома им в кв.
„***“, за да извършат претърсване докато тя била на разходка с малкото им дете. Когато се
прибрала вкъщи имало много полицаи, които намерили кашони, които не били техни и че
задържали ищеца. Претърсването според свидетелката се случило по обяд, като половината
улица се била събрала да гледа какво става, а К. бил освободен на другия ден. Свидетелката
сочи, че случката се отразила зле на мъжа й, както и на цялото семейство, като съседите им
ги гледали лошо и ги отбягвали. Полицаите били иззели и инструменти на ищеца, които му
били необходими във връзка с работата му. Последната споделя, че ищецът бил многократно
викан в ***, за да бъде разпитван, което се отразявало зле на здравето и работата му.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелката за частично
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и
житейски логични в частта по субективните възприятия за последиците върху психичното
съС.ие на ищеца по време на наказателния процес са непосредствени. Съдът отказва да
кредитира показанията на свидетелката в частта, в която се твърди обаче, че ищецът е бил
задържан от полицаите, за което не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на
твърденията й. В хронологично подредената преписка по ДП*** от *** г. липсва Заповед за
задържане по чл. 72 от ЗМВР от датата ***.*** г., такава липсва и в наблюдателната
преписка. Въпросната заповед се придружава обичайно от декларация по чл. 74, ал. 3 от
ЗМВР, каквато също липсва. Заповедта за задържане е в писмена форма с изрично изброени
в чл. 74 от ЗМВР реквизити, поради което доказването й със свидетелски показания е
недопустимо.
Предвид гореизложеното, неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е
налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените
вредоносни последици. Именно свидетелката, която е общувала непосредствено с ищеца, е
формирала свои субективни възприятия за неговото емоционално съС.ие, изразяващо се в
потиснатост, наблюдавала е неговите реакции и поведение, поради което възпроизвеждането
на нейните субективни възприятия в гражданския процес относно правнорелевантни факти,
свързани с психическото съС.ие на ищеца по време на наказателния процес, са годни
5
доказателствени средства, които преценени с оглед на всички останали събрани по делото
доказателства, водят до изясняване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство.
При така приетите за установени обстоятелства настоящата инстанция счита, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето
основание – от свидетелските показания се установи, че претърпените неимуществени вреди
са в причинно-следствена връзка с образуването на наказателното производство срещу К. С.
Г.. Фактът, че случката му се отразила зле е закономерна, необходима последица от
незаконното обвинение за престъпното деяние, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и
емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното
обвинение.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ – по справедливост от
съда. Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то
е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; интензитета на мерките за процесуална
принуда и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има или не
влошаване на здравословното му съС.ие и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи
конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от
него размер на обезщетението за неимуществените вреди /така решение № 281/30.11.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о. и посочените в него т. 11 и раздел ІІ от мотивите към
нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение №
57/09.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 г., ІV г. о., решение № 709/15.11.2010 г. на
ВКС по гр. дело № 178/2010 г., ІІІ г. о., решение № 358 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2026/*** г., IV г. о. и решение № 232/25.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1381/2010 г., ІІІ г. о.
Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния й субституент – Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
прекратяване, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него /така решение № 162
от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2017 г., IV г. о., решение № 480/ 23.04.2013 г. на
6
ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о. /.
Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие,
тъй като засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а след като се
доказват увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен
да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора
обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния размер. Самият факт, че лицето не
е извършило престъплението, за което е образуваното досъдебно производство, е
вредоносен, неговото доказване предопределя увреждането, като на доказване подлежат
единствено формата и тежестта на вредата. Следва да се има предвид, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени /така решение №
427/16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., решение № 457/ 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. /. При водено наказателно производство без съмнение
за лицето са настъпили неимуществени вреди и е налице негативно повлияване на психиката
му, дори и без наличие на формални доказателства, доколкото липсват такива, установяващи
обратното /така решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о. /. С оглед
на това настоящият съд приема, че от гласните доказателства - основен източник на
информация за неблагоприятните последици, за които се търси компенсация чрез парично
обезщетение, и които последици имат обективно проявление се установява, че в резултат на
незаконното обвинение емоционалното съС.ие на ищеца е било засегнато, той е изпитвал
притеснение, че ще бъде несправедливо наказан, уронени са и честта и достойнството му
пред съседите, които са и закономерна /обичайна/ последица от повдигането на обвинение,
тъй като претърсването и изземването са станали широко и шумно доС.ие на обкръжението
на ищеца. Следва да се посочи, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга
по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху
психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното
производство, - които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в
тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от
конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/. Воденото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно както на неговата личност, така и на неговия социален статус. Неясната
квалификация на деянието първоначално по ал. 3 на чл. 354а, впоследствие по ал. 1,
предвиждаща много потежки наказания, след което повдигане на работно обвинение
първоначално за две деяния в съвкупност до в крайна сметка привличане по чл. 354а, ал. 5
от НК, което предвид реабилитацията на обвиняемия по предходни осъждания би довело до
приложение на чл. 78а от НК и наагане на административно наказание – цялата тази
поредица от несигурности с рязка вариация във възможностите за санкция е закономерно да
предизивка емоционален дистрес у ищеца и следва да бъде взета предвид.
По делото е установено, че липсва задържане за срок от 24 часа, поради това в
глобалния размер на обезщетението не следва да се включват вреди от незаконосъобразно
ограничаване на правото на свобода и свободно придвижване.
Същевременно, съдът съобрази, че по делото не са ангажирани каквито и доказателства,
които да обосноват извод, че ищецът е претърпял вреди, различни от тези, които са нормална
житейска последица от повдигане на обвинение за извършено престъпление от такъв
характер.
Всички анализирани дотук обстоятелства и конкретното им проявление по делото
обуславят относително среден към редуциран размер на дължимото от ответника на ищеца
обезщетение.
От друга страна, за да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени
7
вреди, съдът съобрази и това, че ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение
„подписка“ по малко от месец (от 13.11.2018 до 10.12.2018 г.), както и че за престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение, прокуратурата е прекратила наказателното
производство преди внасянето му в съда, т. е. наказателното производство не е достигнало
съдебната си фаза. За да определи по справедливост размера на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо на ищеца съдът съобрази в разглеждания случай, че
неправомерното наказателно преследване е продължило около 4 години и 6 м., в рамките на
които с участието на обвиняемия са извършени две процесуално-следствени действия –
оглед, претърсване и изземване на ***.14 г. и разпит 29.11.2017 г. Наказателното
преследване не се е отразило резултатно на физическото или психическото здраве на ищеца,
а освен това няма данни по делото след приключване на наказателното производство
ищецът да е продължил да има психически или физически дискомфорт. Следва да се отчита
и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид
морално обезщетяване, наред с паричното /така решение № 108/13.08.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3053/2017 г., IV г. о. /.
Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-нисък размер
на дължимото от ответника на ищеца обезщетение.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца
/доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване -
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост/, сумата от 4 000 лв. Този размер
на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални вреди. По
делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните, т. е. липсват проявления в
емоционалното съС.ие на пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно
съпътстват наказателната репресия /в исковата молба не са и въведени подобни твърдения/.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Съдът
намира за необходимо да посочи, че база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, служи и стандарта на живот в страната, като
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези /така решение № 108/13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2017 г., IV г. о.,
решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о. / При определяне на
обезщетението съдът съобрази, че е налице превес на обстоятелствата, обуславящи по-нисък
размер на обезщетението, тъй като не е установено вследствие на наказателното
производство да е настъпило влошаване на здравословното съС.ие или съществено
влошаване на психическото съС.ие на ищеца, да се е отразило на личния, социалния или
професионалния му живот /така и определение № 947/ 03.12.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3679/2018 г., IV г. о. /.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат също е неоснователно. По
въпроса кога е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от
правозащитна дейност е формирана съдебна практика, с която се приема, че такова е налице,
когато пострадалият с действията си е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконното обвинение - набедил се е в извършване на престъплението като лично се е явил
пред органите на досъдебното производство и направил неистински самопризнания, което е
дало повод за започване на разследване съгласно чл. 208 НПК, недобросъвестно е направил
8
неистински самопризнания с цел да укрие действителния извършител и/или други
обстоятелства, въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да забави или
опорочи разследването /така решение № 112/14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., ІV
г. о. /. Обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение също не е
фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - съдебното минало на
лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при
привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на
процесуална принуда /в този смисъл решение № 244/25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1205/2012 г., IV г. о., решение № 112/14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о. /. В
случая, воденето на наказателно производство не може да бъде вменено във вина на Г., а
още по-малко липсата на достатъчно доказателства, които да обосноват достатъчно висок
интензитет на предположение за извършено престъпление и внасяне на делото в съд.
Преценката за малозначителност на деянието предвид ниската му обществена опасност, е
направена с постановлението от 10.12.2018 г., като за ключов белег, обусляващ
малозначителността, е взето предвид заниженото количество открито наркотично вещество,
както и ниската му стойност (14, 70 лв.) – обстоятелства, които са били установени с
извършена химическа експертиза на 01.09.*** г. (л. 25-28 вкл. по ДП), т.е. повече от 4 години
по-рано. Въпреки установеното от експертизата *** г. незначително количество НВ, поради
наличието на прекурсори, ДП е пратено по компетентност в Окръжна прокуратура, за
разследване на деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК, като на 29.05.2017 г. БОП го е прекратила,
уведомила е обвиняемия за частичното прекратяване и на 31.10.2017 г. преписката отново е
приета по компетентност от БРП. В случая, е заявено възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца с правно основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, но въведените твърдения, на които
са основани възраженията са неправомерното поведение на ищеца, изразяващо се в държане
на наркотични вещества, което е дало основание и е предизвикало причинно-следствената
верига по образуване на наказателното производство. Липсват обаче и не са въведени
твърдения, както и не се установява ищецът да е дал повод за образуването и воденето на
наказателно производство срещу него, камо ли продължителността му от 4 г. и половина,
като с излагане на твърдение за факт или свое действие, напр. подвеждащи самопризнания
или да се е набедил сам, поради което липсват основания да се приеме, че е причинил или
съпричинил вредоносония резултат и възражението по чл. 5 ЗОДОВ е неоснователно /така и
/определение № 947/03.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3679/2018 г., IV г. о. /. Следва да се
посочи, че и крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Именно с него се
констатира незаконосъобразността на обвинението, което е основание за търсене на
обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани
мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да признае определени действия на
прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищеца, то съдът приема, че следва да уважи иска до посочения размер
от 4 000, 00 лв., като за горницата до предявения размер от 6000, 00 лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По претенцията за лихва:
Увреденото в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ лице е легитимирано да получи
законната лихва върху присъдения му размер на обезщетението за периода от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство /арг. от т.
4 от ТР №3/2005г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС/ до деня на окончателното плащане. В
случая ищецът претендира законна лихва от датата на прекратяването, като постановлението
е влязло в сила съгл. чл. 243, ал. 3 от НПК (действаща към момента на постановяването му) в
7 дневен срок от получаването му от упълномощения защитник на обвиняемия, а именно –
9
21.12.2018 г., видно от известието за доставяне (л. 212 по ДП). Следователно лихва се дължи
върху обезщетението от 21.12.2018 г. /датата на влизане в сила на постановлението на БРП
за прекратяване на наказателното производство/ до изплащането й. Ответникът е направил
възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва за период, надхвърлящ три
години преди завеждането на исковата молба, което съдът намира за основателно. По
въпроса за погасителната давност за вземането за законна лихва върху обезщетението за
вреди съдебната практика е непротиворечива – вземането за лихва се погасява с тригодишна
давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД /вж. Определение №1077/13.11.2015г. на ВКС по
гр. д. №4117/2015г., III г. о. и Определение №591/26.05.2015г. на ВКС по гр. д. №360/2015г.,
III г. о./. В случая няма данни да се е проявил юридически факт, водещ до спирането или
прекъсването на давностния срок, а изчислено спрямо датата на предявяването на иска –
08.12.2023 г., следва да се приеме, че възникналото в полза на ищеца вземане за лихва върху
сумата на присъденото му обезщетение е погасено за периода преди датата 08.12.2020 г.
Ацесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъденото му
обезщетение следва да бъде отхвърлена за периода от 21.12.2018 г. до 08.12.2020 г.,
включително, поради изтекъл срок на погасителна давност.
По съдебноделоводните разноски:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството. По делото е направено искане
от ищеца присъждането на разноски в настоящото производство, представени са и надлежни
доказателства, като възражението за прекомерност следва да се остави без уважение, т.к.
адвокатското възнаграждение се изчсилява на минимума.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 2, чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът съразмерно с
отхвърлената част от иска съгл. Чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител по пълномощие на ищеца – сумата в размер от 700.00 лева –
възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, *** да заплати на К. С. Г., ЕГН **********, с *** сумата от 4000, 00
лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 354а, ал.
3 от НК по досъдебно производство ДП №***/*** г. пр.пр №*** г., пор. №***/*** г. на БРП,
прекратено с постановление в сила от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.12.2020 до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 6000, 00 лв. /шест хиляди лева/ като неоснователен, както и искът за обезщетение
за забава за периода от 21.12.2018 г. до 08.12.2020 г., поради изтекъл срок на погасителна
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България да
заплатят на адв. С. И. И. сума от общо 700, 00 лв. /седемстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)_________
11