Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 15.06.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 160 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

       Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 3079/2019 от 21.01.2020 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при Агенция „Митници”, с което на С.К.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Жалбоподателят С.К.А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и постановен при неправилно установена фактическа обстановка.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.А., не се явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като обвинението не било доказано. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложеното наказание „Глоба”. Не се претендират разноски по делото.

 В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

 Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –  Отдел „МРР Южна морска”, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат процесуален представител – Старши юрисконсулт Елена Гъчева, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.07.2019 година около 22.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Република България, пристига лек автомобил марка „Сеат”, модел „Aлхамбра” с държавен регистрационен № Х 41 05 КР, управляван от жалбоподателя. В автомобила освен жалбоподателят – водач, не пътува друго лице.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител – свидетелят С.Т.Т. извършва в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, митническа (физическа) проверка на посочения лек автомобил, при която се констатират недекларирани цигари без акцизен бандерол, препарати за растителна защита и обувки, носещи логото на различни защитени марки. Жалбоподателят е уведомен, че ще му бъдат съставени Актове  за констатираните митнически нарушения. В хода на проверката А. излиза от гаража и напуска територията на МП.

Тогава в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” пристига и свидетеля М.С., за да помага при проверката.

Лекият автомобил е пролъчен с ренгенова апаратура като е маркирана зона с подозрение в областта под втората седалка, видно от Ренгеново изображение № 86755DH0120190730004 от дата 31.07.2019 година. При последвалата проверка на маркираното от ренгена място е открит тайник с размери – отвор с диаметър 20 см, ширина 60 см и дължина 60 см. В специално пригодения за целта тайник, митническите служители откриват и недекларирани цигари.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1794 от 30.07.2019 година, който е връчен на жалбоподателя срещу подпис на дата 14.08.2019 година.

       На основание чл. 230 от ЗМ и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в отсъствие на жалбоподателя А.) е съставен от митническия служител С.Т.В. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2016/31.07.2019 година. Това процесуално действие извършва с участието на свидетеля М.Д.С.. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на дата 14.08.2019 година, като жалбоподателят сочи, че не е съгласен с констатациите в него.

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (считано първият работен ден – понеделник, след като срокът изтича в неработен ден – събота, видно от пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратен документа) постъпва Възражение, наименувано Молба и входирано на 20.08.2019 година, в която жалбоподателят сочи, че описаната фактическа обстановка в АУАН не кореспондира с действителните събития. Сочи, че митнически служител му разрешил да напусне МП, след като му върнал паспорта.

  Във връзка с посочената Молба е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че изложеното в Молбата не се подкрепя от събраните по случая доказателства, поради което следва да се остави без уважение. За резултата от извършената проверка с нарочно Писмо е уведомен жалбоподателят на дата 30.09.2019 година.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска” издава процесното НП № 3079/2019 от 21.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 07.02.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: С.А., т.е. лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят А. е извършил нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, тъй като при преминаване през държавната граница е използвал превозно средство – лек автомобил, в което е установено наличието на тайник. За това нарушение на основание чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (максималният размер).

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Началниците на Териториалните отдели „МРР” в Главна дирекция „МРР” при Агенция „Митници”. Видно от Заповед № 1 от 02.01.2020  година става ясно, че Иван Добрев Пасков е определен да изпълнява длъжността „Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ)  при Агенция „Митници””. Т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

По делото е приложена Справка за пътуванията на жалбоподателя, от която става ясно че многократно е пресичал държавната граница на Република България.

Адвокат П. заявява от името на доверителя си, че същият работи на минимална работна заплата, разведен е от преди няколко месеца, има две деца, едното от които е непълнолетно и доверителят му дължи издръжка.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите С.Т.В. и М.Д.С., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата С.Т.В. и М.Д.С. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на В. и С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите С.Т.В. и М.Д.С., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя С.К.А., установявайки обективните факти на влизането му в страната, идвайки от Република Турция, моторното превозно средство (МПС), с което е пътувал и в което е установено наличието на тайник. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.   

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

             ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Правилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, т.е. същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, тъй като свидетелят В. е уведомил нарушителя А., че ще му бъде съставен АУАН, т.е. да изчака, но същият е напуснал територията на МП. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на нарушителя да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според приложените по делото материали) на 14.08.2019 година е бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на жалбоподателя, който е имал възможност да се запознае с отразените в него констатации към датата за извършване на връчването, както е бил запознат и с правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него, от което право се е възползвал. Ако се приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на нарушителя, то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянието и нарушителя, като с връчване на НП жалбоподателят е могъл да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на жалбоподателя е връчен Акта и е имал възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че той очевидно е реализирал пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът не е приема за вярно изложеното от жалбоподателя в Молбата му, входирана на 20.08.2019 година а именно че паспортът му бил върнат от митнически служител, който му разрешил да напусне МП, тъй като от свидетелските показания става ясно, че паспортът на лицето не бил взет от митническите служители.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя, наименувано Молба и тези, вписани в съответната графа в АУАН - изготвено е било Становище от 03.09.2019 година от Старши юрисконсулт Г.П.относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП, тъй като наведените възражения са неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Поради изложеното АНО с изрично Писмо е уведомил А. за резултата от извършената проверка.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят при преминаването си на държавната граница е използвал лек автомобил, в който е установено наличието на тайник. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително в АУАН не е посочена коректно длъжността на актосъставителя, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта,  че в НП е посочена коректно, точно и ясно длъжността на актосъставителя и местоработата му е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение съгласно изложеното по-горе.

За пълнота следва да се посочи, че не е налице процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че номерът на НП съдържа годината 2019, а НП е издадено през 2020 година. В този ред на мисли Съдът намира, че номерът на НП не създава никакви впечатления, че то е издадено през 2019 година, тъй като в него изрично е посочена датата му на издаване, а именно: 21.01.2020 година. 

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 31.07.2019 година актосъставителят С.Т.В. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Звено „Борба с наркотрафика – Капитан Андреево”, Отдел „Борба с наркотрафика Южна морска”, Главна дирекция „МРР” при ЦМУ към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска”, Главна дирекция „МРР” при ЦМУ към Агенция „Митници””, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел „МРР Южна морска”.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

          Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.

Съгласно дефиницията по § 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.”.

Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители С.В. и М.С., че под втората седалка на автомобила, има специално пригоден тайник с размери: отвор с диаметър 20 см, ширина 60 см и дължина 60 см, което безспорно отговаря на формулираното в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ, доколкото е различен от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя.

Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция, както вече се посочи по - горе, установена в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ.

 

 

 

 

Решаващият Съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното административнонаказателно производство. Безспорно разпитаните по делото свидетели (С.В. и М.С.), чиито показания Съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви (както вече бе посочено по – горе в настоящото изложение) пряко потвърждават обективното наличие на създаден отвор и кухина в конструкцията на процесното МПС под втората седалка. Достъпът до оформената кухина, местоположението й, получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от лекия автомобил дава основание да се приеме, че същата е била пригодена като такава именно с тази цел и предназначение. На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритата съществуваща кухина, Съдът приема за безспорно и категорично установено, че тя представлява именно тайник по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР. Поради това, закономерно се налага и следващият правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.

 

 

 

 

Самият факт, че там са били открити недекларирани цигари без акцизен бандерол дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла, изложен по - горе.

 

 

 

 

Установено е и авторство на деянието, а именно в лицето на жалбоподателя, което е и водач на процесния автомобил, както и фактът, че същият е преминал през границата на страната с него.

 

 

 

 

Изложеното дава основание на Съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в НП нарушение от страна на жалбоподателя.

 

 

 

 

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на цигарите без бандерол. Т.е.  жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици (съзнавал е, че използва МПС, в което е бил изграден тайник, както и че е преминал през границата на страната). Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, респ. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство, в което съществува тайник, предвид обстоятелството, че многократно е пресичал границата. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.

Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А..

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В случая с НП е наложено административно наказание „Глоба” за неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ, поради което обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока. Именно поради това и нормативно определения минимум на административното наказание за това деяние е във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността (, респ. липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 лв. до 1 000 лв.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния размер, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в този размер, предвиден от разпоредбата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. При определяне размера на Глобата, Съдът намира, че АНО не е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на нарушителя, като е наложил наказание в максимален размер, посочен в закона. Т.е. според настоящия Съдебен състав така проведената индивидуализация от АНО е необоснована и не може да се счита за правилна, според критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и установените по делото фактически обстоятелства, които очевидно не са съобразени в пълна степен и при отчитане на относителната им тежест и съответно правно значение. Съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства това че е първо по ред нарушение, че в кориците на делото няма данни на жалбоподателя да са налагани други наказания за този вид административно нарушение, както и няма данни същият да е нарушавал друг път законите на Република България, за което да е бил санкциониран с влезли в сила актове, същият е в сравнително млада възраст, не е осъждан и няма данни да има противообществени или криминални прояви, работи с месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и има ненавършило пълнолетие дете, за което следва да полага грижи; като оттегчаващо - следва да се вземе в предвид наличието на укрита от жалбоподателя стока. Констатира се, че обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като изложените смекчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Обществената опасност на деянието също не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, размерът на наказанието следва да се намали до размер, малко над минималния законоустановен такъв. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, но е налице и отегчаващо такова, поради което намира, че Жалбата е частично основателна като санкцията следва да бъде намалена до размера от 300 лв., който размер счита за справделив и адекватен за извършеното от страна на жалбоподателя и съобразен с неговото социално положение, както и с обществената опасност на деянието и на дееца. 

Така редуцирания размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и по отношение на генералната превенция за въздействие върху обществото.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмено доказателство, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. 

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция, чрез намалянето й, следва в полза на АНО да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 24 лв.                    

Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото НП.  

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 3079/2019 от 21.01.2020 година на И.Д. Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при Агенция „Митници”, с което на С.К.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 1 000 лв. на 300 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 24 лв., представляваща част от направените разноските по настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)