РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Смолян, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана
чрез процесуалния представител – адв. Б. К. АК – гр. *, със съдебен адрес: гр.
*, ул. „* срещу Наказателно постановление № 22-1058-* от 09.09.2022г.,
издадено от *, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Жалбоподателят излага, че деянието, за което е наказан от
административния орган не представлява административно нарушение,
доколкото е извършено при крайна необходимост по смисъла на чл. 8 ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено и претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят В. Н. Г., редовно призован, се
явява лично и с процесуалния представител – адв. К., който поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата – началник сектор *, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
* – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
На 25.10.2021г., около 14.00 часа, жалбоподателят Г. пътувал от гр. * за
гр. Смолян по повод служебни ангажименти, като пътувал сам с
управляваният от него лек автомобил марка и модел „*“, с рег. № *. Времето
било ясно, а пътната настилка била суха. След като преминал пътния участък
на к.к. *, в близост до параклис „*“, жалбоподателят Г. се движил със скорост
около 55 км/ч, като забелязал, че в неговата пътна лента навлязъл насрещно
движещ се лек автомобил марка „*“ с рег. № *, управляван от свидетеля Б. К.,
като автомобилът бил навлязъл изцяло в неговото платно. Жалбоподателят Г.
реагирал, като натиснал клаксона и започнал да намаля скоростта на
движението. В последните секунди, водачът на лекия автомобил „* –
свидетелят К. рязко завил надясно с опит да се върне в пътната си лента. В
същото време, водачът на лек автомобил марка и модел „*” *, с рег. № * –
свидетелят Г. също извършил технически неправилни действия, като
отклонил управлявания от него лек автомобил вляво спрямо неговата посока
на движение, навлизайки в насрещната пътна лента. В този момент, с
предната част на автомобила си свидетелят Г. ударил задната лява страна на
другия автомобил и той се обърнал настрани, като излязъл извън пътното
платно. Свидетелят Б. К. - водач на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. №
*, който бил собственост на *, общ. *, се движил с посока от гр. Смолян към
к.к. *. Веднага след удара жалбоподателят Г. спрял в лявото платно до
бордюра. Огледал се, след което веднага слязъл от автомобила. Приближил се
към вече обърнатия автомобил и погледнал водача, който започнал да се
движи. Попитал го дали е добре, като му отговорил, че е добре, но не може да
се измъкне от колата. Жалбоподателят Г. помогнал на свидетеля К. да излезе
от автомобила, тъй като шофьорското място, след обръщането, било отгоре и
вратата трябвало да се отвори нагоре и навън. Свидетелят К. успял да излезе
от автомобила и двамата водачи уведомили органите на МВР.
По случая било образувано Досъдебно производство № 378/2021г. по
описа на РУ на МВР – гр. Смолян, което било прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 04.07.2022г. на РП – Смолян,
ТО – Мадан, като препис от постановлението, ведно с материалите по
досъдебно производство №378/2021 г., били изпратени на началника на РУ на
МВР – гр. Смолян с оглед преценка за налагане на административно
наказание на виновните лица.
Впоследствие било издадено обжалваното Наказателно постановление с
№ 22-1058-* от 09.09.2022г. от *, с което е прието за установено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при
избиране скоростта си на движение, не се е съобразил с интензивността на
движението и всички други фактори, поради което при възникнала опасност
за движението (неправомерно навлязъл в насрещната пътна лента лек
автомобил с рег.№ *), не е могъл да спре, в резултат на което се удря в
прибиращия се в дясната за него (по посока на движението му) насрещно
движещ се лек автомобил. Допуска ПТП с мат.щети (по МПС №*-
деформирани:две леви врати, заден ляв калник, множество счупвания по
задна лява част на МПС и др по МПС №*-деформиоани: преден капак, преден
ляв калник, счупени предна броня, ляв фар и др.), поради което и на
2
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя В. Г.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетеля Б. К., които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни, както и приложените към делото писмени доказателства -
наказателно постановление №22-1058-*/09.09.2022г., писмо от Р. до
началника на РУ- Смолян, входирано на 01.08.2022 г., ведно с приложенията
към него: постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП
№378/2021г. по описа на РУ- Смолян от 04.07.2022г.; Справка за
нарушител/водач на името на В. Н. Г.; Заповед № 8121з 1632/02.12.2021г.,
както и надлежно приобщените материали по ДП № 378/2021г. по описа на
РУ на МВР – гр. Смолян.
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. От тях еднопосочно се установяват обстоятелствата
около настъпилото ПТП – време, място и механизъм на настъпване.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и не поради изложените в нея причини:
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че деянието е
извършено при условията на „крайна необходимост“ по смисъла на чл. 8
ЗАНН. За да е налице това обстоятелство, водещо до изключване на
обществената опасност на деянието, е необходимо състоянието на
непосредствена опасност да е предизвикано от обективни причини / стихийни
или обществени бедствия - буря, наводнение, пожар, бомбардировка,
транспортна катастрофа, действие на други сили – аварии в инсталации или
съоръжения, внезапни остри болестни състояния или злополуки, а не от
субективни, каквито са действията на свидетеля К.. Още повече, че при
деяние, извършено при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.
8 ЗАНН, се засягат интереси на други, трети лица, които нямат отношение
към състоянието на непосредствена опасност, а в настоящия случай
жалбоподателят твърди, че състоянието на непосредствена опасност е
предизвикано от неправомерното навлизане на свидетеля К. в насрещото
движение. Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя Г. в тази
насока.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен
както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение),
3
настоящият съдебен състав констатира, че НП подлежи на отмяна, доколкото
извършеното от жалбоподателя административно нарушение е подведено от
наказващия орган под грешна правна квалификация.
За да санкционира жалбоподателя Г., наказващият орган е приел, че
същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не се е
съобразил с интензивността на движението и всички други фактори, поради
което при възникнала опасност за движението (неправомерно навлязъл в
насрещната пътна лента лек автомобил с рег.№ *), не е могъл да спре, в
резултат на което се удря в прибиращия се в дясната за него лента (по посока
на движението му) насрещно движещ се лек автомобил.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП №
378/2021г. по описа на РУ на МВР – гр. Смолян съдебна автотехническа
експертиза – доц. д-р, инж. *, надлежно приобщена в настоящото
производство и кредитирана от съда, скоростта на движение на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя В. Г. преди настъпване на ПТП и
към момента на удара е около 56 километра в час. Видно от заключението /на
л. 85 от делото/, водачът на лекия автомобил „*“ – жалбоподателят Г. не е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП,
доколкото водачът на лекия автомобил „*“ – свидетелят К. е навлязъл в
опасната зона на спиране на жалбоподателя и ударът не би бил предотвратим
със спиране. Вещото лице излага, че действията на жалбоподателя Г. са
технически неправилни, доколкото същият е имал техническата възможност
да се движи направо и в собствената лента за движение, без да променя
траекторията си, като при такова движение, независимо от положението на
лекия автомобил, управляван от свидетеля К., удар не би настъпил.
Установено е, че жалбоподателят Г. е предприел технически неправилна
маневра за навлизане в насрещната за него лента при наличие на насрещно
движещ се автомобил, както и при наличие на забрана за това, указано с
хоризонтална маркировка.
При това положение, настоящият съдебен състав приема, че причина за
настъпване на транспортното произшествие с участието на жалбоподателя В.
Г. и свидетеля Б. К. не е движението на жалбоподателя с несъобразена
скорост, както е приел наказващият орган, като е вменил на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а предприетата от същия
технически неправилна маневра за навлизане в насрещната за него лента при
наличие на насрещно движещ се автомобил, както и при наличие на забрана
за това, указано с хоризонтална маркировка, с което жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, постановено по т. д. №
1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
4
Съдът приема, че в настоящия случай подобна преквалификация на
описаното в атакуваното Наказателно постановление № 22-1058-* от
09.09.2022г. на началник сектор * изпълнително деяние е недопустима.
Действително, нарушението на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП се
явява по-леко наказуемо, доколкото за това нарушение законодателят в
разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е предвидил административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лева, но липсва втората кумулативно
предвидена предпоставка, а именно – да не се изменят съществено
обстоятелствата на нарушението.
Известно в правната доктрина и съдебната практика е, че наличието на
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението се поставя в
зависимост от това дали лицето е имало възможност да се защитава срещу
всички вменени му съставомерни факти. В настоящия случай, вмененото на
жалбоподателя Г. административно нарушение касае движение на същия с
несъобразена скорост – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, каквото съдът намира, че не е
извършено.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение следва да
се квалифицира като такова по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото причината
за настъпване на ПТП не е несъобразената скорост на жалбоподателя, водеща
до невъзможността на същия да спре при възникнала опасност на пътното
платно, доколкото е установено, че свидетелят К. е навлязъл в опасната зона
на спиране на жалбоподателя и ударът не би бил предотвратим със спиране.
Според настоящия съдебен състав, нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗДвП вменява нови факти, срещу които жалбоподателят не е имал
възможност да се защитава в хода на процеса /навлизане в насрещна лента за
движение, а не движение с несъобразена скорост/, което представлява
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и препятства
възможността деянието да бъде преквалифицирано със съдебния акт.
Константна е практиката на ЕСПЧ, че следва да се отдава също толкова
важно значение на информирането на жалбоподателя за фактическата
обстановка на обвинението, колкото на информирането за правната
квалификация, която се дава на деянията/виж Решение по делото Д. М. Т. и Д.
К. И с/у България, № 29476/06, 24 юли 2012 и други/.
Ето защо, като е подвел извършеното от жалбоподателя
административно нарушение под погрешна правна норма, наказващият орган
е минирал възможността да бъде ангажирана адимнистративнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, включително и чрез института на изменение
на нарушението, доколкото би се нарушило правото на защита на
жалбоподателя по смисъла на чл. 6 §1 от ЕКПЧ. В този случай, наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
които видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие възлизат на 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-
1058-* от 09.09.2022г., издадено от *, с което за нарушение на разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП, на В. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: * е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН * да заплати на В. Н. Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: * сумата от 500лв. /петстотин лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6