РЕШЕНИЕ
№ 2701
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110133099 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ИВ. М. Ч., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 6308/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 1100лв. - неустойка
за предсрочно и без предизвестие прекратяване на договор за наем от 11.09.2020г.,
както и сумата от 340лв. - стойност на извършен ремонт на счупен плот на готварска
печка в имота.
Ищецът твърди, че на 11.09.2020г. с ответника е сключен договор за наем, по
силата на който ищецът е наемодател, а ответникът наемател. В изпълнение на
задълженията си по договора, ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване ап. № 58, находящ се в /адрес/, като състоянието на имота било
описано в приемо-предавателен протокол от същата дата. Посочва, че наемателят
ползвал имота в периода 11.09.2020г.-14.09.2020г., като прекратил договора и заявил
освобождаване на имота на 14.09.2020г., за което ищецът бил уведомен по ел. път в
късния следобед на 13.09.2020г. Поддържа, че на 14.09.2021г. между страните бил
подписан приемо-предавателен протокол за връщане на имота, което показвало
прекратяване на договора без спазване на предизвестието от наемателя. Твърди, че за
предсрочно прекратяване на договора извън уговореното в него, била предвидена
неустойка, която била в размер на 2 месечни наема, а именно 1100лв. Също така, при
връщането на имота била констатирана вреда – „бокс – счупен плот на готварската
печка“. Ищецът извършил разход по закупуване на нов керамичен плот и монтажа му,
възлизащ на сумата от 340лв., които следвало да бъдат възстановени от ответника.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми в общ размер от
1440лв., ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице неизпълнение от негова страна.
1
Оспорва да е подписвал представения от ищеца приемо-предавателен протокол от
14.09.2020г. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и евентуалната повреда на плота. Твърди, че имотът не е ползван от него.
Оспорва и иска за неустойка, като счита, че не е изпълнена хипотезата на чл. 24, ал. 1
от договора, а същият бил прекратен едностранно без предизвестие от ищеца на
14.09.2020г., тъй като на този ден, след среща с представител на наемодателя, били
поискани обратно ключовете за имота.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 233, изр. 2
ЗЗД.
Между страните не е спорно и е отделено за такова с доклада по чл. 146 ГПК, че
на 11.09.2020г. между тях е сключен договор за наем за процесния недвижим имот, по
силата на който ищцовото дружество е наемодател, а ответника наемател; че същият е
предаден на ответника за временно и възмездно ползване; че на 14.09.20202г.
държането е върнато на ищеца.
Съгласно сключения на 11.09.2020г. между страните и неоспорен договор за наем
/л. 6-7/ ищцовото дружество е предоставило за временно и възмездно ползване на
ответника недвижим имот, представляващ ап. № 58, находящ се в /адрес/, срещу обща
месечна наемна цена от 550лв. В чл. 26 от договора е предвидено, че същият се
сключва за срок от 11.09.2020г. до 31.08.2021г.
На същата дата – 11.09.2020г., ответникът е подписал съгласие за обработване на
личните му данни, като е посочил електронна поща за кореспонденция –
************* и телефонен номер. На 11.09.2020г. между страните е подписано и
споразумение към договора за наем, съгласно което наемателят доброволно и свободно
предоставя на наемодателя своите данни за контакт с оглед изпълнение на
задълженията по сключения помежду им договор за наем за отправяне на предвидените
в договора предизвестия и уведомления, като са посочени същите ел. адрес и
телефонен номер, както и административен адрес.
На 11.09.2020г. между страните е подписан и двустранен приемо-предавателен
протокол, който не е оспорен, в който е описано състоянието на имота и движимите
вещи в него, в което се предават на наемателя. Уточнено е, че имотът се предава без
забележки, а в кухненския бокс има готварска печка Indesit – 1бр. + 4бр. кристални
котлони.
От представеното на л. 29 съобщение се установява, че на 13.09.2020г., в 17:37ч.,
от посочения като електронен адрес за кореспонденция от наемателя – **************,
е изпратено съобщение до Г. В. – представител на ищцовото дружество, който е
подписал и договора за наем, с което същият бива уведомен, че се желае анулиране на
договор за наем ID-747 поради промяна на обстоятелства от лично естество. Подателят
заявява, че имотът не е използван нито за минута и на следващия ден – 14.09.2020г.
/понеделник/ може да бъде приет във вида и състоянието, в което е предаден на И.Ч..
Съобщението завършва с „Поздрави. М. Ч.“ и посочен тел. номер.
Спорни по делото са обстоятелствата по чия инициатива е прекратен договорът за
наем, дължи ли се неустойка за неспазено предизвестие и имало ли е причинени вреди
в имота, какви и от кого.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че договорът за наем е прекратен едностранно от ответника
2
/наемателя/ без да бъде спазено предвиденото в договора едномесечно предизвестие.
Видно е от представеното ел. съобщение, което не се оспорва /л. 29/, че след сключване
на договора, на 13.09.2020г. в 17:37ч., от предоставения за кореспонденция ел. адрес –
**************, е изпратено уведомление, в което се съдържа искане за „анулиране“
(прекратяване) на договор за наем ID-747. Tова съобщение е изпратено от посочения в
споразумението и съгласието от 11.09.2020г. имейл адрес за кореспонденция, като в чл.
28 от договора изрично е уредено, че всички съобщения и кореспонденция между
страните, с изключение на тези по чл. 27, б. „В“ (каквато не е настоящата хипотеза), се
считат за надлежно връчени, когато са направени с писмо с обратна разписка, по факс
и/или чрез електронна поща. В случая е използван последният вариант. Ирелевантно е,
че като подател е посочен М. Ч., тъй като съобщението е изпратено от посочения за
кореспонденция ел. адрес, а и се установява, че това е бащата на ответника
(включително от свидетелските показания). В тази връзка, свидетелските показания и
на двамата разпитани свидетели са категорични, че в понеделник, на 14.09.2020г.
(както е поискано в ел. съобщение), ответникът е отишъл на адреса на процесния имот,
срещнал се е с представител на ищцовото дружество и е върнал ключовете за имота.
При горните обстоятелства следва несъмнения извод, че договорът е прекратен по
инициатива на наемателя, като възражението на ответника, че същият прекратен
едностранно без предизвестие от наемодателя на 14.09.2020г. е неоснователно и не
съответства на доказателствата по делото. Логично е при проявена инициатива от
страна на наемателя за прекратяване на договора, да се яви представител на
наемодателя, който да получи ключовете и да приеме имота. Самото предаване на
ключовете за имота е част от предаване държането на същия, но това не означава, че
действието е инициирано от наемодателя. Напротив, същото е резултат изцяло от
желанието и изричното съобщение на наемателя в тази насока.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът е прекратен по искане на
наемателя преди изтичане на крайния му срок – 31.08.2021г. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не твърди и доказва да е спазил предвиденото в договора
/чл. 27, б. „б“/ едномесечно предизвестие. Предвид конкретните обстоятелства по
настоящия спор, такова е и обективно невъзможно да бъде спазено, тъй като договорът
е сключен на 11.09.2020г. и прекратен на 14.09.2002г. по искане на наемателя. Ето
защо, съдът приема, че ответникът следва да отговаря за неспазеното предизвестие.
В чл. 24, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай че договорът бъде прекратен
извън реда, предвиден в чл. 27, букви „А“ и „Б“ неизправната страна дължи на
ответната неустойка в размер на два месечни наема, платима при условията на чл. 5 в
тридневен срок. В чл. 24, ал. 2 от договора е уговорено, че във всички случаи, когато
договорът бъде прекратен по желание на наемателя или поради причини, за които той
е отговорен, преди изтичане на срока на договора, считано от влизането му в сила,
същият дължи на ищеца неустойка в размер на един месечен наем, платим при
условията на чл. 5. При тълкуване в съответствие с чл. 20 ЗЗД съдържанието на
договора, съдът счита, че в случая приложима се явява хипотезата на чл. 24, ал. 2 от
договора, която има специален характер спрямо общата хипотеза на чл. 24, ал. 1 от
договора. Чл. 24, ал. 2 урежда изрично хипотезата на дължимост на неустойка, когато
договорът бъде прекратен по желание на наемателя преди изтичане срока на договора,
какъвто е именно процесният случай. Следователно, наличието на специална клауза
изключва приложението на общата такава. Ето защо, наемателят следва да отговаря за
неустойка в размер на един месечен наем от 550лв. за това, че по негово искане е
прекратен договора преди изтичане на срока му, а не за неустойка в размер на два
месечни наема.
По изложените съображения, искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
3
от 550лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1100лв.
По иска с правно основание чл. 233 ЗЗД:
Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря. В Решение № 307/17.01.2019г. по т. д. № 255/2018г.,
II ТО на ВКС, е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, т. изр. 4
/последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в
добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по
отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на
наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са
подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на
отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1,
изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро
състояние.
В настоящия случай между страните е подписан двустранен приемо-предавателен
протокол на 11.09.2020г., в който не са посочени забележки и недостатъци на
предадената вещ. Това изявление обвързва и двете страни по договора, като същото не
може да бъде оборвано с гласни доказателства – чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. В приемо-
предавателния протокол е посочено, че в рамките на 24 часа от подписването му,
наемателят може да възрази срещу наличието на скрити недостатъци в имота, като по
делото няма данни за извършено подобно действие от негова страна. С оглед на това,
съдът приема, че имотът е предаден от наемодателя на наемателя в добро състояние,
включително процесните керамични котлони. Доводите на ответника, направени в
устните състезания, че е имало диапазон от 15 дни от датата, на която представителят
на ищеца е бил за последно в имота, и датата на предаване на ключовете на ответника,
са несъстоятелни именно по изложените съображения. Имотът е предаден на ответника
на 11.09.2020г., когато е сключен и договорът, като именно на тази дата е подписан
двустранния приемо-предавателен протокол. Тоест, към този момент наемателят е
направи изявление, че приема имота без констатирани забележки, като и в срока от 24
часа не е отправил изявление до наемодателя за наличие на такива. С оглед на това,
какво е било състоянието на имота преди 11.09.2020г. е напълно ирелевантно за
настоящия спор. Изявлението на ответника го обвързва, а и е налице законова
презумпция, която не е оборена.
Съгласно чл. 233, изр. 2 ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря. Тоест, законът предвижда оборима презумпция, че
наемателят отговаря за причините на наетата вещ вреди, като в негова тежест е да
докаже, че те се дължат на причина, за която не отговаря. На 11.09.2020г. ключовете за
имота са предадени на ответника, като същите са върнати на наемодателя на
14.09.2020г. В този времеви диапазон имотът е бил в държане на ответника и именно
той отговаря за всички настъпили увреждания в него. Действително, представеният
двустранен протокол от 14.09.2020г. /л. 13/, в който е констатирана щета – счупен плот
на готварска печка, бе оспорен своевременно от ответника относно истинността на
подписа за наемател, като ищецът не внесе депозит за изготвяне на СГЕ и такава не бе
изслушана. Въпреки това, съдът намира, че по делото е установено увреждането на
керамичния плот.
В показанията си св. В. посочва, че на 14.09.2020г. се е срещнал с ответника в
жилището, като са присъствали само двамата. Свидетелят огледал имота и констатирал
счупване на плота на готварската печка, като имало пукнатина и липсвало парче от
него, което го правило негоден за употреба. Посочва, че с наемателя съставили
4
протокол, в който отбелязали счупения плот, като наемателят имал възражение, че не е
счупил котлона, но подписал протокола.
Свидетелят В. също посочва, че на 14.09.2020г. ответникът посетил имота, за да
върне ключовете, като на ответника му казали, „че нещо бил счупил и че нещо са се
опитали да го прецакат“. Пояснява, че ответникът му споделил, „че нещо било счупено
и се учудва как ще е счупил нещо, като въобще не е бил в имота“. В тази част
показанията на св. Вачев възпроизвеждат изявления на самия ответник, с оглед на
което имат съществена доказателствена стойност. Самият ответник му е споделил, че
нещо е било счупено, тоест при връщане на ключовете същият е констатирал
наличието на вреда, на счупване. Това от своя страна кореспондира с казаното от св. В.
– тоест, показанията на двамата свидетели съвпадат, поради което съдът ги кредитира
в тази част. Същите се подкрепят и от представените писмени доказателства –
протокол за извършен ремонт на 21.09.2020г. /л. 26/ и фактура и платежно нареждане
/л. 27-28/. В тях е посочено, че на 21.09.2020г. е подменен керамичния плот на
готварска печка Индезит на адрес: /адрес/, ап. 58 („Ваш индекс 747“), като цената на
плота е 290лв., а монтажът 50лв. Дейността е извършена от /фирма/, което съвпада с
посоченото от св. В.. Адресът на имота и индексът му (747) съвпадат с процесния, а
датата на извършване на ремонта – 21.09.2020г. следва по време прекратяването на
договора – 14.09.2020г., и то в разумни граници от около седмица. В самото плащане,
извършено на 22.09.2020г. по банков път, ищецът е посочил като основание керамичен
плот за фурна за сметка на И. Ч. /747/.
При тези обстоятелства, съдът намира, че намиращият се в имота керамичен плот
на фурната е бил увреден по време на ползването на имота от страна на ответника,
поради което последният отговаря за причинената вреда съгласно чл. 233, изр. 2 ЗЗД,
като презумпцията не е оборена по надлежния ред с убедителни доказателства.
Показанията на св. Вачев не са в състояние да я оборят, тъй като същите са
повърхностни, а и в голяма част възпроизвеждат сведения, дадени от самия ответник,
които го ползват. Свидетелят посочва, че никога не е посещавал имота, с оглед на
което не може да се приеме, че същият знае какво е било състоянието му към момента
на връщането му от наемателя на наемодателя. Също така, през времето 11.09.-
14.09.2020г. е имало отрязъци, през които не е бил заедно с ответника, за да знае дали
същият е посещавал имота или не. Съдът намира, че след като по делото е установено
наличието на вреда на керамичния плот към момента на връщане на имота на
наемодателя, отговорност за нея следва да носи наемателят, тъй като имотът е бил в
негово държане и на негово разположение. Същият го е приел без забележки и в
изрядно състояние съгласно двустранния приемо-предавателен протокол от
11.09.2020г., поради което дължи да го върне в същия вид с отчитане на обичайното
изхабяване, а при наличие на повреди – да заплати обезщетение за тяхното
отстраняване. В случая, дължи обезщетение за сторения от ищеца разход в размер от
340лв. за подмяната на счупения керамичен плот на фурмата в кухнения бокс.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 233, изр. 2 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер от 28,80лв. за
държавна такса, от които следва да му се присъдят 17,80лв.
За заповедното производство ответникът не е доказал извършването на разноски.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 571,20лв.,
5
от които 71,20лв. държавна такса и 500лв. адв. възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед правната и
фактическа сложност на делото, материалния интерес, извършените процесуалния
действия, обема и характера на събраните доказателства и доказателствени средства.
Ето защо, адв. възнаграждение следва да бъде намалено на 400лв. От общия размер на
разноските – 471,20лв., съразмерно на уважената част следва да му се присъдят
291,23лв.
За исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 380лв. за
адв. възнаграждение, като възражението за прекомерност е неоснователно,
съобразявайки посочените по-горе критерии. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, следва да му се присъди сумата от 145,14лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 233, изр. 2 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу ИВ. М. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 6308/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 550лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за наем от 11.09.2020г. по искане на ответника
като наемател, отнасящ се за имот, представляващ ап. № 58, находящ се в /адрес/, както
и сумата от 340лв. - обезщетение за извършен ремонт на счупен плот на готварска
печка в имота, ведно със законната лихва от 02.02.2021г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за разликата над уважения размер от 550лв. до
пълния предявен от 1100лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИВ. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /адрес/, сумата от 17,80лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от 291,23лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на ИВ. М. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, сумата от 145,14лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6