РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 997
гр. Пловдив, 21 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в закрито заседание на двадесет и
първи юни две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 692 по описа за 2021 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Производството по делото е
образувано по повод молба /искане/ от И.Ф.И., чрез адв. Т. за изменение на Решение № 601 от 11.04.2022г., постановено по адм. дело №
692/2021г. в частта за
разноските.
Ответната страна по искането за допълване – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния му представител счита молбата за просрочена,
алтернативно за неоснователна.
По така направеното искане съдът
намира за установено следното:
Съобразно чл. 248, ал.1 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Решението
е било получено от пълномощника на жалбоподателя на 03.05.2022г., а молбата за
изменение на решението е била подадена на 14.05.2022г., т.е. същата е подадена
в законоустановения срок.
Ето защо
съдът намира, че искането е направено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което същото е допустимо. С Решение № 601 от 11.04.2022г., постановено
по адм. дело № 692/2021г. съдът е отменил
Решение №
2153-15-46/19.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № 151-00-14480-3/15.12.2020г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Пловдив.
Съдът в
мотивите на решението си е посочил, че съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 09.03.2021г. договореното между страните възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело е в размер на
1200 лв. като е отбелязано в договора, че същото е заплатено по банков път. Тъй като в представения договор за правна защита и
съдействие, е записано, че разноските за процесуално представителство на
жалбоподателя са платени по банков път, но по делото липсват доказателства за
такова плащане, съдът приема, че не са доказани реално направени от
жалбоподателя деловодни разноски, поради което и такива не подлежат на
присъждане.
Жалбоподателят към молбата е приложил
платежно нареждане за кредитен превод видно от което е, че на 09.03.2021г. е извършен превод на сумата в размер на 1231,77лв. по сметка на А.Т.
– пълномощник на жалбоподателя, т.е. по делото се доказва по несъмнен начин, че
жалбоподателят действително е заплатил уговорената с договора за правна защита
и съдействие сума.
Относно възражението за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение съдът намира
за установено следното:
За да защити интересите на всяка от
страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са
неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на
прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В ал. 2 от
визирания чл. 36 от ЗА законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението
на адвоката трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид
работа. Т. е., размерът на адвокатското възнаграждение се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-нисък
от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по
вид работа (предвиденият минимум в случая, попадащ в хипотезата на чл. 8, ал. 2, т.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 350 лева. От друга страна, както в горепосочената
наредба, така и в ГПК и в АПК не се съдържа правна регламентация на максималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Единствената норма, която урежда
евентуалното редуциране на договорения и реално внесен адвокатски хонорар, е
споменатата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в която законодателят е придал
правно значение единствено на преценката на съда по отношение на фактическата и
правна сложност на делото.
В случая договореният и заплатен размер на
адвокатското възнаграждение съответства до голяма степен на сложността на
правния спор, по който е бил ангажиран адвокат Т.
като процесуален представител и пред касационната инстанция. Делото по своето
естество разкрива определена фактическа и правна сложност. При преценката си
касателно искането за редуциране на адвокатския хонорар съдът съобрази и обема
на реално осъществените от касаторовия пълномощник процесуални действия:
написал и подал касационна жалба и писмена защита, и се явил се е в две проведени
открито съдебно заседание да защити каузата на своя доверител. От друга страна,
размерът на възнаграждението е прекомерно завишен спрямо характера на
производството и на сложността на правните и фактически обстоятелства и
установявания, поради което претенцията за намаляването му следва да бъде
частично уважена, като репарирането на тези разноски бъде редуцирано до сумата
от 600 лв.,
Предвид гореизложеното, съдът намира искането
за неоснователно, поради което и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 601 от 11.04.2022г.,
постановено по адм. дело № 692/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив,
ХІІІ – ти състав в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Пловдив да заплати
на И.Ф.И., ЕГН **********, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: