№ 140
/населено място/, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна П.а
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200091 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „"Л.Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ представлявано от управителя Л.П., чрез Адвокат В. Г., АК – Б., с адрес за
призоваване: /населено място/, срещу Наказателно постановление № 01 – 2200304 от
23.12.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „"И.т."“ гр. Б., с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател, в качеството му на
„работодател“, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради неправилно приложение от страна на наказващия орган
на санкционната норма на чл. 413, ал. 2 КТ, вместо правилната такава на чл. 415в, ал. 1 КТ,
според жалбоподателя. Релевира се, че нарушението е отстранено още преди да бъде
извършена проверката, в хода на която същото е установено, както и че от нарушението не
са произтекли вредни последици за работници и служители, което предпоставя
приложението на цитираната норма /чл. 415в, ал. 1 КТ/, каквато се навежда, че е и съдебната
практика при идентични обстоятелства. Иска се от съда да измени процесното наказателно
постановление, като преквалифицира нарушението като такова по чл. 415в, ал. 1 КТ и
наложи на дружеството-жалбоподател глоба в размер на 100 лв., тъй като дружеството до
момента не е имало други нарушения на трудовото законодателство. Претендират се
сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател „"Л.Т." ЕООД, /населено място/, се
явява редовно упълномощен процесуален представител, който не оспорва описаната в акта
фактическа обстановка, но поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление, както и да присъди сторените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирани писмени бележки.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не
изпращат представител за участие по делото, не изразява становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протокол от
проведено съдебно заседание на 05.04.2023 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
Безспорно се установи по делото, че във връзка със създадената в предприятието на
търговеца организация по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
такава по трудовите правоотношения, на 23.09.2022 г. в Дирекция „"И.т."“ със седалище гр.
Б. е извършена проверка по документи на дружеството-жалбоподател, за която последното е
призовано по реда на чл. 45 от АПК с Призовка с изх. № 22073714 от 15.08.2022 г., в която
подробно е посочена изисканата вътрешно-фирмена документация. Част от изисканата с
цитираната призовка документация на търговеца е представена в Д „ИТ“ - гр. Б. на
23.09.2022 г. от упълномощен представител на търговеца чрез куриерска пратка.
В хода на извършената проверка по документи, служителите на Д „ИТ“ - гр. Б.
констатирали, че основната икономическа дейност, която дружеството извършва е товарен
автомобилен транспорт, която дейност попада сред тези с код на икономическа дейност 49 -
„Сухопътен транспорт“. Съгласно Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. на Министерство на
труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2022 г. /ДВ, бр.93 от 09.11.2021 г./, трудовият
травматизъм за цитираната икономическа дейност е определен с коефициент „1.67“, в
сравнение с определения среден коефициент на трудов травматизъм за страната за 2022 г. -
„0.64“, поради което е задължително застраховането за риск „трудова злополука“.
При преглед на личното трудово досие на работника Л.П., ЕГН: **********, длъжностните
лица установили, че Л.П. е в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, по
силата на сключен между тях Трудов договор № 17 от 04.05.2022 г., съгласно който
работникът изпълнява длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил /международни
превози/“, като извършваната от П. работа попада в основната дейност на предприятието и
за която длъжност е необходимо изпълняващият я работник да бъде застрахован за риска
2
„трудова злополука“. Констатирали още, че касателно изисканата с нарочната призовка
застраховка за риска „трудова злополука“ за календарната 2021 г. и за календарната 2022 г.,
дружеството-жалбоподател в хода на проверката е представило „Дебит нота“ от 07.09.2022
г. към Полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607221420000014 за
риска „трудова злополука“ за лицето Л.П., ЕГН: **********. Не е представена застраховка,
покриваща риска „трудова злополука“ за 2021 г.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2226531 от 23.09.2022 г.
От извършените при проверката констатации проверяващите приели, че „"Л.Т." ЕООД, ЕИК
***, /населено място/, в качеството си на работодател, по смисъла на & I, т.2 от ДР към
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е извършил нарушение на трудовото
законодателство, като към 04.05.2022 г. не е застраховал за своя сметка за риска „трудова
злополука“ за календарната 2022 г. работника Л.П. с ЕГН: **********, с Трудов договор №
17/04.05.2022 г., изпълняващ длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил /международни
превози/“, извършващ работа в основната дейност на предприятието - „Сухопътен
транспорт“, при която трудова дейност съществува опасност за живота и здравето му, с
което е нарушил чл. 2, ал.1, във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
По реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН „"Л.Т." ЕООД, /населено място/, е поканено за съставяне на
АУАН с Покана с изх. № ИЗХ.22081420/23.09.2022 г., получена от представител на
дружеството на 26.09.2022 г. Неявяването на законен или надлежно упълномощен
представител на търговеца на посочените в поканата дата и час – 03.10.2022 г., 10.00 часа,
включително и до края на работното време на Дирекцията, е удостоверено с Протокол за
неявяване за съставяне на АУАН, подписан от А. Л. А. и М. К. Ц. - гл. инспектори в Д„ИТ“ -
гр. Б., поради което на 03.10.2022 г. в Д„ИТ“ - гр. Б. свид. М. К. Ц. – гл. инспектор при Д
„ИТ“ - гр. Б., в присъствието на А. Л. А., съставила срещу „"Л.Т." ЕООД, /населено място/
АУАН № 01 – 2200304, в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя по реда
на чл. 416, ал. 3 от КТ.
На 23.12.2022 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01 –
2200304 на Директор на Дирекция „"И.т."“ Б., с което за описаното в акта нарушение по чл.
2, ал.1, във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
НП е връчено на упълномощен представител на управителя на дружеството-жалбоподател –
В.Д.Д. на 19.01.2023 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка са приложени Трудов договор № 17 от
04.05.2022 г., сключен между дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател и
3
Л.П., в качеството на служител, съгласно който служителят заема длъжността „Шофьор
товарен автомобил“ и същият е постъпил на работа на 04.05.2022 г., ведно със Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 01388223028023/04.05.2022
г., удостоверяваща приетото от НАП уведомление за сключения трудов договор, както и
Книга Инструктаж по безопасност и здраве при работа на „"Л.Т." ЕООД, обективираща
проведения на 04.05.2022 г. инструктаж по отношение на Л.П..
Приобщена е и Декларация от Д.Д.Д., в качеството на управител на „ДМ Ф.Г. ООД, Булстат
***, /населено място/, ул."Ч.м." №***, с която последният декларира, че фирма „"Л.Т."
ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: /населено място/ осъществява дейност товарен
автомобилен транспорт, както и че лицето Л.П. е застраховано на 07.09.2022 г. от дебитната
нота.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят М. К. Ц. и свидетелят по акта А. Л. А. – Ч., които последователно описват
извършените от тях действия в хода на проверката по документи и резултатите от нея, които
напълно кореспондират с установената в акта фактология.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата
на връчване на НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и
адрес на управление. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
4
строго формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН,
като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от дружество.
Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на & I,
т.2 от ДР към Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е извършил нарушение
на трудовото законодателство, като към 04.05.2022 г. не е застраховал за своя сметка за
риска „трудова злополука“ работника Л.П., който е в трудови правоотношения с търговеца и
изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил“ по силата на сключен с търговското
предприятие Трудов договор № 17/04.05.2022 г. и извършващ работа в основната дейност на
предприятието - икономическа дейност „Сухопътен транспорт“, при която трудова дейност
съществува опасност за живота и здравето му.
По делото не се спори между страните, че описаната в акта, респективно в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка отговаря на обективната действителност,
което се потвърждава и от изричното изявление на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател.
След обстоен анализ на доказателствения материал, по делото е безспорно, че дружеството-
жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на & I, т.2 от ДР към Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. Категорично е установено, че същото се намира
във валидни трудови правоотношения с работника Любчо П., който съгласно Трудов
договор № 17/04.05.2022 г. изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил“, с което
извършва работа в основната дейност на предприятието - икономическа дейност „Сухопътен
транспорт“.
Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно-
наказателна отговорност е установен в чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“,
приета от Министерски съвет, според който на задължително застраховане подлежат
работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност
на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната /чл. 2, ал. 1 от Наредбата/, като договорът за
задължителната застраховка „Трудова злополука“ се сключва от работодателя и
застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година /чл. 16, ал. 1 от
Наредбата/. На основание параграф единствен от Заключителна разпоредба на
Постановление № 24 на МС от 06.02.2006 г. е издадена Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021
5
г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2022 г., издадена от Министъра на труда и социалната политика. С
цитираната заповед е определен среден коефициент на трудов травматизъм за страната за
2022 г. в размер на 0.64, като по отношение на основната и спомагателните дейности на
дружеството-жалбоподател, които попадат в класификацията на икономическите дейности с
код 49 - Сухопътен транспорт, в т. 10 от заповедта е определен коефициент на трудов
травматизъм за 2022 г. в размер на 1.67, който безспорно е над средния за страната /от 0.64/.
Следователно за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението по чл. 2, ал. 1 във
вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата, да застрахова своя работник Л.П. за риска „трудова
злополука“.
Валидна застраховка, която да покрива риска „трудова злополука“ касаеща лицето Л.П.,
ЕГН: **********, е представена от дружеството-жалбоподател с „Дебит нота“ от 07.09.2022
г. към Полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607221420000014,
удостоверяваща, че за риска „трудова злополука“ работникът П. е застрахован считано от
07.09.2022 г.
От изложеното, по категоричен и безспорен начин се установява, че дружеството-
жалбоподател, в качеството си на работодател не е застраховал за своя сметка за риска
„трудова злополука“ работника си Л.П., който извършва работа в основната дейност на
предприятието, при която трудова дейност съществува опасност за живота и здравето му,
към датата на постъпване на последния на работа – 04.05.2022 г., с което е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 2, ал. 1 във
вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“, приета от Министерски съвет. Доколкото
нарушителят е юридическо лице, чиято вина при осъществяване на административно
нарушение е обективна, безвиновна такава, е безпредметно да се обсъжда субективната
съставомерност на извършеното нарушение.
Спорният момент в настоящото производство е дали от страна на наказващия орган е
приложена правилната санкционна норма - тази на чл. 413, ал. 2 от КТ, или са налице
твърдените от дружеството-жалбоподател кумулативни предпоставки на чл. 415в, ал. 1 от
КТ, наличието на които предвиждат и налагането на административно наказание в
значително по-нисък размер от наложеното с обжалваното наказателно постановление.
В тази връзка, защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че
нарушението е отстранено още преди да бъде извършена самата проверка, като дружеството
е санирало бездействието си по своя собствена инициатива, а не поради възможността от
налагането на имуществена санкция, както и твърдението, че от извършеното нарушение не
са настъпили вредни последици за работника.
Наистина, по делото се установява, че е налице една от предпоставките на чл. 415в, ал. 1 от
КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
кодекса. В този смисъл е безспорно обстоятелството, че с „Дебит нота“ от 07.09.2022 г.
6
работникът е включен към Полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ №
3607221420000014, със срок на валидност от 23.04.2022 г. до 22.04.2023 г. Действието от
страна на работодателя, с което е отстранено коментираното нарушение, е извършено на
07.09.2022 г. – в периода след връчване на дружеството-жалбоподател на Призовка с изх. №
22073714 от 15.08.2022 г., с която е изискана застраховка за риска „трудова злополука“ за
2021 г. и за 2022 г. и преди извършената проверка по документи на 23.09.2022 г., в хода на
която е установено нарушението. В случая, нарушението е отстранено още преди същото да
е установено от контролните органи. Още повече, че доколкото по делото се установи, че
работникът Л.П. е постъпил на работа на 04.05.2022 г. и същият е бил застрахован за риска
„трудова злополука“, съгласно представената „Дебит нота“ от 07.09.2022 г. към Полица за
задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607221420000014, считано от 07.09.2022
г., настоящият казус касае един сравнително кратък срок, през който работникът не е бил
застрахован, след което дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател е
изпълнило задължението си по вмененото му административно нарушение.
За да се приложи привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ, е необходимо да е
налице и втората от кумулативно предвидените в цитираната разпоредба предпоставки – от
нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В тази
връзка по делото не са ангажирани доказателства, установяващи възникнали по отношение
на конкретния работник вредни последици, нито, че е възникнало някакво събитие, което да
се покрива от риска, за който не е сключена процесната застраховка в периода, за който
работникът не е бил застрахован.
Предвид обстоятелството, че вмененото нарушение на работодателя е отстранено още в хода
на проверката, както и че от последното не са произтекли вредни последици за работника
Л.П., приложение следва да намери разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се явява
специална по отношение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ и дерогира нейното
приложение.
При така установеното, съдът намира, че с оглед определения по-висок коефициент на
трудов травматизъм за основната икономическа дейност на работодателя /1.67/, в сравнение
със средния такъв за страната /0.64/ и липсата на сключена застраховка за риска „трудова
злополука“ по отношение на работника, извършващ работа в основната дейност на
предприятието, на дружеството-жалбоподател следва да се наложи имуществена санкция в
средния размер, предвиден в чл. 415в, ал. 1 от КТ, а именно – в размер на 200 /двеста/ лева.
При така определеното административно наказание ще бъдат постигнати в достатъчна
степен целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, същото ще въздейства поправящо и
предупредително на работодателя към спазване на правилата относно задължителното
застраховане на работниците.
С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Дирекция „"И.т."“
7
гр. Б., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01 – 2200304 от 23.12.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „"И.т."“ гр. Б., с което на „"Л.Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: /населено място/ представлявано от управителя Л.П., в качеството на
„работодател“, за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,
на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като преквалифицира приложената санкционна
норма по чл. 415в, ал. 1 от КТ и намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от
1500 /хиляда и петстотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА „"Л.Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/
представлявано от управителя Л.П., да заплати на Дирекция „"И.т."“ гр. Б., сумата от 150.00
/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд - Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8