Решение по дело №18236/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№4983/10.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Варна 10.12.2015г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18236/2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищците И**** и П**** твърдят, че са брат и сестра, които притежават в съсобственост с трети физически лица – П**** собственост върху имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. В**** с площ 237.40кв.м, представляващо УПИ №**** при квоти: 134 кв.м. ид. ч. общо за И.И. и П.Т. (по 67кв.м ид.ч. за всеки) и 103.40 кв.м идеални части общо за П**** и А****. Твърди се, че са учредили с нот. акт №**** право на строеж на ответното дружество „И****ООД, срещу задължението му да извърши цялостно строителство на жилищна сграда със собствени сили и средства в притежаваното от ищците дворно място и да я предаде с разрешение за ползване в срок от 24 месеца от издаването на разрешителното за строеж. Посочва се, че с решение на ВРС, постановено по гр. дело №**** потвърдено от ВОС, съдът е развалил частично поради неизпълнение сключения договор за учредяване на строеж, обективирано в нот.акт****, дело **** на нотариус при ВРС Ш**** срещу задължение на „И****ООД да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен инвестиционен проект и да я предаде с подписан акт образец 16 при степен на завършеност по БДС. По делото било установено, че неизпълнението на задължението на дружеството е в размер на 62,2% и че сградата не е изградена в груб строеж, установено след оглед на вещо лице, извършен на 06.10.2012г.. Твърди се, че към 04.05.2010г. протокол за степен на завършеност на сградата, строяща се в УПИ №**** по плана на 14 микрорайон на гр. В****А не е издаван. Поради това ищците сочат, че правото на строеж на ответното дружество не е трансформирано в право на собственост, но въпреки това „И**** е продало с нот. акт №**** на нотариус Ш*** на първите двама ответници правото на собственост на кабинет №**** с площ 30.80 кв.м, както и 2.5243% ид.ч. от общите части в сградата. Твърди се, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради наличие на развален договор за суперфиция, сключен между ищците от една страна и ответното дружество продавач на атакувания договор. Посочва се, че ищците са собственици общо на 0.5644 идеални части от земята, върху която се изгражда жилищната сграда.

Поради това молят съда да прогласи до размера на собствените им права върху дворното място (134/237.40ид.ч. общо за двамата ищци или по 67/237.40 ид.ч. за всеки поотделно) нищожността на договора за покупко-продажба на кабинет №**** с площ 30.80 кв.м, както и 2.5243% ид.ч. от общите части в сградата, равняващи се на 5.26 кв.м и от правото на строеж върху дворно място с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ №**** сключен между „И.С.3” ООД от една страна и М.С.Д. и П.М.В. от друга обективиран в нот. акт №**** на нотариус Ш****, поради липса на предмет, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, като съда намира, че съобразно изложената фактическа обстановка всъщност твърдението е за нищожност поради липса на предмет, а не за негоден предмет с какъвто термин закона не борави.

По отношение на ответника М.С.Д. производството по делото е прекратено поради недопустимост с влязло в  сила определение.

Ответника П.В. в отговора си по реда на чл.131 от ГПК излага, че на първо място тя не е била страна по спора по гр.д.№19292/2011г. на ВРС, поради което изхода от същото й е непротивопоставим. Сочи се, че е имало изградена в груб строеж сграда по смисъла на закона като на 23.10.2008г. е издаден акт обр.14 за нея, а на 6.11.2008г. е издаден констативен протокол удостоверяващ степен на изграждане груб строеж, поради което е могло да се прехвърля право на собственост върху самостоятелни обекти в нея, от друга страна обаче се твърди, че са на лице документи в този смисъл от 6.11.2008г. Оспорва съдържанието на писмо №****

Ответното дружество „И.С.3” ООД, представлявано и управлявано от И**** е подало отговор в срока по чл.131 от ГПК. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като се иска прогласяване на нищожност само на част от сключения договор за покупко-продажба по НА №**** на нотариус Шарабански на конкретни жилищни обекти, а не са представени доказателства, че тези обекти са поделяеми и въпреки че с петитума на иска не е декларирано, всъщност с исковата молба се предявяват и чужди права - тези на останалите съсобственици, тъй като прогласяването на нищожност в исканата част от сделката, безспорно ще доведе до нейната нищожност и в останалите  части, за които няма предявен иск. Твърди се, че исковата молба е недопустима, тъй като не е налице предявената с иска частична нищожност на продажбата на НА №**** поради „липса на предмет”, тъй като хипотезата на чл.26 от ЗЗД не предвижда предпоставка за предявяване на иск, свързан с „липса на предмет”, следователно се търси защита с иск, който не е предвиден в ЗЗД. Намира исковата молба за недопустима и поради факта, че за ищците липсва правен интерес, тъй като дори да бъде уважен иска, няма да настъпят никакви размествания в имуществата и правата на страните по делото. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като е бил издаден акт обр.14 от Община Варна, което говори за спазване изискванията на закона и за това, че обектът е бил приключен в груб вид в края на 2008г. Посочва се, че завършените жилищни обекти в сградата с адм.адрес ул. „Гоце Делчев” 14 в това число и процесните са били декларирани и за тях е бил заплатен и получен от фиска дължимия данък сгради. Ответното дружество твърди, че при наличие на валидна данъчна регистрация за обектите в сградата като завършени, при наличие на комисия от Община Варна приела конструкцията на сградата и при наличието на съставен акт обр.14, фактическото твърдение за незавършеност на сградата е неоснователно.

Съдът приема, че предявения иск  намира правното си основание в чл.26 от ЗЗД.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК приема следното:

Предмет на спора е действителността на договор с предмет прехвърляне право на собственост на недвижим имот. От представеното копие от нот.акт за продажба на недвижим имот №**** се установява, че в него е обективирана сделка по силата на която ответното търговско дружество продава на вторите ответници каб**** находящ се на терасовидния етаж със застроена площ от 30.80кв.м., както и 2.5243%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ по скица 237.40кв.м., като ищците не са участници в тази сделка.

Твърдението е, че обекти предмет на сделката – кабинет №16 не е съществувал като самостоятелен завършен такъв, тъй като сградата към него момент не е била изпълнена в степен на завършеност-груб строеж. За оборване на това твърдение на ищците е представено копие от акт за приемане на конструкция обр.14 (л.57-59) издаден на 23.10.2008г. от съдържанието на който се установява, че към посочената дата строеж представляващ „Ж**** е изграден в груб строеж. Възоснова на посочения документ е издадено и удостовереине от Общ.Варна в което е обективирано изявление на директора на дирекция „А****, че с констативен протокол от 6.11.2008г. е установено, че посочената сграда към него момент е в състояние и степен на завършеност груб строеж. Споменатия констативен протокол също е представен по делото (л.62), като този документ по смисъла на разпоредбите на ГПК се явява официален документ, тъй като е издаден от длъжностни лица в това им качество, в рамките на компетентността им, по установения ред и установената форма. Описания документ има свидетелстваща обвързваща съда материална доказателствена сила и от отразеноот в него се установява, че към момента на прехвърляне на обекта чрез атакуваната покупко-продажба той е бил част от изградена до степен на завършеност груб строеж сграда поради което правото на строеж за същата и включените в нея обекти се е било трансформирало в право на собственост върху същите.

Ищцовата страна е направила възражение по отношение на съдържанието на удостоверение от О**** (л.61) и констативния протокол от 6.11.2008г., като за доказване на твърдението си е представила отговор №**** в което е отразено изявление относно това, че за жилищна сграда  находяща се в гр.В**** по плана на 14м.р. от Общ.Варна не е издаван протокол за степен на завършеност на същата, като посоченото доказателство е оспорено с писмено изявление обективирано в молба от 29.04.2014г. (л.94) Представения от ищцовата страна №ЗАО 15377/4.05.2010г. адресиран до трето не участващо в производството лице е оспорен относно автентичността на подписа от страна на ответниците, като съдът приема, че с оглед характера му на официален документ и по аргумент на противното от чл.193, ал.3 от ГПК доказателствената тежест за доказване, че е автентичен е паднала върху ищците които не са провели доказване в тази насокаи поради това посочения документ следва да бъде изключен от доказателствения материал на който се позовава съда при решаване на спора.

Другото събрано в хода на производството доказателство СТЕ, съдът намира, че съдържа само един относим към предмета на спора въпрос този под №4-има ли неизпълнени части от конструкцията на сградата, като този въпрос е получил отговора си „От конструкцията на сградата няма неизпълнени части” и също не разколебава доказателствената сила на издадените по реда на чл.181 от ЗУТ удостоверение и констативен протокол.

Воден от гореизложеното решаващия състав намира, че с представените удостоверение от Общ.Варна №**** и констативния протокол от 6.11.2008г. ответниците са доказали факта, че към датата на протокола – 6.11.2008г. жилищната сграда от която е част предмета на прехвърлителната сделка обективирана в НА №**** е била завършена в състояние на груб строеж при което този обект е подлежал на прехвърляне като право на собственост, а не като право на строеж и поради това разпоредителната сделка е редовна и предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид извода за неоснователност на иска и направеното искане ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника П.В. сумата от 1 000лв. сторени по делото разноски.

         Воден от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И. ЕГН********** и П.Д.Т. ЕГН********** *** 14, 14а срещу П.М.В. ЕГН********** *** и „И**** *** за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба на 134/237.40ид.ч. общо за двамата ищци или по 67/237.40 ид.ч. за всеки поотделно от кабинет №**** с площ 30.80 кв.м, както и 2.5243% ид.ч. от общите части в сградата, равняващи се на 5.26 кв.м и от правото на строеж върху дворно място с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ №**** сключен между „И**** от една страна и М.С.Д. и П.М.В. от друга обективиран в нот. акт №**** на нотариус ***съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет.

ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН********** и П.Д.Т. ЕГН********** *** 14, 14а да заплатят на П.М.В. ЕГН********** *** сумата от 1 000лв. сторени по делото разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: