Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Пловдив,
04.12.2012 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и
дванадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ирина Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3005
по описа за 2012 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ и
чл.226, ал.2, вр. ал.3, пр.второ КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на С.С.Ч., ЕГН -*******от *******, чрез адв.Т.Ф , против ,,Агропордукт-Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Пловдив, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 43 А, представлявано от Л.
Ф..
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество по
Трудово договор от 02.06.2008г. на длъжността “***” с ОТВ от 350лв., а в
последствие било увеличено с Доп. споразумение
от 01.01.2011г. към този ТД на 460лв. Трудовото му правоотношение било
прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие, считано от
01.12.2011г. Твърди също, че по време на
действие на трудовия му договор не е ползвал полагаемия му се по чл.155 КТ
платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2009г., 20 дни за 2010г. и 18 дни
за 2011г. След прекратяване на ТД не му било заплатено обезщетение по чл.224 КТ
за общо 70 дни пл.год. отпуск. Твърди също, че след прекратяване на трудовия
договор ответникът работодател в нарушение на чл.350 КТ не му върнал ТК , а
същата му била върната на 26.01.2012г.. В резултат претърпял вреди от незаконно
задържане на трудовата книжка за периода от 01.12.2011г. до 26.01.2012г. и му
дължи по чл.226, ал.3 КТ в размер на БТВ
за срока на забавата. Настоява се на това, че тези обстоятелства били
констатирани и пир проверка извършена от Дирекция “Инспекция по труда” –
Пловдив. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника
да заплати следните суми: сумата от
1526,47лв., представляваща обезщетение по чл.224 КТ за останал неизползван общо
70 дни пл.год. отпуск, както сумата от 860лв. представляваща обезщетение по
чл.226, ал.3 КТ незаконно задържане на трудовата книжка за периода от
01.12.2011г. до 26.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на искова молба в съда до окончателното плащане и разноски за
производството.
Ответникът
в писмен отговор, чрез пълномощника си адв.С.Т. на представителя по закон, не оспорва допустимостта, но оспорва
исковете като неоснователни. Признава обстоятелството да е съществувало между
страните трудово правоотношение, като твърдените размери на тр.възнаграждение.
Оспорва твърдението на ищеца, досежно задържането на ТК. Твърди трудовата
книжка на ищеца да е била своевременно оформена, но поискана и получена от него
на 26.01.2012г. Оспорва и фактическите твърдения на ищеца, че не е
ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
адв.Ф. подържа изцяло предявените искове. Настоява се на това, че работодателят не е
му е предал трудовата книжка своевременно. Започнал е работа при нов
работодател но след 7 дни новото му трудовото правоотношение е прекратено,
данните за който ТД не са били вписани в ТК на ищеца към завеждане на
настоящото производство.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника
си адв.С.Т., оспорва изцяло иска, подържа направените възражения.
Съдът като взе предвид
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Безспорно е, като страните и
не спорят между тях да е съществувало трудово правоотношение – по безсрочен
трудов договор до 01.07.2008г., а и същото се установява от представения такъв,
ТД № ***/****. (л.7) сключен на осн.чл.67,т.1 КТ, по силата на който ищеца е
изпълнявал длъжността “*** *** ****” при уговорено основно месечно
тр.възнаграждение от 350лв. и с право на 20 дни платен отпуск годишно, както и
ответникът “Агропородукт” ЕООД да е бил работодател, през целия срок на
договора. Не е спорно и този трудов договор да е прекратен на основание чл.325, ал.1 КТ по взаимно
съгласие между страните, считано от 01.12.2011г., за което е направено вписване
в ТК на ищеца (л.8). Не се спори и по обстоятелствата, твърдени от ищеца че
трудовата книжка на С.Ч. да е била при работодателя, а и същото се установявя
от Уведомително писмо изпратено на лицето Н.П.
за извършена от Инспекцията по труда проверка (л.9), по повод подаден на
03.01.2012г. сигнал, както и от този орган да е дадено предписание за
предаването й на работника Не се спори и на на 21.01.2012г. ищецът да е получил
срещу попис трудовтата си книжка, което обстоятелство е признато от ответника.
Видно
от приетата по делото Справка от.26.06.2012г. на ТД НАП –Пловдив в периода
01.12.2011г. – 26.01.2012г. ищецът С.Ч. е работил по трудово договор сключен на
05.12.2011г. с работодател “Фокус компани” ЕООД, гр.Пловдив1 който е прекратен
на 14.12.2011г.
По
делото е приета изготвена от в.л.С К.
ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и основана на проверени ведомости за заплати в ответното
дружество и ЛТД на ищеца. Видно от ССЕ за периода на действие на ТД на Ч. и от
02.06.2008г. до 01.12.2011г. на база договорени 20 дни пл.отпуск годишно ищецът
е имал право да ползва отпуск по чл.155 КТ в размер на общо 70 р.дни, от които:
за 2008г.12р-дни; за 2009г. – 20р.дни; за 2010г. - 20р.дни и за 2011г.
-18р.дни. Ищецът е ползвал 30 р. дни от полагаемия му се отпуск предоставен му
по негова молба и издадена за целта Заповед №35/30.06.2009г. на работодателя.
Останал е неизползван от Ч. отпуск общо 40 р. дни от полагаемия се за срока на
договора. Според т.1 и 2 от заключение по ССЕ последното получено от ищеца БТВ
за пълен работен месец преди уволнението е това за м.11.2011г. в размер на
460лв., а размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 40 дни останал
неизползван отпуск е 836,40лв. Според т.3 от заключение по ССЕ размерът на
обезщетението по чл.226, ал.2 КТ, изчислен по правилото на чл.226, ал.3 КТ за периода от 01.12.2011г. до
26.01.2012г. е в размер на 857,27лв.
Други
доказателства по делото не са събрани, независимо на ответника да са били
допуснати до разпит дама свидетели за доказване на твърдението му, че ищецът не
е търсил и не се е явил да получи ТК, тъй като такива не са доведени. Ищецът от
своя страна се отказал от допуснатия му свидетел за доказване на
обстоятелството, че е започнал работа при новия работодател без да имал и
представил Трудова книжка, поради което и тр. правоотношение с този работодател
е било прекратено. А не е ангажирал и доказателства за размера получените при
новия работодател трудови възнаграждения, независимо да му е предоставена
изрично такава възможност. Следва да се отбележи също, че ищецът не е изпълнил
и вмененото му от съда задължение по чл.176 ГПК за лично явяване за да отговори
на въпроса получил ли е от ответника суми за заплащане на ползван платен
годишен отпуск и за останал неизползван пл.отпуск за срока на договора, като не
се е явил да отговори на тези въпроси.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си
изводи.
По
отношение на исковете по чл.224, ал.1 КТ
и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 1526,47лв., представляваща обезщетение
по чл.224 КТ за останал неизползван общо 70 дни пл.год. отпуск, със законната
лихва от подаване на искова молба в съда до окончателното плащане, съдът намира
следното:
Безспорно
е установено по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение
в периода от 02.06.2008г. до 01.12.2011г., което е прекратено. Съгласно чл.224,
ал.1 КТ при прекратяване на ТД за работника възниква право, а за работодателя
задължение да изплати обезщетение за останалия неизползван платен годишен
отпуск от полагаемия се такъв за срока на
договора. Видно от неоспореното от страните заключение по ССЕ за това
време ищецът Ч. е имал право на 70 дни платен отпуск по чл.115 КТ, от него е
използвал 30 дни, и е останал неизползван платен отпуск от общо 40 р. дни.
Размерът на дължимото на ищеца от работодателя-ответник обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за останали неизползвани 40 дни
пл. отпуск е 857,27лв., за която няма данни да е изплатена до момента.
Тази и сума ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната
лихва от 24.02.2012г. до окончателното плащане. като обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ, а над нея и до пълния претендиран размер от 1526,47лв. и за разликата
от 30 дни платен годишен отпуск, както и за законната лихва върху разликата
исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
По
отношение на исковете по чл.226, ал.2 и
3 КТ и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 860лв. представляваща обезщетение
за незаконно задържане на трудовата книжка в периода от 01.12.2011г. до
26.01.2012г., със законната лихва от подаване на искова молба в съда до
окончателното плащане, съдът намира следното: Не се спори между страните, че ТК
на ищеца Ч. се е намирала при работодателя към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение, като и същата да му е предадена на 26.01.2012г.
Съгласно
разпоредбата на чл.350 КТ работодателят е задължен при прекратяване на трудовия
договор да оформи трудовата книжка на работника, като впише данните и незабавно
да му я върне. Така за работодателят е възникнало задължение с прекратяване на
трудовото правоотношение да оформи ТК и я предаде на работника. При
неизпълнение на това си задължение по силата на чл.226, ал.2 КТ, работодателят
и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника за вредите,
претърпени от работника в резулта на несвоевременно изпълнение на законовото му
задължение. Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да
възникне правото на обезщетение.
Основателността
на иска се предпоставя от кумулативно осъществяване на следните юридически
факти: наличие на трудово правоотношение, неизпълнение на законово задължение –
несвоевременно оформяне на трудовата книжка, удостоверяваща факти, свързани с
трудовото правоотношение и незабавното й предване, както и вреди, които са в
причинно-следствена връзка с неизпълнението на това законово задължение.
Вредите претърпени от работника са винаги и само имуществени, а размерът им е
законово определен и презумирани от самия законодател с разпоредбата на чл.
226, ал. 3, като се съизмеряват с размер на БТВ за времето от прекратяване на
трудовия договор до предаването на трудовата книжка.
Фактическият
състав на възникването на отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от несвоевременно предаване на трудовата
книжка оформена с вписани факти свързани с трудовото правоотношение предпоставя
реалното увреждане - това е отговорност за претърпени вреди, така и причинната
връзка между увреждането и непредаването
на документа- факти, които са в доказателствената тежест на ищеца. Не е
необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако
възникне спор по този въпрос. Такъв обаче е настоящия случай, до колкото
ответникът оспорва иска, а и твърди ТК на ищеца да е била оформена
своевременно, но ищецът да не е отишъл да си я получи. Действително това си
твърдение ответникът не е доказал по делото, независимо да е ангажирал
доказателства.
Безспорно
е по делото, че трудовото правоотношение между ищеца и ответникът е
съществувало и е било прекратено на 01.12.2011г. Следователно - налице е
първата предпоставка на фактическия състав на предявения иск с правно основание
чл.226, ал.2 КТ. Съставомерен за възникването на отговорността на работодателя
по чл.226, ал.2 КТ е самият факт на непрепредаването незабавно на трудова
книжка. Законодателят с чл.350 е вменил
задължението на работодателя незабавно да предаде на работника трудовата
книжка, при което изпълнението му е носимо, а не търсимо и не е свързано с
покана за получаване на документа от страна на работника, и последният не носи
доказателствена тежест за установяване на искането за получаване на документа.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си своевременно
да предаде на работника трудовата книжка. Такова изпълнение безспорно не е било
налице. По делото не се установява, обаче и ищецът кога му е връчена Заповед за
прекратяване на трудовия договор, до колкото такава изобщо не е представена, а
съответно няма и данни за дата на издаване на тази заповед. Всъщност няма и
данни за това дали ищецът се е явил при работодателя за да получи документи
свързани с прекратяването на трудовото му правоотношение, в това число Заповед за прекратяване и
Трудова книжка. Видно от представеното писмо от ИТ-Пловдив, същото е адресирано
до друго лице –Н.П., при което дори и в него да се съдържат данни, че при
проверката е установено работодателят не е изплатил ТВ на Ч., то няма как да се
установи конкретно ищецът да сезирал ИТ за това, че не му е върната Трудовата
книжка, респективно да се направи извод, че е търсил същата към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение, но не я е получил. От това писмо
не се установява обаче ТК на ищеца да не е била оформена от работодателя, до
колкото такива констатации от ИТ не се
установява да са направени.
От
Справката издадена от ТД на НАП- Пловдив
се установява, че ищецът Ч. е започнал работа при друг работодател на
05.12.2011г.
Както
вече бе посочено по-горе имуществените вреди, които може да претърпи работник
или служител с прекратено трудово правоотношение поради неиздаване или несвоевременно
издаване на документи, свързани с трудовата му дейност, могат да се изразяват в
пропуснати ползи поради невъзможността да се сключи друг трудов договор. Поради
което и в тези случаи ищецът следва да докаже не само факта на неиздаване на въпросните
документи или несвоевременното им издаване от работодателя, но и причинната
връзка с настъпилите имуществени вреди - т. е. невъзможността на работника да
сключи друг трудов договор.
Така
съдът намира първите два елемента от фактическия състав, а именно прекратяване
на трудовия договор и неизпълнение от страна на ответника на задължение по
чл.350 КТ, представляващо непредаване на трудовата книжка на работника да са
налице. Що се отнася до претърпените от ищеца вреди в резултата на не предаване
на трудовата книжка и причинната връзка между това неизпълнение на работодателя
и претърпените от ищеца вреди, съдът намира, че след като се установява, че
ищецът е сключил нов трудово договор с друг работодател, по който е и работил и
е престирал труд, а въпреки дадените му от съда указания не е ангажирал доказателства за твърдението си
този трудов договор да е прекратен поради непредставяне на трудовата книжка,
нито такива за установяване на размера на полученото от него възнаграждение по
това ново трудово правоотношение, то не се установява наличие на третата от
предпоставките, обуславяща основателността на иск по чл.226 КТ, а именно
претърпени вреди като резултат от несвоевременното предаване на Трудовата
книжка от работодателя, то иска за присъждане на обезщетение за задържане на
трудовата книжка е неоснователен.
Той
е неоснователен и по други съображения – не се установи, като ищецът не
ангажира доказателства реално да е претърпял вреди в резултата на задържане на
трудовата му книжка, нито за такива за установяване на размера на претърпените
вреди, а е започнал работа при друг работодател само 4 дни след като е
прекратен трудовия му договор с ответното дружество и то на основание чл.325,
ал.1 КТ. Този факт сам по себе си е индиция, че всъщност ищецът въпреки да е
имал неизплатени от ответника трудови възнаграждения, а вероятно и тази причина
си е намерил друга работа, поради което и е поискал да му бъде прекратен
Трудовия договор с ответното дружество по взаимно съгласие на страните. В
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, в които да се съдържат достатъчно
данни позволяващи установяване на точния размер на твърдяна претърпяна
имуществена вреда, а решение на съда по заявения спор не може да се основава на
някакви недоказани и евентуални предположения в
посока оставане без работа и нереализиране на доходи в процесния период,
т.е. реално претърпени вреди като последица от непредаване на трудовата книжка.
Определено само на база изчисления на вещото лице в приетата по делото ССЕ,
основана единствено на възнаграждението, което ищецът е получавал при
ответникът няма как да се установи и размер на вредите.
В обобщение на горното и по изложените
съображения, съдът като намира ищецът да
не е доказал елементи от фактическия състав, от който възниква имуществената
отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение по предявения иск по
чл. 226, ал. 2 КТ от непредаване на документ - “трудова книжка”, а именно факта на причинната връзка между твърдените от него вреди, то исковете за
присъждане на такива в размер на 860лв., представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка в периода от 01.12.2011г. до
26.01.2012г., както и за законната лихва от подаване на искова молба са неоснователни и като такива ще се
отхвърлят.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 КТ на ищецът ще се присъдят
разноски в размер на 210,29лв., по съразмерност с уважената част от исковете,
като са претендирани такива и са представен доказателства за направени разноски
от общо 600лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от държавна такса по
искове, поизтичащи от трудови правоотношения, какъвто е настоящия, но не и от
разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответникът ще се присъдят разноски,
като са претендирани такива, представляван е от адвокат и са представени
доказателства за направени такива в размер на 200лв., поради което и ще се осъди ищецът да заплати ответника разноски в
размер на 129,92лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода от процеса на и на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще се
осъди ответника да заплати на ПРС
държавна такса от 50лева, както и 14лв. разноски за ССЕ, съобразно уважената
част от исковете, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт -
бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 40 лв. от БС за ССЕ.
По изложените по-горе
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ,,Агропордукт-Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Пловдив, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 43 А, да заплати на С.С.Ч., ЕГН -*******от
*******, СУМАТА от 836,40лв. (осемстотин тридесет и шест лева и 40ст.), представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали 40
дни неизползван платен годишен отпуск за срока на договора след прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.02.2012г. до окончателното плащане, като Отхвърля исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, над този размери и до пълния претендиран такъв от 1526,47лв. и за
разликата от 30 дни платен годишен отпуск, както и за законната лихва върху
разликата, като неоснователни.
отхвърля иска на С.С.Ч., ЕГН
-*******от *******, против ,,Агропордукт-Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Пловдив, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 43 А, по чл.226, ал.2 и 3 КТ за присъждане на сумата от 860лв., представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка в периода от 01.12.2011г. до
26.01.2012г., както и за законната лихва от подаване на искова молба –
24.02.2012г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ,,Агропордукт-Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Пловдив, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 43 А, да заплати на С.С.Ч., ЕГН -*******от
*******, СУМАТА от 210,29лева
(двеста и десет лева и 29ст.), разноски по производството за адвокатско
възнаграждение, по съразмерност с уважената част от исковете, А ПО СМЕТКА НА
ПРС, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА 50
лева (петдесет лева) - ДТ за
производството, както и 14,0 лева
(четиринадесет лева)- разноски за ССЕ.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН -*******от *******, да заплати
на ,,Агропордукт-Пловдив”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Княгиня Мария
Луиза” № 43 А, Сумата от 129,92 лева (сто двадесет и девет лева и 92ст.), разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
( Валентина Иванова)
Вярно
с оригинала!
ИТ