№ 595
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Стефан Милев
Т. Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100604988 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подс. И. П., чрез адв. И. Я. – САК, както и
допълнение към въззивна жалба от адв. Т. Г. /пълномощник на подс. П. след оттегляне на
пълномощията на адв. Я./ и още една допълнителна въззивна жалба от адв. В.С.
/пълномощник на подс. П. след оттегляне пълномощията на адв. Г./ всичките срещу присъда
№ 20189916 от 06.07.2021 г., постановена по НОХД № 5088 по описа на Софийски районен
съд за 2021 г., Наказателно отделение, 129-ти състав.
С присъда № 20189916 от 06.07.2021 г., постановена по НОХД № 5088 по описа на
Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 129-ти състав, подс. И. И. П., с
ЕГН: **********, е признат за виновен, за това, че на за времето от 07.07.2020 г. до
08.07.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, се заканил с убийство на Р. М. М. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, както следва:
1. На 07.07.2020 г., следобед, в апартамент, находящ се на адрес в гр. София, бул.
"******* III" № 15, се заканил с убийство на Р. М. М. с думите: "Ще те убия, ще ти счупя
ръцете! Няма да излезеш жива от тук!", като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
2. На 08.07.2020 г., около 13:00 ч. в гр. София, ж.к. "*******, в телефонен разговор, се
заканил с убийство на Р. М. М. с думите: "Не ти ли стигна това вчера, ще те убия! Ясен ли
съм? Затваряй си устата, защото ще те убия!", като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му-
1
- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК, го е осъдил на наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, което наказание е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 3 години.
Със същата присъда е уважена гражданската претенция на Р. М. М., като подс. И. И. П.
е осъден да заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от
инкриминираното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието – 08.07.2020 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
предявения от Р. М. граждански иск в останалата му част за горницата над 4 000 лева до
пълния предявен размер от 8 000 лева като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК, подс. И. И. П. е осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 312 лева, както и 160 лв. по
сметка на Софийски районен съд, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск и 80 лв., в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд, за направени в хода на съдебното следствие разноски.
В подадената въззивна жалба от подс. П. се обжалва присъдата в цялост без да се сочат
конкретни пороци и оплаквания, а се твърди, че същата е незаконосъобразна и неправилна.
В допълнението към въззивната жалба от адв. Т. Г. се развиват оплаквания, че неправилно е
приложен материалния закон, тъй като при оценка на събраните доказателствени материали
са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се аргументи, че проверяващата
инстанция е допуснала превратно тълкуване на доказателствата и извращаване на същите. В
последваща допълнителна жалба от вече от адв. В.С. се развиват аргументи, че присъдата е
неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и събраните
по делото доказателства, пора което се правят искания за цялостната отмяна на присъдата и
постановяването на оправдателна такава; да се отмени присъдата и делото да бъде върнато
на друг състав от СРС; да се измени присъдата и да бъде наложена "пробация" на
подсъдимия; да се измени присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление, а именно по чл. 144, ал. 1 НК, както и да бъде отхвърлен гражданския иск.
В проведеното разпоредително заседание на 06.01.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните прения защитата на подс. П. изцяло поддържа аргументите развити
в подадените жалби.
Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище, че жалбите са
неоснователни, а присъдата е правилна и законосъобразна.
Процесуалният представител на ЧО и ГИ дава становище, че жалбите са неоснователни,
а присъдата е правилна и законосъобразна.
В предоставената му последна дума подс. П. заявява, че желае да бъде оправдан.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивните жалба и допълненията към тях, вкл. и доводите на
страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедлИ.ст, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря
на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
2
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба
е неоснователна.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните
доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в
пълнота правото на защита на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.
6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Извършен е задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, писмените и
веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и хода на съдебното
следствие пред районния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно
изяснена от районния съд, като са изложени едни правилни мотиви от районния съд, които
се споделят и от настоящата инстанция. Районният съд е обосновал акта правилно и
законосъобразно, както и в мотивите е посочил установените обстоятелства и въз основа на
кои доказателствени материали са установени. Изложени са необходимите правни
съображения за взетото решение на съда. При протИ.речия (каквито явно има), а и жалбите
предимно се развиват аргументи за неправилно ценене на доказателствените източници, то
проверяваната инстанция на доказателствените материали е изложил съображения защо
едни от тях се приемат или ценят, а други се отхвърлят. Тази обстановка се възприема
изцяло и от настоящата въззивна инстанция. В заключение може да се заключи, че в
подадените въззивни жалби липсват съществени оплаквания или възражения, които да не са
получили своят отговор в мотивите на районния съд. Въззивната инстанция, като извърши и
собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. И. И. П. е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, живущ в гр. Банкя, ул. "*******,
ап. 12, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила И. И. П., в това, че:
за времето от 07.07.2020 г. до 08.07.2020 г., в гр. София, при условията на
продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на Р. М. М. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:
1. На 07.07.2020 г., следобед, в апартамент, находящ се на адрес в гр. София, бул.
"******* III" № 15, се заканил с убийство на Р. М. М. с думите: "Ще те убия, ще ти счупя
ръцете! Няма да излезеш жива от тук!", като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
2. На 08.07.2020 г., около 13:00 ч. в гр. София, ж.к. "*******, в телефонен разговор, се
заканил с убийство на Р. М. М. с думите: "Не ти ли стигна това вчера, ще те убия! Ясен ли
съм? Затваряй си устата, защото ще те убия!", като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му-
- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е
опасано в ОА е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин. Няма съмнение за
въззивната инстанция, че дееца се е заканил с убийство на Р. М. на 07.07.2020г., а също и
отново се е заканил с убийство на Р. М. в телефонен разговор на 08.07.2020 г.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
3
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012
г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на
ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в подадените въззивни жалби са въведени
предимно оплаквания касаещи размера на наложеното наказание на подсъдимото лице и
цененето на доказателства, респ. тези на свидетелите. Липсват обаче аргументи, които да
опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили
отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви.
Без съмнение по делото е установено, че деянието е извършено виновно и в условията
на продължавано престъпление, а именно в периода от 07.07.2020 г. до 08.07.2020 г.
Горепосочената фактология се подкрепя от събраните гласни и писмени веществени
доказателства. Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е
подложил на много внимателен анализ дадените показания от всеки свидетел, които
показания ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. Въззивната инстанция
обръща внимание, че съдът е този орган, който подлага на много внимателен анализ
показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и
източници, както и при наличие на дадени показания в ДП при тяхното съпоставяне по реда
на чл. 281 НПК. Правилно са разграничени показанията на свидетелите. Правилно и
законосъобразно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил
показанията на пострадалото лице, не само поради качеството му на очевидец на деянието,
но и на потърпевшо лице. Внимателно ревизираната инстанция е отчела евентуалната й
възможна заинтересованост от изхода на делото и след надлежна съпоставка с останалите
обективни находки, резонно е кредитирала процесния гласен източник при съпоставянето
му с доказателствата.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
свидетелските показания е удачен и не протИ.речи на правилата на наказателния процес, за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития и извършеното деяние от дееца.
За пълнота на изложеното, както първата инстанция, но така и настоящата е на мнение,
че отказа за издаване на заповед за закрила по чл. 8 ЗЗДН от състав на Софийски районен
съд, Гражданско отделение е единствено защото липсва фактическо съпруженско
съжителство, което е една от предпоставките за уважаването на такава молба, но е
ирелевантен момент за наказателна отговорност за престъплението за което е предаден
дееца на съд.
Представените във въззивното следствие доказателство са неотносими към предмета на
доказване на всяко от извършените деяния и са ирелевантни за настоящата инстанция при
постановяване на настоящото решение.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд е
законосъобразно заключил, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 НК, настоящата
инстанция споделя изложените доводи на първостепенният съд. Изпълнителното деяние на
4
това престъпление се изразява в обективиране чрез думи или действия на закана за убийство
спрямо определено лице. Същата следва да бъде възприета от това лице и да възбуди у него
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна следва да е налице пряк
умисъл, като деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна.
Налице са безспорни доказателства за горното. За да бъдат отправените думи възприети
като закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 НК, е необходимо те да са могли да
възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да е съществувало
основание, че заканата ще бъде реализирана. Обстоятелството, че подс. П. в два поредни
дни (на 07-ми и 08-ми юли, 2020 г.) се е заканил с убийство на Р. М. се установява
категорично и настоящата инстанция намира, че продължаваното заплашване е могло и е
създало в нея усещане за основателен страх за осъществяването му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна деянието
по чл. 144, ал. 3 НК е установено по несъмнен и безспорен начин, поради което и присъдата
следва да бъде потвърдена.
Подобно на предния съд, Софийски градски съд е на становище, че наложеното
наказание би изпълнило в достатъчна степен целите на генералната превенция по чл. 36 НК.
Тя ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на дееца, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото
време, ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание. Не са налице основанията за прилагането на
чл. 55 НК, поради липса на изключителни и/или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
гражданския иск, доколкото дееца е признат за виновен и е осъден, то правилно и
законосъобразно е разгледан гражданския иск от първоинстанционния съд. Искът е предявен
за сумата в размер на 8 000 лева, като Софийски районен съд е счел, че справедлИ.то и
дължимо обезщетение на ГИ е в размер на 4 000 лева. В останалата част за разликата от
4 000 лева до 8 000 лева е правилно оценено, че гражданският иск е неоснователен и
недоказан по размер, респ. е отхвърлен.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между неимуществените вреди и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил изключителното право на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедлИ.ст. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на евентуално претърпените болки и страдания, общо
възприетото понятие за справедлИ.ст и общото икономическо състояние на обществото,
което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ГИ вреди, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка, Софийски районен съд
е съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с
Постановление №17/63г. на Пленума на ВС и са отчетени всички относими обстоятелства и
факти, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
инкриминирания период и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства,
въззивната инстанция намира, че справедлИ.то обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е правилно и законосъобразно определено на сумата от 4 000 лева, за
която сума искът е основателен и правилно е бил уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 8 000 лева, правилно и законосъобразно е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
5
По разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на делото разноски се полагат на ЧО и ГИ Р. М., на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, като е представена разписка за сумата от 700 лв. (л. 56 от въззивното
произовдство), но въззивната инстанция намира, че така направеното искане е
неоснователно. От представената разписка не може да се изведе уговорка между страните за
предмета на договора, размер на същия, не става ясно също че е уговорен действително
такъв хонорар и за настоящото дело. Разписката може да бъде приложена за получаване на
сумата към договор за правна защита и съдействия, но без договора липсва основание за
присъждане на тези разноски.
Доколкото в настоящото производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на ГПК
за гражданския ищец и за подсъдимите във връзка с дължимата държавна такса за
обжалването на присъдата в гражданската й част следва да се определи дължимата пред
настоящата инстанция държавна такса.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. П. следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка Софийски градски съд сума в общ размер на 80
лева, представляваща ½ от дължимата държавна такса за разглеждане на гражданския иск
пред настоящата инстанция върху уважената му част, на основание чл. 18 от Тарифа № 1
към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието и тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист
при липса на доброволно плащане.
Като взе предвид всичко гореизложено, въззивният състав, споделя изводите на
Софийски районен съд, че по делото са събрани доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза за извършено престъпление дееца по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК. Не са налице законови основания за въззивната инстанция да упражни
правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 НПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 4 и чл. 338 НПК, Софийският градски
съд, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 20189916 от 06.07.2021 г., постановена по НОХД
№ 5088 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 129-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. И. И. П., с ЕГН:
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща дължима държавна такса
за въззивната жалба срещу уважената част от гражданския иск и държавна такса от 5 (пет)
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7